Решение по дело №11473/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3960
Дата: 21 ноември 2018 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20185330111473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3960

Гр. Пловдив,  21.11.2018 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  І граждански състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

            Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11473 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Агенция за контрол на просрочени задължения ООД с ЕИК ********* срещу И.П.Д. с ЕГН ********** ***.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с член 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и член 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника съществуването на парично вземане в размер на 1 245,06 лева главница; 329,98 лева договорна лихва за периода 09.04.2017г. до 10.11.2017г.; 44,26 лева лихва за забава върху непогасената главница за периода 09.04.2017г. до 23.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по член 410 ГПК в съда - 02.03.2018г. до окончателното изплащане на  вземането. ПК в съда – ГПК Претендират се за заплащането сторените в заповедното и исковото производство разноски.

 Ищецът сочи, че между ответника и Банка ДСК ЕАД има сключен договор за стоков кредит № ***от 09.03.2017г. по силата на който на ответника е бил отпуснат  стоков кредит в размер на 1245,06 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от ****** на обща стойност 1097 лева, както и за сключване чрез Банка ДСК ЕАД на застраховка в размер на 148,06 лева. Сумата по кредита е усвоена еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата предоставена за финансиране на застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователя. Кредитът е следвало да се върне на 24 месечни погасителни вноски, вкл. главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 75,91 лева, а остатъкът от 75,80 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения от страните погасителен план. В член 6 от договора е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 39,59% годишно или 0,11% на ден, като е била начислена договорна лихва от 329,98 лева за периода 09.04.2017г. до 10.11.2017г.. Твърди се, че ответникът не  е извършвал плащания по договора. Съгласно клаузите на общите условия при допускане на забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем , като последната е обявена на длъжника на 29.11.2017г.  Ответникът дължи и лихва за забава върху непогасената главница, начислена за всеки ден забава, считаното от датата на преустановяване на вноските по кредита – 09.04.2017г. до 23.02.2018г.. Ищецът твърди, че е придобил вземането от банка ДСК ЕАД по силата на цесия от 29.09.2017г., за което длъжникът е уведомен с писмо с обратна разписка.

Ето защо моли съдът да постанови решенето си в този смисъл. 

В законоустановения срок от ответника не е постъпил писмен отговор. В първото по делото с.з. ответникът се явява и заявява, че признава иска по основание и размер.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по производството, че между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на което на ответника бил отпуснат  стоков кредит в размер на 1245,06 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от ********* на обща стойност 1097 лева, както и за сключване чрез Банка ДСК ЕАД на застраховка в размер на 148,06 лева. Не е спорно и това, че сумата по кредита е усвоена еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата предоставена за финансиране на застраховката, е била усвоена еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователя.

От приложения по делото погасителен план се установява, че кредитът е следвало да се върне на 24 месечни погасителни вноски, вкл. главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 75,91 лева, а остатъкът от 75,80 лева се е дължал с последната вноска.

В приложения договор за стоков кредит № ***от 09.03.2017г., подписан от ответника, и по-конкретно в член 6 е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 39,59% годишно или 0,11% на ден, като на ответника е начислена договорна лихва от 329,98 лева за периода 09.04.2017г. до 10.11.2017г.

Представени са и писмени доказателства – договор за цесия от който се установява прехвърляне на вземането на ищеца, а уведомлението за извършената цесия е била връчена на ответника с връчване на исковата молба и писмените доказателства към нея.

 Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила поради допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни съгласно член 12.1 от ОУ по договори за стокови кредити, което обстоятелства също не се оспорва от ответника.

С оглед изложеното по-горе искът като доказан следва да се уважи като основателен.

По разноските:

             На ищеца ще се присъдят разноските по исковото производство в размер на 217,61 лева. От същия не са били поискани изрично тези по заповедното и такива не следва да му бъдат присъдени. 

                Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* и И.П.Д. с ЕГН ********** *** съществуването на парично вземане в размер на 1 245,06 лева главница; 329,98 лева договорна лихва за периода 09.04.2017г. до 10.11.2017г.; 44,26 лева лихва за забава върху непогасената главница за периода 09.04.2017г. до 23.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по член 410 ГПК в съда - 02.03.2018г. до окончателното изплащане на  вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по реда на член 410 ГПК по ч. гр. д. № 3436/2018г., ХІ гр.с. на ПРС.

ОСЪЖДА И.П.Д. с ЕГН ********** да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* разноски по исковото производство в размер на 217,61 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.