Р Е Ш Е Н И Е № 260193

гр. Сливен, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, V-ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА Д.

 

при секретаря НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА, като разгледа докладваното от председателя АНД № 197  по описа за 2021 г. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от ЕТ “Мариан-90-Д.Д. против НП № F565756 от 28.09.2020 г. издадено от Директор офис – Сливен на ТД на НАП-Бургас, с което на ЕТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, вр.чл.4, ал.1, т.1, б.”А” от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

В с.з. жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и поддържа жалбата си.  

В с.з. административно – наказващият орган се представлява от юриск. Динева, която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

          На 27.07.2020 г. Д.Д., като представляващ ЕТ, след получено задължително предписание от НОИ, е подала в ТД на НАП-Сливен декларация образец 1 и образец 6 за месец април 2020 г. Декларацията образец № 1 за месец 04.2020 г. за 1 лице, назначено по трудови правоотношения с подадена за обработка със заявление вх. № 8194/27.07.2020 г. в ТД на НАП Бургас, офис за обслужване Сливен и е обработена с Протокол № 203582006052315/17.08.2020 г. Доколкото проверяващата е констатирала, че не е спазен законоустановения срок за подаването й – до 25.05.2020 г. е била изпратена Покана изх. № 0-941/18.08.2020 г. за явяване в 7-дневен срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, което е била връчена е на 19.08.2020 г.

        В указания срок в сградата на ТД на НАП-Сливен се е явила представляващата ЕТ и на същата дата - 19.08.2020 г. актосъставителката С. в присъствието на св. А. и на жалбоподателката Д., съставила АУАН за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, вр.чл.4, ал.1, т.1, б.”А” от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за това че в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5 ал. 1 от КСО търговецът не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен декларация образец № 1 за месец 04.2020 г. „Данни за осигуреното лице“ поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване в законоустановения срок по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Въз основа на съставения акт, е издадено обжалваното НП.

            Жалбоподателката не оспорва констатациите по акта, признава че е закъсняла с подаването на декларацията, но поради проблем с изплащането на болничен за бременност и раждане на лицето Мими Попова, за което се отнася закъснението.

  Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:   

Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице имащо правен интерес от обжалването на НП, а разгледана по същество се явява основателна.

          Видно от приложените по делото писмени доказателства, както и от изслушаните гласни такива – показанията на актосъставителката и свидетеля по акта, ЕТ чийто представляващ е жалбоподателката Д. формално е допуснал нарушение на разпоредбите на КСО и Наредба № Н-13. Законоустановеният срок по смисъла на чл.4, ал.1, т.1, б.”А” от Наредбата е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларацията обр.1 е за месец април 2020 г. и затова срокът е бил до 25-то число на месец май. В този смисъл подаването на декларация обр. 1 след законоустановения срок представлява нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, вр.чл.4, ал.1, т.1, б.”А” от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.  

В същото време съдът намира, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е допуснато за първи път и е с ниска степен на обществена опасност, фискът не е ощетен и не е настъпил вредоносен резултат /поне липсват доказателства в тази насока/. Действително законът не изисква като елемент от фактическия състав настъпването на резултат, но с извършеното нарушение неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения е краткотрайно и незначително. Жалбоподателката сама е подала декларацията, а не след покана да го стори и то незабавно след като й е било дадено предписание от НОИ, което предписание наред с останалите писмени доказателства навежда на извода за достоверност на ангажираните гласни такива от страна на жалбоподателката.

Ето защо, въпреки че формално има допуснато нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, то поради своята малозначителност това нарушение не е общественоопасно. Налице е хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателя, а само го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкциониран. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административно наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. След като го е приложил за следващия месец, при едни и същи доводи и при едни и същи доказателства, то е следвало да приложи тази разпоредба и за предходния месец, базирайки се на същите доказателства.  

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

            Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № F565756 от 28.09.2020 г. издадено от Директор офис – Сливен на  ТД на НАП - Бургас, с което на ЕТ „М.– Д.Д.“, с представляващ Д.Д.Д. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, вр.чл.4, ал.1, т.1, б.”А” от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от получаването му от страните.

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: