Р Е
Ш Е Н
И Е № 77
гр. Кюстендил, 12.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд
в открито
заседание
на дванадесети
юни
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА
БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
с участието на
секретаря Р. С.
и прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД
№ 198
по описа за 2019
г. по описа на КнОС и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Делото е образувано по постъпило искане,
придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Централния орган на Англия и Уелс №
2019/13/010 с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Omer Osman на длъжност Mutual Recognition of
Financial Penalties Officer относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение
на българския гражданин З.Г.А., роден на
*** г. в ***, с постоянен и настоящ адрес ***.
Финансовата санкция е в размер на 660 GBP + 85 GBP разходи + 66 GBP обезщетение за подпомагане на жертвите, или общо 811 GBP според записаното в удостоверението и е наложена на българския
гражданин З.А. за извършено нарушение на
раздел 143 от закона за пътното движение от 1988 година и Списък 2 от закона за
нарушителите на правилата за пътното движение от 1988 година. В писмото се моли да бъдат упражнени
правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне признаване изпълнението
на решението.
Санкционираното лице З.Г.А. се явява пред окръжния съд
и представя писмени доказателства, от които се установява, че на датата
12.06.2019г. е превел по сметка на ОС Кюстендил сумата от 1 780, 55 лева,
представляваща равностойността на 811 GBP.
КнОП изразява становище за прекратяване на производството.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16
ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
Постъпилото удостоверение е по чл.4 от посочения закон за признаване и
изпълнение по дело 2019/13/010 на Централния орган на Англия и Уелс, на отдела за
Взаимно признаване
за налагане на финансови санкции - задължение за
заплащане на 811
GBP, извършено на 26.08.2017 г. в Рош, Графство Корнуел. На тази дата А. е
управлявал МПС- „Фолксваген поло“ на път В3274 Victoria Buisnes Park,без валидна застрахователна полица. По този начин А. е нарушил раздел
143 от закона за пътното движение от 1988 година и Списък 2 от закона за
нарушителите на правилата за пътното движение от 1988 година.
Издалият решението орган е Bodmin Magistrates Court /съдебен орган/
в издаващата държава. З.А. е български гражданин
и обичайно пребивава в изпълняващата
държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на
05.01.2018 година и влязло в сила на същата дата. Паричната сума, наложена с
решението, е 811
GBP и това е общият размер на финансовата санкция. Нарушението, свързано с
движение без застрахователна полица е свързано с нарушение разпоредбите за
движение по пътищата. Издаващата държава е потвърдила възможността, че
решението е влязло в сила и че по
отношение на същото лице не е постановявано решение за същото деяние.
Потвърдено е, че в изпълняващата държава не могат да бъдат издавани решения за
алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не може
да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично.
Според т.2, б”б” от удостоверението производството
по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване.Потвърдено е, че лицето не есе явило лично на съдебния процес, но е бил
призован за същия, респ. било е уведомен на 28.11.2017г. за датата и
мястото му, както и и за възможността за
постановяване на решение, ако не се яви на процеса. Решението е постановено от съдебен орган в издаващата държава въз
основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения
закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на
финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т. е
Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената финансова
санкция е изпратено директно до компетентния орган на осн. чл.6, ал. 1 от
закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от
Закона, който препраща към чл. 16 ал.1-8 от него. И двете посочени норми
препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на
удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното надлежно на български език
съд решение безспорно се установява, че българският гражданин З.А. е
санкциониран с влязъл в сила в Англия и
Уелс акт на съдебен орган за плащане на
глоба, наложена за нарушение във връзка
с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл
в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от
съдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е
постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е
потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд,
компетентен по наказателни дела. В този
смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване
и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.
Актът на съдебния орган по
чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е придружен с
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените
доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е
постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
(поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този
случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито
една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
процесното решение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението
по чл. 4 съответства на постановеното решение по съдържание. Не са налице данни
за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение
за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по
българското законодателство и административното нарушение, извършено в Англия и
Уелс, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да
са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява
административно нарушение и по българското законодателство – по Закона за
движение по пътищата. Решението е
постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна
отговорност. От съдържанието на удостоверението и на решението е видно, че
производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението и
следователно факултативното основание за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е
налице. Не е налице и основание за отказ по т.10 от същия
закон– засегнатото лице не се е явило лично, но в удостоверението изрично е
посочено, че е било уведомено за правото на обжалване, т.е. изпълнено е от
издаващата държава условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона, а наличието на
едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.
Предвид изложеното съдът прие, че са
налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за признаване на процесното
решение. Не са налице основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за намаляване
размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона
съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението паунд- български лев към
момента на извършване на извършване на нарушението. Размерът на наложената с
решението парична санкция от 811 GBP, чиято левова равностойност е 1 780, 55 лева.
Посочената равностойност е съобразена с фиксирания курс на паунд- лев към
датата на постановяване на решението.
Същевременно окръжният
съд констатира, че са представени
доказателства от З.А. по чл.33 от закона за пълно изпълнение на
наложената санкция. Видно от приложеното писмено извлечение от Банка „ДСК“
ЕАД София е, че на датата 12.06.2019г. З.А.
е внесъл дължимата сума по сметка на ОС Кюстендил. Задължението му следователно
е изпълнено, поради което на осн.17 от същия закон съдът следва да направи
пълно приспадане на равностойността изпълненото общо задължение.
Предвид изложеното съдът
на осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции издадено от Централния орган на
Англия и Уелс № 2019/13/010 (издаваща държава по смисъла на закона),
издадено от Omer Osman на длъжност Mutual
Recognition of Financial Penalties Officer, в сила от
05.01.2018 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции по
отношение на българския гражданин за налагане на финансови санкции -
задължение за заплащане на 811 GBP за извършено на 26.08.2017 г. в Рош, Графство
Корнуел нарушение- управление на МПС- „Фолксваген поло“ на път В3274 Victoria Buisnes Park,без валидна застрахователна полица, нарушение на раздел 143 от закона
за пътното движение от 1988 година и Списък 2 от закона за нарушителите на
правилата за пътното движение от 1988 година, издадено по , издадено по отношение на българския гражданин З.Г.А.,
роден на *** г. в ***, с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
ПРИСПАДА
изцяло равностойността на изпълнената част от общото задължение в размер на 811 GBP, в левова
равностойност 1 780, 55 лева.
Решението ДА НЕ СЕ ИЗПРАЩА на
Национална агенция за приходите за изпълнение с оглед на пълното изпълнение.
На осн.чл.38 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС съдът
постанови незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за
признаването на финансовата санкция, както и на
посочения имейл- адрес на посочения имейл
в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
Издаващият орган следва да се
уведоми и за приключване на изпълнението на решението.
На осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство на
правосъдието на Република България.
На осн. чл.42, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВЯВА
сумата, представляваща наложената глоба, да остане в приход на бюджета на Република
България като изпълняваща държава.
Решението може да се
обжалва пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.