Р Е Ш Е Н И Е №
260044
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
след публично съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2260 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на
ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г.С.-К., с която се обжалва решение № 2428 от
15.07.2020 г., постановено по гр. дело №
18925 от 2018 г., на ХVІІ гр.с., на Районен съд - Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен частично, предявеният в производство, по чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК установителен иск, за горницата над 2100.05 лв. до пълния
дължим размер от 2435.14 лв., представляваща главница от 2380.56 лв по договор
за потребителски кредит № **********/29.07.2016 г., обявен за предсрочно
изискуем, считано от 05.07.2017 г., за което обстоятелство длъжникът е
уведомен, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда - 07.06.2018 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 54.58 лв –за
неизплатено договорно възнаграждение, за която сума е била издадена заповед №
6566/20.07.2018 г. по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 11547/2018 г., по описа на РС – Пловдив.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната част, като се заявява, че съдът неправилно приема, че ответникът трябва да върне на дружеството остатъка от главницата и уговорената възнаградителна лихва, до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 05.07.2017 г., като е определил неправилно общият размер на дължимото по двете вземания. Неправилна била констатацията на съда и в частта, с която била отхвърлена претенцията на дружеството жалбоподател за горницата над 2100.05 лв. до пълния дължим размер от 2435.14 лв., от които 2380.56 лв. за дължима главница и 54.58 лв. за неизплатено договорно възнаграждение.
Изрично се заявява че решението не се обжалва в частта, която касае искът за пакет от допълнителни услуги. Заявява се, че във връзка с твърдяната неправилност на решението се излагат и съображения, като на първо място се сочи, че неправилно съдебният състав бил приел, че ответникът е погасил 7 вноски или сума, в размер на 1380.68 лв. На второ място се заявява, от дружеството жалбоподател, че била неправилна констатацията на първоинстанционния съд, че задължението по договорна лихва при главница от 2800 лв. и ГЛП от 41.17 % за периода от 29.07.16 г. до 05.07.17 г. е в размер на сумата от 608.70 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК или общото задължение на ответника за главница плюс възнаградителна лихва, и възлиза на сумата от 3408.73 лв. На трето място се заявява от жалбоподателя, че бил погрешен подходът на съдебния състав от некоректно определения размер на общото задължение да приспада сума в размер на 1380.68 лв, не са съобразени всички факти и обстоятелства. Заявява се, на четвърто място, че при постановяване на съдебното си решение първоинстанционният съд не е взел под внимание факта, че има една отложена вноска от 136.63 лева с падеж на 15.01.2017 г., по която също следвало да се заплатят главница и възнаградителна лихва. Дължимото по нея, се сочи, от жалбоподателя, не му било присъдено.
Сочи се, че била допусната грешка при изписване на сумата, която първоинстанционният съд, сочи жалбоподателят, бил отнесъл като заплатена изцяло по погасителния план, а именно сумата 1380.68 лв. Заявява се, че общата сума на направените плащания по ДПК ********** е в размер на 1318.84 лева, но с тази сума за заплатени и други задължения по кредита, а не само погасителни вноски, какъвто е текста на съдебното решение. В тази насока се заявява, че неправилно е определен размерът на задължението за договорна лихва, при главница от 2800 лв. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно датата 05.07.2017 г. и оттам и неправилно бил определен и размерът на общото задължение за главницата и уговорената възнаградителна лихва.
Претендират се направените съдебни и деловодни разноски по делото, в това число заплатената държавна такса, както и сумата в общ размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Евентуално, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, се прави възражение за прекомерност относно възнаграждението на особения представител на ищеца, в случай, че същия надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. С оглед изложеното се моли да бъде отменено решението, в обжалваната част. Не са ангажирани нови доказателства, по въззивното дело.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е налице постъпил писмен отговор на въззивна жалба, от страна на въззиваемия И.Й.Е., чрез особен представител адв. В..
С писмена молба, постъпила по въззивното дело, на 26.11.2020 г., от жалбоподателя „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт С. – К., се поддържа изцяло въззивната жалба, по изложените в същата доводи; претендират се отново разноски по делото,прилага се пълномощно. С постъпило по въззивното дело на 17.12.20 г. писмено становище от адв. С.В., особен представител на въззиваемия И.Й.Е., се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
За да определи дължимия размер на главница, районният съд посочва, че ответникът Е. е погасил 7 вноски или сума в размер на 1380.68 лева, /като посочва лист 4 от заповедното производство/. Видно е от последно посоченото, че в заповедното производство, /първоначално образувано ч.гр.д.№ 445/2018г.по описа на РС-Каварна/, че действително е посочено от кредитора, заявител, че Е. е направил 7 погасителни вноски и е изпаднал в забава на 16.09.2016г. Въззивният съд констатира, обаче, че в случая се касае до седем вноски, но не –погасителни, тъй като само 6 вноски са погасителни, в пълен размер, а седмата е в непълен размер, което обстоятелство, обаче, е пропуснато от първоинстанционния съд; като в самата искова молба е посочено вече изрично, че длъжникът, ответник Е. е направил 6 пълни вноски и една частична вноска, след което изпада в забава. Видно е от втория погасителен план, приет с анекса между страните по ДПК, /лист 41 от първоинст.дело/, че дължимата сума по ДПК- главница и лихва, възлиза в общ размер на сумата от 4 372.16 лева, /32 бр.Х136.63 лв/, а съгласно приложено извлечение за дължими суми по сметка към ДПК №**********, /изготвено от ищеца-лист 43/, размерът на платена главница и на платена лихва по кредита, общо, възлиза на сумата от 1256.76 лева. В случая,обаче, самият кредитор отправя това извлечение,респ., отнася го до,клиента Е., с изявление, че към датата на извлечението/26.11.2018г. получените от страна на Е. плащания по ДПК са в размер на сумата от 1318.84 лева; т.е. доколкото, това изявление касае неизгодни правни последици за призналия ги кредитор, то следва да се приеме,че Е. е заплатил общо по договора по-голямата сума, а именно, сумата от 1318.84 лева, като в настоящата въззивна жалба се пояснява, че частта от тях в размер на сума от 62.08 лв, представлява начислена лихва за забава на вноските по погасителния план, вече заплатена от клиента, съгласно т.12.1 от уговореното в ОУ към ДПК; /независимо, че липсва посочен период на забава и размер на главницата, върху която е начислена лихва за забава,т.н. лихви за просрочие/.
Видно е от извлечение от сметка към ДПК, /лист 5 от въззивното дело, която е част от в. жалба, но същевременно е без посочена дата на извлечението, но която не е приета като доказателство по въззивното дело/, в същата е посочено, че размерът на вноската по кредита общо възлиза на сумата от 3 691.90 лева, която се посочва и като дължима от ответника в жалбата. В случая, обаче, явно в тази обща сума са калкулирани и други суми, извън размера на главница и договорна лихва, /навярно-лихва за забава/, без изрично да се посочва размерът на последната в извлечението, нито периода на изчисляването й. Поради което и въззивният съд намира, че общо дължимият размер на задължението на Е. по ДПК, по-скоро, следва да се определи на сумата от 3 115.40 лева, като разлика от общо дължимият размер 4372.16 лева и изплатеният размер от 1256.76 лева, за каквито суми са налице надлежни доказателства по делото. В т.н.по делото не са ангажирани данни от съдебно-счетоводна експертиза за точното определяне на останалите дължими суми от длъжника по ДПК, а същевременно и представените от ищеца извлечения от сметки не съдържат данни за конкретния размер на лихви за забава, както и за периода на изчисляването им, поради което и не следва да се приемат от съда за достоверни относно съдържанието им, при което и не е налице възможност и за прилагане на разпоредбата на чл. 162 от ГПК.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира направените във въззивната жалба оплаквания за необосновани, недоказани, при което и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Поради което и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като обосновано и правилно, в обжалваната част.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 15.07.2020г. Решение № 2428 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХVІІ гр. състав, по гр. дело № 18925 по описа на съда за 2018 година, в обжалваната част, с която се ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 2100.05 лв до дължимия размер от 2435.14 лв.
В останалата част, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/