Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 211

26.10.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                  2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №677 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител, против Решение №260095 от 20.05.2021 г., постановено по АНД №175 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година, в частта му, с която е отменено Наказателно постановление №3486/2020 от 19.02.2021 г. на Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ при Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“, в частта му по т.II.

В касационната жалба се твърди, че в обжалваната му част решението било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда, че НП в частта му по т.II било неправилно и необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало авторството на деянието от страна на Д.Б.Л., както и виновно поведение от страна на същия в изискуемостта на пряк умисъл. Цитират се разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.11, ал.2 от НК, и се сочи, че вината била изразеното в умисъл или непредпазливост конкретно психическо отношение на дееца към извършеното общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици. По своето съдържание вината се характеризирала с два елемента – интелектуален момент, който включвал представите – отражение на действителността в съзнанието, при което се формирало знание за характера и свойствата на деянието, за предизвиканите в съществуващата реалност промени и причинната връзка между тях, и волеви момент, който е израз на волята и желанието на субекта, сочеща на това, че е искал, съзнателно допускал, или е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици от посегателството. Деянието е осъществено при пряк умисъл, когато извършителят се е насочил към причиняване на предвидените общественоопасни последици, при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира същата. Твърди се, че от писмените доказателства (предоставеното лично обяснение), както и от показанията на свидетелите Д. и Б., било установено, че на Д.Б.Л. е било обещано възнаграждение от 500 лева за самия факт на преминаване на границата с управлявания от него автомобил и след това за оставянето на същия „преди Одрин“. Безспорно било установено по делото посредством свидетелските показания на митническите служители, че при селектирането му за извършване на щателна митническа проверка Д.Б.Л. видимо се е притеснявал, започнал да пита налага ли се тази проверка и защо се налага, а при откриване на откритите и недекларирани мобилни телефони същият заявил, че си е отдъхнал, че контрабандираните стоки са мобилни телефони. Поради това касаторът намирал за неправилен изводът на съда, че липсват доказателства и не могат да се формират категорични правни изводи за съпричастност на извършителя към опита за контрабанда на процесните мобилни телефони. Вината като неюридическо свойство на престъплението се извличала във всеки отделен случай от конкретно установените факти за поведението на дееца. В този смисъл поведението на Д.Б.Л. категорично обективирало знание от негова страна на факта, че превозва в управлявания от него автомобил контрабандни стоки. Същият следвало да е предположил това още при обещаването на толкова високо възнаграждение за иначе простото транспортиране на лек автомобил и то на не толкова далечно разстояние. Твърди се, че в опита му да премине границата на страната от Република България в Република Турция било израз на волята на Д.Б.Л. да извърши услугата, за която му е било обещано възнаграждение и за която същият съзнавал, че освен транспортирането на автомобила до гр.Одрин, включва и контрабандиране на укрити стоки. Нямало друга причина, освен знанието за противоправно поведение от негова страна, поради която същият да се притесни още в момента на заявеното от митническия служител намерение да извърши щателна митническа проверка. Знанието му, че в управлявания от него автомобил има укрити стоки с цел да бъдат пренесени през границата на страната без знанието и разрешението на митниците, било достатъчно добре демонстрирано чрез поведението на същия. За съставомерността на деянието собствеността на контрабандираните стоки била без значение, а при решаване на въпроса за вината и умисъла при извършеното от Д.Б.Л. нарушение следвало да се изхожда комплексно от съвкупността на всички факти и обстоятелства – поведението на нарушителя, способа и средството за извършване на нарушението и връзката между тях.

Претендира се обжалваната част от решението да бъде отменена, като се потвърди Наказателното постановление в частта му по т.II.

Ответникът, Д.Б.Л., чрез пълномощника си в съдебно заседание, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като излага становище, че първоинстанционният съд бил дал много детайлно и аргументирано отговор на направените с нея възражения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че в оспорената му част решението противоречи на закона. Развива съображения, че съгласно НК и наказателноправната наука са познати и разновидности на прекия умисъл, като неконкретизирания умисъл, при който деецът засяга в определена степен обекта на посегателството, и алтернативния пряк умисъл, при който обектът на престъплението желае настъпването на един измежду няколко възможни престъпни резултата. При фактите, установени по делото, умисълът на дееца бил алтернативен – той бил наясно, че нарушава митническия режим, като се бил съгласил това да бъде или наркотично вещество, или стокова контрабанда. Доказателства в тази насока били значителното възнаграждение за превоз на автомобил в рамките на няколко километра и поведението на нарушителя при отклонението му за митническа проверка. Предлага се обжалваната част от решението да бъде отменена, вместо което да се потвърди наказателното постановление.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваната част от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорената част от Решение №260095/20.05.2021 г. по АНД №175/2021 г., Свиленградският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №3486/2020 от 19.02.2021 г., издадено от Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към Агенция „Митници“, в частта му по пункт 2-ри, с което на Д.Б.Л. ***, на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 24 207.00 лева.

Административното наказание по т.II от НП е наложено за това, че на 29.10.2020 г., около 11:30 часа на МП „Капитан Андреево“, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“, на път от Република България за Република Турция, след като пристигнал с управляван от него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер Х8527КС, в който нямало други пътници, водачът на автомобила Д.Б.Л. е бил поканен устно преди започване на митническата проверка да декларира носените лични вещи, стоки и валутни ценности, при което не е декларирал нищо, а след пролъчване на автомобила с рентгенова апаратура и извършена на основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ митническа проверка на автомобила и багажа, в двигателния отсег на автомобила били открити укрити и недекларирани 100 броя смарт телефони XIAOMI Redmi 9, с определена от комисия стойност – 24 207.00 лева. Прието е, че с това си деяние Д.Б.Л. е направил опит да превози стоки – смарт телефони, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, с което е осъществил състава на нарушението по чл.233, ал.1 от ЗМ.

За да отмени в тази му част Наказателното постановление, въззивният съд е приел за безспорно доказано в производството настъпването на противоправния резултат, изразяващ се в опит да се превозят през границата подробно индивидуализирани стоки, от територията (митническата) на Р.България в Р.Турция, без знанието и разрешението на митническите органи, като същите стоки са били укрити в двигателния отсег на управлявания от жалбоподателя лек автомобил при излизането му от страната в Р.Турция, и тяхното наличие в него е констатирано при последваща ЩМП. За безспорно е приел също, че стоките не са били декларирани пред митническите органи от жалбоподателя, който е управлявал автомобила, собственост на трето лице. Възприел е за достоверни показанията на свидетелите, митнически органи, според които жалбоподателят се притеснил при започване на ЩМП и след откриването на процесните телефони същият „си отдъхнал“, като казал „Слава богу, телефони са“ и споделил пред проверяващите органи, че автомобилът му бил даден от познати да го закара до Турция срещу заплащане. Въззивният съд е обсъдил в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, и е установил, че въз основа на същите не могат да се формират категорични правни изводи за съпричастността на жалбоподателя към превозването, респ.пренасянето на стоките (опита за извършване). Съдът е приел, че липсват убедителни и еднозначни доказателства жалбоподателят със своята деятелност и личните си действия да е консумирал вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна. Изложил е мотиви, че обвинителната теза на АНО почива единствено на предположенията на актосъставителя, който не е установил действителния нарушител, а е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на водача, който към момента на проверката е управлявал лекия автомобил, въпреки че не е установено последният с лични свои действия да е осъществил опит за пренасянето, респ.превозването на стоките по смисъла на чл.233, ал.1 от ЗМ, съзнателно при изискуемата форма на виновно поведение – умисъл, с което и да е консумирал състава на вмененото му нарушение. Въззивният съд е изложил съображения, че в случая не е налице и единна система от косвени доказателства, които да позволят изграждането на единствено възможния логичен и безпротиворечив извод, че именно жалбоподателят е извършителя на вмененото му административно нарушение. Освен недоказано авторство, според съда не е доказан и субективният признак от състава на вмененото нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, чиято съставомерност предполага вина във формата на пряк умисъл. Посочил е, че бездействието при наличието на задължение за активно поведение ще е виновно тогава, когато в съзнанието на дееца съществуват формирани конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на извършваното деяние, за неговия общественоопасен характер и общественоопасните му последици, които и да са били предвиждани и целено настъпването им.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при правилно изяснена и подробно описана фактическа обстановка. Въззивният съд е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите му изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав напълно споделя заключението, че от събраните по делото доказателства не следват категорични правни изводи административнонаказаното лице да е знаело за наличието на процесните стоки в лекия автомобил, и съзнателно, знаейки този факт, да е бездействало да ги декларира пред митническите органи. В административно-наказателната преписка липсват писмени доказателства, въз основа на които да може да се направи извод Д.Б.Л. да е знаел за наличието на укритите в автомобила, предоставен му от трето лице за превозване, стоки. Такъв категоричен извод не може да се направи и въз основа на събраните по делото гласни доказателства. В тази насока актосъставителят, свид.Д., дава следните показания: „Съставихме акт за митническа контрабанда, също и протокол, иззехме телефоните, а автомобила беше задържан. Съставихме акта в присъствието на водача, беше му прочетен и връчен, снехме и писмени обяснения. Водача беше видимо притеснен, като видя, че има нещо скрито в автомобила и се притесни, че може да са наркотици и когато извадихме телефоните, на него му олекна и каза: „Слава Богу, телефони са!“, сподели, че автомобила му е даден от познати, за да го закара в Турция срещу заплащане, но не сподели кои са тези познати.“ От показанията на свид.Б. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, относими са следните твърдения: „Предполагам, че лицето знаеше, че има телефони, понеже в писмените си обяснения писа, че колата му е дадена да я закара до Турция срещу заплащане.“ Свидетелските показания неправилно се интерпретират в касационната жалба като установяващи поведение на Д.Б.Л., което категорично обективира знание от негова страна на факта, че в управлявания от него автомобил превозва контрабандни стоки. Така цитираните показания на свид.Б. безспорно обективират негово предположение, а от тези на свид.Д. дори може да се направи противоположния извод – че водачът е бил притеснен след като е видял, че в управлявания от него автомобил има нещо скрито. Въззивният съд правилно е възприел свидетелските показания, и заключението му, че не се установява несъмнено и категорично субективно отношение на водача на лекия автомобил към вмененото му митническо нарушение, се явява съответно на събраните доказателства.

Разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ предвижда, че който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

Същевременно съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, като в чл.7, ал.1 от ЗАНН се сочи, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно приложимите субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В чл.18, ал.1 от НК опитът е дефиниран като започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено, или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици на това престъпление, т.е. от субективна страна става дума само за пряк умисъл.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено. Споделят се мотивите на районния съд, че бездействието за деклариране на превозваната през държавната граница стока, при наличие на задължение за активно поведение, ще е виновно само тогава, когато в съзнанието на дееца съществуват формирани конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на извършваното деяние, за неговия общественоопасен характер и общественоопасните му последици, като при липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волевия такъв – отношението към съставомерните последици от деянието.

Във връзка със становището на представителя на прокуратурата следва да се посочи, че според съдебната практика, макар класифицирането на умисъла като „определен“ или „неопределен“, „конкретизиран“ или „алтернативен“, да няма отношение към неговия вид от гледна точка на волевия момент – дали „иска“ или „допуска“ настъпването на общественоопасните последици, което определя конкретния умисъл като „пряк“ или „евентуален“, то посочената класификация има отношение към интелектуалния момент на умисъла, който определя съзнаването на целяните от дееца обществено-опасни последици. Т.е. дори за наличието на алтернативен пряк умисъл следва да е установен интелектуалния момент на вината, свързан с отражение в съзнанието на субекта на основните обективни свойства на деянието.

Споделя се обаче извода на въззивния съд, че по делото няма събрани несъмнени доказателства соченото за нарушител лице да е знаело за наличието на превозваните стоки, укрити в двигателния отсег на управлявания от него лек автомобил. Такъв категоричен извод не може да се направи от обстоятелството, че на водача е обещано заплащането на определена сума пари за превозването на лекия автомобил до град Одрин, нито от показанията на свидетелите, че същият „си отдъхнал“ като разбрал, че откритите в автомобила стоки са телефони.    

С оглед на това районният съд правилно е счел, че в случая липсва субективният елемент на изпълнителното деяние и не се доказва виновно извършване на административното нарушение, за което е наложена глобата.

Изложените в касационната жалба оплаквания са получили подробен и мотивиран отговор от въззивния съд, същите не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.

Районният съд правилно е приложил закона, като е отменил Наказателното постановление в частта му по т.II, не допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. В обжалваната му част Решението е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон  и следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено своевременно поисканото и действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 2000 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2021 г., за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260095 от 20.05.2021 г., постановено по АНД №175 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година, в обжалваната му част, с която е отменено Наказателно постановление №3486/2020 г. от 19.02.2020 г. на Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към  Агенция „Митници“ в частта му по т.II, с която на Д.Б.Л., на основание чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 24 207.00 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр.София, да заплати на Д.Б.Л., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Решението е окончателно.    

 

            

                                                                                                                 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

   

                                                

                                                                             2.