О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр. Пловдив, 06.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Магдалина Иванова ВЧНД № 551 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, пр. 2 вр.
ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.
Образувано е по частна жалба на Р.Н.А. срещу
определение № 1143 от 22.10.2019 г.,
постановено по НОХД № 895/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което
същият е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ гр. *сумата от 200 лв., представляваща
направени по делото в хода на досъдебното и съдебно производство пред окръжния
съд разноски за възнаграждение на назначения му служебен защитник адв. С.Я.. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и
се прави искане същият да бъде отменен.
Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна
жалба и обсъди изложените в нея доводи и съображения и приложените по делото
материали, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение № 48/03.05.2019 г.,
постановено по НОХД № 895/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е
одобрено споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият Р.Н.А. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което, при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На
основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на подсъдимия А. наказание лишаване
от свобода е отложено с изпитателен срок
от три години. Определението е окончателно и е влязло в сила на датата на
постановяването му – 03.05.2019 г.
В хода на досъдебното и съдебното производство пред
окръжния и апелативния съд на обвиняемия/подсъдимия Р.А. е бил назначен като
служебен защитник адв. С.Н.Я..
С решение № * на Националното бюро за правна помощ, на
основание чл. 17, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за
предоставената правна помощ на Р.Н.А. по време на досъдебното и съдебно производство
по делото, на адв. С.Н.Я. е определено да се изплати възнаграждение в размер на
200 лв.
С обжалваното определение обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд
е приел, че определеното възнаграждение на адв. С.Я. представлява разноски по
делото, поради което следва да бъдат възложени в тежест на осъдения Р.А.. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСНК и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати адвокатско възнаграждение за служебно назначения му защитник в полза на
Националното бюро за правна помощ. Размерът на дължимото възнаграждение е определен
в съответствие с изискванията на чл. 17 и чл. 22д от Наредбата за заплащане на
правната помощ (обн. ДВ, бр. 5
от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.) и не зависи от волята на осъдения.
Липсата на финансови средства и влошено здравословно състояние не е основание
за намаляване размера на определеното възнаграждение на служебния защитник или
за отмяната му.
С оглед на изложеното обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1143 от 22.10.2019
г., постановено по НОХД № 895/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: