П Р О Т О К О Л
Гр. Средец, 14.11.2017 г.
Районен съд – гр. Средец, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на
четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
При участието на секретар: Костадинка Лапова
и прокурора
сложи за разглеждане
НЧХД № 184 по описа за 2017 год.
докладвано от съдия ДОНЕВА
На именното повикване в 10,00 часа се явиха:
Тъжителка М.С.
Г., редовно призована, се явява
лично и с адв.Д.,
редовно упълномощена.
Подсъдимите К.Г.Б. и Р.Й.Б., редовно
призовани, се явяват лично и с адв.К., редовно
упълномощен.
Вещото лице, редовно призовано, се явява
лично.
Явяват се свидетелите В.Б.Д., К.С.Т., К.М.С., Р.Н.Г. и С.Н.С., редовно призовани.
Не се явява свидетелят И.Д., редовно
призован.
Свидетелите Цонка Т. Жекова и Величка Костадинова Николова се водят.
Не се водят свидетелите Памела Ан Чампиън и Джули Чампиън. Адв.Д.: Да
се даде ход на делото за разпит на явилите се свидетели.
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
Предвид становищата
по хода на делото, с оглед липсата на процесуални, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Вещото
със снета по делото самоличност.
К.Н.Я. – 67 год., неосъждан.
Вещото
лице се предупреди за отговорността по чл.291 от НК.
Сне се
самоличността на свидетелите, както следва:
В.Б.Д. – 60 год., български гражданин,
неосъждан /реабилитиран/.
К.С.Т. – 39 год., българска гражданка,
неосъждана.
К.М.С.
– 36 год., български гражданин, неосъждан.
Р.Н.Г.
– 40 год., български гражданин, неосъждан.
С.Н.С.
– 45 год., български гражданин, неосъждан.
Цонка Т. Жекова – 59 год., българска
гражданка, неосъждана.
Величка Костадинова Николова – 60 год.,
българска гражданка, неосъждана.
Свидетелите
се предупредиха за отговорността по чл.290 от НК обещаха да говорят истината,
след което се отведоха от залата.
Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Адв.К.: Подзащитните
ми си запазват правото да дадат обяснения
след изслушване на свидетелите.
В.л.д-р Я. по изслушаната и приета в с.з. на 26.04.2016
г. съдебно-медицинска експертиза.
В.л.д-р
Я.:
Представил съм експертизата, на
основание прегледа, който съм извършил на 04.12.2015 год. и на основание медицинската
документация. Единственото, което се намери по бабичката, е едно кръвонасядане
на долен клепач и предвид времето между
прегледа и част от скулата, това ме е довело до квалифициране на травмата, като
водеща до болка и страдание. Нямам какво друго да кажа. Бабата е приета
в болницата, защото е отишла. Цялата параклиника
е без проблеми и е държана в рамките на клиничната пътека по моему. Нищо извън
заключението не мога да добавя, независимо от това, кой какво казва.
В.л.д-р Я. на въпроси на адв.Д.: Контузията е декларативно понятие. Тя няма
някакви видими измерения. Някой казва, че е ударен по гръдния кош. Казваме
добре. Контузията не е видимо морфологично изменение. Тогава, когато не се
вижда нищо, се казва контузия, при положение, че някой е казал ударен съм по
главата, корем, където и да е. Лекарите използват медицински термини и аз
затова го обясних. Аз не допущам нищо. Аз не интерпретирам данни, не изграждам
хипотези с вероятност. Не са пет дена, изминали са четири дена. Това,
което може да остане е някакво кръвонасядане и щеше да го има. И се
отбелязва в медицинската документация към основната диагноза, контузия на
гръдния кош и съответната драскотина, каквато е намерено. В случая няма такова
отбелязване. Аз съм я прегледал жената и вярвам преди всичко на себе си. Това,
което няколко пъти казах. Торапс е гръден кош, а абдомене е корем. Тя каза ”боли ме под лъжичката” и какво
да напиша, трябва нещо да напиша. Бабата казва, че я боли под лъжичката, т.е.
тук и затова пишат контузия на коремния и гръдния кош, тъй като параклиниката изключва заболяване.
В.л.д-р Я. на
въпроси на адв. К.: Анамнеза, това значи разказ на този, от който се снема.
Какво каза пострадалият. Анамнеза това значи снета по данни на пострадалия.
Това са декларация, анамнеза, разказ. Когато един постъпи в хирургията, хирургът
акцентира на това съществено, което би повредило здравето. Не съм имал случай
засега хирург да отбележи кръвонасядане по глава. Неврохирурга може да отбележи някаква травма на крак, защото неврохирурга акцентира, там където му е специалността.
Ударен е по главата и той насочва
внимание и изследвания към главата, корема не го интересува предвид, че няма
оплаквания от там. Ако беше нещо
съществено и намерено при прегледа и щеше това, което намираме едно
кръвонасядане дава основание, че тука е
имало някакъв удар не силен,
което ме е довело до правото да квалифицирам телесната повреда, като
водеща до болка по съответната алинея. Три дена при подобна травма гравитира
към изискване на клиничната пътека. Това е само предположение. Едно такова
кръвонасядане е извън сферата на
терапевтичната медицина, няма какво да
се лекува. Изследва се за всеки случай, предвид, че касае за възрастен човек и не намират нищо и я изписват.
Свидетелят В.Д.: Нямам роднинска връзка
със страните. Зная защо съм тука. Изключих за датата, но наближаваше такова
време, което е сега, а годината е била е преди две години. Отивах в Кункини в
с.Светлина, в къщата на Кункини отивах. Аз живея в
с.Светлина. С мъжа й на К., там се срещаме и всяка вечер се прибираме. И
тя по едно време вика „Хайде да ходим на
горе, той го няма, аз ще отида да взема децата от училище”. Точно от тази
улица, от където ние минаваме са къщите
на баба М. и на Динко и Р., които са съседи. Минахме от там и гледаме,
Динко точно там до бабичката и жена му беше там и държеше една пръчка, бяха
пред къщата на баба Марийка на вратичката. Видяхме, че Динко нещо я удари, или
я бутна баба Марийка. Тя не падна, но нещо й се накани. Долу - горе от 50 м.
наблюдавахме с К.. Динко не държеше пръчка. Динко посегна ей така с длан и я
бутна някъде по тялото. Баба Марийка беше с лице към него. Тука някъде към
рамене я бутна. Съпругата на Динко, Р. стоеше до него и държеше пръчката.
Ние тръгнахме към центъра, повече нищо
не видяхме и след около половин час бяхме на центъра и видяхме, че полицията
идва. Динко живее от дясно, а баба М. от ляво. Ние вървяхме перпендикулярно.
Нищо не чухме.
Свидетелят В.Д. на въпроси на адв.Д.: К. отиваше да забира децата, някъде към 5 часа
да е било. Знам, че се сърдят там, баба М. и Динко и затова не се намесих.
Свидетелят В.Д. на въпроси на адв.К.: Въобще не съм разговарял с баба М. и Бъндеви. Беше
на смрачаване вече. Беше светната лампата на съседите им, не знам на кой съсед,
но в момента, в който минавахме, светнаха крушките на къщата на дядо Стайко.
Други хора по улиците и дворовете не видях. Баба М. беше пред нейната вратичка.
Имаше 3-4 м. Аз не зная какво е направила бабата, защото ние си продължихме по
пътя и не съм видял. Това, което аз видях, че тя беше права до вратичката.
Адв.Д.: Правя искане на основание чл.281, ал.1, т.1 от НК да
бъдат прочетени показанията на свидетеля, тъй като считам, че има пропуски и
противоречия в показанията, дадени пред друг състав на съда в с.з. от
30.03.2016 год. и дадените днес показания
от свидетеля Д., поради което, моля да бъдат прочетени показанията му.
Има противоречие в това, как е бил механизма на извършване, в коя част на
тялото е нанесен удара.
Съдът,
на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля В.Б.Д.,
дадени в съдебно заседание от 30.03.2016 г.
Свидетелят В.Д.: Дали с юмрук я удари,
дали с разперена длан, не мога да твърдя. Нависоко я удари, дали в гърдите,
дали в корема или в раменете, не видях по-точно къде я удари.
Свидетелят В.Д. на въпроси на адв.К.: Видях, че Динко посегна с ръката, но не мога да
кажа, дали има удряне или бутане. Възприех като бутане, не като бой, сигурен
съм.
Свидетелката К. Димитрова: Нямам
роднинска връзка със страните по делото. Живея в с.Светлина. Знам, че беше
м.ноември 25 или 27 ли беше, 2015 г.
Тръгнах в центъра да посрещна децата от училище и приближих уличката, която
отива за центъра. Минах и Динко и Р. бяха пред врата на баба М.. Те са съседи.
Една срещу друга са им къщите. Видях ги там и видях, че Динко й посегна с ръка,
бях отдалечена на 50-60 м., да е било.
Беше на смрачаване. Посегна й с ръка, само видях как посегна, но не видях дали я удари. Аз продължих по
пътя и не се обърнах да видя, какво
става. Аз бях с чичо В.. Аз бързах, защото ходих да си посрещам децата от училище. Когато се
приближихме да минаваме от там, се чуваха викове отдалече на баба М. и на Динко
и те си приказваха там, но незнам какво, аз просто се стресирам. Жена му на
Динко беше до него, държеше пръчка, но не я видях да посегне. Мисля, че Динко
някъде по рамото й посегна. Мисля, че бяха един към друг с лице, но не мога да кажа. После отидох до
центъра и се прибрах с децата и това беше.
Свидетелката К.
Димитрова на въпроси на адв.Д.: На висок тон си
говореха. Просто като видях, че се карат и затова се стреснах. Не се намесихме
с вуйчо ми, защото не исках.
Адв.Д.: Считам, че и в показания на тази
свидетелка са налице противоречия
относно удара, който е нанесъл К. на пострадалата, поради което на основание
чл.281, ал.1, т.1 от НПК правя искане, да бъдат прочетени показанията на
свидетелката, дадени в съдебно заседание
на 30.03.2016 г., на стр.4 от протокола изцяло, с оглед на датата, часа,
времето и механизма на удара, който тя е възприела към онзи момент.
Адв.К.: Не се противопоставям да се
прочетат показанията.
Съдът, на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на
свидетелката К.С. Димитрова, дадени в съдебно заседание от 30.03.2016 г.
Свидетелката К. Димитрова: Може да е
така, както съм казала, но мина дълго време и не мога да си спомня. Пак горе
долу на 25, 27 може да е станало и на
30.
Свидетелката К. Димитрова на въпроси на адв.К.: Казах, че видях, че посегна с ръка, но не съм
сигурна удар ли беше, бутане ли беше. При това посягане не съм се обърнала да
видя, какво направи баба М., продължих си по пътя. Не мога да кажа, защото не
съм я видяла дали падна и не съм се обръщала да видя. Не съм се обърнала да
видя, дали имаше други хора по улиците, или по дворовете. Една друга съседка
до баба М. светна лампата. Тя се казва
Тодорка. Тя живее постоянно там. Тя светна лампата.
Свидетелката К. Димитрова на въпроса на
съда: Аз не мога да кажа, дали възприех бой или бутане, защото аз много се
уплаших, защото никога не съм видяла такава случка, за туй. Не съм ходила на
другия ден да попитам баба М., какво е станало.
Свидетелят К.С.: Работя като полицейски
инспектор в РУ – Средец. На самия случай не съм присъствал. В последствие имаше
полицейска проверка, с указание, което изпълних и впоследствие върнах
преписката на РП-Средец. Снех обяснение
от свидетели, дали два или трима нямам спомен. От баба Марийка, мисля, че не
съм снемал обяснения. Може би след 4-5 дни посетих селото и търсих свидетели-очевидци
на случая.
Свидетелят К.С. на въпроси на адв.Д.: Не мога да си спомня, дали съм снел сведение от
К. и Р. Бъндеви. Нямам спомен. Доколкото си спомня К. и В. са свидетели-очевидци на случилото се.
Видели са там някакъв скандал. Не си спомням точно сведението, какво са казали
и какво съм записал. Мисля, че казаха, че се притеснявали, нещо да не им се
случи и затова не са се намесели. Това, те ми го споделиха и доколкото си
спомням, това съм записал в сведенията.
Адв.Д.: Правя отново искане на основание
чл.281, ал.1, т.2 от НПК да бъдат прочетени показанията свидетеля С..
Адв.К.: Не се противопоставям.
Съдът, на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на
свидетеля К.М.С., дадени в съдебно заседание от 09.06.2016 г.
Свидетелят К.С.: Това което съм казал в
предния разпит е вярно, точно е записано.
Свидетелят К.С. на въпроси на адв.К.: Надя Сотирова ,от която имаше жалба, е дъщеря
на тъжителката. Не съм разговарял с баба М..
Свидетелят Р.Г.: Работя като младши
разузнавач, група „Криминална” към
РУ-Средец. Точно дата не мога да си спомня. Преди две години някъде беше. На
въпросната дата бях дежурен управление, като бяхме на друго произшествие,
когато получихме сигнал от дежурния в
управлението и приехме сигнал за
възникнал скандал в с.Светлина. След
като се върнахме от първото произшествие, с колегите С.С. и И.Д. посетихме селото, където отидохме на
адреса на въпросната жена. След като повикахме
от вън, тя се показа от втория етаж, слезе отгоре, дойде отвори ни
входната вратата. Колегите С.С. и И.Д.
отидоха в другата къща на Р. и К. Бъндеви,
която къща беше отсреща. Аз останах при бабата, качихме се на втория етаж в
нейната стая, като й вземах сведение за случая. Разказа, че отвън до оградата
са се спречкали с К.Б., като той я блъснал и тя паднала на земята и се обадила
на дъщеря си за случая. Каза, че някъде в областта на ребрата има болки, нещо
такова. Видимо не мога да си спомня дали й имаше нещо. По лицето, по бузата имаше
нещо като синьо. К.Б. не знам какво е казал, защото колегите отидоха при него и
му съставиха протокол за полицейско насилие. Не съм видял сведенията и не съм
ги чел. Тези скандали се възлагат на униформени полицаи, а не на мен.
Единствено за ребрата изказваше болка.
Свидетелят Р.Г. на въпроси на адв.Д.: Единственото, което си спомням е, че тя каза,
че К. я бил блъснал и тя е паднала на улицата. За удар не ми е говорила,
предполагам, че с ръце я избутал.
Свидетелят Р.Г. на адв.К.:
Тогава вечерта, дъщеря й се свърза по
телефона и разговаря с нея, но за
медицинска помощ, нищо не е ставало въпрос. Пред мен нищо не каза за медицинска
помощ. Възрастната жена потрудно се движеше, но се
движеше. От вторият етаж слезе, отвори ни и след това заедно се качихме до
горе. Не е споменала за свидетели. Когато отидохме, беше тъмно и не видях,
никой да е на пътя и не съм видял никой.
Немога да си спомня, дали е казала нещо за съпругата на Динко. Може да са спорили, но нищо не мога да кажа.
Свидетелят С.С.: Работя като младши
полицейски инспектор към РУ - Средец. Тогава бяхме нощна смяна, не си спомням
датата и бяхме изпратени по сигнал за
скандал или побой, не мога да си спомня точно за какво, съвместно с
колегите Д. и Г. в с.Светлина. При пристигане на място в с.Светлина, отидохме
на адреса, намерихме жената, която ни упъти, че между нея и съседи е станал
скандал отвън на поляната и съобщи, че е ударена от тях. Това мога да си
спомня. Не помня от кой каза, че е ударена. От там двамата с колегата Д.
отидохме при насрещната къща беше и снехме сведение от мъж и жена. Тя ги посочи
като извършители. Снехме сведения и се върнахме при жената. Не мога да си
спомня, какво ми казаха в сведенията си.
Свидетелят С.С. на въпроси на адв.Д.: Вечерта не сме ходили да търсим свидели. Ние
реагираме, когато сме на работа и от там нататък случаят се възлага на
районните инспектори, на които се дава преписката.
Адв.Д.: Моля на основание чл.281, ал.1, т.2
от НПК да се прочетат показанията на свидетеля С.С., дадени в съдебно заседание
на 13.09.2016 год., с оглед на това, че той към настоящия момент
не помни.
Адв.К.: Не възразявам да се прочетат
показанията.
Съдът, на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на
свидетеля С.Н.С., дадени в съдебно заседание от 13.09.2016 г.
Свидетелят С.С.: Това е същото, което
казвам и сега.
Свидетелят С.С. на въпроси на адв.К.: Нямаше никакви видими следи от побой. Бабата
беше в нормално състояние. Не е ставало въпрос да й се оказва медицинска помощ.
Свидетелят Цонка
Жекова: Нямам роднинска връзка със страните по делото. Живея в с.Светлина и сме приятелски семейства с Динко и Р.. Ние
много често си ходим на гости, защото аз почти сама живея в с.Светлина.
Съпругът ми си живее в гр.Бургас. Отидох в тях на гости и някъде между 15.30 ч. и 15.40 ч. да е било и баба М. се развика,
че все й пречат овцете и кокошките на една поляна. И Динко и Р. отидоха и си ги
прибраха. Аз постоях половин час и си тръгнах. Аз, ако знаех, че ще извикат
МВР, щях да стоя повече, нито е имало
бой, нито нищо. Те като се прибраха и тя се прибра. На поляната, където бяха
баба М., Динко и Р., имах пряка видимост към поляната, и беше накъде на около 40 м. и наблюдавах. Баба М.
беше отвътре на оградната мрежа, вътре в нейния двор. Тя не излиза. Конкретно
в този случай, не е правила нещо. Все заради животните и заради поляната имат
конфликт. Не съм чула викове от баба М.. Тя и да е мърморила, не си спомням.
Адв.Д.: Нямам въпроси.
Адв.К.: Нямам въпроси.
Свидетелката Величка Николова: Нямам
роднинска връзка със страните. Преди 3 год. си купих къща в с.Светлина и К. и Р.
са ми комшии и се запознахме с тях и станахме добри приятели. На мен ми се
наложи да напусна страната през 2015 год. по здравословни причини и си оставих
имуществото, да ми го гледат и да се грижат за животните ми. Мога да кажа, че
когато се върнах животните ми бяха
гледани и жилището ми беше в много добро
състояние. Просто, К. е един много добър човек. На 30.11. преди да замина за
чужбина имах кафенце и вечерта трябваше да отида да
си отворя кафето и минах през тях,
спрях се до тях и докато говорихме Р. ми разказа за кавгата. Аз минах
през тях някъде около пет и петнадесет – пет и тридесет часа и беше минала полицията вече, но в момента не
съм разбрала за полицията, след тогава разбрах. През времето, което ние
разговаряхме, слушам едно викане и тази възрастна жена се караше нещо на кучето
и това мога да кажа. Нито съм видяла, че е била бита, нито съм участвала в тази
кавга. Но възрастната жена просто се караше на кучето.
Свидетелката Величка Николова на въпроси на
адв.Д.: Това се случи, когато аз минах и беше след пет часа, може да
е било и 5.15 часа, може да е било и 5.30 часа, беше на смрачаване.
Често се карат за тази поляна. Не могат да направят нищо, че да спрат да се
карат. На 30.11. беше, защото мога да кажа, че на първи, като отивах пак, бабичката беше
отвънка права. Свързвам датите, защото вечерта говорих с Р., че са се карали и
в един момент след време на втори, напускам държавата и как няма да си спомням.
Свидетелката
Величка Николова на въпроси на адв.К.: Разговарях с Р.. От нейните обяснения разбрах
за този случай, че е възникнала кавга заради
животните и тази възрастна жена е била на вратата си с едно дърво и е
викала. После разбрах, че ги обвинили, че ходили да се бият. Не ми е казвала Р.,
че е имало такъв спорът между тях, който
е за животните и за една селска поляна. Същата вечер спорът е бил пак
затова, че животните минават от там. Не съм разбрала от Динко и Р. да са
посегнали на баба М. и аз особено нямам такова мнение за Бъндеви.
Не съм го чувала да вика на животно, камо ли на човек.
Адв.К.: Моля да дадете 5 мин. почивката, за да може доверителят
ми да отиде до тоалетната
Съдът дава 5 мин.почивка.
Съдът в 11.10 часа
продължи с.з. в присъствието на страните – тъжителката М.С.Г., защитника й адв.Д., подсъдимите К.Г.Б. и Р.Й.Б. и защитника им адв.К..
СЪДЪТ ПРИКАНИ страните към помирение.
Адв.Д.: Постигнали сме спогодба в следния смисъл: Подсъдимите се
извиняват на тъжителката. Тъжителката М.Г. и подсъдимите К.Г.Б. и Р.Й.Б. поемат
задължение за в бъдеще да не провокират по никакъв начин помежду си скандали,
разправии и ситуации, при които би се стигнало до обиди или нанасяне на телесни
повреди на всеки един от тях. Подсъдимите Р.Б. и К.Б. поемат задължението да не
допускат домашните си животни, да не доближават оградата и двора на дома на
тъжителката М.Г.. Страните поемат задължение за в бъдеще да се въздържат от
всякакво вербално и физическо поведение, което би довело до конфликти помежду
им. Разноските се поемат от страните, така както всяка ги е направила.
Адв.К.: От името на подзащитните ми,
заявявам, че ние приемаме така постигнато споразумение и сме съгласни със
горепосочените клаузи на спогодбата.
С П О Г О Д И Л И С Е:
Тъжител: Подсъдим:
/М.С.Г./ /К.Г.Б./
Подсъдима:
/Р.Й.Б./
Предвид постигнатото
между страните помирение съдът на основание
чл.24, ал.5, т.3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производство по НЧХД № 184/2017 година по описа на
Районен съд – гр.Средец.
Определението в
частта за прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Бургас, в 7-дневен
срок от днес.
Протоколът се
изготви в с.з., което приключи в 12.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.
СЕКРЕТАР: