РЕШЕНИЕ
№ 8266
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110166100 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД /ищец/ срещу Д.
К. В. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 69951/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430
ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 500.00 лева - непогасена
главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № ...../20.07.201г., ведно със законната лихва от подаване
на заявление по чл.417 ГПК – 20.12.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл.
7 от Договора за установяване съществуване на вземане за сумата 1133.47 лева -
договорна лихва за периода от 19.02.2019г. – 07.12.2023г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 2.00 лева - мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 08.12.2023г.-18.12.2023г.
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. т.9 от Договора за установяване
1
съществуване на вземане за сумата 758.60 лева - наказателна лихва върху
главницата за заемна сума за периода 06.03.2019г.- 07.12.2023г.
иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
сумата 138.00 лева – обезщетение за вреди от неизпълнението на задължението
по договора, от които 78.00 лева годишна такса за поддръжка на основание т. 13
от договора и 60.00 лева – разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение.
Ищецът - „Първа инвестиционна банка“ АД, твърди, че между него и ответника
Д. К. В. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №
...../20.07.201г. Заявява, че по силата на договора на ответника била отпусната сумата в
общ размер от 500.00 лева. За ползвания овърдрафт оправомощения държател ползвал
гратисен период със срок до 45 дни, а в случай, че до падежната дата погаси изцяло
дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на
последния отчетен период, банката не начислява лихва върху дебитното салдо.
Уговорено било в т. 7, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, длъжника заплаща на банката годишен лихвен процент в размер на
приложимия към датата на начисляването БЛПкк за български лева, който към датата
на сключване на договора е в размер на 7.73% годишно, увеличен с надбавка в размер
съгласно Тарифата за таксите и комисионните на банката, приета от УС, включваща
бюлетина за лихвите, начислявани от банката по банкови сметки в национална и
чужда валута към нея, заедно с всички техни изменения и допълнения към датата на
прилагането им, която лихва се начислявала върху всяка отделна непогасена тансакция
за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в
картовата система на банката, до датата на погасяване, както следва: БЛПкк плюс
надбавка от 10.91 пункта за дебитни салба, формирани в резултат на ПОС-трансакции
и БЛПкк плюс надбавка от 12.71 пункта – за всички останали дебитни салда по
сметката. Релевира се, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен
период, посочен в извлечението по картовата сметка, на минималната погасителна
вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит
(неразрешен овърдрафт), независимо от причините за това, титулярят заплаща на
банката върху непогасената част на кредитния лимит за дните на просрочие
наказателна лихва в размери, съгласно действащата тарифа и по реда, предвиден в ОУ
на банката, който бил уговорен в т. 8 от договора и към датата му на сключване
надбавката била 10.2 пункта, а лихвата за просрочена минимална погасителна вноска в
зависимост от вида на трансакцията била в размер на лихвата по т. 8 плю наказателна
надбавка от 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на текущ разполагаем
кредитен лимит. Сочи се, че ГПР е 32.30%, за който е взет предвид пълния размер на
овърдрафта и такса за поддържане, а общата дължима сума 759.48 лева, които
2
параметри били в съответствие с ЗПК. Твърди, че отношенията се уреждат и с Общи
условия за този вид кредит, предоставени на ответника. Релевира, че предоставената
сума под формата на овърдрафт е усвоена поетапно на посочени в исковата молба
дати, последната от които 19.02.2019г. Твърди, че усвоения банков кредит – овърдрафт,
е погасяван, като последната платена вноска била извършена на 06.12.2018г., като
кредитът бил в просрочие, считано от 19.02.2019г. Релевира, че поради неплащане в
срок и съгласно чл. 13.1.1. от Общите условия банката е изпратила до длъжника
покана за доброволно изпълнение на задълженията в 7-дневен срок, с указание, че в
противен случай вземането се приема за предсрочно изискуемо. Твърди се, че
задължението не е платено в предоставения срок, поради което и банката е обявила
вземането си по договора за предсрочно изискуемо, считано от 08.12.2023г.
Обосновава правен интерес от депозиране на исковата молба с издадената в негова
полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и постъпилото срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. Моли исковете да
бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответника, с който оспорва предявените искове. Признава
обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор. Релевира
възражение, че договорът е ограничен със срок от 2 години и няма доказателства за
валидност на картата след крайния му срок – 20.07.2013г. съгласно т.20.1 от ОУ.
Оспорва, че последното теглене е на 19.02.2019г., а сочи, че е различна и преди
посочената от ищеца. Заявява, че дори да се приеме, че последното плащане е
направено на 19.02.2019г., то договорът е прекратен две години след тази датата – на
19.02.2021г., поради което и начисляването на лихва било недопустимо. Оспорва като
недействителна и неравноправна – противоречаща на чл. 149, ал. 1, т. 9 ЗЗП клаузата в
ОУ, предвиждаща удължаване на срока на договора автоматично всеки път, съгласно
ОУ и без да е уведомен или съгласен длъжника. Релевира, че въпреки това ползването
на кредита е било невъзможно без преиздаване на картата. Твърди, че в случаите,
когато предоставеният овърдрафт кредит е по картова разплащателна сметка, за
ползването на която се издава кредитна карта, чийто срок на валидност съвпада с
крайния срок на договора, съответно при автоматично подновяване се преиздава нова
пластика, изискуемостта се определя от крайния падеж, но когато няма данни за
преиздаване на нова кредитна карта, получена в държане от заемополучателя, то се
приема, че срокът на овърдрафта не е продължен автоматично, за който довод се
позовава на съдебна практика. Прави възражение, че вземането е погасено по давност
преди обявяването му за предсрочно изискуем с изтичането на пет години от падежа
на всяка вноска, поради което погасени се явявали всички вземания с настъпил падеж
до 19.12.2018г., която дата предхожда с пет години датата на подаване на заявлението в
3
съда, както и всички лихви, начислени за периода до 19.12.2020г. При тези доводи
моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
По делото в срок е постъпила писмена защита от ищеца, в която се развиват
съображения за характера на процесния договор за кредит и въз основа на това се
прави извод за приложимостта на института на погасителната давност, действието на
договора и неговата действителност, като се моли за уважаване на исковете.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна
сметка № ....../20.07.2011г., сключен между страните по делото, по силата на който
банката е открила на Д. К. В. разплащателна сметка и е издала кредитна карта с чип с
предоставено нему право да ползва кредитен лимит в размер до 50.00 лева под
формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на
титуляря при условията и по реда, предвиден в Общите условия на банката за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa.
Срокът за ползва на кредитния лимит е до 20.07.2013г., като същият се подновява
автоматични при условията и по реда, предвиден в Общите условия на банката.
Титулярят се е задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и
по начина, договорен в общите условия. За всички операции, изпълнени до размера на
текущия разполагаем лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право
на гратисен период със срок съгласно Общите условия на банката и само при условие,
че до датата на падежа на съответния отчетен период той погаси задълженията си до
пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Гратисния
период е със срок до 45 дни. При непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в
срока и при условията на т. 7 от договора, титулярят плаща на банката годишна лихва
в размер на приложимия към датата на начисляването БЛПкк за български левове,
който към датата на сключване на договора е в размер на 7.73% годишно увеличен с
надбавка в размер съгласно тарифа за таксите и комисионните на банката, приети от
УС, включваща Бюлетина за лихвите, начислявани от банката по банковите сметки в
национална и чуждестранна валута към нея, заедно с всички техни изменения и
допълнения към датата на прилагането им. Лихвата се начислява върху непогасените
суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на
регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването
им. Към датата на подписване на договора годишната лихва, начислявана от баката
върху дебитното салдо по сметката е в размер на а) БЛПкк плюс надбавка 10.91 пункта
– за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции, б) БЛПкк плюс
надбавка 12.71 пункта – за всички останали дебитни салда по сметката. Според чл. 9
4
от договора – при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период,
посочен в извлечението по картата /което извлечение според чл. 4 банката следва да
осигури на титуляря след края на съответния отчетен период/ на минималната
погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем лимит,
независимо от причината за това, титулярят заплаща на банката върху непогасената
част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия
разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери
съгласно Тарифата и по реда, предвиден в Общите условия на банката. Към датата на
подписване на договора годишната лихва за надвишение на текущ разполагаем
кредитен лимит в зависимост от вида на трансакцията е в размер на лихвата по т.8
плюс наказателна надбавка в размер на 10.2 пункта, а лихвата за просрочена
минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията е в размер на
лихвата по т. 8 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка
за надвишение на текущия разполагаем кредитен лимит. Посочено е, че ГПР по
договора е в размер на 32.30 %, а общата дължима сума е в размер на 759.48 лева.
Според чл. 13 за поддържане и ползване на кредитна карта и ползване на кредитния
лимит при условията на договора титулярят дължи заплащането на лихви, такси и
комисионни според вида и класа на картата и съгласно действащата към датата на
операцията Тарифа, като към датата на сключване на договора таксата за поддържане
на първа карта VISA класическа е в размер на 39.00 лева.
Според Общите условия на банката, приложими към договора, съгласно
посочването в „Заключителните разпоредби“ от тях, кредитния лимит по сметката
може да се ползва с карта след подписване на договора, предоставяне на договорените
обезпечения и съобразно предвиденото в Общите условия /чл. 7.1/. картата се издава
по искане на титуляря от банката към сметка, за което тези лица подписват договор.
Банката е длъжна да съхранява и осигурява на разположение на оправомощения
ползвател за получаване картата и ПИН код към нея в продължение на три месеца от
датата на издаването и. В случай, че картата не бъде получена в този срок, картата и
ПИН кодът се унищожават, а искането се счита за оттеглено – чл. 4.8. Карата е
собственост на банката и оправомощения ползвател е длъжен при изтичане на срока
на валидността и или при прекратяване на договора да я върне на банката. Банката
служебно активира картата след предаването и. Дължимостта на лихвите в Общите
условия е идентична като условията, посочени в договора, като в чл. 8.1.3 от Общите
условия изрично е уредено, че банката има право едностранно да променя размера на
лихвата по договора при съществени промени в законодателни, съответно
регулационни разпоредби от надзорни органи, засягащи дейността на банковата
система и/или на Банката, както и при съществена промяна в паричната политика на
Централната банка, като промяна в официалния валутен курс на българския лев към
еврото, обезценка на лева, деноминация на лева и/или други промени в пазарните
5
условия, за което банката уведомява титуляря своевременно, като промяната се
прилага автоматично към договора от датата на промяната, без да е необходимо
сключването на допълнително споразумение. В чл. 8.1.4 е предвидено, че банката
капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта,
за което с подписването на договора титулярят е дал своето изрично съгласие. Банката
има право да обяви ползвания овърдрафт за предсрочно изискуем след писмено
уведомление до титуляря в с случай, че не извърши което и да е плащане по договора
и ОУ за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо. В раздел XIX от Общите условия е уговорено прекратяването на договора,
а именно: срокът на ползване на кредитния лимит се удължава автоматично всеки път
за нов едногодишен период, при условие че никоя от страните не е уведомила другата
за прекратяване на договора най-малко шестдесет дни преди изтичане на текущия
срок. Извън този случай, договора може да бъде прекратен по всяко време от срока на
действие едностранно от всяка една от страните по него с 60-дневно писмено
предизвестие до другата страна, при условие, че титулярят е погасил изцяло дебитното
салдо и е изпълнил всички задължения към банката. С прекратяването на договора,
независимо на което от основанията, се прекратяват и договорите за допълнителни
карти. Правото на ползване на предоставения овърдрафт се прекратява незабавно с
обявяване от страна на банката на овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, респ.
настъпването на което и да е от основанията за предсрочна изискуемост по чл. 13.1 и
13.2. банката има право едностранно да прекрати правото на ползване на овърдрафта
без предизвестие до титуляра при неизпълнение на което и да е от задълженията на
титуляря, поети с договора. Уговорена е валидността на всяка от издадените към
сметката карти – валидността е релефно означена върху картата и изтича в края на
посочения месец/година. При изтичане на срока на валидност на картата банката
издава служебно нова карта, доколкото е продължен автоматично срока на
овърдрафта. Не по-рано от 10 дни преди изтичането на срока на валидността на
картата, оправомощеният ползвател може да получи новата си карта в банката. Ако
титулярят не желае да бъде издадена нова карта, той следва да уведоми банката за
това в писмена форма не по-късно от тридесет дни преди датата на изчитане на срока
на валидност на картата. Банката си запазва правото да не поднови всяка от картите,
издадени по сметката, без да сочи мотиви за това.
Съгласно т. 1, б. „н“ от Общите условия „отчетен период“ е всеки период от срока
на действие на договора, считано от 20-о число на всеки месец до 19-о число на
следващия месец, за който банката издава на титуляря отчет по сметка.
Според т. 1, б. „о“ от Общите условия „падеж“ е датата, до която титулярът е
длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна
вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В т. 1, б. „и“ от Общите
6
условия „минимална погасителна вноска“ е определена като сума, която титулярът е
длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до
датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към
последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв., или целия размер на
усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
Извежда се, че преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
20.12.2023г., ответникът е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост на
задължението си, получавайки на 30.10.2023г. уведомлението на банката /л.21-22 от
ч.гр.д. № 69951/2023г./.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение, вещото лице по която,
след преглед на наличната документация, е установило следното:
овърдрафта е усвоен изцяло чрез теглене на суми в брой, плащания на ПОС –
терминал, и са усвоени такси и лихви;
ответникът е извършвал плащания в общ размер на 1712.05 лева, с които са
погасени: 326.45 лева дължими такси; 1.78 лева – наказателни лихва върху
неплатена минимална месечна вноска; 2.08 лева – наказателни лихви за
надвишен кредитен лимит; 499.67 лева договорни лихви; 1045.61 лева –
погасяване на главница;
последното усвояване по процесния договор е на 26.09.2018г., когато
картодържателя е извършил плащане на ПОС-терминал;
на 19.02.2019г. от свободния кредитен лимит по разрешения овърдрафт е
извършено частично погасяване на дължимата договорна лихва;
според вещото лице БЛПкк е бил променян през периода на кредита като се е
повишавал в сравнение с договорения от 7.73%, по утвърдена методика за
формиране на БЛП като промените в него се утвърждават от УС на заседание;
ГПР е в размер на 32.30%, а при включени в него разноски за покана и
годишната такса – 35.18%;
В допълнителното заключение вещото лице е дало отговор на дължимите суми
без гратисен период и при първоначално договорените лихвени проценти на
договорна и наказателна лихва.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че са в
договорни правоотношения, както и че ответникът е усвоил предоставени му
овърдрафт.
Страните не спорят, че по силата на договора за кредит и в изпълнението му е
7
сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от ответника, доколкото извършените плащания не са достатъчни да
погасят главницата. Обстоятелството се доказва от приетото заключение, вещото лице
по което е изследвало въпроса проверявайки счетоводните записвания на ищеца.
Видно от основното заключение на стр. 3, таблица № 1 – последните тегления са: две
тегления от по 200.00 лева съответно на 31.08.2018г. и на 07.09.2018г., 50.00 лева на
17.07.2018г. и едно плащане на ПОС-терминал в размер на 10.23 лева на 26.09.2018г.,
при което усвоения размер на главницата възлиза на 460.23 лева. Дължимия размер до
разликата от 500.00 лева, според заключението на вещото лице, е сумата от 39.77 лева,
която се получава от осъществен директен дебит от банката на разполагаемия
кредитен лимит до пълния отпуснат размер на овърдрафта, с която сума банката е
погасявала дължимите лихви и такси. Така, съдът достига до извод, че кредитния
лимит е изцяло усвоен, което не е спорно, и то считано от 31.08.2018г.
От значение по делото е даване на разрешение на въпроса настъпила ли е
предсрочна изискуемост по кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Законът, в частност текста на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предвижда възможност за кредиторът
да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410/417 ГПК, както в
хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са настъпили
уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното
право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до
кредитополучателя.
В настоящия случай изявлението на кредитора, с което е упражнил правото си да
обяви вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер с оглед неплащането на
което и да е плащане по договора и ОУ за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата,
на която плащането е станало изискуемо, както е уговорено в договора, е достигнало
до кредитополучателя, в който смисъл е т.18 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ преди подаване на заявлението, поради което
вземането е предсрочно изискуемо на дата – 30.10.2023г. Както се посочи по-горе и е
изводимо от приетата за установена фактическа обстановка, длъжникът е в забава на
плащанията по договора на повече от две вноски и банката има право да упражни
правото си на предсрочна изискуемост, с което двете предпоставки за реализирането
на тази възможност са налице и третата също с достигане на поканата до длъжника на
посочената дата.
8
С оглед проверката, която съдът дължи по чл. 7 ГПК, е необходимо да се изследва
въпроса за валидността на процесния договор за кредит и погасяване на взеамнията по
давност съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът
намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателя е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който
не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на
договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да
предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са
налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, които имат императивен характер.
С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден
отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо
клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната
лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл.
144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в
договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално
уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да
са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да
обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или
приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на
лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на
формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
9
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена
възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП.
Съгласно решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни
индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит,
безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице
конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от
съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова
услуга, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с
нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита
за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143
ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В настоящия случай и след запознаване с договора, съдебният състав е на мнение,
че има нарушение на Закон за защита на потребителите. Процесния договор не е
съставен с оглед личността на ответника – уговорените в него клаузи са типични за
банката и се преповтарят в общите им условия, което дава основание да се направи
този извод. С оглед на това, за ответника не е съществува възможност да влияе върху
съдържанието на този договор и клаузите, уговорени с него.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП предвижда, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия тъй като в договора били определени предварително всички условия по
отпускане на кредита и ищецът не е могъл да обсъди част от клаузите, с които не бил
съгласен. Така, клаузата на чл. 8.1.3. от Общите условия е отнапред предвидена от
банката, поради което същата не е индивидуално уговорена.
Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. Клаузата следва да осъществява някой от
фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от
изключенията на чл. 144 ЗЗП. Неравноправна е и всяка клауза от договора, която не е
съставена на ясен и разбираем език, което означава, че същата е неправилна от
формална и граматическа страна, не е представена достатъчно информация на
потребителя за условията по договора и последиците от поемането на задължението,
10
не е представен ясен механизъм за осъществяване на промени в договора, които да
могат да бъдат разбрани от средния потребител и той да може да предвиди
икономическите последици за себе си от сключването на договора. Съдът във всеки
един случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143
ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените случаи на т. 1
до т. 17 на цитираната норма.
В чл. 8 и 9 от сключения договор страните са уговорили, че ответникът ще заплати
на банката - кредитор лихва – договорна и наказателна, за предоставения кредит,
формирана от базисен лихвен процент – 7.73% към датата на сключване на договора и
надбавка в зависимост от вида на трансакцията – 10.91% или 12,71% или годишен
лихвен процент 18.64% или 20.44%%. На свой ред, клаузата на чл. 8.1.3 от Общите
условия предвижда правото на банката да променя едностранно размера на
възнаградителната и наказателната лихва. Така уговорена, клаузата е неравноправна и
поради това нищожна, на основание чл. 146 ЗЗП, доколкото не е уговорена
индивидуално между страните в кредитното правоотношение. Клаузата не съдържа
ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който при
настъпване на някое от предвидените в нея условия ще се формира годишният лихвен
процент, нито сочи какви пазарни условия до каква необходимост от повишаване на
лихвения процент водят. Липсата на указана в договора и в общите условия конкретна
методика за промяна на годишния лихвен процент, доведена до знанието на
кредитополучателя към момента на сключване на договора, създава възможност
банката - кредитор да променя лихвата по своя субективна преценка съобразно
собствените си вътрешни правила и нарушава изискването за добросъвестност, както и
равновесието между правата и задълженията на кредитора (търговеца) и
кредитополучателя (потребителя). Освен това клаузата на чл. 8.1.3 не предвижда при
настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на годишния лихвен процент,
да последва промяна в лихвата по кредита в посока намаляване, а не само
увеличаване, нито установява право за кредитополучателя да се откаже от договора, в
случай на несъгласие с извършеното от банката едностранно изменение в размера на
лихвата. При тълкуване на посочената клауза е видно, че изменението на годишния
лихвен процент ще настъпи само при неговото увеличаване.
Поради изложеното настоящият състав намира, че в частта относно правото на
кредитора да променя периодично годишния лихвен процент, клаузата на т. 8.1.3 от
Общите условия осъществява хипотезата на неравноправна такава по чл. 143, т. 3, т. 10
и т. 12 ЗЗП, което е основание за квалифицирането й като нищожна. Тази нищожна
клауза води до гарантиране за кредитора – банка на минимална лихва.
Неравноправна е уговорка в договор за банков кредит, предвиждаща банката
едностранно да променя лихвата въз основа на непредвидено в самия договор
основание или дори и да е уговорено, то да не е свързано с обективни обстоятелства,
11
или дори и да са посочени методът на изчисление на съответния лихвен процент, не
съдържа конкретна и ясно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти-
пазарни индекси и индикатори. Следва да има постигнато съглашение за конкретна
формула за определянето на възнаграждението за кредитодателя, доколкото това е
съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, в противен случай
едностранната промяна на лихвата от банката ще е въз основа на неравноправна
клауза. Клауза, която не сочи ясно кога и как ще се променя възнаградителната лихва,
не може да обоснове добросъвестност на кредитодателя по смисъла на чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗЗП. Методологията на банката за определяне на тази лихва не е част от условията
по договора. (В този смисъл Решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на
ВКС, ІІ-ро Т. О.; Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, І-во Т.
О.; Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.; Решение №
51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, Решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. №
4452/2014г на ВКС, ІІІ-то Г. О.; Решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г.,
всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема, че по делото е установено че клаузата по чл. 8.1.3. от Условията, в
частта даваща право на банката едностранно да променя размера на възнаградителната
лихва, е неравноправна, като създаваща значително неравновесие между страните по
договора. Това е така и защото договорът не предвижда основание за увеличение на
тази лихва, което е ясно и конкретно посочено, не е посочена и процедурата и
формулата, по които ще се определи тази възнаградителна лихва, не се сочи и причина
за отклонение от общото правило лихвата да е формирана само от месечния лихвен
индекс и надбавката, а същевременно се създава значително неравновесие между
страните. Ползваното условие "промяна на пазарни условия" е прекалено широко
понятие, което не позволява извод за конкретност, яснота и разбираемост. Тази клауза
предвижда възможности, които са само в полза на банката и не предоставя
възможност за намаляване на лихвения процент, същевременно предвижда
възможност само за увеличаване на лихвения процент и то при неясни условия,
оставени на преценка на банката. Впрочем, Методиката, която съдържа условията и
реда за промяна на тази лихва, не е представена по делото, нито е представено
решение на УС на банката, удостоверяващо настъпилите и предвидени в договора
обективни обстоятелства и промяната на лихвата, до която са довели, въпреки
указаната доказателствена тежест.
При така възприето съдът приема, че банката не е имала право да начислява
възнаградителна лихва над определения с чл. 8 и чл. 9 от договора лихвен процент,
тоест над съответния за периода БЛПкк, увеличен с надбавка.
При тези съображения и позовавайки се на заключението, даващо отговор на
12
дължимите лихви при първоначално договорените лихвени проценти, съдебният
състав приема, че дължимите суми по договора са в размер на 500.00 лева главница,
418.67 лева наказателна лихва, 294.85 лева наказателна лихва, 1095.20 лева договорна
лихва, 78.00 лева годишна такса за поддръжка, 60.00 лева – разноски за връчване на
покана за доброволно изпълнение.
Както беше уточнено по-горе, клаузата на чл. 3 от договора в атакуваната й част
предвижда възможност за автоматично продължаване действието на договора след
изтичане на неговия срок. Теоретично въпросът е разгледан в публикувана по въпроса
статия в сп. „Търговско право“, бр.3-4/2023 г. „Изискуемост при договорите за
потребителски кредит – овърдрафт“, според която подобна клауза за автоматично
подновяване, може да се приеме за увреждаща потребителя, доколкото е формулирана
по отрицателен начин, т.е. активира се не по негово активно поведение, а по негативен
начин – при липса на искане за прекратяване на обвързаността, така и доколкото
предвижда търговецът да се освободи от негативните последици от изискуемостта на
вземането си свързани с течението на погасителната давност. В същото време с
действието на договора между страните се запазва основанието за начисляване на
възнаграждение, което може да се приеме, че не отговаря на изискванията на
добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика, а именно не е
съответно на честното и почтено поведение на всеки участник в гражданския и
търговския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, доколкото
създава възможност, при значително просрочие да се държи обвързаността на страните
поради неясна клауза за средния потребител с възлагане нему на заявяване желание за
прекратяване на автоматично продължавания срочен договор. И не на последно място
– същата уговорка може да се разглежда като такава в очевиден ущърб на потребителя,
водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, защото може да се приеме, че е налице несъответствие във възможността
по упражняване правата за защита, доколкото потребителят се лишава от основно
правоизключващо възражение за погасяване по давност. Подобни клаузи за
автоматично подновяване биха отговаряли на добросъвестната търговска практика, ако
условие за подновяване действие на договора е към крайната падежна дата да са
погасени всички дължими суми, съответно ако условието за автоматичното
подновяване при непогасени дължими суми се активира при изрично искане от
потребителя и съгласие на заемодателя, което може да е обвързано като условие за
подновяване на изтичаща дебитна или кредитна карта към разплащателната сметка,
съответно издаването им или по друг съответен начин. Съществува съдебна практика -
Решение № 50186 от 16.11.2021г. по гр.д. № 4472/2021г. на ВКС, III г.о., ГК, според
която, възможността за автоматично подновяване на договора на принципа „година за
година“ не нарушава изискването за добросъвестност и не води до неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Настоящият състав
13
възприема това последно разрешение, доколкото в хипотеза на продължаващо
ползване на платежния инструмент от страна на потребителя, респ. задължаване на
сметката и липса на изявление за прекратяване действието на договора за
предоставяне на кредитния овърдрафт, това автоматично продължаване не нарушава
изискването за добросъвестност при договаряне, а напротив – съответства на
фактическите отношения между страните по договора след изтичане на неговия
първоначален срок, тъй като самият ответник се е възползвал от тази възможност до
2018г. видно от усвояването на кредитния лимит до тази дата, ерго искайки да бъде
обвързан от този договор. Възможност приложението на тази клауза да го превърне
във „вечен длъжник“ касае въпросите относно нейното приложение и в частност, дали
в действителност срокът на договора е бил продължен и до кой момент, а не
валидността на самата клауза, предвиждаща възможността за автоматичното
продължаване. Преценката за нищожност на договорната клауза /в това число за
нейната неравноправност/, обаче, се извършва към датата на сключване на договора за
потребителски кредит, затова последващите обстоятелства относно нейното прилагане
и въпросите дали тя е приложена правилно или неправилно от страна на банката, не
засягат нейната валидност. Следователно клаузата за автоматично продължаване на
договора сама по себе си няма неравноправен характер, а въпросът дали действието на
договора в действителност е било продължено касае дължимостта на възникналите
вземания и тяхното погасяване по давност, които подлежат на разглеждане по
предявения отрицателен установителен иск за недължимост на начислените суми.
Съобразно изложеното по-горе и предвид заключението на вещото лице, дължими
се явяват следните суми по размер: 500.00 лева главница, 418.67 лева наказателна
лихва, 294.85 лева наказателна лихва, 1095.20 лева договорна лихва, 78.00 лева
годишна такса за поддръжка, 60.00 лева – разноски за връчване на покана за
доброволно изпълнение.
По възражението за погасителна давност
Видно от разпоредбите на договора и на Общите условия титулярят се е задължил
да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по реда, договорени в
Общите условия на банката. Съгласно чл. 18 от Общите условия на „Първа
инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с Решение на Управителния съвет на
„Първа инвестиционна банка“ АД от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с Решение от
24.07.2007 г. (ведно с приетите изменения и допълнения), титулярят се задължава
всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, да
внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в отчета по сметка. А в
раздел I, чл. 1, б. „и“ от Общите условия е дадено определение на „минимална
14
погасителна вноска“, която е сумата, която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно
от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 3
% от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-
малко от 10 лева. В раздел I, чл. 1, б. „о“ от Общите условия е дадено определение на
термина „падеж“, според което падеж е датата, до която титулярят е длъжен да погаси
изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна
вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен
ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В т. 13 от ОУ е предвидено, че ако
титулярят не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от 5 работни дни
след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката има право да
блокира картата и да обяви вземането за предсрочно изискуемо.
На първо място следва да се посочи, че процесното вземане не се погасява с
изтичането на кратката 3 годишна давност по чл. 111 ЗЗД. В случая се касае за договор
за банков кредит, при който престациите представляват задължение за неделимо
плащане. Обстоятелството, че се дължат месечни погасителни вноски, не превръща
този договор в такъв за периодични платежи. Касае се за разсрочено погасяване на
едно общо задължение на отделни части и приложимата в случая давност е общата 5-
годишна по чл. 110 ЗЗД. Процесното вземане произтича от договор за кредит,
разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се
прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
В този смисъл е налице константна съдебна практика, обективирана в решение № 540
от 20.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 110/2011г., IV ГО, решение № 261 от 12.07.2011г. на
ВКС по гр.д. № 795/2010г., IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №
523/2011г., III ГО и др.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва
да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска, като давностният срок е петгодишен за главницата и тригодишен за
начислените лихви.
Поради изложените съображения съдът намира, че задължението за плащане на
усвоената заемна сума няма характер на периодично, поради което не попада в
15
хипотезата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а се погасява с изтичането на общата петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД.
Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по
дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се
съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да
разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 500 лева, която
може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на
действие на договора в пълен размер или частично.
При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор
за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва
многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими
вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем
сума както е при стандартния договор за потребителски кредит. Овърдрафтът е
краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя
и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът
овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се
ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за
погасяване на кредита.
Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план,
както при потребителския или ипотечен кредит, т.к. няма как отнапред да бъде
известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този банков
кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от
формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. При договора за
револвиращ кредит връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на
държателя на картата и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит.
Според част от съдебната практика и съобразявайки този особен характер на
кредита овърдрафт, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при
който падежът за плащане на изначално определените по размер вноски, на които е
разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при договора
за кредитна карта /револвиращ кредит/ падежът за връщане на цялата усвоена главница
по кредита настъпва към установения краен падеж, респ. - при предсрочно
прекратяване на договора, каквото обаче в случая не се установява. Обстоятелството,
че страните са уговорили задължение на кредитополучателя да плаща минимална
месечна погасителна вноска, не води до извод, че посочените периоди за плащане на
главницата представляват уговорени месечни погасителни вноски по кредита.
Сроковете за плащане са обвързани с начисляването или неначисляването на
възнаградителна лихва и/или неустойки /редът и условията за тяхното начисляване са
16
подробно описани в чл. 8 и чл. 9 от договора/ и в този смисъл същите нямат
отношение към падежа на задължението за връщане на главницата. Възникването,
падежът и размерът на задължението за погасяване нито са определени в договора,
нито са определяеми, а зависят изцяло от поведението на длъжника. Погасяването на
задълженията по договора за револвиращ кредит не се изпълнява на предварително
договорени анюитетни вноски. При ползването на такъв вид кредит,
кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания
за суми до определен лимит. Кредитният лимит може да се използва при необходимост
и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като няма определена
месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху ползваната част
и за дните, през които тя е ползвана. Това обаче не означава, че изискуемостта на
вземането е започнала да тече от възникването му, т.е. от всяко отделно усвояване на
кредитната сума. В тази съдебна практика е прието още, че при този вид договори за
кредит в доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи по реда на
пълното и главно доказване, че срокът на ползване на овърдрафта е бил удължаван по
реда на т. 19.1. от ОУ, което означава да ангажира доказателства, че кредитната карта,
посредством която е бил усвояван процесният кредит, е била преиздавана след
изтичане на срока на валидност на същата, респективно – че след изтичане на
двугодишния срок по договора, кредитополучателят е извършвал платежни операции с
тази кредитна карта. Този извод следва пряко от същността на кредитната карта, която
представлява eлектронен платежен инструмент /ЕПИ/ по смисъла на Закона за
паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи
/ЗППЕПИПС – отм./ /обн. ДВ, бр. 31 от 08.04.2005г., в сила от 09.10.2005г., отм. ДВ,
бр. 23 от 27.03.2009г., в сила от 01.11.2009г./. Кредитната карта е едновременно ЕПИ,
но тя представлява и средство за предоставяне на револвиращ кредит, при който
картодържателят може да използва предоставените му средства до определен лимит,
като междувременно следва да погасява частично или изцяло получените парични
средства в определени срокове съгласно условията на договора. Установяване на това
обстоятелство е необходимо, тъй като съгласно чл. 20.1. от ОУ банката подновява
срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на
овърдрафта, като издава нова карта. Следователно, ако срокът на договора е
продължен, банката е длъжна да издаде нова карта и обратно – ако срокът на договора
не е подновен, такава карта не се издава. С оглед на това е застъпено становището, че
в случаите, в които предоставеният овъдрафт кредит е по картова разплащателна
сметка, за ползване на която се издава кредитна карта, чийто срок на валидност
съвпада с крайния срок на договора, съответно при автоматично подновяване се
преиздава нова пластика, изискуемостта се определя от крайния падеж, но когато няма
данни за преиздаване на нова кредитна карта, т.е. заемодателя не докаже, че
заемополучателят е получил в негово държане нова пластика, то се приема, че срокът
17
на овърдрафта не е продължен автоматично – в който смисъл са Решение №
3208/23.06.2023г. по в.гр.д. № 4290/2022г. на СГС, Решение № 3936/17.07.2023г. по
в.гр.д. № 12220/2020г. на СГС и др.
Според друга част от съдебната практика, становището на която се застъпва от
този съдебен състав, се приема, че падежът на задължението на кредитополучателя
да върне изцяло сумата по усвоения кредитен лимит настъпва на датата на падежа,
следваща датата на отчетния период, в който тази сума е усвоена. Този извод се
извежда от разпоредбите от договора, според които на датата на падежа
кредитополучателят следва да възстанови пълният размер на дебитното салдо.
Последиците от неизпълнение на това задължение е поставено в зависимост от
това дали на датата на падежа е внесена поне минималната месечна погасителна
вноска (в този случай се начислява само лихва в размер на определения в договора
годишен лихвен процент), а при непогасяване дори на минималната вноска, освен
определения в лихвен процент се начислява и наказателна лихва“ в който смисъл
е Решение № 5445 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 9207 / 2022 г. на СГС; В Решение №
260566 от 04.04.2023 г. по в. гр. д. № 4492 / 2021 г. на Възз. II-в състав на СГС, се
приема, че след като е предвидено, че при неплащане от кредитополучателя на
минимална погасителна вноска до изтичане на 5 работни дни на месеца, следващ този,
в който е усвоена сума по кредита, вземането по договора за непогасената част от него
става изискуемо и кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт, то „с изтичането
на петия ден от неплащането на минимална месечна вноска за кредитора възниква
правото на кредитодателя да иска изпълнение от кредитополучателя за усвоения
размер на овърдрафта. Падежът на всеки ползван овърдрафт настъпва на пето
число всеки месец, следващ съответното усвояване, като след тази дата, главницата
става изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. С оглед спецификата на
кредита – овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната
сметка на длъжника, който се усвоява по избран начин и период от длъжника, като
последният може да извършва усвоявания и над разполагаемите суми по
разплащателната си сметка. Релевантно за началния момент, от който започва да
тече давността, е датата на последното осъщественото усвояване на парични
средства от кредитополучателя“. Аналогично тълкуване е възприето и в Решение №
2187 от 28.04.2023 г. по в. гр. д. № 1963 / 2023 г. на СГС и др.;
Съобразявайки цитираната съдебна практика, становището на която се възприема
от този съдебен състав, и конкретиката на настоящия казус, се заключва следното:
Срокът на ползване на кредитният лимит по процесния договор е до 20.07.2013г.
/чл. 3 от договора/. Според т. 19.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че никоя от страните не
уведомила другата за прекратяване на договора най - малко 60 дни преди изтичане на
текущия срок. Съгласно т. 19.6 от ОУ във всички случаи на прекратяване на договора,
18
титулярят е длъжен да върне издадените му карти и да погаси изцяло дебитното салдо
по сметката си и да изпълни всички останали задължения към банката. В конкретния
случай ищецът твърди, че договорното правоотношение между банката и ответникът е
било подновявано по реда на т. 19.1. от Общите условия до 08.12.2023г., когато
задълженията по договора били обявени за предсрочно изискуемо с получаването от
кредитополучателя на уведомление за предсрочна изискуемост. Ответникът оспорва
всички твърдения като противопоставя възражение, че всички суми са падежирали
отдавна и преди обявяването на задълженията по договора за предсрочно изискуеми.
По делото е установено, че последното усвояване на суми от ответника е
посредством плащане на ПОС-терминал в размер на 10.23 лева на 26.09.2018г. и след
тази дата – 26.09.2018г. няма усвояване на суми и плащане на суми. Последващото
усвояване до пълния разрешен кредитен лимит е посредством директен дебит от
банката и касае следните операции: 12.55 лева на 22.10.2018г., 8.74 лева на
20.11.2018г., 8.22 лева на 20.12.2018г., 8.50 лева на 21.01.2019г., 8.65 лева на
20.02.2019г. /таблица 1 на стр. 3-5 от основното заключение на ССчЕ/.
По делото липсват доказателства, че банката е изпълнила задължението си да
поднови издадената банкова карта, с която е разрешено усвояването на кредита,
въпреки указаната и доказателствена тежест. Доколкото обаче след първоначалния
срок (20.07.2013г.) е имало усвояване на суми от ищеца до 26.09.2018г. се приема, че е
имало едно продължаване на срока на договора за този период. При липса на данни за
преиздаване на картата след това не може да се приеме, че договора е продължил
действието си. От друга страна, както се посочи по-горе съгласно текстовете от ОУ,
ако титулярят не погаси което и да е свое изискуемо задължение, банката има право да
деактивира издадените към сметката карти и да обяви вземането си за предсрочно
изискуемо. Освен това в Общите условия падежът и минималната погасителна вноска
са определени в т. 1, б. „и“ и „о“ и е предвидено начисляването на договорна и
наказателна лихва върху усвоения кредитен лимит. Подобен извод следва не само от
уговорените в полза на банката договорни и наказателни лихви, но и от останалите
уговорени в ОУ клаузи, даващи право на банката при неплащането на минималната
месечна вноска да прекрати договора и да блокира издадените в негово изпълнение
карти.
Всичко това дава основание на този съдебен състав да заключи, че изискуемостта
на вземанията /погасителните вноски/ по процесния договор е настъпила с
определената месечна падежна дата 05.12.2018г. /сряда/.
В същия смисъл са още решение № 4919 от 22.08.2024г. по в.гр.д. № 2314/2023г.
по описа на СГС, IV-Г състав, и решение № 4921 от 22.08.2024г. по в.гр.д. №
9981/2023г. по описа на СГС, IV-Г състав, в които изрично е отбелязано, че
мнозинството от съдебния състав изоставя поддържаното досега становище, че
19
давностният срок започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, т. е.
крайният падеж, освен в хипотезата на предсрочна изискуемост.
Тук следва да бъде посочено, че договорните клаузи, уреждащи възможност за
гратисен период и минимална месечна вноска по същество не променят падежа на
задълженията, а касаят единствено възможността на банката да начислява
възнаградителна и наказателна лихва/. С оглед на това, доколкото изискуемостта на
всички задължения на длъжника по кредита е настъпила още през 2018 г., отправеното
едва през 2023 г. изявление на банката за обявяване на кредита за „предсрочно“
изискуем, не е породило целените правни последици и не би могло да промени датата
на изискуемост на задълженията по кредита. Към момента на изпращане на поканата
всички вноски по кредита са били с настъпил падеж и настъпила изискуемост, поради
което и с оглед правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 69 ЗЗД погасителният давностен
срок за всяка от вноските е започнал да тече. Предсрочна изискуемост означава
възможност за кредитора да иска изпълнението на срочно задължение и преди
изтичане на срока (чл. 71 ЗЗД). Фактът, че банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем след погасяване по давност на вземането си за
главница не води до промяна на момента на изискуемостта на вземанията, нито до
прекъсване на давността за тях. Обратното разбиране би означавало от волята на
кредитора да зависи началото на течение на погасителния давностен срок.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 20.12.2023г., и съобразно
приетото по-горе за началният момент на изискуемостта на вземането, 5 – годишният
давностният срок на задължението за връщане на последно усвоената сума,
формираща непогасеното задължение за главница, изтича на 05.12.2023г. На основание
чл. 119 ЗЗД, погасени се явяват и търсените лихви върху погасената по давност
главница. Ищецът не е доказал настъпването на обстоятелства в рамките на този
период, водещи до спиране или прекъсване на давността, поради което и направеният
извод не се променя.
Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност, направено с отговора на
исковата молба, се явява основателно за следните суми: 483.09 лева главница, 1082.55
лева - договорна лихва за периода от 19.02.2019г. – 07.12.2023г., 694.96 лева
наказателна лихва за периода 06.03.2019г.- 07.12.2023г.
Остава дължима главница в размер на разликата между пълния дължим размер от
500.00 лева и погасената по давност част от 483.09 лева, или сума в размер на 16.91
лева, договорна лихва за периода от 19.02.2019г. – 07.12.2023г. в размер на 12.65 лева
и наказателна лихва за периода 06.03.2019г.- 07.12.2023г. в размер на 18.56 лева,
мораторна лихва за периода 08.12.2023г.-18.12.2023г. в размер на 0.07 лева, изчислени
от съда по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор. Сумата за главница се
присъжда ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417
20
ГПК до окончателното плащане като акцесорна последица.
За разликата над дължимата главница от 16.91 лева до пълния искан размер от
500.00 лева, предявеният иск подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
За разликата над дължимата договорна лихва от 12.65 лева до сумата от 1095.20
лева - договорна лихва за периода от 19.02.2019г. – 07.12.2023г. искът подлежи на
отхвърляне като погасен по давност, а над тази сума до пълния искан размер от
1133.47 лева, предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
За разликата над дължимата наказателна лихва от 18.56 лева до сумата от 713.52
лева искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност, а за разликата над тази
сума до пълния искан размер от 758.60 лева, предявеният иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
За разликата над 0.07 лева - мораторна лихва за периода 08.12.2023г.-18.12.2023г.
до пълния искан размер от 2.00 лева – искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По отношение на вземането в размер на сумата от 60.00 лева, представляваща
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, съдът намира същото за
недължимо, предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Същевременно е недопустимо
под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера
на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП.
На следващо място в т. 13 от договора е предвидено, че за поддържане и
използване на кредитната карта и ползване на кредитния лимит при условията на
договора титулярят заплаща на банката лихви, такси и комисиони според вида и класа
на картата и съгласно действащата тарифа към деня на операцията. От приетите
тарифи на банката се установява, че годишната такса за поддържане на първа карта
към сметка на физически лица за стандартна кредитна карта е 39 лева, какъвто е и
претендираният размер на таксата. Видно от заключението обаче, таксата е начислена
през 2023г., когато няма данни ответникът да е бил снабден с карта, която да изисква
поддържане, ерго да е предоставена услугата, за която тази такса се дължи. Ето защо,
искът подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които възлизат в общ размер на
21
1151.28 лева, от които 100.64 лева по ч.гр.д. № 69951/2023г. по описа на СРС, 55
състав, включващи 50.64 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, и 1050.64 лева разноски в настоящото исково производство,
включващи 50.64 лева държавна такса, 900.00 лева депозит за вещо лице, 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото съобразно другите дела от този вид и
съгласно текста на чл. 25, ал. 1 НЗПП. От тях, дължими от ответника съобразно
размера на уважената част от иска са разноски в общ размер на 21.87 лева, от които
1.91 лева по ч.гр.д. № 69951/2023г. поописа на СРС, 55 състав, и 19.96 лева в
настоящото производство.
Право на разноски има ответникът. Своевременно са поискани разноски за
адвокатско възнаграждение по в настоящото исково производство в размер на 400.00
лева и са представени доказателства за реалното им плащане /л.30 от делото/ и
разноски за депозит за вещо лице в размер на 100.00 лева или общо 500.00 лева. От
тях, дължими от ищеца съобразно размера на отхвърлената част от исковете са
разноски в общ размер на 490.49 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Л.“, блок ...., вх. ..., ет. ..., ап. ..., дължи на „Първа Инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 111 П, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 69951/2023г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430 ТЗ сумата
16.91 лева - непогасена главница, дължима по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ...../20.07.201г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 19.12.2023г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 500.00 лева като погасен по давност;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл. 7 от
Договора сумата 12.65 лева - договорна лихва за периода от 19.02.2019г. –
07.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до сумата от
1095.20 лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
22
сумата от 1095.20 лева до пълния искан размер от 1133.47 лева – като
неоснователен;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата 0.07
лева - мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 08.12.2023г.-
18.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 2.00 лева като неоснователен;
на основание чл. 92 ЗЗД вр. т.9 от Договора сумата 18.56 лева - наказателна
лихва върху главницата за заемна сума за периода 06.03.2019г.- 07.12.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до сумата от 713.52 лева като
погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 713.52
лева до пълния искан размер от 758.60 лева – като неоснователен, както и
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 138.00 лева – обезщетение за
вреди от неизпълнението на задължението по договора, от които 78.00 лева
годишна такса за поддръжка на основание т. 13 от договора и 60.00 лева –
разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. К. В., ЕГН **********, да заплати на
„Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК ....., сумата 21.87 лева – направени разноски
съобразно размера на уважената част от иска, от които 1.91 лева по ч.гр.д. №
69951/2023г. поописа на СРС, 55 състав, и 19.96 лева в настоящото производство
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК
..... да заплати на Д. К. В., ЕГН **********, сумата 490.49 лева – направени разноски
за депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съобразно размера на
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23