МОТИВИ към Присъда №140/17.10.2018 г.
По НОХД № 372/2017год. по описа на МРС
Подсъдимият В.В.А.,с
постоянен адрес ***,живущ в Кралство Белгия е предаден
на съд за извършено
престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК,за това ,че на 18.08.2015год. в
с.Соколино, общ.Момчилград се заканил на другиго – С.Л. *** с ЕГН:**********, с
престъпление против нейната личност – с убийство, с думите: ”ще те убия,ти няма
да живееш”; ”за 500 евро има хора , които ще наема и ще те убият” и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му.
Представителят на прокуратурата в с.з. поддържа така
предявеното обвинение и счита,че с деянието си на 18.08.2015год. подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК.Моли съда
да признае подсъдимия за виновен
и предлага да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за
срок от осем
месеца ,което да бъде отложено
с изпитателен срок от три години
,на основание чл.66 от НК.По отношение
на предявения граждански иск за неимуществени вреди,предлага същият да бъде уважен
по справедливост.
Предявен е
и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от пострадалата С.Л. *** против подсъдимия В.В.А. за заплащане на сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди,в следствие на деянието по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК
,ведно със законната лихва, считано от 18.08.2015год. до окончателното
заплащане на сумата.Претендират се и разноски по делото.
Пострадалата С.Л.А. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец,а подсъдимият В.В.А. е конституиран в качеството му на граждански ответници.Нейният повереник, адв.С.,КАК, се
солидализира с аргументите на прокурора за
доказаност на престъпление за което е обвинен подс.А., като
пледира за уважаване изцяло на предявения граждански
иск.
В с.з. подсъдимият В.В.А. не се
признава за виновен.Отрича да е заплашвал с каквито й да е думи или действия
пострадалата.
В последната
си дума моли да бъде
оправдан.
В с.з.
защитникът на подсъдимия в.А.,
адв. Ш. моли за оправдателна присъда като излага
съображения ,че обвинението не е доказано от обективна и субективна
страна от събрания в хода на делото доказателствен материал.Счита,че показанията
на първата група свидетели – близки роднини на пострадалата са противоречиви,взаимноизключващи
се ,а те са пряко заинтересовани от изхода на делото.По отношение на втората
група свидетели,които счита за достоверни,тъй като са дадени от очевидци извън роднинския кръг на пострадалата,изрязява
становище ,че са безпристрастни ,поради което и достоверни,като всички
твърдели,че не е имало закани за убийство,че не са възприели закани и
заплахи.Счита,че от събраните в хода на досъдебното,а така и в хода на съдебното
производство не подкрепят по един безспорен и несъмнен начин обвинителната
теза.Предвид изложеното моли съда да постанови присъда,с която да признае
поддащитният му за невинен и го оправдае изцяло по повдигнатото му
обвинение.Също така моли съда да отхвърли и предявеният граждански иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимия В.В.А.
е роден на ***г***, с постоянен адрес ***,живущ в Кралство Белгия, български
гражданин, със средно-специално образование, шофьор в транспортна фирма в
Кралство Белгия, неосъждан, с ЕГН:**********.
Подс.В.А. и св.С.
***,заживели на съпружески начала през 2011год.,в Кралство Белгия,а през
2012год. сключили граждански брак,от който им се родило дете Вергин А..Семейството
постоянно пребивавало в Кралство Белгия,където живели в едно домакинство с
родителите на подсъдимия,майка му ,св.Б.А. и неговият брат като от сключването
на брака им ,до 2015год. не са се връщали в
Р България.Съответно не посещавали и родителите на св.С.А.,които не били
виждали внука си.Тя общувала с тях само по телефона като споделяла,че има
проблеми с родителите на съпруга си.За него казвала,че често отсъства от
дома,тъй като работи.
През месец
август 2015год. подс.В.А. със съпругата си,св.С.А. и детето
им ,неговата майка,св.Б.А. и брат му пристигнали в гр. Момчилград и се настанили в хотел „МЖ“-Момчилград.
На 17.08.2015год. св.
С.А. била с детето си в дома на
родителите си в с.Соколино,общ.Момчилград,които по това време отсъствали , като сутринта към 08,00часа дошъл подс.В.А.
с майка си и брат си ,за да вземат
детето.На св.С.А. подсъдимия казал,че от сега нататък тя
няма да вижда
повече детето ,защото „ти не
си майка,не заслужаваш детето,след което си тръгнали.
След това
свидетелката установила,че от чантата й липсват ,както паспорта на детето,така
й нейните лични документи.След като се прибрали родителите й,на които тя
разказала случилото се, на 18.08.2015
г., пострадалата подала Жалба,вх.№1065/18.08.2015год.
на Районна прокуратура-Момчилград, както и подала искова молба
до РС-Момчилград за развод с подсъдимия.
В същия ден след обяд пострадалата
се прибрала в дома на родителите
си, където били дошли баба
й и дядо й, за да видят правнучето
си.
Същият ден,на
18.08.2015год. следобеда,св.С.А.,заедно със св.Е.Х. и св.Ю.А. били на втория
етаж на къщата им в с.Соколино,общ.Момчилград,в стая,с прозорци към улицата
,когато дошъл подсъдимия В.А..Той бил сам,като повода да дойде бил ,че телефона му останал в С.А..Същият тропал на
вратата и викал,поради което С.А. излязла на терасата,а след нея излязла и
майка й,св.Е.Х.,като св.Ю.А. останал в стаята.След като С.А. попитала
подсъдимия,който стоял под балкона,в двора на къщата, къде е детето,той й
отговорил,че тя тя намала повече дете и
да му даде телефона.След като свидетелката С.А.,пак попитала за
детето,подсъдимия В.А. ,видимо ядосан й отправил реплики : „от сега нататък ти
няма да живееш“ ;“ти няма да живееш,ще намеря хора за 500 евро ,които ще те
убият“;“аз няма да направя,ще намеря хора за 500 евро“,като размахвал пръст ,с
който сочел към нея.
В този момент
дошъл и св.Л.Х.,баща на С.А.,който видял ,че подсъдимия е в двора на къщата му
и чул думите му към дъщеря му,поради което го изкарал на улицата като му казал
,“повече работа нямаш тук“.След като подсъдимия В.А. бил вече изведен от св.Л.Х.
на улицата,дошли и полицейски служители,св.Е.Т. и св.Н.Х.,които посетили адреса
на св.С.А.,във връзка с подадената по-рано същия ден от нея жалба,за отвличане
на дете.Когато двамата свидетели дошли към къщата ,подс.В.А. бил спокоен,св.Л.Х.
се намирал в двора на къщата си,а св.С.А. ,с майка си,св.Е.Х. били на
терасата.Полицейските служители обяснили на подсъдимия,че трябва да дойде за обяснения в РУ-Момчилград,след което
той тръгнал с тях.По-късно същата ден в полицейското управление отишла и
св.Седие А. с родителите си,а вечерта на
18.08.2015год. детето Вергин й било върнато,както и документите за
самоличност,както на същото ,така и нейните.
След случилото
се на 18.08.2015год.,свидетелката С.А. ,във връзка с отправените й реплики от
страна на подсъдимия В.А.,който се заканил,че ще я убие,която закана тя
възприела като осъществима от него,тя споделила за това,в обяснения от
20.08.2015год.,които дала пред св.Е.Т.,***.
Според заключението
на назначената в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза ,се установява ,че пострадалата С.А. към
18.08.2015 г. е разбирала свойството
и значението на извършеното. Тя е възприела заканата като застрашаваща здравето и живота й, като вследствие на това са
се появили клинични прояви на посттравматично стресово разстройство. Пострадалата е
възприела заканата като реализираща се,което е довело до прояма на
тревожност,напрежение,безпокойство,страх и паника.
В съдебно заседание
вещите
лица д-р У. и д-р Д. ,уточняват, че, пострадалата
е възприела субективно като застрашаваща заплахата за нейната сигурност,което в
последствие е довело до проявите на тревожност, безпокойство, страх,паника
водещи до изява на Посттравматично стресово разстройство. За възникването на
това Посттравматично стресово състояние има наслагване с предишни преживявания
в Белгия и от вече това, което се е случило
в България.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещите лица,както и показанията им в с.з.,като
неоспорени по делото и небудещи съмнение.
Фактът на
изпълнителното деяние се установява директно
от показанията на тримата
свидетели-очевидци – пострадалата С.А.,нейната
майка,св.Е.Х. и баща й,Л.Х..
Всеки от тях лично е възприел
отправените към С.А.
закани за убийство, от страна
на подсъдимия В.А., които
са били съпроводени
и с
действия – сочене с пръст,което не дава повод за съмнение към кого са били
отправени заплашителните реплики.Показанията на св.Ю.А.,въпреки,че той не е бил
пряк очевидец,тъй като се е намирал в стаята,подкрепят изложеното от тези трима
свидетели.Същия сочи,че не познава подсъдимия,но е чул „някаква аларма
отвънка“,а след това чул някой да вика и да се заканва „ще
дам на някой
пари, аз няма да те
убия и ще те убият“,като предположил
,че това е именно подсъдмия В.А..
Така пострадалата недвусмислено
и категорично е възприела заканите
за убийство, както отправени към нея и обективно
се е почувствала застрашена от
поведението на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло и в пълен обем показанията
на посочените четирима свидетели,
по отношение на всички основни
факти от развитието на инцидента,
тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и житейски достоверни, освен това те се
намират в пълен синхрон както помежду
си, така и с останалите обективно установени факти по делото.
За да възприеме
именно така описаната фактическа обстановка съдът ползва и показанията на
свидетелите – полицейските служители Е.Т. и Н.Х., както и на кмета на с.Соколино,общ.Момчилград
– св.А.О..
Двамата
свидетели-полицейски служители сочат,че на 18.08.2015год.,след 17,00часа са
посетили адреса в с.Соколино като в този момент,случилото се между подсъдимия и
пострадалата С.А. вече е бил приключило.Той се е намирал на улицата,бил е
спокоен.Св.Т. сочи,че не видял самата пострадала,а едва по-късно когато тя се
явила в РУ-Момчилград му направило
впечатление,че е в „доста лошо състояние“ ,в смисъл „беше много
изплашена,страхуваше се за детето“.Оплакала се от съвместния си живот в Белгия.Св.Н.Х. от своя страна сочи,че видял
как подсъдимия В. и съпругата му С. се карат,“спореха там за нещо“,но без да
конкретизира,за какво и къде тя точно е стояла.Сочи също,че по-късно в
полицейското управление разговарял с нея
,като тя била притеснена главно ,че детето й ще бъде изведено от страната
нелегално.
Съдът
кредитира показанията на тези двама свидетели ,които също подкрепят приетата
фактическа обстановка ,както и показанията на св.С.А. ,св.Е.Х. и св.Л.Х.
,въпреки известните им несъответствия,които на първо място следва да бъдат отдадени
на времето,което е изминало от случая.А
на второ място следва да се отчете,че при пристигането на полицаите,подсъдимия В.А.
вече е бил изведен от св.Л.Х. от двора на къщата,а инцидента може да се каже
,че вече е бил приключил,поради което е логично В.А. вече да е бил спокоен.В
тази връзка са показанията на св.Х.,който сочи,че не се е карал с подсъдимия,а
само го е извел като „той пред полицаите не е продължил да вика и да се
заканва“.
От показанията
на св.А.О.,които съда също кредитира
като логични и достоверни,може да се направи извода,че
действително след отправените й заплахи от страна на
подс.А.,пострадалата С.А. е изпитвала
страх и безпокойство.Това свидетеля възприел, при срещата между
пострадалата и подсъдимия,проведена
при полицейски инспектор в селото,на която и той като
кмет присъствал.Сочи,че С.А.
била притеснена,депресирана,страхувала се
от семейството на подсъдимия,заради „тормоза в Белгия“.
Оплаквала се, че имало закани от страна на В. с убийство, което на
срещата тя изложила и пред полицаите като обяснила,че се притеснява от тази закана.В последствие свидетеля сочи,че
всички срещи на подсъдимия с детето му,по искане на С.А. се провеждали в негово
присъствие,в качеството му на кмет.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Б.А., майка на подсъдимия,която
сочи,че между нея,нейното семейство ,сина й и С.А. не е имало проблеми,живеели добре,а С. никога не се е оплаквала.
От показанията
на последната,става ясно,че допреди 2015год., тя е контактувала с родителите си само
по телефона.Според св.Л.Х. тя се
е оплаквала от семейството на мъжа си,но тези й оплаквания не са били възприети сериозно
,като „ние все си мислихме,че ще се оправи“.Също така ,св.С.А.,сочи,че за всички проблеми,които е имала с родителите
на съпруга си,не е срещала подкрепа у него.Напротив,той също „бързо се
нервирал“ и почвал да крещи и да „хвърля в къщи“.А така също е била заплашвана
от свекъра си,да не споделя защото ще убият баща й,ще се случи нещо лошо с близките
й.
Също така
факт е ,че подс.В.А. и св.С.А. от 2016год. не са съпрузи,защото гражданския им
брак е прекратен в Кралство Белгия,като и до този момент не живеят заедно.
В частта,в
която св.Б.А. сочи,че детето не е било отвличано,че е било при тях със
съгласието на майка им,че не за вземани и личните й документи ,противоречи на
доказателствения материал.По делото е установено,че по жалба на Сведие А. още
на 18.08.2015год. детето Вергин е било
установено и върнато на майката,а документите са били именно в тази свидетелка ,която с Протокол за доброволно
предаване ги е предала,което подкрепя
косвено показанията на св.С.А. и нейните близки.
Съдът
приема показанията на св.Б.А.,в частта им ,в която тя сочи,че на 18.08.2015год.
сина й е отишъл в дома на С.А. ,за да вземе телефона си,който не е спорен по
делото,като свидетелката сочи,че не й е известно какво се е случило там,защото В.
нищо не й е разправял.
Що се
отнася до показанията на свидетелката З.А.Ю.
,която твърди,че не е била свидетел на инкриминираните събития ,то съдът ги
намира за недостоверни,предвид че същата не може да се ориентира адекватно във
времево отношения за събитията и за обстоятелствата за които и бяха задавани
въпроси.
Обясненията на
подсъдимия В.А. като цяло съдът възприема
като защитни,целящи да го оневинят.Същият
сочи,че след като С. излязла на балкона започнала
да му вика,че
ще се развежда
с него,обвинявала го че е отвлякла детето.Отрича
да я е заплашвал ,като твърди,че
„ Не съм сочил с пръст към
С.. Не съм бил и ядосан, не
съм се заканвал. Не съм казвал, че
ще дам 500 евро за да
я убият. „.Напротив,св.С.А. и нейната майка,св.Е.Х. непосредствено
са възприели думите му „”ще те убия,ти няма да живееш”; ”за 500 евро има хора ,
които ще наема и ще те убият”,които той е отправил към С.А.,след като тя го е
попитала къде е детето им.Тези реплики са били възприети и от
св.Л.Х.,който едва след това е извел
подсъдимия от двора на къщата
си.
От правна
страна :
При
така приетата фактическа обстановка,съдът намира,че от обективна и субективна
страна,подсъдимия В.В.А. е осъществил състава на чл.144,ал.3 във връзка с ал.1
от НК,тъй като на 18.08.2015год. в с.Соколино, общ.Момчилград се заканил на
другиго – С.Л. *** с ЕГН:**********, с престъпление против нейната личност – с
убийство, с думите: ”ще те убия,ти няма да живееш”; ”за 500 евро има хора ,
които ще наема и ще те убият” и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му.
От
обективна страна,за съставомерността на това деяние се изисква изразяване с думи
или действие на закана за убийство,спрямо пострадалото лице,която закана да е
възприета от него и обективно би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна,деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата и че
тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
От обективна страна съдът приема,че на
инкриминираната дата и място ,подсъдимия е отправил реплики към
пострадалата,които безспорно следва да се разглеждат като закана ,а именно „Ще
те убия.“;“Ти няма да живееш“; за 500 евро има хора , които ще наема и ще те
убият”.Тези реплики безспорно са насочени към пострадалата,за което
свидетелстват нейните родители,а косвено и св.Ю.А.,като от съдържанието им
следва,че са насочени именно към нейната личност,с убийство.Самата пострадала и
останалите свидетели са възприели заканителните му реплики,оправени към нея,както
и поведението му – говорене на висок тон,сочене с пръст като реално осъществима
заплаха.В тази връзка са и показанията на св.А.О.,кмет на населеното място,който
описва психическото състояние ,което тези думи са предизвикали у пострадалата и
които безспорно подкрепят нейните показания.В тази насока е и заключението по съдебно-психическата експертиза.Тя е била
видимо уплашена и притеснена от съдържанието им. Според вещите лица,в
показанията им в с.з.,тя е възприела субективно като застрашаваща заплахата за
нейната сигурност,което в последствие е довело до проявите на тревожност,
безпокойство, страх,паника водещи до изява на Посттравматично стресово
разстройство.
Инкримираното
деяние – заканата с убийство,следва да се разглежда и като част от
взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата,по това време съпрузи,в
контекста на събитията около вземането на детето от бащата,воденето му в хотел
в гр.Момчилград,притесненията на свидетелката за детето,дали повод да
сигнализира полицията.
Предвид отношенията между
пострадалата,подсъдимия и неговото семейство като цяло;развитието на конфликта
вече на територията на страната,водят до извода ,че инкриминираните от
обвинението думи на подсъдимия,отправени към пострадалата са били възприети от
нея като възможна реална заплаха.В подкрепа на това се явява и извода на вещите
лица,че за възникването на нейното стресово състояние има едно наслагване с
предишни преживявания,свързани с живота й в Кралство Белгия .
Или съобразно обстановката
и предхождащите действия ,осъществявани от
подсъдимия и неговите близки, на психически тормоз по време на
брака им ,чрез заплахи
и обиди към пострадалата и
нейното семейство,конкретните заплахи от страна на подсъдимия са могли да
възбудят
основателен страх у пострадалаат, че
престъплението
ще бъде осъществено.
Ето защо те са
били обективно годни да предизвикат у нея основателен страх за осъществяването
им,незавизимо дали подсъдимият е имал намерение за осъществяването на заканата
спрямо пострадалата.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл,обективиран в действията
му преди,по време и след извършване на деянието. Подсъдимият е съзнавал съдържанието и начина на обективиране
на заканите и че те са възприети от адресатата, като действителни заплахи,
каквато е била и неговата цел.
По наказанието :
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.В.А., съдът ,предвид
разпоредбата на чл. 54 от НК при неговата индивидуализация отчете степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, подбудите и други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
съобрази,че с разпоредбата на чл. 144, ал. 3 НК
се защитава личната свобода на гражданите като степента на обществената
опасност на конкретно извършеното деяние е висока,с оглед въздействието, което
е указала заканата за убийство върху пострадалата.
Обществената опасност на
подсъдимия не е висока като съдът взе предвид
чистото му съдебно
минало;наличието на постоянен адрес и работа.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства,отново се прецени, че не е осъждан, че
работи.Отегчаващи не се констатират.
Съвкупната
преценка на всички изложени по-горе фактори, води до извода, че е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и именно при тези условия следва да
се определи размера на наказанието. Така на подсъдимият бе наложено наказание
лишаване от свобода от шест месеца.
Съдът прие,
че не съществуват законови пречки за приложение на условното осъждане.
Подсъдимият не е осъждан за умишлено престъпление на лишаване от свобода като
за целите на наказанието в конкретния случай не е необходимо така наложеното му наказание
да бъде търпяно от същия ефективно.
На
основание чл. 66 от НК отложи изпълнението
на същото с изпитателен срок от три години.
Съдът
намира,че с така определеното по вид и размер наказание напълно ще се
реализират целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК.
По гражданският иск :
Предявеният граждански иск
против подсъдимият В.А., съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите,
които са причинени на гражданската ищца от престъплението на подсъдимия и
представляват нейна парично задължение към ищеца.
Гр.ищец е претърпяла неимуществени вреди,
представляващи морални такива и изразяващи се в психическо и физическо
неразположение. Тъй като тези състояния са в резултат на отправените от
подсъдимия заплахи, съдът приема, че е налице причинна връзка между понесените
от пострадалата вреди и престъпните действия на дееца.
Вземайки предвид всички
изложени обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението, което подсъдимият и гр.отв. следва да заплати на С.А.
за причинени й неимуществени вреди в резултата на непозволеното увреждане от
извършено престъпление, които са пряка и непосредствена последица от действията
на същия е 3 000лв. За разликата до 7 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение
подсъдимата дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на
увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за
плащането.
Затова съдът осъди подсъдимият
и гр.ответник В.А. да заплати на гр.ищец С.А. сумата от 3 000 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 18.08.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като до отхвърли иска за разликата от 3 000лв.
до пълният предявен размер от 7 000 лв. като неоснователен и недоказан.
Въз основа на изложеното
съдът осъди подсъдимият В.А. да заплати на гр.ищец С.А.,във връзка с направеното искане и
с оглед разпоредбите на чл. 189, ал. 3 от НПК направените от нея деловодни
разноски в размер от по 1 000 лева.
Предвид осъдителната присъда
и на основание чл. 189, ал. 3 от НК подс.В.А. бе осъден да заплати и д.т.
върху уважената част от гражданския иск
в размер на 120 лева, платима по сметка на съда,както и направените разноски
при разглеждането на делото в размер на 434,12лв.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П.Амбарева/