РЕШЕНИЕ
№ 12680
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110102053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. К. Й., ЕГН ********** и Л. С. Й., ЕГН
**********, срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], с която са предявени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на следните суми: 11 332,07
лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 17.01.2014
г. до окончателното изплащане, сумата от 3 159,38 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 20.11.2011 г. до 14.11.2013 г., сумата от 825,60 лв. – мораторна лихва за периода от
20.05.2012 г. до 16.01.2014 г., както и 862,68 лв. – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 10.03.2014 г. по ч.гр.д. № 2601/2014 г. по описа на СРС, 66-ти
състав, въз основа на който е образувано изп. дело № [номер]/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Д.,
рег. № [номер] КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземанията с изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Ищците твърдят, че на 10.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист срещу тях в полза на
[фирма] за сумата от 11 332,07 лв., представляваща главница по парично задължение, ведно
със законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане, за сумата от 3 159,38 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 14.11.2013 г., за сумата от 825,60 лв. –
мораторна лихва за периода от 20.05.2012 г. до 16.01.2014 г., както и за сумата от 862,68 лв.
– разноски по делото, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 2601/2014 г. по описа на СРС, 66-ти състав. Твърдят, че въз основа на
изпълнителния лист по искане на [фирма] е образувано изп. дело № [номер]/2014 г. по описа
1
на ЧСИ Г. Д., рег. № [номер] КЧСИ. Навеждат доводи, че не дължат сумите по издадения
изпълнителен лист, тъй като след образуването на изпълнителното дело на 26.03.2014 г., са
изминали повече от две години, в които не били поискани, нито са извършвани
изпълнителни действия, с оглед на което считат, че към 26.03.2016 г. е изтекъл срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържат, че на 12.04.2019 г. взискателят [фирма] е заявил, че
процесните вземания са прехвърлени с договор за цесия на ответника, като последният с
молба от 28.06.2019 г., е поискал да бъде конституиран в изпълнителното производство в
качеството на взискател. Впоследствие - на 14.05.2021 г. и на 16.06.2021 г. ответникът е
поискал от съдебния изпълнител извършване на действия по принудително изпълнение, но
считат, че същите са невалидно извършени, доколкото са след настъпила по изпълнителното
производство перемпция . До ответното дружество е било изпратено заявление, с което
ищците се позовали на погасителна давност досежно процесните вземания, но възражението
не било прието от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковите
претенции като неоснователна. Посочва, че приложим в случая е петгодишен давностен
срок, доколкото вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение /приравнена
на съдебно решение/. Твърди давностният срок да е започнал да тече от момента на издаване
на заповедта, като е бил прекъсван многократно предвид регулярните искания за прилагане
на изпълнителни способи в изпълнителното производство. Поддържа, че перемпцията е без
правно значение с оглед актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови
претенции с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от
провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които
основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до
спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
2
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 2601/2014 г. по описа на СРС, 66 с-в са
били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
процесните вземания, че въз основа на същия е било образувано изпълнително дело №
[номер]/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Д., като взискател по същото е бил [фирма], а длъжници
– ищците. Не е спорно също така между страните, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила – ищците не се позовават на нередовност на връчването на същата, нито че са били
лишени от възможността да оспорят съдебния акт по реда на чл. 414 ГПК, не твърдят да са
подавали възражения срещу заповедта за изпълнение.
Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение
за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е
погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече от
влизане на заповедта за незабавно изпълнение в сила, респ. настъпили ли са обстоятелства в
хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или прекъсването на
същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли е перемпция и кога в хода на изпълнителното
производство и какво е нейното правно значение за погасителната давност за вземанията.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ Г. Д.,
рег. № [номер] в регистъра, воден от КЧСИ, че на 26.03.2014 г. взискателят [фирма] е подал
молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен
лист срещу длъжниците Й. К. Й. и Л. С. П.. С молбата взискателят е поискал съдебният
изпълнител да извърши конкретни действия за събиране на вземанията по листа – да наложи
запори на банкови сметки, ценности, вземания за труд, възбрани върху недвижимо
имущество и т.н. справки за наличието на банкови сметки на длъжника и да наложи запор
върху същите. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да
определи способа на изпълнението срещу длъжниците.
Със запорни съобщения от 02.04.2014 г. са наложени запори върху всички вземания на
длъжниците по банковите им сметки в [фирма], [фирма], [фирма].
С писма, приети по изпълнителното дело на 09.04.2014 г., от [фирма] уведомяват, че
длъжниците са клиенти на банката.
В същия ден по делото е постъпил отговор и от [фирма], съгласно който длъжникът Й. има
разкрита банкова сметка, върху която е наложен запорът съгласно разпореждането на
съдебния изпълнител.
На 30.04.2014 г. по делото е постъпил отговор от [фирма], с който органът по изпълнението
е уведомен, че по банковите сметки на длъжника Й. в тази банка е наложен запор.
Със съобщение от 14.05.2014 г., изпратено до Служба по вписванията – [населено място], е
наложена възбрана върху ½ ид.ч. от УПИ XI-824 в кв. 62 по плана на [населено място],
[община], собственост на длъжника Й.. Наложената възбрана е вписана в регистрите на
23.05.2014 г.
До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение. Лицата не са били открити,
3
за да им бъдат връчени същите с приложени към тях преписи от заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист. На 28.05.2014 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, съгласно
което длъжниците е следвало да се явят за получаване на книжата от кантората на съдебния
изпълнител в двуседмичен срок от посочената дата. Този срок е изтекъл на 11.06.2014 г., а
на 25.06.2014 г. е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с оглед
което и предвид липсата на доводи в обратна насока, съдът приема, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 26.06.2014 г.
Със съобщения от 24.10.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания
на длъжниците към [фирма] и [фирма].
На 31.10.2014 г. в кантората на ЧСИ е постъпил отговор от [фирма], съгласно който Й. е
клиент на банката, като разплащателната й сметка в лева е блокирана на основание
предходен запор.
Със запорно съобщение от 02.12.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането за труд на длъжника Й., дължимо й от нейния работодател [фирма].
До длъжниците на 31.07.2015 г. са изпратени призовки за принудително изпълнение, с които
ЧСИ ги известява, че на 09.09.2015 г. ще бъде извършен опис в дома им. По изпълнителното
дело липсват данни тези призовки да са получени от длъжниците, както и опис на
движимите им вещи да е бил извършен.
Установява се, че в изпълнение на наложените запори върху вземания на длъжника Й. по
изпълнителното дело на 18.03.2015 г., 03.04.2015 г., 19.05.2015 г. и на 10.08.2015 г. са
постъпили суми, които са били разпределени /виж л. 3 гръб и л.63 гръб от изпълнителното
дело/.
На 16.03.2016 г. до длъжника Й. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която
съдебният изпълнител го уведомява, че ще извърши опис на недвижимия имот, находящ се
на територията на [община]. Не са налице данни това съобщение да е получено от длъжника,
както и опис на имота да е бил извършен.
На 26.04.2016 г. на адрес: [населено място]. [жк], [жилищен адрес], на входната врата на
апартамента е било залепено уведомление до длъжника Й. относно насрочен за 26.05.2016 г.
опис на недвижимия имот, находящ се на територията на [община].
Във връзка с извършена по изпълнителното дело справка относно осигурителния статус на
длъжника Й. със запорно съобщение от 12.01.2018 г. ЧСИ Д. е наложил запор върху
вземането за труд на длъжника Й. от третото за делото лице [фирма].
С уведомление, постъпило по изпълнителното дело на 19.04.2018 г., представляващият
[фирма] е уведомил ЧСИ Д., че Й. не се намира в трудово правоотношение с дружеството и
не й се изплаща трудово възнаграждение.
Със съобщение от 05.02.2019 г. е наложен запор върху вземания на длъжника Й. по банкови
сметки, разкрити при [фирма].
По изпълнителното дело е постъпил отговор, съгласно който запорът е наложен, но поради
4
липса на авоари дължимите суми не могат да бъдат преведени.
На 28.06.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило уведомление до съдебния изпълнител,
подадено от [фирма-О], съгласно което на 22.03.2019 г. е бил сключен договор за продажба
на вземания между взискателя по изпълнителното дело и това дружество, с оглед което и се
иска последното да бъде конституирано като взискател по делото.
На 03.07.2019 г. до длъжника Й. е изпратена призовка за принудително изпълнение относно
насрочен опис на движими вещи на длъжника в дома му на 20.08.2019 г. Липсват данни по
делото опис на движими вещи на длъжника да е бил извършен.
На 14.05.2021 г. по делото е постъпила молба от [фирма-О], с която е поискано
извършването на конкретни изпълнителни действия по отношение на длъжниците за
събиране на вземанията по изпълнителния лист.
Със запорни съобщения от 01.06.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху
вземания на длъжника Й. към [фирма] и [фирма].
С уведомление, постъпило по делото на 14.06.2021 г., [фирма] уведомява, че по банковата
сметка длъжникът получава доходи с несеквестируем характер.
С молба от 16.06.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на
длъжниците в [фирма] – клон [населено място].
Запори са наложени със запорни съобщения от 17.06.2021 г.
При така очертаното развитие на изпълнителното дело и предвид доводите на страните,
ангажирани в производството, съдът приема следното:
Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно влизането в сила
на заповедта за изпълнение. Ищците не твърдят и не установяват да са подали възражение
срещу същата. Ответникът също е заявил становище, че заповедта е влязла в сила. С оглед
данните от изпълнителното дело съдът приема, че заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжниците по реда на чл. 47 ГПК и е влязла в сила на 26.06.2014 г., от когато за
вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече нова погасителна давност.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че изпълнителният лист
е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а не въз основа
на влязло в сила решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По силата на чл. 416
ГПК, когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в
настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността си правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на
влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния
срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл
определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о.,
5
определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.).
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но
ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Погасителната давност
се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода
на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите
действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени
лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на
разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКСОСГТК- т. 10/.
В конкретния случай след влизане в сила на заповедта за изпълнение, давността е
прекъснала с налагането на запори върху банковите сметки на длъжниците със съобщения
от 24.10.2014 г., изпратени до [фирма] и [фирма].
По отношение на длъжника Й. погасителната давност е прекъснала на 02.12.2014 г., когато
съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за труд, дължимо й от нейния
работодател [фирма], като е прекъсвала и при постъпване на суми по делото в изпълнение
на наложения запор, последно на 10.08.2015 г.
Следва да се посочи, че след тази дата в продължение на срок от повече от 2 години по
изпълнителното дело по отношение на длъжника Й. нито е извършвано, нито е било
поискано извършването на изпълнителни действия, с оглед което и съдът приема, че по
отношения на същата изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 11.08.2017 г. /след постановяване на Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Ето защо и следва да се приеме, че давността за вземанията по
отношение на този длъжник последно е била прекъсната на 10.08.2015 г. С оглед
прекратяването на изпълнителното производство срещу този длъжник, считано от
11.08.2017 г. и предвид лиспата на активност от страна на взискателя, който съобразно
възприетото с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, не
6
е поискал от съдебния изпълнител след настъпилата перемпция да извърши изпълнителни
действия, то и следва да се приеме, че давността за вземанията по отношение на този
солидарен длъжник е изтекла на 10.08.2020 г., т.е. преди взискателят и ответник в
настоящото производство да е сезирал органа по изпълнението с искания за предприемане
на конкретни изпълнителни действия на 14.05.2021 г.
Настоящият състав на първоинстанционния съд съобразява актуалната съдебна практика по
приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията, дадени с Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, на които се позовава с отговора на
исковата молба ответникът. Със същото е възприето схващането, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В конкретния случай обаче
взискателят не е поискал от съдебния изпълнител прилагане на нов способ по отношение на
този длъжник до изтичане на давността за вземанията по процесния лист. Ето защо и
извършените от съдебния изпълнител действия по прекратеното вече по право
изпълнително дело по отношение на длъжника Й. /запор, наложен със съобщение от
12.01.2018 г. до третото за делото лице [фирма], и запор, наложен със съобщение от
05.02.2019 г. по отношение на вземания на длъжника Й. по банкови сметки, разкрити при
[фирма]/ не са валидно извършени, доколкото от една страна производството по отношение
на Й. вече е било прекратено, а от друга страна е липсвало искане на взискателя за
предприемане на действия, което съдебният изпълнител да е бил длъжен да извърши, за да е
приеме, че действията са валидно извършени в рамките на висящо изпълнително
производство, дори същото да не е било образувано под нов номер.
Що е отнася до искането на ответника да бъде конституиран на мястото на досегашния
взискател въз основа на сключения договор за цесия, следва да се подчертае, че това
действие също не прекъсва давността за вземанията по процесния изпълнителен лист. Съдът
държи сметка, че по прекратеното вече по силата на закона изпълнително дело липсва и
постановен акт на съдебния изпълнител, с който на мястото на първоначалния взискател да
е конституиран цесионерът. От друга страна с подадената на 28.06.2019 г. от [фирма-О]
молба не е поискано извършването на конкретно изпълнително действие, за да се приеме, че
с това искане давността е прекъснала преди да изтече с оглед даденото с Тълкувателно
решение № 2/2013 г. и с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о., ГК, разрешение. Следователно погасителната давност по отношение на длъжника Й. е
изтекла на 10.08.2020 г. и предявените от последната искове следва да бъдат уважени.
Касателно ищецът Й. първоинстанционният съд приема, че погасителната давност за
7
вземанията на ответника срещу същия също е изтекла. Както се посочи и по-горе, след
влизане в сила на заповедта за изпълнение с налагането по силата на изпратените от ЧСИ
запорни съобщения от 24.10.2014 г. запори на всички вземания на длъжника към [фирма] и
[фирма], давността е прекъснала. След посочения момент /съобщенията са получени на
28.10.2014 г./ не се установява спрямо този длъжник да са предприети валидно
изпълнителни действия от естество да прекъснат давността преди същата да е изтекла. По
отношение на изпълнителното производство срещу този длъжник перемпцията е настъпила
след постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като в този
случай актуалната съдебна практика приема, че давността за вземанията тече от последното
валидно извършено изпълнително действие /28.10.2014 г./.
Изпращаните многократно в производството до длъжника Й. призовки за принудително
изпълнение съдът приема, че не прекъсват давността. Този изпълнителен способ не е бил
реализиран, тъй като опис на движими вещи на длъжника не се установява да е бил
извършен / в този смисъл е цитираното вече Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК, в което изрично е посочено, че действието по насрочване на
опис, без същия да е извършен, не прекъсва давността за вземанията по изпълнителния лист,
въз основа на който производството е било образувано/. Ето защо следва да се заключи, че
след 28.10.2014 г. в срок от 5 години не са били поискани и/или предприети изпълнителни
действия, които да са прекъснали погасителната давност за вземанията, дължими от ищеца
Й.. Давността за същите е била изтекла към момента, към който ответникът през 2021 г. е
поискал от съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия, насочени
към удовлетворяване на вземанията по листа. По изложените съображение исковете,
предявени от този ищец, също следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
възниква само за ищците. Последните обаче са освободени от държавни такси и няма данни
да са извършили разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 647,19 лева – дължимата за предявените искове държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба №
1/2004 г., доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а
производството пред първоинстанционния съд е протекло в едно открито съдебно заседание.
В тежест на ответника следва да се възложи сумата от 1015,40 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, изчислено с оглед материалния интерес на спора и идентичното
положение на ищците в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Й. К. Й., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], и Л. С. Й., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [жк] [жилищен адрес], срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], искове с правно основание чл. 124, ал.
1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК, че Й. К. Й. и Л. С. Й. не дължат на [фирма-О] при условията на
солидарна отговорност сумата от 11 332,07 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 3 159,38 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 14.11.2013 г., сумата от 825,60 лв. –
мораторна лихва за периода от 20.05.2012 г. до 16.01.2014 г., както и 862,68 лв. – разноски
по заповедното дело, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.03.2014 г. по ч.гр.д.
№ 2601/2014 г. по описа на СРС, 66-ти състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № [номер] КЧСИ, поради
погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на
петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[жк], [улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски районен съд
сумата от 647,19 лева – дължимата по предявените искове държавна такса.
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[жк], [улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
на адв. И. В. Ю., САК, сумата от 1015,40 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Й. К. Й. и Л. С. Й. в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9