ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../………01.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 1783 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр.чл.129, ал.3 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 1783/2018год. по описа на
ВОС е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Васил
Левски №114 етаж мецанин, чрез юрк Д.А., против определение № 10030 от 11.09.2017г.,
постановено по гр.д.№ 6521/2017г., по описа на
ВРС, с което съдът е прекратил производството по делото на осн.чл.129,
ал.3 от ГПК и е обезсилил постановената по отношение на длъжника Р.Т.Н. с ЕГН ********** Заповед за изпълнение на парично задължение №
8235 от 05.10.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 15062/2017г. по описа на ВРС по реда
на чл.410 от ГПК.
Частният
жалбоподател твърди, че в предоставения му законоустановен едноседмичен срок,
изтичащ на 18.07.2018г., е депозирал пред Районен съд Варна молба-уточнение по
посоченото исково производство. Сочи, че молбата от 17.07.2018г., ведно с
приложение, е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка на 18.07.2018г.,
като същата е поставена в пощенски плик заедно с молба по гр.д. № 9168/2018г.
по описа на РС Варна. Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, при надлежно учредена представителна
власт за пълномощника, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт
на съда. Производството по жалбата е допустимо и същата подлежи на разглеждане
по същество :
Производството по гр.д.№
6521/2018г. по описа на ВРС е образувано въз основа на искова молба на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ЕИК *********, с която срещу Р.Т.Н. с
ЕГН ********** след успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410
от ГПК е заявен за разглеждане установителен иск по реда на чл.422, ал.1 във
чл.415, ал.1 от ГПК за признаване дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 8235 от 05.10.2017г.,
издадена по ч.гр.д.№ 15062/2017г. по описа на ВРС, между кредитора и възразилия
длъжник.
При извършената служебна
проверка исковият съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и с разпореждане № 19335 от 21.05.2018г.
е оставил без движение производството по делото. В изпълнение на задълженията
си и в предоставения му едноседмичен срок ищецът е депозирал молба с вх.№ 42027
от 21.06.2018г. за поправка на нередовностите на исковата молба.
С разпореждане № 25151 от
27.06.2018г. исковият съд е установил, че ищецът не е изпълнил в пълнота
указанията и е предоставил нов срок за това. Съобщението е редовно връчено на
ищеца чрез упълномощен представител – юрк. Нина Стоянова на 11.07.2018г.
След като е съобразил, че
в срока на съдебната ваканция процесуалните срокове не текат, при което
предоставения на страната срок е изтекъл на 10.09.2018г. без по делото да са
налице данни за отстраняване на нередовностите на исковата молба, на
осн.чл.129, ал.3 от ГПК съдът е прекратил производството по делото и обезсилил
заповедта за изпълнение /по арг.от т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК/.
При извършената от
въззивния съд справка с книжата по гр.д. № 6521 по описа за 2017г. на ВРС се
установява, че след получаване на съобщението, с което на ищеца е връчено
разпореждането за повторно обездвижване на производството по делото и в
предоставения едноседмичен срок /при съобразяване с разпоредбата на чл.61, ал.2
от ГПК в редакцията към момента на произнасяне/ не е последвало изпълнение на
указанията на съда.
Доколкото в частната
жалба ищецът въвежда твърдение, че уточнителната молба е била изпратена по
пощата с плик с клеймо от 18.07.2018г. заедно с молба-уточнение по гр.д. №
9168/2018г. по описа на ВРС, то служебно /на осн.чл.278, ал.2, изр.второ от ГПК/ въззивният съд е изискал справка дали по посоченото дело дали е постъпвала
молба, ведно с приложения, предназначена за поправка на нередовности по гр.д. №
6521/2018г. по описа на ВРС, депозирана с пощенски плик с изпращач „АКПЗ“ ЕООД
гр.София.
На въззивния съд е
изпратено цялото производство по гр.д.№ 9168/2018г. по описа на ВРС, от книжата
по което се установява, че действително по делото е постъпило писмо от „АКПЗ“ ЕООД гр.София с клеймо от 18.07.2018г.,
но същото съдържа молба по гр.д.№ 9168/2018г. по описа на ВРС, ведно с
доказателства за внесена ДТ, но не и уточнителна молба по гр.д. № 6521/2018г.
на ВОС.
В рамките на настоящото производство
въззивният съд е предоставил на частния жалбоподател възможност да ангажира
доказателства, удостоверяващи твърденията му, че молбата за поправка на констатираните
с разпореждане №25151/27.06.2018г. по гр.д. № 6521/2018г. по описа на ВРС
нередовности, е представена в срока, указан в съдебния акт, предвид изложеното
в жалбата, че молбата за това, ведно с приложения, е изпратена по пощата с
пощенски плик, адресиран по гр.д. № 9168/2018г. по описа на ВРС.
С молба вх. №
37721 от 21.12.2018г. „АКПЗ“
ЕООД гр.София чрез юрк Д.А. заявява, че всички налични доказателства са приложени
с подадената частна жалба. Същите представляват известие за доставяне на писмо
с бар код PS 104007К6QCL с клеймо от 18.07.2018г. от юрк Нина
Стоянова до РС Варна без описание на вида документ и предназначението на
пратката, освен, че същата представлява писмо, както и опис на писма с подател
„АКПЗ“ ЕООД гр.София, сред които и това с бар код PS 104007К6QCL. Т.е. отново липсват данни за съставена и
депозирана в срок уточнителна молба в производството по гр.д. № 6521/2018г. по
описа на ВРС.
С оглед така установените данни се налага
извода, че правилно районният съд е прекратил производството по делото, с оглед
неизправяне в срок на констатираните нередовности на исковата молба. Срокът по
чл.129 от ГПК е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, като след
изтичането му при неизпълнение на указанията за отстраняване на дефекта,
исковата молба следва да бъде върната, а производството се прекратява, на
осн.чл.129, ал.3 от ГПК. В този смисъл прекратяването на производството е
логическа последица от липсата на активно процесуална поведение на ищеца. Обезсилването
на заповедта за изпълнение при хипотезата на заявен иск по чл.442 от ГПК следва
да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството
по иска.
Като правилно и законосъобразно атакувания
съдебен акт следва да бъде потвърден.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 10030 от 11.09.2017г.,
постановено по гр.д.№ 6521/2017г., по описа на
ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.