№ 48734
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110119694 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от М. А. В., чрез адв. М., срещу „..“ АД, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на сумата от 615,73 лв, от които 200 лева – непогасен остатък по
договор за кредит № .., сключен с „..“ АД, ведно с дължимото обезщетение за
забава. Ищецът твърди, че през месец април 2023 г. е получила телефонно
обаждане от служител на ответното дружество, който е изискал от нея
заплащането на суми, произтичащи от сключен договор за кредит с „..“ АД,
без да й предостави информация относно годината на сключване на договора.
Излага доводи, че от получено уведомление за цесия установила, че
дължимите задължения са по договор за кредит № .., сключен с „..“ АД, като
отново липсвала информация относно годината на възникване на
правоотношението. Сочи, че съгласно данните от ответното дружеството,
претендираните суми по кредитното правоотношение възлизат на 615,73 лева,
от които 200 лева – непогасен остатък по кредита, ведно с дължимото
обезщетение за забава. Твърди, че няма кредитни задължения към „..“ АД,
евентуално, че същите са погасени по давност, доколкото датират от 2008 г.
Поддържа, че давността за процесното вземане е изтекла през 2013 г. В тази
връзка, моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
задължението й в общ размер на 615,73 лв. е погасено по давност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
1
Излага доводи, че с договор за цесия от 13.02.2024 г. „..“ АД е прехвърлило в
полза на „..“ АД вземането си, предмет на сключен договор за цесия с „..“ АД
на 11.12.2023 г. Сочи, че цедираното вземане произтича от договор за кредит,
сключен на 21.07.2008 г. между ищцата и „..“ АД. Твърди, че ищцата е
уведомена за извършената цесия, като отбелязва, че размерът на дължимото
вземане възлиза на 615,73 лв., от които 209,17 лв. – главница и 406,56 лв. –
лихва забава. Признава основателността на предявния иск, доколкото по
отношение на процесните вземания е налице изтекла погасителна давност.
Твърди, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на
иска, поради което по отношение на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли съда да остави без разглеждане
предявения иск като недопустим, евентуално да постанови решение по реда
на чл. 237 ГПК.
С оглед обстоятелството, че в случая е предявен отрицателен
установителен иск, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
който е наличието на правен интерес от предявяване на иска, в тежест на
ищеца е да докаже фактите, обуславящи правния му интерес от предявения
иск.
Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по
чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения, като ищецът следва да докаже, че след
настъпване на изискуемостта на главницата по процесния договор, са
настъпили фактите, на които основава възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, спиращи или
прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следва да бъдат отделени обстоятелствата относно наличието на
сключен между М. А. В. и „..“ АД договор за кредит № ../21.07.2008 г.,
вземанията по който са цедирани в полза на „..“ АД, както и че по отношение
на непогасения остатък от задълженията по процесния договор за кредит в
общ размер на 615,73 лв. е налице изтекла погасителна давност.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
2
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.03.2025г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото, обективиран в
мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към писмения отговор.
УКАЗВА на ищцата, че на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, разполага с
възможност да поиска прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с
решение съобразно признанието на иска от ответника.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 ГПК. УКАЗВА на ищцата, че в тридневен
срок от получаване на препис от настоящото определение следва да заяви
писмено дали поддържа искането си за задължаване на ответника да
представи процесния договор за кредит, както и договор за цесия, предвид
извършеното признание на иска с отговора на исковата молба.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може
да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото
по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3