Присъда по дело №719/2020 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ
към Присъда № 4/ 20.01.2021г.
по НОХД № 719/ 2020год.
по описа на РС-С.

Подсъдимата Н.Е.Р. от с.П.Ч., обл.С. е предадена на съд за това, че през периода м.
май 2020г. до м. октомври 2020г. включително, в с.П.Ч., обл.С., след като е осъдена с
Решение № 221/09.03.2020г. по гр.дело № 1307/2019г. по описа на Районен съд- С., влязло в
сила на 09.03.2020г., да издържа свои низходящи - децата си А.А. с ЕГН ** и А.А. с ЕГН **
от с.П.Ч., обл.С., ул.“В.“ № 13 и двете в размер на по 160 лв месечно за всяко дете, чрез
техния баща и законен представител Д. А. И. от с.П.Ч., обл.С., ул.“В.“ № 13, съзнателно не е
изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
размер на 6 (шест) месечни вноски за всяко от децата, като общия размер на дължимата
издръжка възлиза на 1920 лева-
Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В проведеното открито разпоредително заседание съдът след като изслуша
становищата на страните по въпросите по реда на чл.248, ал.1 от НПК, счете, че са налице
условията за продължаване на производството по общ ред от НПК, поради което и на
основание чл.248, ал.1, т.8 във вр.с чл.252, ал.2 от НПК обяви откритото разпоредително
заседание за приключило и насрочи делото по общ ред на НПК.
Районна прокуратура- С. поддържа така повдигнатото обвинение изцяло. Моли
съда да признае подс.Р. за виновна и да и наложи наказание „пробация“ в минимален размер
със задължителните мерки, съобразно нормата на чл.42а, ал.4 от НК.
Подсъдимата Наталия Р., редовно призована, явява се лично и с адв.В.Григорова
при АК- С.. Заявява, че признава вината си, дава обяснения по обвинението си и моли съда
за снизхождение.
От редовно призованите свидетели в съдебно заседание се яви бащата и законен
представител на децата- Д. А. И. . Същият даде своите показания добросъвестно по делото и
съда ги прие като доказателства по същото.
Съдът след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, а именно- обясненията на подсъдимата, свидетелските
показания, свидетелството за съдимост прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Наталия Р. и св. Д. И. са живели заедно, като по време на съвместното им
съжителство им са се родили две деца- А.А. и А.А.. Впоследствие подс. Р. напуснала
семейството и заживяла с друг мъж.
С Решение № 221/09.03.2020г. по гр. д. № 1307/2019г. на РС-С., влязло в сила на
09.03.2020г., родителските права по отношение на децата А.А. и А.А. са били присъдени на
1

техния баща- св. Д. И., като майката- подс. Наталия Р. е била осъдена да заплаща месечна
издръжка до навършване на пълнолетие на децата или отпадане на друго правно основание
по смисъла на закона за суми от по 160 лв. за всяко едно от децата или месечна сума в
размер на 320 лв. чрез техния баща и законен представител- св. Д. И..
По време на проведеното съдебно следствие се установи, че от влизане на
процесното решение в сила през м.март 2020г. до м. октомври 2020г., в продължение на 6
месеца, подс. Р. е заплатила само две вноски в размер на по 320 лева и повече не е плащала.
Към момента дължимата обща сума на издръжката към двете и деца възлиза на 1920 лв.
Фактическата раздяла на подс.Р. и св.Иванов е настъпила още преди
постановяването на съдебното решение, като непосредствените ангажименти по
отглеждането на децата било поето от свид.И.. След прекратяването на взаимоотношения
между двамата родители местоживеенето на децата продължило да е при техния баща, на
когото било предоставено и упражняването на родителските права и при когото съдът
определил местоживеенето на децата. Св. Иванов заедно с двете деца продължили да живеят
в с.П.Ч., обл.С., където било и местоживеенето на тяхната майка. Изводът е, че
местоживеенето на малолетните деца и техния баща и законен представител, видно и от
съдебното решение е на територията на Община- С..
Въпреки, че била осъдена да издържа своите деца А. и А., подсъдимата е заплатила
само две месечни вноски от влизане в сила на решението, като бездействието и било през
периода от м.май 2020г. до м.октомври 2020г. (вкл.). През този период тя е дължала
ежемесечни плащания за месеците май до октомври 2020г. включително.
Подсъдимата е следвало да заплаща издръжката на децата си чрез свид.И. в
качеството му на техен баща и законен представител. Следвало е да извършва плащанията в
с.П.Ч., обл.С.. Тя не е извършила дължимите плащания за издръжка на децата през
посочените шест месеца, като по този начин в с.П.Ч., обл.С. не е изпълнила задължението си
в размер на 6 месечни вноски за всяко едно дете. Общият размер на дължимата издръжка
поради неизпълнените вноски възлиза на 1920 лева.
Липсата на месечни плащания означава, че подсъдимата не е изпълнявала
задължението си да заплаща определената месечна издръжка.
Определеното от закона местоизпълнение на задължението за издръжка, което е
периодично и носимо парично задължение, съгласно правилото на чл. 68, б. „а” ЗЗД е по
местожителството на кредитора, т.е. в случая е в с.П.Ч., обл.С.. Следователно,
бездействието на подсъдимата е било по местоживеенето на децата и техния баща в с.П.Ч.,
обл.С..
За принудително изпълнение на задължението нямало образувано изпълнително
дело.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства- обясненията на подс.Р. и показания на свидетелите, както и писмени такива,
приложени към ДП № 1886 ЗМ-500/2020г. по описа на РУ на МВР- С..
От така събраните гласни и писмени доказателства, разгледани отделно и в тяхната
съвкупност се налагат следните правни изводи:
От обективна страна с деянието си подс.Р. е осъществила състава на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин се доказа, че същата съзнателно не е
2

изпълнила задължението си да заплаща ежемесечната си издръжка в размер на повече от две
месечни вноски или 6 месечни вноски от по 320 лева, като общия размер на дължимите
издръжки е 1920 лева. Независимо, че е имала такава възможност подс.Р. не е направила
дори и опит да заплати дължимото към децата си. Същата не е декларирала доход през
процесният период, но от данните по делото може да се предположи, че същата е
разполагала с такава възможност, тъй като е работила известно време в чужбина, за което е
получавала и съответното възнаграждение, като от тези средства би могла да отдели
дължимите от нея 320 лева месечна издръжка.
Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК (в сила от 01.10.2009 г.) гласи, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.146, ал.1 от
СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно.
Реалните грижи за отглеждането и възпитанието на децата са полагани от бащата.
Децата са все още малолетни и имат специфични за възрастта им нужди. Средствата за
издръжка са необходими за задоволяване на потребностите им. Налице е противоправно
бездействие от страна на подс.Р. чрез неизпълнение на задължението си в размер на две и
повече месечни вноски.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл, като е съзнавала
противоправността на извършеното от нея, предвиждала е неговите обществено-опасни
последици и е искала тяхното настъпване. Съзнавала и знаела е, че дължи издръжка в
размер на 320 лева ежемесечно, но съзнателно и упорито не е изпълнила това си
задължение. Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо
и завинаги, а само за времето, докато тя продължава. Не се освобождават от издръжка
лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят, а именно подс.Р. не би могла да
бъде освободена на това основание, тъй като същата е работила и от тази си дейност е
реализирала доходи.
Като причина за извършването на деянието съдът приема незачитането от
подсъдимата на правните норми, регламентиращи обществените отношения свързани с
младежта и семейството, ниското правосъзнание на подсъдимата и проявената от нея
немарливост, нехайство и неангажираност за положението на децата си.
При определяне на наказанието си и наказателната отговорност на подсъдимата
съдът отчете както смекчаващите, така и отежняващите вината обстоятелства, а именно-
факта, че подсъдимата не е била осъждана, наличието на чувство за самокритичност към
извършеното от нея деяние, дължимата от нея сума за издръжка към децата му,
епидемиологичната обстановка в страната и затрудненото намиране на работа през този
период от време, както и проявеното от нея нехайно и неангажирано отношение за
положението на децата си през дълъг период от време. Като прецени личността на
подсъдимата и степента на обществена опасност на деянието, извършено от нея съдът
намери, че с постигане целите на чл.36 от НК следва да бъде наложено наказание по вид
„пробация” със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 / шест / месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от
него длъжностно лице 2 / два / пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
3

При превес на смекчаващи вината обстоятелства и в предвид заложеното в чл.183,
ал.1 от НК наказание съдът го определи и в този размер. По тази причина съдът определи
горепосоченото наказание преценявайки целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Съдът
счита, че чрез това наказание ще се постигнат целите на закона визирани в чл.36, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни
или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление,
поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Заложеното в нормата на чл.183, ал.1 от НК алтернативно наказание „лишаване от
свобода” би се оказало несъразмерно високо, предвид извършеното престъпление от страна
на подс.Р. и нейната личност като деец, а другото алтернативно наказание „глоба” би
ощетило не само подс.Р., но и децата , тъй като същата не разполага с достатъчно средства
с които да посреща ежемесечните си нужда и изпълнението на подобно наказание би било в
ущърб не само на нея, но и на децата ѝ.
Подс.Р. не може да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като задължението не е
изпълнено и по този начин условието на чл.78а, ал.1, б.”в” от НК не е налице.
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът в предвид наложеното наказание на подс.Р.
и с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и
дееца отмени взетата спрямо нея мярка за неотклонение „подписка“.
Съдът счита, че в този вид и размер наложеното наказание на подсъдимата ще
изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /
4

Номер на акта:	4
Дата:	20 януари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия:	Мирослав Стефанов Христов

Дело:	20203420200719
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 октомври 2020 г.

Присъда по дело №719/2020 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите