№ 21445
гр. С., 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110161039 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от Д. С. С. срещу Г. Т. Л. осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на разпространени по отношение на него
обидни и клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба – 26.10.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът Д. С. С. твърди, че на 08.09.2021 г. и на 05.09.2020 г. в
публикации със снимков материал, на фейсбук страницата си, ответникът е
разпространил по отношение на ищеца клеветнически и обидни твърдения, с
което е опозорил името му в обществото, накърнил честта и достойнството му
и му приписва извършването на незаконни, неморални до престъпни деяния.
Излагат се съображения, че било заявено от ответника следното:
1. „Татуирани мутри на М. К. върлуват като полицаи на протестите. ”
2. „Пояснявам пак за всеки случаи (хората не четат всичко):
„(ФИРМА)“ е фирма на скандално прочулия се М. К.”… „например той се
прочу с участие в масово сбиване в „Б.“ в С.. Тогава той и още шест души се
оказаха в тежка схватка с хора на наркобосовете З. Б. и М. О.. Заведението
1
бе буквално изпотрошено.“
3. „Твърди се, че е нещо като дясна ръка на П. от СИК – бивша барета и
съдружник на Б. Б..”… „М. К. нашумя и когато се оказа и в борда на
директорите на (ФИРМА). Свястни обяснения как е попаднал там не бяха
дадени.“ … „Известно време беше и съветник в парламента, което
предизвика втори скандал.“
4. „Майката на детето му, Т. Г.а става общински съветник от листата
на Г.-С. и е един от четиримата координатора в С..”
5. „Освен М. К. и служители на фирмата имат криминални прояви “.
Ищецът представя доводи, че в резултат от противоправно поведение на
ответника са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане
на честта, достойнството и авторитета, опозоряване на доброто му име в
обществото и създаване на напрежение в отношенията с жената, с която
живее и има деца. Посочва, че вследствие на тези твърдения е преживял и
продължава да преживява физически и психически страдания, изразяващи се
в тежка депресия, стрес и неудобство. Излага твърдения, че се изолирал от
околните, в резултат на изявленията на ответника и изпитва неудобство от
срещи с колеги, хора и приятели. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на разпространени по отношение на него
обидни и клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба – 26.10.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът Г. Т.
Л. оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Обръща
внимание на обстоятелството, че ищецът не за първи път е бил споменаван в
медийното пространство и е публична личност, която следва да търпи
критика в по-широки граници. Излага доводи, цитирайки практиката на ВКС
и ЕСЧП, свързана с установяването на критериите, според които трябва да се
определя, дали се касае за упражняване на правото на свободно изразяване на
мнение или противоправно накърняване на чест и достойнство. Посочва, че
искът е от физическо лице и не може да се търси от него отговорност за
възможно нанесени вреди на трети лица. Възразява срещу истинността на
заверените от нотариус доказателства, представени в исковата молба, като ги
2
определя като фалшифицирани. Признава факта, че е публикувал във фейсбук
профила си процесните постове. Оспорва да е излагал неверни факти по
отношение на ищеца. Оспорва и размера на иска.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От страна на ищеца е представен констативен протокол, акт № 20, том II,
рег. № 2776/13.09.2021 г. на нотариус В. А., от съдържанието на който се
установява, че на 13.09.2021 г. в присъствието на нотариуса, лицето В. Т.а С. -
служител в „(ФИРМА)“ ООД, от служебния компютър на нотариалната
кантора, е посетила интернет сайта www.facebook.com и е отворила страница
с наименование G. L., след което бил направен „screenshot“ на няколко
публикации, които също са приложени към констативния протокол и са
неразделна част от същия. В приложените снимки на публикации към
констативния протокол, се съдържат и цитатите, които ищецът счита за
клеветнически и обидни.
От страна на ответника са представени разпечатки от интернет страници
съдържащи публикации, част от които се отнасят за интервюта /за които се
твърди, че са дадени от ищеца/, а други статии касаещи „(ФИРМА)“ и М. К..
В проведеното на 17.05.2022 г. о.с.з. са изслушани свидетелските
показания на А. М. С. – свидетел на ищеца, който разказва, че със същия са
приятели от детството. Споделя, че ищецът няма съпруга, живеел с момиче,
което се казвало В. и имал две деца. Разказва, че преди 2 години във връзка с
публикации в медиите, е имал проблеми с жената, с която живее, т.к. в
медиите било изписано, че ищецът има отношения с друга жена Т.. Разказва
още и че ищецът е бил управител на фирма (ФИРМА), която замесили в
престъпна дейност, а също и самия ищец. Не знаел ищеца да е осъждан.
Разказва, че след публикациите имал проблеми със съпругата си, бил
подтиснат, не искал да се виждат и общуват, около половин година не бил
добре. Свидетелят не познавал ответника, но четял негови публикации.
Ищецът вследствие на публикациите бил притеснен и подтиснат за
отношенията с жена си, както и за бизнеса, не искал да излиза.
По делото е постъпило писмо от Административен съд С.-град, в което е
посочено, че решение 933/17.12.2022 г. по адм. дело 11613/2021 г. по описа на
АССГ не е влязло в сила, т.к. е обжалвано пред ВАС, по което все още нямало
3
решение.
Постъпило е писмо от администрацията на Президента, в което е
посочено, че инцидентните интервюта на президента не се записват и не се
водят стенограми с тяхното съдържание. Посочено е, че изказването на
президента на Република България пред журналисти, направено на 29.10.2021
г. във връзка с отнемането на лиценза на охранителна фирма „(ФИРМА)“ е
отразено единствено на официалната интернет страница на държавния глава в
раздел „за медиите“, подменю „архив“, като в писмото е посочен линк.
Съдържанието от посочения в писмото линк е представено на хартиен
носител от страна на ответника, като от същото се установява, че съдържа
следното: „времето на деребеите свърши. България е демокрация, в която
няма място за частни милиции. Това заяви държавният глава Р. Р. пред
журналисти в С. по повод започналата процедура за отнемане на лиценза на
охранителната фирма „(ФИРМА)“ по инициатива на Министерството на
вътрешните работи.“ Видно от съдържанието на представения на хартиен
носител от страна на ответника линк, се съдържат и други изявление, които
съдът намира, че не следва да обсъжда, доколкото същите са неотносими към
предмета на настоящия спор.
По делото е постъпило писмо от Министерство на вътрешните работи, в
което е посочено, че нито Министерството, нито негови структури, са били в
договорни отношения за охрана на обществени мероприятия с дружеството
„(ФИРМА)“ ООД за периода от 01.01.2020 г. до 08.11.2021 г.
По делото е постъпило писмо от Министерство на вътрешните работи,
главна дирекция „Национална полиция“, в което е посочено, че след
извършена проверка, не е установено досежно ищеца да са водени
наказателни производства на досъдебна фаза в структурите на МВР, както и
данни за извършена на същото лице полицейска регистрация.
От страна на ответника са представени, изпратени му от Народно
събрание на Република България, въз основа на издадено на същия съдебно
удостоверение, копия на протоколи от заседания и доклад на временна
комисия за разследване на факти и обстоятелства при използване на
сълзотворен газ, употреба на сила и помощни средства от МВР, извършени на
10.07.2020 г. и 02.09.2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за
разследване на факти и обстоятелства свързани с прилагане на специални
4
средства на протестиращи в 46-тото народно събрание, в това число и копие
на декларация във връзка с упражненото полицейско насилие от длъжностни
лица срещу протестиращи граждани в периода юли – септември 2020 г.,
приета от 46-тото народно събрание на 17.08.2021 г. От съдържанието на
същите се установява, че временната комисия е изискала информация от
компетентни органи досежно протестните мероприятия, изложени са
конкретни факти досежно протестите на 10.07.2020 г. и 02.09.2020 г.,
направени са препоръки. Представени са и протоколи от заседанията на
временната комисия. Съдът намира за необходимо да посочи, че в нито един
от така представените документи не се съдържа информация, която да е
относима за процесния случай, поради което и съдът намира за ненужно да
обсъжда в цялост описаните по-горе доказателства касаещи дейността на
временната комисия.
По делото са постъпили от Районен съд Б., крайните съдебни актове, а
именно определение от 05.01.2023 г. по ЧНД № 431/2022 г. на РС Б. и
Определение от 24.03.2023 г. по ВЧНД № 151/2023 г. по описа на ОС Б., и
двете влезли в законна сила.
Видно от определение от 05.01.2023 г. по ЧНД № 431/2022 г. на РС Б., е
отменено постановлението на К. Д. прокурор при БРП от 03.10.2022 г., с
което е било прекратено досъдебно производство № 56/2018 г. по което
ищецът е бил обвиняем. От цитираното определение се установява, че се
касае за престъпление по чл. 323 НК /самоуправство/ по отношение право на
собственост/владение на имоти в къмпинг „К.“. С определение от 24.03.2023
г. по ВЧНД № 151/2023 г. по описа на ОС Б., е потвърдено
първоинстанционното определение.
От постъпило писмо от МВР, Столична дирекция на вътрешните работи,
се установява, че по отношение на ищеца няма данни за полицейски
регистрации, образувани и водени досъдебни производства. В същото писмо
е посочено, че в база данни „справки“ на централизирана информационна
система на следствените служби има въведени данни, като от съдържанието
на справката се установява, че са касае за описаното по-горе досъдебно
производство. Справката е от 13.07.2023 г.
Постъпило е писмо от прокуратурата на република България, национална
следствена служба, с приложена справка относно образувани наказателни
5
производства срещу ищеца от 25.07.2023 г., от съдържанието на която също
се установява, че единственото образувано срещу ищеца досъдебно
производство е това, във връзка с което впоследствие е отменен актът на
прокурора за прекратяване на същото.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1/ деяние; 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправността на
деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното и е в тежест на
ответника да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът следва да докаже твърдението си, че посочените от него
факти за ищеца са истина, като с доклада по делото на ответника е указано, че
не сочи доказателства за твърденията си, че написаните от него факти във
фейсбук са верни.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: Ответника е изразявал писмено
цитираните в исковата молба фрази по адрес на ищеца във фейсбук
страницата си. В проведеното на 17.05.2022 г. о.с.з. ответникът е оспорил
доклада, като в хода на заседанието е пояснил, че в публикациите е цитирал
съдържание от медии, както и че всички приложени снимки към
публикациите ги е взел от медии и трети лица, изложил е, че той е
публикувал постовете /процесните такива, в които се съдържат изразите,
цитирани от ищеца/, че не оспорва, че профилът Г. Л. е негов, както и че
публикациите в профила са негови. В същото о.с.з. съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, че постовете цитирани в исковата
молба изхождат от ответника, както и че в случай че публикацията във
фейбсук не е закачена, то най-напред в страницата излизат по-новите по
време публикации, както и че социалната мрежа фейбсук отбелязва часа и
датата на публикацията.
6
Въз основа на нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 НК клеветата може да
бъде определена като умишлено разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго или приписване другиму на неизвършено от него
престъпление. Изведеният от съдебната практика и правна теория смисъл на
„позорно обстоятелство“ е, че същото представлява факт, свързан с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни доброто му име в
обществото и който е укорим от гледна точка на господстващия морал.
Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят
адресата и са неверни. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче
има правно значение само ако те са обективно позорни. При клеветата се
излагат фактически твърдения, които могат да бъдат проверявани за вярност
и ако те са верни, авторът им не носи отговорност, дори да позорят адресата.
Тежестта на доказване верността на изявленията пада върху ответника, тоест
следва да бъде установена при условията на пълно доказване, което да
създаде убеденост в съда. Предмет на клеветата могат да бъдат само
твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство, време, място, лице, като тези обстоятелства трябва
да са позорни. Твърденията трябва да са ясни и да сочат сигурни и несъмнени
факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения,
такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорни. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат
чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Оценките и
мненията не сочат конкретни факти от обективната действителност, а са
коментар и съждения за тях и връзката между тях. Те не могат да бъдат
клевета, тъй като не подлежат на проверка за вярност. Оценъчните съждения
могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.
В процесния случай ищецът твърди, че ответникът е направил следните
клеветнически изявления по негов адрес:
1. „Татуирани мутри на М. К. върлуват като полицаи на
протестите.” На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че
между страните не е спорно, че „М. К.“ е псевдоним на ищеца. От текста,
прикачен като снимка към публикация от 05.09.2020 г. / гърба на л.12/, е
7
видно, че се съдържа следното изявление „За първи път такива факти бяха
изнесени в социалните мрежи и публично в началото на август. Бяха
неглижирани, дори като това заглавие „Татуирани мутри на М. К. върлуват
като полицаи на протестите““. От така изложеното съдът достига до
извода, че се касае за друга публикация, заглавието на която е цитирано от
ответника, в процесната публикация. Съгласно установената практика когато
съдържанието на публикацията съдържа фактически твърдения, които се
квалифицират като клевета и публикацията е първа по ред, издателят носи
отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията
съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато в статия,
в която авторът или издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано
статия, вторият издател не носи отговорност, не поради установена
необорима презумпция, а поради това, че се е доверил на добросъвестността
на първия относно фактическите твърдения. Ако те са неверни, отговорност
за причинените вреди носи автора на първата статия. Когато липсва такова
позоваване на предходна публикация се прилагат общите правила за
отговорност при деликт - авторът поднася информацията от свое име и
поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери
достоверността й преди публикуването, съобразно правилата на добрата
журналистическа практика. С оглед изложеното и доколкото липсва такова
позоваване, съдът намира, че в случая следва да се изследва отговорността
именно на ответника. Цитираният израз, настоящият съдебен състав намира,
че представлява твърдение за факт. Съдът намира цитираното твърдение за
позорно, доколкото в израза е използвана думата „мутра“, която съгласно
Българския тълковен речник в преносен смисъл /в какъвто именно счита
настоящият съдебен състав, че е използвана/ означава лице, свързано с
организираната престъпност. От страна на ответника не са представени
доказателства досежно истинността на твърдението и в частност такива, от
които да се направи категоричен извод, че ищецът е свързан с организираната
престъпност. Единственото доказателство, което би могло да се цени в тази
насока е справката, представена от МВР и Прокуратурата, от която се
установява, че спрямо ищеца е имало образувано досъдебно производство,
което е било прекратено, като впоследствие постановлението на прокурора за
прекратяване на производството е било отменено. Наличието на отменителен
акт на съда, само по себе си не може да доведе до еднозначния извод, че
8
ищецът е лице, свързано с организираната престъпност, т.к. лицето
действително дори не се води осъждано. На следващо място за да докаже
твърдението си, че на провелите се протести са присъствали лица, които не са
полицаи, и в частност са служители на фирма, за която са наведени
твърдения, че се управлява от ищеца, ответникът е представил разпечатки от
интернет страници, съдържащи публикации с подобни твърдения /л.56 и сл./
Така представените разпечатки обаче са оспорени от процесуалния
представител на ищеца. Освен изложеното от представена справка от МВР се
установява, че процесната фирма „(ФИРМА)“ не е била в договорни
отношения с министерството. Поради изложеното съдът намира, че
ответникът не е доказал истинността на твърденията си.
2. „Пояснявам пак за всеки случаи (хората не четат всичко):
„(ФИРМА)“ е фирма на скандално прочулия се М. К.”… „например той се
прочу с участие в масово сбиване в „Б.“ в С.. Тогава той и още шест души
се оказаха в тежка схватка с хора на наркобосовете З. Б. и М. О..
Заведението бе буквално изпотрошено.“ – От така цитираното изявление на
ответника, съдът намира за позорно обстоятелството, че „ищецът се е прочул
с участие в масово сбиване.“ Последното само по себе си е укоримо от гледна
точка на обществото и господстващия морал. За доказване истинността на
това си твърдение, ответникът е представил разпечатки от интернет страници
с интервюта, от които поначало би могъл да се изведе извод, че са давани от
ищеца /л.58 и сл./ и би могло да се заключи, че ищецът наистина е участвал в
подобно сбиване. Така представените разпечатки от интернет страници с
интервюта обаче, бяха оспорени от процесуалния представител на ищеца в
проведеното на 17.05.2022 г. о.с.з. С оглед изложеното съдът намира за
недоказано досежно истинността и това твърдение на ответника.
3. „Твърди се, че е нещо като дясна ръка на П. от СИК – бивша
барета и съдружник на Б. Б..”… „М. К. нашумя и когато се оказа и в
борда на директорите на (ФИРМА). Свястни обяснения как е попаднал
там не бяха дадени.“ … „Известно време беше и съветник в парламента,
което предизвика втори скандал.“ Твърденията за наличие на отношения с
посочените лица, участието на ищеца в борда на директорите на (ФИРМА),
и участието му като съветник в парламента, съдът намира, че не са
опозоряващи обстоятелства с оглед изложеното по-горе досежно клеветата. А
изречението „Свястни обяснения как е попаднал там не бяха дадени“, съдът
9
счита и определя като оценка на автора, за което не следва да се ангажира
отговорността му.
4. „Майката на детето му, Т. Г.а става общински съветник от
листата на Г.-С. и е един от четиримата координатора в С..” От страна
на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че
майка на детето на ищеца е именно посоченото лице Т. Г.а. От изслушаните
свидетелски показания на А. М. С. се установява, че ищецът живее с жена на
име В.. С оглед описаното, изявление с подобно съдържание, съдът намира за
опозоряващо, доколкото наличие на отношения с жена, различна от тази, с
която живее /за което има доказателства/ е укоримо от гледна точка на
господстващия морал в обществото.
5. „Освен М. К. и служители на фирмата имат криминални прояви “.
Както бе посочено и по-горе между страните не е спорно, че „М. К.“ е
псевдоним на ищеца. Наличието на думата „освен“ в изречението, означава,
че и ищецът също има криминални прояви. Последното твърдение съдът
намира за опозоряващо, като доказателства относно верността му, не бяха
ангажирани от страна на ответника, поради което следва да се ангажира
отговорността му досежно и това изявление.
Предвид всички изложено настоящият състав достига до извода, че
посочените по-горе изявления /с изключение на 3. „Твърди се, че е нещо като
дясна ръка на П. от СИК – бивша барета и съдружник на Б. Б..”… „М. К.
нашумя и когато се оказа и в борда на директорите на (ФИРМА). Свястни
обяснения как е попаднал там не бяха дадени.“ … „Известно време беше и
съветник в парламента, което предизвика втори скандал.“/ са
противоправни, поради което следва да се ангажира отговорността на
ответника.
От свидетелските показания на А. М. С., които съдът кредитира и им дава
вяра, се установява, че след процесните публикации, ищецът се е почувствал
подтиснат, имал е проблеми с жената, с която живее, не искал да излиза и да
общува. Чрез показанията се доказват както претърпените от ищеца вреди,
така и причинната връзка между тях и процесните публикации.
С оглед на горното съдът приема, че от събрания по делото
доказателствена материал се установяват елементите от състава на
непозволеното увреждане, поради което и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
10
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не
е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. В случая деянието е
извършено чрез публикация в социалната мрежа www.facebook.com тоест по
начин, който предоставя възможност на неограничен брой лица да ги
възприемат. Когато непозволеното увреждане се осъществява чрез публично
заявени и разпространени думи, броят им е обстоятелство от значение за
приложение на заложения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД принцип, т.к. е
относим към тежестта на увреждащото действие. В такъв случай става въпрос
за едно увреждащо действие, а не за отделни, и за него се дължи едно
обезщетение. Следователно в случая липсата на фактическия състав на
непозволеното увреждане относно част от тези думи и изрази, е от значение
за тежестта на увреждането, респ. за справедливия размер на обезщетението,
което следва да се съобрази. Установява се, че вследствие публикациите
ищецът е бил подтиснат, имал е проблеми с жената, с която живее, че не е
искал да излиза и общува. Всички установени в настоящия процес
неимуществени вреди са причинени на ищеца като следствие от процесното
противоправно поведение, доколкото няма доказателства по делото други
обстоятелства извън процесните да са оказали негативно въздействие върху
ищеца. От друга страна по делото липсват данни за изразени конкретни
негативни нагласи спрямо ищеца и за особена продължителност на
претърпените негативни преживявания. Поради изложеното и предвид
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през
процесния по делото период, настоящият съдебен състав намира за
справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени
вреди, търпени от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и
да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер
и същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие
11
с общоприетия критерий за справедливост) в размер на 1 000,00 лева,
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това
изрично е поискано от ищеца, върху сумата от 1 000 лева следва да бъде
присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира такива за заплатена държавна такса в размер на
400,00 лв. /л.28/ и за адвокатски хонорар в размер на 850,00 лв. /л.84/, като за
последния е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че сумата е заплатена в брой и в тази част договорът има характер
на разписка. Съобразна уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 125,00 лв.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, Г. Т.
Л., ЕГН **********, с адрес гр. С., (АДРЕС), да заплати на Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С., (АДРЕС), сумата от 1 000, 00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
резултат на разпространени по отношение на него обидни и клеветнически
твърдения от ответника в публикации в социалната мрежа www.facebook.com
от 08.09.2021 г. и от 05.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба – 26.10.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 1 000,00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева като
неоснователен.
12
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Т. Л., ЕГН **********, с
адрес гр. С., (АДРЕС), да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
(АДРЕС), сумата от 125,00 лева – разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13