Р Е Ш Е Н И Е
№
ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, 11.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, седми състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.КАРАГЬОЗОВА
при секретаря
М.Първанова, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 581 по
описа за
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят
ОБЩИНА Л., представлявана от кмета на Общината – И.Х.Г., обжалва наказателно постановление/НП/ №
НЯСС-128/12.07.2019г. на заместник председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което е наложена имуществена санкция
в размер от 10 000.00 лева/десет хиляди лева/,
на основание чл.201 ал.12 и чл. 200 ал. 1 т. 38 от Закона за водите във
връзка с неизпълнено задължение по чл. 141 ал. 1 т.1 от Закона за водите.
Моли
атакуваното НП да бъде отменено,
поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. АУАН бил съставен след изтичане
на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Описаното нарушение осъществявало състав по друг
текст от закона-чл.200 ал.1 т.5 от ЗВ. Не били изложени доводи за размера на
наложената санкция. Осъщественото нарушение било от категорията на маловажните
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна Държавна агенция за метрологичен и технически надзор заема писмено становище/л.70/, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП били
спазени императивните норми на ЗАНН, поради което не било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. От обективна страна бил изпълнен състава на описаното
административно нарушение, като отговорността
съобразно закона била възложена на собственика. Не били налични
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Моли
атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
26.03.2019 г. във връзка с изискванията на Закона за водите, била извършена
проверка на язовир „*****”. Проверката била извършена от св. К. и св.Г.Б./СЗ
31.10.2019г./-инспектори при Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях”/НЯСС/. При оглед на язовирната стена, била установена техническа неизправност на
съоръженията към язовирната стена, а именно:
неработещ основен изпускател, затлачване на входната шахта в чашата на
язовира, неизправност в спирателния кран в изходната шахта, липсваща горна част
на СК. След като свидетелите възприели така описаното състояние, бил съставен
констативен протокол/КП/ с дата 28.03.2019г./л.40 от делото/, като в т.4 св. К.
описал гореописаната констатация, установена при проверката и касаеща основния
изпускател. Тези констатации се възпроизвеждат от св. К. и в съдебно
заседание/л.90 от делото/. В тази насока са и показанията на св.Б./л.91/.
Не
е спорно, че язовир „*****” е собственост на Община Л., видно от Акт за
общинска собственост.
Видно от покана за съставяне на АУАН/л.38/,
такава била връчена на Община Л. на 15.04.2019г., видно от отбелязването на регистрационния
индекс и дата. Кметът на Община Л. като нейн
представител бил поканен да се
яви за съставяне на АУАН на 25.04.2019г. в 10:00 часа. На същата дата, в
присъствие на представител на Община Л., бил съставен от Д.К. АУАН № 04-02/25.04.2019г.
(л.46), в присъствието на свидетелите Б. и А.. АУАН бил връчен на нарушителя -
Община Л. на същата дата 25.04.2019г., като за нарушител се е подписал кмета на
общината И.Г./л.47/. При предявяване на
АУАН били вписани възражения за несъгласие с констатациите по АУАН. Такива
възражения били депозирани и в тридневния
законоустановен срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН/л.43/. Като нарушена
законова разпоредба била посочена тази
по чл. 141 ал.1 т.1 от Закон за водите; като място на извършване на нарушението
е посочено язовир „*****”, собственост на Община Л.; като дата на извършване на нарушението е
посочена датата 26.03.2019г. Като обстоятелства относно извършеното и
установено нарушение били вписани следните факти: че не работи основния
изпускател поради затлачване на входната шахта в чашата на язовира и
неизправност в спирателния кран в изходната шахта, липсваща горна част на СК,
т.е. същият е в неизправно техническо състояние/л.46/.
Със
заповед № А-5 от 02.01.2018г. заместник председателят на ДАМТН /Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор/ бил оправомощен да издава
наказателни постановления по чл.200 ал.1 т.38-41 от ЗВ/л.34 от делото/, като
същият издал обжалваното НП № НЯСС-128/12.07.2019г./л.9/, с което е наложена
имуществена санкция в размер от 10 000.00 лева,
на основание чл.201 ал.12 и чл. 200 ал. 1 т. 38 от Закона за водите за
неизпълнено задължение по чл. 141 ал. 1 т.1 от Закона за водите.
Административнонаказващият орган приел за установени въз основа на
доказателствата по преписката фактическите констатации на актосъставителя за извършено нарушение на чл. 141 ал.1 т.1 от
Закона за водите. На основание чл. 200, ал.1, т.38 от Закона за водите със
същото била наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 лева на
жалбоподателя, при спазване на изискванията на чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Жалбата
е допустима за разглеждане, тъй като е
депозирана в законоустановения срок за
обжалване. Същата е получена на 25.07.2019г./л.3/. НП съответно е връчено на
18.07.2019г./л.13/.
Безспорно
се установи в настоящото производство, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
че на 26.03.2019 жалбоподателят – Община
Л. – като собственик на язовир „*****” е
осъществил от обективна страна състава на чл. 141 ал. 1 т.1 от Закона за
водите. Отговорността на собственика е обективна и е достатъчно да бъде
установено по несъмнен начин осъществения състав на административно
нарушение.При неизпълнение на задължение по чл. 141 ал.1 т.1 от ЗВ,
отговорността се понася от собственика.
Извършеното
административно нарушение от Община Л., установено в хода на извършена
проверка е подробно описано в съставения
АУАН, а впоследствие и в издаденото НП. Не липсва нито дата на извършване и
установяване на нарушението, нито мястото на извършването му. Последното е конкретизирано в достатъчна степен.Язовирът е
индивидуализиран и в Акт за общинска
собственост, като не е необходимо за валидността на издадените АУАН и НП
мястото на нарушението да се конкретизира по друг начин. Не съществува никакво
съмнение за наличен друг язовир със сходно наименование. Мястото на извършване
на нарушението следва да се опише по такъв начин, че на нарушителя да стане
известно къде е установено извършеното нарушение от една страна и от друга – за
да може да се провери от съда дали разглежданото дело му е подсъдно, съобразно
разпоредбата на чл. 59 ал.1 ЗАНН. В този смисъл за място на извършване на нарушение
се приема мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде
осъществено.
Относно датата на
нарушението, настоящата инстанция не възприема доводите на жалбоподателя, че
след като при предходни проверки е установявано подобно състояние на язовирната
стена и съоръженията към нея, то и нарушението да е извършено не на
26.03.2019г., а в един по-ранен момент, поради което били изтекли и сроковете
по чл.34 ал.1 ЗАНН.
В случая датата на
нарушението съвпада с датата на проверката, тъй като изпълнителното деяние на
визираното в АУАН и НП нарушение е осъществено с бездействието на жалбоподателя
в настоящото производство, изразяващо се в това, че и в деня на проверката-26.03.2019г.
жалбоподателя не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.141 ал.1 т.1 от
ЗВ. Тоест съставомерна е липсата на активно поведение по поддържане
техническата изправност на процесното съоръжение, при нормативно въведено
задължение за това. Това е нарушение, осъществявано с бездействие, което се
осъществява до момента, в който се осъществи предписаното в правната норма
поведение. Следователно в случая се касае до нарушение, при което през цялото
времетраене до датата на извършване на дължимото действие, за което няма
въведен срок, и на датата на
констатираното бездействие, лицето осъществява състава на визираното нарушение,
което е основание да се ангажира отговорността му. При това положение правилно
като дата на нарушението е посочена датата на констатирането му при извършената
проверка на 26.03.2019г./в този смисъл вече се е произнасял и настоящия състав
на ГОРС по АНД № 423/18г. с решение, потвърдено от Адм.съд В.Търново с решение
по КНАХД № 10342/18г. от 19.12.2018г./.
Законосъобразно(чл.40
ал. 1 ЗАНН) АУАН е съставен в присъствие на представител на Община Л.,
който се е явил в указаното време и
място, след надлежна покана и в присъствие на
свидетели, съобразно изискването на чл.40 ал. 1 ЗАНН. След съставяне на
АУАН, същият надлежно е връчен на нарушителя по реда на чл. 43 ал. 4 и 5 ЗАНН,
който е имал възможност да упражни
правото си да впише възражения в акта, както и допълнително да депозира такива
в законоустановения срок (чл.44 ал. 1 ЗАНН).
Въз основа на изложеното настоящата инстанция счита, че
в
хода на административнонаказателното производство са спазени
императивните изисквания на ЗАНН и не е извършено съществено нарушение
на процесуалните правила, което да доведе до
отмяна на атакуваното НП на това основание.
АУАН №
04-02/25.04.2019 г. (л.35) е издаден от компетентен орган, видно от приложената
заповед, съобразно изискването на чл. 201 ал. 1 ЗВ.
НП № НЯСС-128/12.07.2019 г. на заместник
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което е
наложена имуществена санкция в размер от 10 000.00 лева, на основание чл.201 ал.12 и чл. 200 ал. 1 т.
38 от Закона за водите във връзка с неизпълнено задължение по чл. 141 ал. 1 т.1
от Закона за водите, е издадено от компетентен орган, видно от заповед № А-5 от 02.01.2018г. на председателят на
ДАМТН /Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/, с която
зам.председателят Кирил Войнов бил оправомощен да издава наказателни
постановления по чл.200 ал.1 т.38-41 от ЗВ, съобразно изискванията на чл.201
ал. 12 ЗВ.
В
случая приложима е Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях, както и на
контрол за техническото им състояние/приета с ПМС № 262 от 05.10.2016г.,
обн. ДВ бр.81 от 14.10.2016г./. Както изрично се сочи в приложимия подзаконов
нормативен акт/наричан накратко наредбата/, в последната се урежда приложението
досежно язовирни стени и прилежащите им енергогасители/чл.3 т.1 от наредбата/.
Също съгласно наредбата, правата и задълженията на собствениците и операторите
на язовирни стени и съоръженията към тях са точно разписани. Язовир „*****” е
собственост на Община Л.. Управлението на техническата експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях се осъществява на две нива-ниво
собственик и ниво оператор, така както е записано в чл.13 ал.1 от Наредба
за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към
тях, както и на контрол за техническото
им състояние/приета с ПМС № 262 от 05.10.2016г., обн. ДВ бр.81 от
14.10.2016г./, наричана накратко наредбата. Операторът съгласно чл.16 ал.1 от
наредбата подготвя предложения за ремонт, реконструкция, извеждане от
експлоатация и ликвидация на язовирните стени и на съоръженията към тях, като
документацията от извършените дейности се предоставя на собственика.
Видно
от цялата наредба е това, че поддържането на техническата изправност и
техническата експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях е
строго нормирана дейност, при която собственикът всякога е ангажиран с реда за
извършване оценка на сигурността, дори когато има оператор, на когото са
възложени определени функции по проследяване състоянието на съоръженията. Нищо
от това, което е уредено в наредбата не освобождава жалбоподателя като
собственик от всички разписани по отношение на него задължения, свързани с
осигуряване безопасността на отдадения за ползване язовир и за понасянето на
адм.наказателна отговорност, изрично предвидена за собственика. Именно със
заповед на собственика се определят графиците за извършване на технически
прегледи на състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях съгласно
чл.14 ал.1 от наредбата. Всяка година до 31.01. собственикът по своя преценка
или по предложение на оператора е длъжен да определи графици за текущ ремонт на
язовирните стени и съоръженията/чл.14 ал.4 от наредбата/. Собственикът взема
решения за извършване на техническата експлоатация, основни ремонти и
реконструкции на язовирни стени и съоръжения към тях-по своя преценка или по
предложение на оператора при спазване на нормативните изисквания/чл.14 ал.5 от
наредбата/. Собствениците са длъжни да осигуряват безопасната работа на
язовирните стени и на съоръженията към тях/чл.26 ал.2 от наредбата/.
Подробно
подзаконовия нормативен акт предписва в тази връзка изискуемите действия.
Посочено
е също така, че преливниците и основните
изпускатели са именно съоръжения към язовирните стени/чл.9 ал.1 т.1 и т.2
от наредбата/, поради което няма спор, че разглеждания случай попада в
хипотезите на наредбата. Ето защо
изискването на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ да се поддържа техническата изправност на язовирните стени и съоръженията към тях, е изцяло
приложимо в настоящия случай. Описаното
неизправно техническо състояние в КП, АУАН и НП относно основния
изпускател, т.е., че същият е в неизправно техническо състояние, изцяло се
отнася до съоръжение на язовирните стени, съгласно чл.9 ал.1 от наредбата, за
което има предвидена отговорност на собственика-чл.141 ал.1 и чл.200 ал.1 т.38
от ЗВ. С наредбата подробно се уреждат условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към
тях/в нормални, екстремни и аварийни условия-чл.2 т.3,вр. чл.1 от наредбата/, както
и на контрола за техническото им състояние/чл.2 т.9 от наредбата/. В чл.57 т.2 от наредбата е предвидено, че
собственикът, съответно операторът извършва експлоатация и ремонт на язовирните
стени и съоръженията към тях, съответно се извършват огледи, анализи на
техническото състояние, технически прегледи/чл.57 т.5,6,7 от наредбата/.
Не
може да бъде споделен и доводът на жалбоподателя, че е осъществен друг състав
на нарушение, различен от посочения в НП. Да се наруши правилната експлоатация и регламентираните режими по смисъла на
чл.200 ал.1 т.5 от ЗВ означава да се внесе промяна в начина и средствата на
експлоатиране, нещо, което е недоказано и не е обосновавано в обстоятелствената
част на наказателното постановление. Там е посочено и описано технически
неизправно съоръжение, което на практика означава неизпълнение на задължението
по чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ да се поддържа в техническа изправност посоченото
по-горе в съдебния акт съоръжение, за което в чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ е
предвидена и съответната отговорност/ в този смисъл по аналогичен казус е имал
възможност да се произнесе и Адм.съд В.Търново по касационно НАХД №
10155/2018 г./.
Нарушението не представлява маловажен случай, поради което
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение осъществявано
трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като
бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило.
Според настоящия
съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл.
93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили
някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това
нарушение да е свързано с настъпването
на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в
тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и
касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на
неподдържано в добро техническо и експлоатационно състояние язовирно
съоръжение.
Наложеното
наказание е в максималния, предвиден в закона размер, поради което настоящата
инстанция следва да обсъди
доводите на жалбоподателя, свързани с искането за намаляване размера на
наложената санкция. Същите са основателни. В разпоредбата на чл.200 ал.1 от ЗВ
е предвидена относително определена по размер санкция в рамките от 1000 до 10 000 лв. От
прочита на НП не се изяснява въпроса защо АНО е наложил санкция в нейния
максимален размер. В обжалваното наказателно постановление е отчетено, че
жалбоподателят Община Л. е отремонтирала спирателния кран на основния
изпускател след получаване на покана за съставяне на АУАН, с което към
настоящия момент нарушението е отстранено, не са настъпили други вредни
последици от нарушението, както и не се сочат доказателства жалбоподателят да е
санкциониран за друго нарушение по ЗВ. Ето защо целите на наказанието биха се
постигнали със санкция в минималния размер от 1000 лева.Въз
основа на изложеното атакуваното НП
следва да бъде изменено в тази му
част..
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
НП № НЯСС-128/12.07.2019 г. на заместник председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, издадено против ОБЩИНА Л.,
представлявана от И.Х.Г. – кмет, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от
Закона за водите, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000.00
лв.(десет хиляди лева) за извършено нарушение
на чл. 141 ал. 1 т.1 Закон за водите,
като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 10 000 лева на 1000 лева/хиляда лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, в
14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: