Мотиви към Присъда
№*5/10.05.2019г.
по НОХД № 1125/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
Окръжна прокуратура
–П. е повдигнала обвинение срещу Р.Р.Р. и същият е предаден на съд за извършени
престъпления:
1.
по чл. 116 ал. 1
т. 4, т.6 и т.11 във вр. с чл. 115, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 02.07.2017г. към 21:00 часа в
гр.П. на ул. ****, пред къща с административен адрес №*, по хулигански подбуди,
по начин и със средство опасно за живота на мнозина, извършил опит умишлено да умъртви повече от едно лице, между
които и две малолетни лица, а именно - М.Р.И., ЕГН ***********, Й.Р.А., ЕГН **********,
А.Й.А., ЕГН **********, Р.А.А., ЕГН **********, М.П.А., ЕГН **********, Р.И.А.,
ЕГН **********, С.М.А., ЕГН ********** и Р.А.Н. с ЕГН **********, като деянието
е останало недовършено по независещи от дееца причини.
2.
по чл. 339 ал.1 от НК, за това, че на
02.07.2017г. към 21:00 часа в гр.П. нa ул.****пред къща с административен адрес
№* държал огнестрелно оръжие - 1бр. ловна пушка 12-ти калибър /неустановени
марка и модел/ и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 4 бр. ловни патрони, калибър
12x70, без да има за това надлежно разрешение.
Окръжна
прокуратура –П. е повдигнала обвинение и
срещу Р.И.Р. и същият е предаден
на съд за извършено престъпление по чл.115, вр. с чл.18 ал.1 от НК, за това, че
на 02.07.2017г. към 21:00часа в гр.П., на ул.****пред къща с административен адрес №*, извършил опит умишлено да умъртви А.Ш.А.
ЕГН **********, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини.
Като акцесорни страни в наказателното
производство –частни обвинители бяха конституирани: А.Ш.А., М.П.А., Й.Р.А., А.Й.А.,
Р.А.А., А.М.Н. като майка и законен представител на Р.А.Н., Н.С.Р. като майка и
законен представител на С.М.А., пострадали от деянието, за което подсъдимите са
предадени на съд.
Подсъдимият Р.Р. не се признава за
виновен по така повдигнатите му обвинения. Твърди, че на инкриминираната дата е
бил пред къщата на ул.****№*, както и че е носел огнестрелно оръжие, с което е
стрелял срещу лица, които са били нападнали баща му- подс.Р.Р. и дъщеря му.
Сочи, че това се е случило, след като живущите там са му са се заканвали и той
е сигнализирал органите на реда, които са изпратили служители на място и са
разговаряли с тях. Подсъдимият заявява, че с действията си не е желаел да нарани пострадалите, а да защити семейството
си.
Подсъдимият Р.Р. не се признава за виновен
по така повдигнатото му обвинение. Твърди, че е бил бит от живущите на ул.****№*,
след което свид. А.А. и свид. Й.А. са се
насочили към сина му с прътове и той, за да защити сина си е наръгал свид.А.А.
в гърба с нож.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения. Аргументира се,
че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразена в обстоятелствената част на
обвинителния акт с изключение на изложеното в предпоследния абзац на стр.6 от
ОА. Твърди, че подс. Р.Р. не е бил провокиран от пострадалите лица, за да
извърши престъплението, в чието извършване е обвинен. Същите не са влезли в
конфликт с баща му, поради което и неговото излизане с пушка от дома му е било
безпричинно и е представлявало безразборна стрелба срещу присъстващите лица,
като по този начин е причинил телесни
увреждания на осем лица. Сочи, че неправилно и подс.Р.Р. е възприел, че срещу
него има нападение, поради което и е пробол с нож свид.А.А. в гърба. Прави се
обстоен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като се сочи, че са налице квалифициращите деянието на
подс.Р.Р. обстоятелства. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия Р.Р.
да му се наложат наказания в максимален размер, а
именно доживотен затвор за деянието по чл.116 и лишаване от свобода в размер на
8 години за деянието по чл.339 ал.1 от НК, като на осн. Чл.23 ал. 1 от НК да
бъде определено едно общо най- тежко наказание. Сочи, че като оттегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат, че макар и реабилитиран подс.Р.Р. не се е
поправил и превъзпитал, както и начина на извършване на деянието, големия брой
на пострадалите лица, високата степен на обществена опасност на дееца и
незачитането на обществения ред. Смекчаващи вината обстоятелства не се сочат.
Предлага от така наложеното наказание да се приспадне времето, през което
подсъдимия е бил с мярка за неотклонение задържане под стража.
По отношение на подс. Р.Р. представителя
на държавното обвинение предлага да му бъде наложено наказание в максимален
размер, с оглед начина и средствата на извършване на деянието, упоритостта, с
която го е извършил в присъствието на други лица, което го определя като лице с
висока степен на обществена опасност, което е проявило пренебрежително
отношение към обществения ред и правила. Счита, че от така наложеното наказание следва да се
приспадне предварителното задържане на подсъдимия, както и времето през което
същия е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по делото. Излага
съображения и относно разпореждането с веществените доказателства, приложени по
делото.
Частните обвинители лично и чрез поверениците си: адв. П. и адв.П. поддържат обвинението и пледират за налагане
на наказание в предложените от прокурора параметри.
Защитата на подсъдимите, в лицето на
адв.Г.Д., оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди,
че е установено по делото, че между лицата живущи в двата имота са налице
влошени взаимоотношения от дълго време, като е имало случай при който живущите
на ****№* са нападнали дома на подсъдимите и са увредили собствеността му-
счупили са външната му врата. Сочи се, че подс.Р.Р. е подавал множество сигнали до
органите на реда, включително и че е търсил съдействието им на инкриминираната
дата, когато е бил заплашван от роднини на пострадалите и свид.А.А.. Излага фактическа обстановка, според която
подсъдимия Р.Р. е бил заплашван и провокиран от свид. А.А., както и че подс.Р.Р.
е бил принуден да спре пред дома на пострадалите лица и е бил ударен и той и
внучката му / дъщерята на подс.Р.Р./ с прътове, след като е бил обиждан. Твърди
се, че подс.Р.Р. е бил уплашен, бит на улицата от живущите на ****№*, което е
било забелязано от роднините на подсъдимите, които са казали на подс.Р.Р. и той
е излязъл на улицата с пушка в ръка, за да предотврати смъртта на баща си.
Стрелял е във въздуха, с което ги е изплашил и те са преустановили нападението
на баща му. Сочи че, свид.А. и свид.Й.А.
са тръгнали към него с брадва, при което подс.Р.Р., за да спаси сина си е
пробол с нож свид.А.А.. Излагат се съображения, че подсъдимите са действали в състояние на неизбежна отбрана,
без да могат да контролират емоциите си, в замъглено съзнание, състояние на
уплаха и афект, поради което и извършеното от тях деяние не е обществено опасно
и същите следва да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения.
П.ският окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Р.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, не женен, живущ на семейни начала, без постоянна работа,
неосъждан / реабилитиран/ с ЕГН **********.
Подсъдимият Р.И.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, женен, безработен, неосъждан с ЕГН **********.
Подсъдимите Р.Р. и Р.Р. ***, заедно със
семействата си. На същата улица, но на №* живеели
пострадалите, със своите близки.
Подсъдимите и пострадалите били в добри
съседски взаимоотношения, ходели си на гости и си помагали до 2015г. През
лятото на 2015г. подс. Р.Р. бил обвинен, че бил в близки, интимни отношения с Н. - **** на свид. А.Й.А. и *** на С. Й.А.,
поради което възникнал конфликт между живущите на двата адреса семейства и на
подс. Р.Р. му било забранено да посещава
къщата на ул ****№*. Отношенията между двете фамилии още повече се влошили в
началото на 2017г., когато в профила на С. А. във „Фейсбук“ била публикувана
снимка на свид. З. С. М., живуща на семейни начала с подс. Р.Р., като под нея имало коментар с обидни думи. За случая подс. Р.Р. подал
жалба до компетентните органи. Била образувана преписка и лицата били призовани
за снемане на обяснения.
На 18.06.2017г. подс. Р.Р. се прибирал към
дома си с управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес“ и видял пред
къщата на ул.****№* свид. М.А.А., П.А.А. и свид. А.Й.А., до които спрял с колата си. Под
влияние на алкохола и по повод публикуваната снимка на жена му в профила на С. А.
във „Фейсбук“, започнал да ги обижда и псува. М.А.,
П.А. и А.А. не му обърнали внимание и не отвърнали на думите му. Ядосан от
пренебрежителното им отношение към него подс. Р.Р. се прибрал в дома си, взел
притежаваната от него ловна пушка (неустановена марка и модел) и неустановено
количество ловни патрони 12-ти калибър, за които нямал съответното разрешение и
се върнал обратно при тримата. Отново започнал да ги псува и произвел няколко изстрела с тази пушка във въздуха и без
посока, без да засегне някого. Веднага бил уведомен дежурния полицейски
служител при Трето РУ на МВР-П.. Тъй като в сигнала се съдържали данни за
употреба на огнестрелно оръжие, на адреса на ул.****№**бил изпратен дежурен
полицейски патрул : служителите свид.Ж.Ж., П.Ч.и С. С., които след като не намерили
оръжие, само предупредили лицата да не се саморазправят помежду си / т.ІV- ти
от ДП/. Същата вечер свид. А.А. намерил на
улицата една гилза 12-ти калибър с надпис „Saga“ 12/70, която скрил. Едва на
20.06.2017 г. свид. М.А.А. подал
заявление в Трето РУ на МВР – П., в което описал случилото се. Проверката била възложена на полицейския служител свид. С.А., който снел обяснения от
запознатите лица и приел от свид.А.А. празната гилза.
След този случай отношенията между
живущите на ул.****№* и ул. ул.****№**още повече се влошили.
На 02.07.2017г. около 20:00 часа подсъдимият
Р.Р. с управлявания от него лек автомобил, в който бил и сина му минал покрай
къщата, находяща се на ул.****№*, на път
към дома си. Н. А. / бивша свекърва на Н./, която в това време била на улицата хвърлила по колата на подсъдимия чехъл и
започнала да го обижда. Той се ядосъл и след като се прибрал в дома си
сигнализирал на органите на реда, на свид. Ж.Ж.. На
адреса бил изпратен дежурен полицейски екип от Трето РУ на МВР-П. в състав: свид. Ж.Ж., И. П.
и П. Б., които отишли до дома на подсъдимите и разговаряли с подс.Р.Р..
Последният им споделил, че е бил псуван от живущите на ул.****№*, поради което
бил предупреден да не се саморазправя с тях и му бил разяснен реда за подаване
на жалба в полицейското управление. След това служителите на реда отишли на ул.****№*,
където предупредили Н. А. да не се
саморазправя с подсъдимия Р.Р.
Действията
на служителите на реда били непосредствено възприети от свид. А.А., който бил
отишъл до къщата на ул.****№*, за да види
роднините си живущи там. Малко по- късно
той тръгнал към заведението собственост на чичо му - свид. Й.А.А., за да си вземе кафе. На
улицата погледнал към къщата на подсъдимите и видял подс. Р.Р., пред дома му.
Ядосан от идването на служители на реда и отправените към близките му
предупреждения, той извикал към подсъдимия Р.Р. да отиде при него и да се
разберат като мъже. Подсъдимият му отвърнал, че няма да отиде, но ако иска нека
свид. А.А. отиде при него. Майката на подс. Р.Р.- свид. М.Р. се обърнала към
сина си и му казала да не му обръща внимание. В това време пред дома на
подсъдимите били свид.З.С.М., свид. А. Н., свид.М.А.Р., свид. Т.М., свид. Н.Р.,
св.С.Я.С. с прякор „*****“, свид. М.а Д., свид. Р.Н. и други лица сочени с
малки имена – Ш., Д., които чакали сестрата на подс. Р.Р. да се върне от
чужбина.
Свид.
А.А. не тръгнал към дома на подсъдимия, а влязъл в заведението на чичо си, взел си кафе, постоял
около десет минути и излязъл на улицата, където били свид. Й. Р.А., свид. М.И., свид.А.А., свид. А.Ш.,
свид. Р.А. и свид. Р.А., лица от неговия род, с които той
се заговорил.
В това време, около 21,00 часа, по
улицата минал бус *****с рег. *****,
управляван от подс. Р.Р., в който пътувала и внучката му свид. М.З.М., дъщеря
на подс.Р.Р.. Те се връщали от зеленчуковата борса в с.К. Свид. А.А., разпознал
подс. Р.Р. и спрял буса, в момента в който той бил намалил, поради поставения
„легнал полицай“ на платното за движение. Приближил се от лявата страна на буса
и казал на подс.Р.Р., че не е хубаво, че
сина му е извикал отново полиции, които са притеснявали роднините му в дома им и са ги
предупреждавали да се въздържат от незаконосъобразни действия. Подсъдимият Р.Р.
през отворения ляв прозорец на вратата на буса му отвърнал, че щом трябва ще
викат. Между двамата започнало пререкание, което било възприето от близките им.
Ядосан от думите на подс. Р.Р., свид. Й.А.
взел един прът и ударил с него предното
стъкло на буса, което се счупило. Това
било видяно от близките на
подсъдимите: свид.З.С.М., свид.М.А.Р., свид. Н.Р., св.С.Я.С.
с прякор *****, брат му Ш., свид. М. Д.
/ Б./, Д. и Р.Н., свид. А.Н., които започнали да викат, че ги убиват. Подс.Р.Р.
чул това и взел незаконно притежаваната
от него ловна пушка (неустановена марка модел), 12- ти калибър и боеприпаси 5
бр. ловни патрони кал.12х70, както и неустановено количество саморъчно
снарядени патрони, за които също нямал необходимото разрешение, които сложил в
джоба на дънките си, след което излязъл
на улицата. Междувременно свид.З.С.М.,
свид.М.А.Р., свид. Н.Р., св.С.Я.С. с прякор „****“, брат му Ш., свид. М. Д. / Б./
тръгнали към спрелия бус, за да помагат на подс. Р.Р. и свид. М.М., като всеки
от тях носел различни предмети- дървени и железни пръти, тухли, сопи, лопати
и бухалки.
В това време на свид. М.З.М., която се намирала в буса на
предна дясна седалка, били нанесени няколко удара с юмруци в главата от свид. Й.А.,
който отворил вратата му. Подс. Р.Р. бил свален от буса на земята, където
свид. А.А., свид. Й.А., свид. А.А. и други техни близки му нанесли удари в
гърба и главата, в резултат на които му били
причинени: разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилно слепоочна област на
главата и кръвонасядане в дясната поясна област на гърба. Възползвайки се от
създалата се суматоха свид. М.М. успяла да избяга към дома си, като по
пътя се разминала с баща си.
Той се приближил на около 20 метра пред
къщата на ул.“**** №* и без да се съобразява, че на улицата пред него освен
мъже, има жени и деца, някои от които малолетни и непълнолетни, заредил пушката
си. Подс.Р.Р. насочил оръжието срещу тях и произвел изстрел. В това време малолетно
лице - свид. Р.А.Н., бил пред буса, разположен с лявото си бедро фронтално към
подс. Р.Р., поради което и бил прострелян в лявото бедро, след което детето се скрило под каруца, която била
оставена на улицата. От същия изстрел били причинени и увреждания на буса,
ползван от подс.Р.Р., в предната му част (предния капак), където останали осем
броя дупки. След това подс. Р.Р. насочил пушката си към тялото на свид. Й.Р.А.
с прякор „****“ и произвел изстрел, от който той получил шест огнестрелни наранявания
в областта на лявото бедро, част от които засегнали левия уретер с хематом в
задперитонеалното пространство, с развитие на уринозна фисула, а също и
счупване на дъното (ацетабулума) на лявата тазобедрена става. Свид. Й.А. паднал
на земята, поради което свид. А.А. отишъл да му помага. Навел се и и го хванал,
за да го издърпа към двора на къщата на ул.****№*. Към падналия свид. Й.А. тръгнали да помагат и сестра
му – свид. М.Р.И. и свид. А.Й.А.. В това време свид.З.М. излязла на
улицата, за да види какво се случва.
Подс.Р.Р. усетил, че покрай него вече
няма никой от живущите на ул.****№* и
станал от земята. Огледал се, видял, че свид. А.А. е с гръб към него, ангажиран да помага на свид.Й.
А. и решил лично да се саморазправи с
него. В изпълнение на намисленото, подс. Р.Р. отворил вратата на буса и взел от
страничния джоб на вратата му ножа, който използвал на зеленчуковата борса и се
приближил към свид. А.А.. Последният бил
с гръб към него, подс. Р.Р. замахнал и го пробол в горната лява половина на
гърба, при което му причинил прободно-порезна рана, проникваща в гръдния кош,
счупване на лява лопатка и счупване на
четвърто ребро вляво. Свид. А.А. почувствал силна болка и не можал да издърпа
простреляния Й.А., но успял с помощта на свои близки да влезе в двора на къщата.
Междувременно
подс.Р.Р., отново без да се съобразява с наличието на много хора, между които
малолетни и непълнолетни деца, презаредил пушката и продължил да стреля към
тях. Срещу него в този момент били свид.
А.А. и свид. М.И., които помагали на
свид. Й.А., а в близост до тях била свид. Р. А.А.. Докато го дърпали към къщата на
ул.****№*, подсъдимият произвел изстрел, в резултат на който свид. А.А. усетил,
че е прострелян в крака и изпитал силна
болка. Огледал се и видял подс. Р.Р. с рязана
ловна пушка с две цеви успоредни, с която и
преди го бил виждал да стреля. Вследствие на прострелването му били
причинени: огнестрелни рани в областта на лявото бедро и лява подбедрица,
счупване на външния кондил на лявата бедрена кост и оток на лявото коляно. От
същия изстрел били засегнати: свид. М.Р.И., която получила множество
огнестрелни рани по външната повърхност на гръдния кош вдясно и двата долни
крайника и свид. Р.А., която държала бебето си в ръце. На свид. Р.А. били
причинени множество огнестрелни и наранявания в областта на дясната половина на
гръдния кош, както и по двата долни крайника в областта на бедрата и
подбедриците.
Свид.М.П.А., чула първите изстрели и
излязла на улицата, за да прибере сина си- свид. А.Ш., който играел навън. Видяла, че свид. А.А., свид. Й.А., свид. М. И. и свид.Р.А. са ранени, а подс. Р.Р.
стрелял с пушка, като зад него вървели
негови близки: сестра му, свид. С.С., брат му „ Ш.”, свид. М. Д., свид. А.Н. и
лице сочено с малко име: Д., които
носели брадви, железа и сопи. Тя извикала на сина си бързо да отиде при нея и
го скрила зад себе си. В този момент подс. Р.Р. произвел изстрел, в резултат на
който тя получила огнестрелни
наранявания в областта на главата едно от които проникнало в лявата орбита,
причинило й кръвонасядане разкъсване на ириса, с разкъсно-контузни рани по
горния клепач лигавицата на очната ябълка и кръвонасядаце на лигавицата на
очната ябълка и огнестрелни наранявания в областта на левия долен крайник и
гръдния кош. На улицата по това време била излязла и свид. Р. И.А., която била обърната с
дясното си бедро към подсъдимия Р.Р., когато усетила удар в десния си крак. Погледнала и видяла сачма,
след което близките й я прибрали в двора и затвори портите на къщата на ул.****№*.
Междувременно на двора, до вратата,
фронтално разположен към улицата бил и С.М.А., който бил на една година и шест
месеца и играел с други деца на двора. Майка му- свид. Н.С.Р., чула, че се
стреля и отишла да прибере сина си. В това време вече били затворили портите на
къщата и тя чувала само викове и възприела, че се хвърлят буркани. Цяла нощ С.А. плакал и на сутринта като го
съблекли, тя и свекърва й видели, че има огнестрелна рана в лявата гръдна
половина и наличие на оловна сачма, поради което същия бил незабавно откаран за
лечение в спешното отделение на болницата, където сачмата била отстранена оперативно.
През това време близките на двамата подсъдими започнали да хвърлят
към живущите на ул.****№* различни предмети: камъни, бутилки, тухли и други.
Последните започнали да им отвръщат, като и те хвърляли по тях такива предмети.
При тази размяна на удари на свид. Р.Р.А. била причинена разкъсно-контузна рана
на главата и повърхностна травма на други части на главата (л.48 т.2 от ДП).
Подс. Р.Р. отишъл до къщата и започнал да стреля в обособения в нея магазин, ползван от А.Й.А. - майка на
свид. М.П.А., след което с приклада на
пушката си започнал да чупи витрините му,
като цевта на оръжието било насочено към тялото му. Пушката произвела
изстрел, при който на подсъдимия била причинена огнестрелна рана в горната
област на дясното бедро, с липса на тъкан, разкъсване на кожата, подкожие
и мускулни тъкани, с големина около 15
см и дълбочина около 3-4 см. Едва тогава всички от ул.****№**тръгнали да се
прибират обратно, като успели да съберат част от гилзите останали след
стрелбата на подс.Р.Р..
Подс.Р.Р. бил закаран в лечебно заведение от свид. П.А. и свид.С.
С., които го видели пред къщата му с кървяща рана на десния крак.
В 21:05:35часа на 02.07.2017г. на ЕЕН тел.112 от тел.№ ******** регистриран на Г. К., постъпил сигнал за случилото се, след което
били приети обаждания и от други лица- /л.107 т.ІV-ти от ДП/.
След оттеглянето на подсъдимите и техните близки, живущите на ул.****№*
започнали да превозват всички наранени лица до лечебните заведения.
На местопроизшествието била
изпратена дежурна група, която в 23:30 часа извършила оглед на
местопроизшествие (л.6 т.1 от ДП). При този оглед били намерени и иззети 3 бр.
гилзи с надпис „11/0-09 Pallettoni“, 1 бр. дървен прът кафяв на цвят с дължина
85 см. и диаметър 4 см., 1бр. метален прът с дължина около 1 м. и диаметър
около 2 см. и 1бр. дървена бухалка с дължина около 60 см. Сред пристигналите на
място служители на реда бил и свид. И.П., който видял микробуса спрян на улицата, както и множество
колове, гилзи, дървета и камъни на земята. Служителите на реда провели беседи с лицата с цел установяване на
случилото се и след като разбрали, че е имало стрелба с огнестрелно оръжие, започнали
да обикалят и проверяват всички къщи, за да го намерят, но действията им били
без резултат.
На следващия ден бил извършен и допълнителен оглед (л.23 т.1 от
ДП). Същият ден свид. М.А.Р. с протокол предала на органите на МВР и товарен
автомобил *****с per. № ****(л.155 т.1 от ДП). При извършения оглед на
последния били намерени: 1бр. гилза 12 калибър с
надпис „Saga“ 12/70 и 1бр. детайл, с неправилна форма, сив на
цвят (л.32 т.1 от ДП).
По – късно в джоба на панталона на подс. Р.Р. бил намерен 1бр
патрон 12-ти калибър, а от тялото му била извадена и 1бр. сачма, които по-късно
били предадени на органите на МВР (л.2 т.3 и л.27 т.3 от ДП). От телата на
другите пострадали лица били извадени и неустановено количество сачми, между
които били и 1бр. сачма от М.А., предадена по-късно на органите на МВР (л.4 т.3
от ДП). Предадени на разследващите органи били и дрехите на подс.Р.Р. - 1 чифт черни
маратонки „Найк“; 1бр. мъжки сини, скъсани дънкови панталони с черен колан; 1
бр. мобилен телефон „Нокия“, черен със сив гръб и 1бр. контактен ключ за лек
автомобил (л.2 т.3 от ДП) и 1бр. ръчен часовник с надпис на циферблата „Seiko“
(л.150 т.1 от ДП).
Подсъдимият Р.Р. бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа на
02.07.2017г. , а подс. Р.Р. на 03.07.2017г.
От заключението на назначената и изготвена съдебно медицинска
експертиза по писмени данни №398/2017г.
/л.2-4 том 2-ри от ДП/ се установява, че на 02.07.2017г. на А.Ш.А. е било
причинено: прободна рана, проникваща в гръдния кош, наличие на въздух в гръдния
кош, повече вляво и в средностението, наличие на въздух в меките тъкани на
гръдния кош, счупване на лява лопатка, счупване на четвърто ребро вляво.
Експертът е приел, че прободната рана, проникваща в гръдния кош и довела до
наличие на въздух в него е довела до нараняване проникващо в гръдната кухина.
Наличието на въздух в гръдния кош, повече вляво и в средностението, както и
наличието на въздух в меките тъкани на гръдния кош по съвкупност се преценят
като довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването
на лявата лопатка е телесно увреждане довело до трайно затрудняване на
движението на горния ляв крайник, а счупването на четвърто ребро вляво, експертът
е преценил като довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Посочено е че описаните травматични увреждания са причинени от
действието на предмет с добре изразен остър връх, с или без режещ ръб и
отговаряли да са били получени така, както се съобщавало в материалите по
делото- наръгване с нож. Експертът е заключил, че посоката на описаното
нараняване няма как да бъде определена с точност, тъй като в наличната
медицинска документация не бил описан раневия канал на получената прободна
рана, както и че не може да се определи с категоричност позицията на
извършителя, спрямо пострадалото лице.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и допълнителна съдебно медицинска
експертиза по писмени данни № 7/2018г. / л.6 -10 т.ІІ-ри от ДП/, според чието
заключение телесното увреждане на свид.А.А. е сляпо завършваща входна прободно-
порезна рана по задната повърхност на лявото рамо. Изхождайки от локализацията
на описаните увреждания, както и анатомичното устройство на тялото в тази
област, според експерта може да се заключи, че най- вероятно раневия канал е с
посока отзад- напред, отляво- надясно и леко отгоре- надолу. Възможно е
травматичните увреждания да се получат при „наръгване“ с нож в областта на
лявото рамо. Посочено е, че това нараняване може да бъде причинено и от всички
позиции на извършителя спрямо пострадалия, при които ръката държаща ножа, може
да достигне описаната анатомична област,
където се намира раната. Вещото лице е приело, че предвид анатомичната област
на нараняването и ръста на подс.Р.Р. и свид. А.А., може да се направи извод, че
е напълно възможно и най- вероятно същото да е получено, ако подс.Р. се е
намирал зад гърба на А. и леко вляво. В съдебното заседание експертът поясни,
че дълбочината на резовия канал е не по-малко от 5-6 см, за да може да се
достигне чисто анатомично в тази област до гръдната клетка.
От заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №394/2017г. / л.12-21
т.ІІ-ри от ДП/ се установява, че на Й.Р.А. на 02.07.2017г. са причинени: шест
огнестрелни наранявания в областта на лявото бедро, част от които са засегнали
левия уретер с хематом в задперитонеалното пространство, с развитие на уринозна
фисула, а също и счупване на дъното (ацетабулума) на лявата тазобедрена става.
Установените травматични увреждания били причинени от действието на огнестрелно
оръжие, снарядено с проектили във вид на сачми, каквото по своята
характеристика можело да бъде пушка и е възможно по начин и време да са били
получени, както се съобщавало в материалите по делото, при стрелба с
пушка.Посочено е, че всички рани били с дълбочина около 15 см. Според експерта
е налице причинно-следствена връзка между стрелбата с огнестрелно оръжие
(пушка) и причинените травматични увреждания.
Вещото лице е посочило, че огнестрелното нараняване засегнало
левия уретер с наличие на кръв и урина в задперитонеалното пространство,
представлява нараняване проникващо в коремната кухина. Огнестрелното нараняване
засегнало дъното на лявата тазобедрена става и довело до счупването й, е довело до трайно затрудняване на движението
на левия долен крайник. Развилата се уринозна фистула, наложила поставянето на
стент, представлявало постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
останалите огнестрелно наранявания, които са засегнали само меките тъкани, били
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза по
писмени данни №395/2017г. на М.П.А.,
/л.23-30 т.ІІ-ри от ДП/ се установява, че на 02.07.2017г. са й
причинени: огнестрелни наранявания в лавата половина на главата, едно от които
проникващо в лявата орбита с кръвонасядане и разкъсване на ириса, с
разкъсно-контузни рани по горния клепач и лигавицата на очната ябълка,
кръвонасядане на лигавицата на очната ябълка и наличие на кръв в предна очна
камера, огнестрелни наранявания в областта на левия долен крайник и гръдния
кош. Установените травматични увреждания, според вещото лице са причинени от действието на огнестрелно
оръжие, снарядено с проектил във вид на сачми, каквото по своята характеристика
може да бъде пушка и е възможно да бъде получено така, както се съобщавало в
материалите по делото - при стрелба с пушка. В медицинската документация не
била налична информация за точната дълбочина на огнестрелните рани. Налице е
причинно-следствена връзка между стрелбата с огнестрелно оръжие и причинените
травматични увреждания. Експертът е посочил, че огнестрелното нараняване, проникващо
в лявата орбита с кръвонасядане и разкъсване на ириса, с разкъсно-контузни рани
по горния клепач и лигавицата на очната ябълка, кръвонасядане на лигавицата на
очната ябълка и наличие на кръв в предна очна камера било довело до трайно
отслабване на зрението на лявото око, а останалите огнестрелни наранявания,
които са засегнали само меките тъкани са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от HК.
От
заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени
данни №*33/2017г. / л.32-38 от ДП/ се установява, че на 02.07.2017г. на Р.А.А. са й причинени:
множество огнестрелни наранявания в областта на дясната половина на гръдния
кош, както и по двата долни крайника в областта на бедрата и подбедриците.
Установените травматични увреждания са причинени, според експерта от действието
на огнестрелно оръжие, снарядено с проектили във вид на сачми, каквито по
своята характеристика може да бъде пушка и е възможно по начин и време да са
били получени, както се съобщавало материалите по делото, а именно при стрелба
с пушка. В медицинската документация не
била налична информация за точната дълбочина на огнестрелните рани, но видно от
оперативния протокол, всички били повърхностни. Налице е според вещото лице
причинно-следствена връзка между стрелбата с огнестрелно оръжие (пушка) и
причинените травматични увреждания на пострадалата. Причинено й е разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от HК.
Назначена и
изготвена в хода на досъдебното производство е и съдебно медицинска експертиза
по писмени данни №399/2017г. /л.40-41 т.ІІ-ри от ДП/, от която се установява,
че на 02.07.2017г. на С.М.А. му е причинено: огнестрелна рана в лявата гръдна
половина и наличие на оловна сачма в подкожието, отстраняване от подкожието на
оловната сачма оперативно, което му е причинило разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Оловната сачма била разположена в подкожието
на лявата гръдна половина и не е проникнала в гръдната кухина. Раната била
повърхностна. Описаното травматично увреждане било причинено от действието на
огнестрелно оръжие и било възможно да е възникнало така както се съобщавало в
материалите по делото, а именно при стрелба с огнестрелно оръжие в лявата
гръдна половина.
От
заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза по писмени данни №
400/2017г. /л.43-44 т.ІІ-ри от ДП/ се
установява, че на Р.А.Н. на 02.07.2017г. е била причинена огнестрелна рана на
лявото бедро, която е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл.129 от НК. Посочено е, че оловната сачма е била разположена в
подкожието на лявото бедро и не е проникнала в дълбочина, раната била
повърхностна. Описаното травматично увреждане било причинено от действието на
огнестрелно оръжие и е възможно да е
възникнало така, както се съобщавало в материалите по делото, а именно при
стрелба с огнестрелно оръжие в лявото бедро.
Назначена и
изготвена в досъдебното производство е и съдебно медицинска експертиза по
писмени данни №396/2017г. /л.46-47 т.ІІ-ри от ДП/, от чието заключение се
установява, че на М.Р.И. на 02.07.2017г.
са причинени: огнестрелни рани по външната повърхност на гръдния кош вдясно и
двата долни крайника. От направеното описание на огнестрелните рани в
медицинската документация по делото, можело да се направи извод, че се касае за
повърхностни наранявания. Предвид това според експерта огнестрелни рани
поотделено и в съвкупност се преценени като довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК. Същите са причинени от действието на огнестрелно оръжие и
отговаряли да са били получени така, както се съобщавало в материалите по
делото- при стрелба с огнестрелно оръжие.
От
заключението на съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 434/2017г. / л.49-50 т.ІІ-ри от ДП/ се
установява, че на Р.Р.А. е било причинено: разкъсно-контузна рана на главата,
повърхностна травма на други части от главата, контузия на главата. Описаните
травматични увреждания били причинено от действието на твърд, тъп предмет от
удар със или върху такъв и било възможно да е възникнало така, както се
съобщавало в материалите по делото, а именно при инцидента на 02.07.2017г.
Според експерта описаните травматични увреждания поотделно и в съвкупност били
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От
заключението на съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 435/2017г. /л.52-53 т.ІІ-ри от ДП/ се
установява, че на 02.07.2017г. на Р.И.А. е била причинена огнестрелна рана на
дясното бедро, която й е причинила разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Експертът е посочил, че оловната сачма не е била
проникнала в дълбочина в дясното бедро и е изпаднала сама след това, раната е
била повърхностна. Описаното травматично увреждане било причинено от действието
на огнестрелно оръжие и било възможно да е възникнало така, както се съобщавало
в материалите по делото, а именно при стрелба с огнестрелно оръжие в дясното
бедро.
Назначена и
изготвена в досъдебното производство е съдебно медицинска експертиза по писмени
данни №397/2017г. /л.56-57 т.ІІ-ри от
ДП/ от чието заключение се установява, че на 02.07.2017г. на А.Й.А. са били
причинени: огнестрелни рани в областта на лявото бедро и лява подбедрица.
Счупване на външния кондил на лявата бедрена кост и оток на лявото коляно, като
счупването на външния кондил на лявата бедрена кост и отока на лявото коляно по
съвкупност се преценени като довели до трайно затрудняване на движението на
долния ляв крайник. Огнестрелните рани в областта на лявото бедро и лявата
подбедрица, поотделно и по съвкупност са преценени като довели до разстройство
на здравето извън случаите чл.128 и чл.129 от НК. Според експертът от така
описаното разположение на раните може да се посочи, че няма проникваща рана, а
от представената медицинска документация не може да се опредили дълбочината и
точното разположение на тези рани с изключение на раната/ните причинили счупване
на външия кондил, която е/са с по- голяма дълбочина и е/са разположени по
външната повърхност на колянната става. Прието, че описаните травматични
увреждания били причинени от действието на огнестрелно оръжие и отговаряли да
са били получени така, както се съобщавало в материалите по делото: при стрелба
с огнестрелно оръжие.
От
заключението на назначената и изготвена тройна съдебно медицинска експертиза на
живо лице №1358/2017г. на Р.Р. / л.59-65 т.ІІ-ри от ДП/ се установява, че му е
било причинено: огнестрелна рана в горната област на дясното бедро, с липса на
тъкан, разкъсване на кожата, подкожие и мускулни тъкани, силна кървяща, с
големина около 15 см и дълбочина около 3-4 см. Установено било наличието на множество сачми в меките тъкани около
горната част на дясното бедро. Вещите лица
са приели, че се касае за
огнестрелно нараняване по предно-страничната повърхност на дясното бедро от
гладкоцевно оръжие, което е било заредено със сачми (от типа на ловна пушка или
т.н. „пушка-помпа“). Посочено е и че наличието на барутни частици от бездимен
барут и продукти от изгаряне на барут по лявата и дясна ръка на Р.Р., сочели
към авторството на изстрела, т.е. че най - вероятно изстрела с пушка е бил
възпроизведен от самия него, както и че е напълно възможно същия да се е
самопрострелял с пушката с оглед показанията на свидетелите и локализацията на
огнестрелната рана по предно- страничната повърхност, в горната трета на
дясното бедро. Експертите считат, че
след като не са били установени нарушени във функцията на десния долен крайник,
настъпилите трайни промени в областта на травмата засягали повърхностни тъкани
и били от естетичен характер. Посочено е и, че здравословното състояние на Р.Р.
позволява пребиваването му в условията на следствения арест.
От
заключението на назначената съдебно медицинска експертиза на живо лице №713/2017г. /л.67- 68 т.ІІ-ри от ДП/ се
установява, че подс.Р.Р. има белег от от разкъсно-контузна рана в дясната
теменно-тилно слепоочна област на главата, кръвонасядане в дясната поясна
област на гърба. Вещото лице е приело, че описаните травматични увреждани
са причинени от удар или притискане
с/или върху твърд, тъп предмет и било възможно по начин и време да са били
получени както се съобщавало от освидетелствувания - нанасяне на удар с тьпата
част на брадва в дясната теменно-тилно-слепоочна област на главата и нанасяне
удар с желязо в дясната поясна област на гърба. Травматичното увреждане-
разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилно слепоочна област на главата било
довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
кръвонасядането в дясната поясна област на гърба било довело до болка и
страдание без разстройство на здравето. В съдебното заседание вещото лице
посочи, че предвид обстоятелството, че е прегледал подсъдимия на 18.07.2017г.
когато е имало само белег от рана не
може да се определи давността на увреждането точно, както и дали е причинена от
тухла, камъни или предмет с ясно изразен ръб, както и с тъпото на брадвата,
както е съобщил самия подсъдим.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена балистична експертиза, като
видно от заключението й, обективирано в Протокол № 754/16.11.2017г. /л.74- 79
т.ІІ-ри от ДП/ представените за изследване 4 бр. Гилзи / 3 бр. Гилзи В&Р 67
mm-2 5/8 11/09 Pallettoni 00 Buck-9 Pellets Ǿ 8.6 mm“ и 1бр. гилза 12
калибър с надпис „Saga“ 12/70/ били части от стандартни ловни патрони кал.
12x70, предназначени за ловни оръжия 12 калибър. Същите били снарядени с по 9 бр.метални
сачми с диаметър Ǿ 8,6 мм, което отговаряло на №13/0 по БДС. Три от
гилзите, с червен пластмасов корпус с обозначения „В&Р 67 mm-2 5/8 11/09
Pallettoni 00 Buck-9 Pellets Ǿ 8.6 mm“ били стреляни от едно и също
оръжие. Възможно било гилзата с бял пластмасов корпус, също да е била
изстреляна от оръжието, с което били изстреляни 3 бр.гилзи, но липсата на
частни признаци, не давало възможност да се даде категорично заключение. Три от
изследваните гилзи, с червен пластмасов корпус, били идентични по производител,
обозначения, диаметър на снарядените сачми и калибър, с представения за
изследване патрон кал. 12x70. Посочено е, че предвид образуваните допълнителни
следи, вследствие на формирането/ изкривяването на гилзите в областта на
венеца, не може да се даде категорично заключение, дали гилзите са стреляни със
стандартно или самоделно оръжие. Експертът заключава, че представения за
изследване патрон бил стандартен, ловен, кал.12x70, №11/0 (снаряден с 9 бр.
метални сачми, с диаметър Ǿ 8,6 мм и тегло на всяка една от тях от 3,641
гр. до 3,664 гр., което отговаряло на 13/0 по БДС), предназначен за ловни
оръжия 12 калибър. Същият бил технически изправен и годен да произведе изстрел
и съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представлявал боеприпас.
Вещото лице е
посочило, че сачмата, извадена от оперативната рана на подс. Р.Р. и сачмата извадена от окото на М.П.А. не
отговаряли по диаметър и тегло на сачмите, които били снарядени в четирите броя
гилзи и предоставения за изследване патрон. Експертът е посочил, че сачмата
извадена от подс. Р.Р. е с диаметър 3мм и тегло 0,145гр., а сачмата извадена от
свид. М.А. е деформирана, сплескана с максимални размери 2,5х4мм и тегло
0,111гр. Прието е, че оловният къс, иззет с протокол за оглед на ВД от товарен
автомобил марка „****“ с per. № ****, по тегло отговарял приблизително на сачми
№ 12/0 или 13/0 по БДС, предназначени на снарядяване на ловни патрони 12-ти,
16-ти и 20-ти калибър. Разликите в теглото на сачмите, които било снарядени в
представения за изследване патрон (от 0,699 гр. до 0,676 гр.) и теглото на
оловния къс (2,965 гр.), не позволявало да се даде категорично заключение, че
оловния къс е бил снаряден в някоя от представените за изследване и описани
по-горе 4 бр. гилзи, кал. 12x70. Според вещото лице разликата в теглото можело
да се получи в следствие на деформация, след съприкосновение в твърда преграда
и отнемането на материал от нея.
Вещото лице в
с.з обяснява, че при саморъчно снарядени боеприпаси, лицето, което ги снаредява
решава какви сачми по размер да сложи и колко, което също може да обясни
разликата в намерените на
местопроизшествието сачми- изслушване на СБЕ л.260- 261 т.1-ви от НОХД.
От
изготвената физико- химична експертиза №967/ 03.07.2017г. /л.83 т.ІІ-ри от ДП/ се установява, че по
обтривките взети от лява и дясна ръка на Р.Р. е установено наличие на барутни
частици от бездимен барут и продукти от изгаряне на барут. Посочено е, че по обтривките взети от лицето
на Р.Р. и от двете ръце и лице на Й. Р.А. не е установено наличие на барутни
частици и продукти от изгаряне на барут. Установените барутни частици по тези
обекти били сходни помежду си по характеристичните им параметри - химични
цветни реакции и хроматографски спектри. В съдебното заседание експертът поясни, че при изстрел с ловна пушка, която
не е автомат, боеприпасът е затворен и вероятността да се пръсне към лицето и
там да останат частици е по – малко вероятно, докато при използване на револвер
по лицето остават множество барутни частици, както и при пистолетите.
От
заключението на изготвената сьдебно-балистична експертиза, обективирано в
Протокол № 124/15.02.2018г. (л.109 -112 т.ІІ-ри от ДП), се установява, че
предното обзорно стъкло на представения за изследване товарен автомобил марка „****
“, бял на цвят, per. № ****, производство 1999г., било счупено в резултат на
механично въздействие с твърд предмет. Вещото лице е посочило, че осемте броя
отвори (дупки разположени в предния капак на същия този товарен автомобил, били
причинени от оловни късове (сачми),
които по тегло отговарят приблизително на сачми №12/0 или 13/0 по БДС,
предназначени за снарадяване на ловни патрони 12-ти, 16-ти и 20-ти калибър.
Един от тези късове бил иззет с протокол за оглед на ВД, от описания товарен
автомобил. Оловният къс бил изследван в балистичната експертиза Протокол №
754/16.11.2017г. Отворите (дупките), които имали приблизителен диаметър Ǿ
36 мм и с Ǿ 40 мм, били причинени от близко съприкосновение с капака на
две и три сачми, една до друга. Експертът заключава, че изследваните от
балистичната експертиза / Протокол № 754/16.11.2017г./ 4 бр. гилзи, части от стандартни ловни
патрони, ловен патрон кал. 12x70 и свидетелските показания давали основание да
се направи извод, че 8- те бр. дупки в предния капак били причинени при стрелба
с ловна пушка, 12 – ти калибър.
От назначената
и изготвена комплексна психолого- психиатрична експертиза на Р.Р. / л.115-125 т.ІІ-ри от ДП/ се
установява, че той не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в ЦПЗ-П. и
не страда от психично заболяване. Физическото му и психическото състояние били
съответни за възрастта и за изживяванията му, като не били установени
патологични изменения в психичните сфери. Към инкриминираната дата подс.Р.И.Р.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Прието е че, може да възприема и възпроизвежда фактите от значение
за делото и да дава достоверни показания за тях, ако желае. Може да участва в
наказателни процес и да се защитава сам. Вещите лица заключават, че поведението на подс. Р.Р.
не покрива категориите „уплаха и смущение“, а е имал поведение обусловено от
спецификите на личността му, като е бил повлиян от установените във времето
усложнени взаимоотношения, както и стимули. Качеството на волевите му актове
било съхранено. В тази връзка вещите лица обясняват, че уплахата
бил силен, непреодолим, интензивен, внезапно настъпващ страх, израз на инстинкт
за самосъхранение. Наблюдавал се вегетативен дисбаланс, неподлежащ на съзнателен
контрол. Личността не е в състояние да прояви основните си характеристики.
Поведението било инстинктивно, а не рационално, насочено към запазване на
собствения си живот. По делото не било описано обвиняемият да е бил обездвижен,
да е бил осъществил бягство или да е имал неконтролируема разрушителност в нито
една от двете представени версии (уплаха или смущение) към момента на деянието. Вещите лица обясняват, че смущението се характеризирало с пълна дезорганизация,
водеща до нецелесъобразност, а поведението с невъзможен контрол. Възприемането
на нападението или обстановката не било обективно. Действията били автоматизирани,
а възприятията откъслечни.
Назначена и
изготвена в хода на досъдебното производство е и комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на подс. Р.Р. / л.127-139 т.ІІ-ри от
ДП/, от която се установява, че той не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение в ЦПЗ-П. и не страда от психично заболяване. Физическото му и
психическото му състояние били съответни за възрастта и за изживяванията му,
като не били установени патологични изменения в психичните сфери. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Може да възприема и възпроизвежда фактите
от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, ако желае. Може да
участва в наказателния процес и да се защитава сам. Вещите лица са посочили, че подс.Р.Р. е реагирал адекватно на ситуитивните стимули
и дразнители. Обсъдено е състоянието покриващо критериите на категорията
„физиологичен афект“. В тази връзка вещите лица обясняват, че физиологичният
афект било състояние, което се характеризирало със силно, внезапно настъпващо,
бурно протичащо, краткотрайно чувство, предизвикано от значими за личността
силно травмираши преживявания. То протичало с ясно, но стеснено съзнание и се
съпровождало с промени във възприятно- представения и мисловен процес, мимична и жестова изразност, двигателна активност и с наличието на
вегетативни промени, които можели да бъдат регистрирани от околните.
Физиологичния процес подтискал асоциациите, които му противоречали и стимулирал
онези, които му съответстват. Физиологичният афект бил външно, видимо състояние,
при което било характерно, че афективното
отреагиране настъпвало незабавно след стимула и било ограничено по време, което
зависело от типа нервна дейност и темперамент. То действително настъпвало при
провокации като стимулът трябвало да бъде мощен, внезапен и да имал характер на
психотравма (тежка обида, клевета, насилие), така че да доведяло до
афективно стеснение на съзнанието, при което да се ограничи рационалния контрол
и да позволи разгръщането на бърна агресивна реакция. Посочили са вещите лица,
че анализът на поведението на подс.Р.Р. не покрива критериите на физиологичен
афект. Продължителността на деянието, около 10-15 минути, както и многократно
повтаряните действия от страна на този подсъдим, касаещи неколкократно презареждане пушката,
нямали отношение към краткотраен момент на импулсивност и неповлияност. Прието
е, че няма основание да се обсъжда състоянието на патологичен афект, предвид
липсата на помрачено съзнание, нереалистични изкривявания и нарушения на възприятията.
В хода на съдебното следствие е назначена и
изготвена комплексна експертиза /л.355-373 т.ІІ-ри от НОХД/ с участието на
съдебен медик, автоексперт и биолог, от чието заключение се установява, че по предното
стъкло на лекия автомобил „****“ с рег.№ ****са нанесени два удара, като първия
е нанесен по широчина в дясната половина на стъклото, а по височина около
средата, а втория удар е нанесен на горе и на ляво спрямо мястото на първия
удар. В съд.заседание вещите лица
поясниха, че описаните от тях удари е невъзможно да бъдат причинени от удар с
човешки крайник, вероятно е нанесен удара с твърд, тъп предмет с ограничена
повърхност, като е възможно да е с прът, но трябва да е с края му, като края му
според вещите лица трябва да е тъп, а не заострен. Посочват, че увежданията по
стъклото могат да бъдат причинени от хвърлен камък, прът, тесла, тъпата част на
брадва, като е невъзможно към датата на изготвяне на експертизата /повече от
година след деянието/ да се определи точно от какъв предмет е причинено
увреждането с оглед изтеклия период от време. Според вещите лица не може
увреждането да е причинено от сачма.
Страничните
стъкла на вратите са цели, като се спускат и вдигат без затруднения с
ръкохватки на вратите. Посочено е, че през спуснатото стъкло на лявата врата
може да се нанесе удар в областта на дясната теменно тилно слепоочна област на
главата, както и че дори и при отворена
лява врата е невъзможно да се нанесе
удар в дясната поясна област на гърба / в съд. заседание вещото лице изясни, че
под ляво и дясно има предвид посоките в лекия автомобил, съобразени от страната
на водача му/. Вещото лице д-р Б. посочи, че удар в дясната теменно тилно
слепоочна област на главата е възможен само ако пострадалият е обърнат с цялото
си тяло с гръб към отвореното странично стъкло и то най- вече ако главата му е завъртяно
максимално вдясно, лице в лице такъв удар не може да се получи, както и при
нормално положение на тялото като водач на автомобил. Изяснено е че средството,
с което е нанесен удара е твърд, тъп предмет, но не може да се определи
категорично, тъй като е белег от рана, остатъчна част от нея.
Според вещите
лица при извършения на 02.10.2018г. оглед на лекия автомобил от гумена стелка
на пода пред предна лява седалка е
иззето червено- кафяво пластично вещество /обект №1/ и обтривки с марлени
тампони от червено- кафяви петна наподобяващи кръв- обекти с №2 и 3, по които е
установено наличие на кръв, но е
невъзможно определянето на видовата принадлежност и кръвната група с използваните
за изследване методи. Експертите са посочили и че по обект №1 е установено
наличие на човешка кръв, суха, като определянето на кръвната група по еритроцитната
кръвно групова система АВ0 е предмет на допълнително изследване след
предоставяне на сравнителен материал- течна кръв за определяне на кръвната група или документ, удостоверяващ
кръвната група на лицето или лицата, които биха могли да я оставят на мястото,
от където е иззета. В съдебното
заседание вещото лице поясни, че не може да определи с каква давност е петното
и дали и трите петна са оставени по едно и също време, тъй като това е трябвало
да се направи при първоначалното
извършване на огледа.
В хода на
съдебното следствие след изслушване обясненията на подсъдимите съдът назначи
допълнителни комплексни психолого- психиатрични експертизи. Видно от
заключението на ДКППЕ на подс.Р.Р. /л.488-500 т.ІІ-ри от НОХД/ на
инкриминираната дата не е бил в състояние на уплаха и смущение, тъй като при
него не се наблюдават хаотични и дезорганизирани действия, същият с оглед
спецификите на своята личностова структура- своенравност, доминантност,
претенциозност, чувство на лидерство и др. изключват да е податлив на състояние
на уплаха и смущение, още повече, че според обясненията на подс.Р.Р. се касаело
за нападение над баща му, поради което и не се е задействал инстинкта му за
самосъхранение. Посочено е и че няма данни подс. Р.Р. да е изпаднал в паника,
която да се превърне в дезорганизирана и неконтролируема агресивност и разрушителност или за
автоматизирани действия. Действията му били организирани и целенасочени, няма
данни поведението му да е било неподлежащо на рационален контрол или на
неправилно възприемане на действителността. Изложено е, че психичното състояние
на подс.Р.Р. преди, по време и след инцидента
/ с оглед твърдението му за отправена му от свид.А.А. реплика/ е била съответна
на личностовите му особености и емоционалната му нагласа спрямо сложилата се
ситуация и няма облик на особено състояние, излизащо извън рамките на
обичайното. В създалата се ситуация не е бил в състояние, отговарящо на
категорията „уплаха или смущение“ , което да
е намалило или ограничило възможността му да възприема и оценява
действителната обстановка.
От заключението на изготвената ДКППЕ /л.506- 516 т.ІІ-ри от НОХД/
на подс.Р.Р. се установява, че състоянието му преди, по време и след инцидента,
с оглед твърдението му, че е бил удрян от свид. А. и други лица, е било присъщо
за него и особеностите на личността му,
не е излизало извън рамките на обичайните за него поведенчески механизми.
Преживяванията на подс.Р.Р. по време на
случилото се не са довели до качествени нарушения на психичното му
състояние, респективно на психическия му статус. Личностовите му характеристики
не са били фактор за нарушаване на нормално психичното му състояние и не е
реагирал на външните стимули извън капацитета на личността си. Подс.Р.Р. не е
бил в състояние, покриващо критериите на категорията „ физиологичен афект“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от
обясненията на подсъдимите Р.Р.-
л.418-422 от НОХД и Р.Р. /л.462- 465 от
НОХД/, от показанията на свидетелите : И.К. / л.344 т.ІІ-ри от ДП/, С.А.-
/л.416 от НОХД/ частично от показанията на свид. Н.И. / л.344 гръб от НОХД/, П.А.
и С. С., С.А., Р.Н. / л.136 от НОХД/, частично от показанията на А.А. –
/л.134-136 от НОХД/, частично от показанията на свид. А.Ш. / л.137- 138 от
НОХД/, частично от показанията на свид. З. С. М.- /л.139-141 от НОХД/,частично
от показанията на свид. М.М. / л.141 -142 от НОХД/, свид. Н.С.Р./ л.142 -143 от
НОХД, свид. Р.А.- /л.222- 223 от НОХД/, свид. М.П.А.- /л.223- 224 от НОХД/, частично
от показанията на свид. Й.А.- /л.224-226 от НОХД/, показанията на свид. А.Й.А.-
/л.227-228 от НОХД/ , свид. А.Н.- л.228 от НОХД/, свид. З.Р.М.- /л. 228- 230 от
НОХД/, свид. М.И.- /л.230-231 от НОХД/, свид.Р.А.- л.231 от НОХД, свид. Й.А. /
л.232- 233 от НОХД/, свид. Р.Р.А.- /л.233-235 от НОХД, както и дадените в
досъдебното производство - л.76 том.І-ви от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4
във вр. с ал.1 т.1 от НПК/; свид. А. Й.А.-
/л.235 от НОХД/; свид. М.А.А. дадени в съдебното следствие- л.235- 238 от НОХД,
както и дадените в досъдебното производство – л.79 т.1-ви от ДП и л.90 т.1-ви
от ДП; свид. Ж.Ж.- л.242-242 от НОХД; свид. А.О.- л.242-243 от НОХД;
показанията на свид. Т. М.Г.,дадени в съдебното следствие и на досъдебното
произв одство приобщени по реда на чл.281ал.5 във вр. С ал.1 от НПК- л.85
т.1-ви от ДП; свид. Ф. М.Р.- л.244 от НОХД; свид. И.Н.Г.- л.459 от НОХД; свид. А.А.Ш.-
л.460- 461 от НОХД; свид. Д.Г.- л.244-245 от НОХД, както и от досъдебното
производство приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 от НПК –л.80
т.І-ви; свид. М.Р. л.245 от НОХД, както и от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; свид. Т.И.- л.248
от НОХД, свид. М. К.Д. – л.249 от НПК; свид. С. Я.С.- л.250-251 от НОХД; свид. Т.М.-
л-252-253 от НОХД; частично от показанията на свид. Л.А.- л.253- 254 от НОХД,
свид. А. С.Н.- л.270-273 от НОХД, свид. А.Й.А.- л.232 от НОХД. Потвърждава се
от приложените по делото писмени доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествието, огледи на веществени
доказателства, справки за съдимост, както и заключенията на назначените и
изготвени експертизи.
Последните съдът кредитира с доверие като компетентно и обективно
изготвени, отговорили в пълнота на
поставените им въпроси.
Категорично и безспорно се установява от
обясненията на подсъдимите и показанията на всички разпитани свидетели, че на инкриминираната дата 02.07.2017г. в гр.П. между
живущите на ул.****№* и ****№**е възникнал конфликт, при който подсъдимият Р.Р.
с незаконно притежаваните от него ловна пушка 12-ти калибър и боеприпаси е
произвел изстрели в резултат на което е причинил телесни увреждания на: Р.А., М.А., М.И., Й.А., А.А., Р.Н., С.А. и Р.А.,
както и че на същата дата подс. Р.Р. е извадил нож, с който е наръгал в гърба
свид. А.А.. Безспорен факт между страните е и че на същата дата преди
ескалиране на конфликта на място са пристигнали служители на реда. Предвид това
и съдът намира, че тези факти са доказани по несъмнен начин.
По отношение на останалите факти и
обстоятелства възприети от съда в изложената от него фактическа обстановка,
базирана на кредитираните с доверие свидетелски показания и обяснения на
подсъдимите, то съдът подробно по-долу ще се спре на тях, като посочи и кои
изложени от свидетелите факти и обстоятелства приема, репективно не приема за
достоверни и поради какви причини.
Съдът цени изцяло като достоверни,
обективни и хронологични показанията на свид.Т.М., лице което не е в роднински
отношения с нито един от двата рода живущи на ул. **** №* или **** №**. В тях
тя подробно излага факти относно пристигането на служителите на реда в дома на
подсъдимите, по сигнал на подс. Р.Р., а по- късно и в къщата на ул.**** №*, отправеното
предизвиквателство от свид. А.А. към него
да отиде да се разберат, спирането на буса от свид.А.А., излизането на други
лица близки на последния, които взели да удрят по стъклото на буса, удрянето на
стъклото от свид. Й.А. с предмет, свалянето
от свид. А.А. на подс. Р.Р. от буса и на
внучката му М.М., както и скупчването на много хора около подс. Р.Р. след
повалянето му на земята. Виковете на жените от рода на подсъдимите, че ще ги
изтрепят и тръгването на свид. Н.И., свид. М.Д., свид. М.Р., свид. З.М., свид. С.С.,
Д. и Р.Н. към буса, както и излизането
на подс. Р.Р. след тях, като викал, че ще ги утрепят. Кредитират се с доверие и показанията на
свидетелката, че е чула изстрели, че е видяла подс. Р.Р. ударен в главата да му
тече кръв, както и нараняването на подс. Р.Р., от което също течала кръв,
доколкото в тази им част същите кореспондират с показанията на свид. А.Н., З.М.,
свид. С.С., частично от обясненията на подсъдимите и заключенията на СМЕ и
комплексната експертиза. Като обективни и последователни съдът цени и
показанията на свид. Т.М.,*** са затворили вратите на дома си, след което са
хвърляли по роднините на подсъдимите камъни, тухли и буркани като
кореспондиращи с показанията на свидетелите живущи на **** №* и свид. С.С..
Съдът цени с доверие показанията на
свид. Л.А., в частта, в която същата излага факти относно пристигането на
служители на реда в дома на подсъдимите, след като били извикани от подс. Р.Р.,
отправените от тях предупреждения, спирането на буса, отправените удари от
свид. Й.А. и свид. А.А. по буса и по
подс. Р.Р. и свид. М.М., излизането на подсъдимия Р.Р. и неговите близки на улицата и
тръгването им към буса, възприетите изстрели, носенето на сопи, прътове и други
предмети от живущите на двата адреса. В тази им част показанията й
кореспондират с обясненията на подсъдимите, свид. Т.М., А.Н., С.С., З.М. и Н.Р..
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката в частта, че единия
изстрел е бил нагоре, а другия надолу, доколкото същата не е е сигурна в това,
а прави извод въз основа на чуто от други лица- нагоре, надолу и че хората
си вдигали главите нагоре.
Кредитират се от съда с доверие показанията на свид. М.Р., дадени в съдебното
следствие, в частта, в която същата излага факти относно публикуването на снимката на свид. З.М.
и възникналия от това конфликт, както и
че внучката й свид. М.М., не се чувства добре, след инцидента с оглед
приобщените по делото писмени доказателства в тази насока.
В останалата им част, в които подробно
излата случилото се, съдът не кредитира
с доверие показанията на свидетелката, доколкото изложените от нея факти не са
непосредствено възприети, а преразказ на обясненията на сина й- подс.Р.Р. и съпруга
й- подс. Р.Р.. Доказателство в тази насока са показанията й дадени на
досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК /л.98 т.І-ви от ДП/, в които е заявила, че след като е видяла, че мъжа й е
целия в кръв й е прилошало и е припаднала. Тези й показания са дадени на
03.07.2017г. т.е на следващия ден след случилото се, когато спомена за него
следва да е бил много по- ясен, от настоящия момент, когато съпруга й и сина й
са подсъдими по делото. Съдът счита, че с показанията си свид. М.Р. желае да
защити близките си, поради което и показанията й не се ценят като обективни.
Съдът цени с доверие показанията на свид. А.
С.Н., в които същата излага факти относно
пристигането на служителите на реда по молба на подс. Р.Р., публикуваната
на съпругата му снимка във Фейсбук с обиден коментар, спирането на буса,
свалянето на подс. Р.Р. от буса и нанасянето на удари по него и по предното му стъкло, доколкото в
тази им част същите кореспондират с обясненията на подсъдимите, показанията на
свид. Т.М., Л.А., З.М., Н.Р. и експертните заключения. Ценят се с доверие и
показанията й, че е отишла до подс. Р.Р. заедно с други нейни близки, както и
че подс. Р.Р. е стрелял към свид. Й.А. и към буса, доколкото се потвърждава от
показанията на свид. Й.А., свид. А.А. и други и експертните заключения. Ценят
се с доверие и показанията и в които сочи, че живущите на ул.“**** № ** са
хвърляли по лицата от другия род камъни, буркани и други предмети,
нараняванията по подс. Р.Р., присъствието на ****, Ш. и Д., скупчването около
подс. Р.Р., виковете на подсъдимия Р.Р., удрянето с чехъл по колата на подс. Р. Р.. В тази им част показанията й
кореспондират с показанията на свид.Т.М., А.Н., обясненията на подсъдимите,
поради което и се ценят като годен източник на доказателства.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. Т. М.Г. като обективни и надеждни, в частта, че е възприел
пристигналите в УМБАЛ „Св.Г.“ пострадали
лица живущи на ул.****№*, които са негови близки- Й.А., А.А., М.А., Р.А.
и А.Н., доколкото в тази им част същите кореспондират напълно с показанията на
пострадалите лица, свид.М.А. и заключенията на СМЕ.
Кредитират се с доверие показанията му
дадени на досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. С
ал.1 т.1 от НПК, относно обстоятелството, че е бил уведомен от сестра си/ майката
на свид. Й.А./, че същият е пострадал, както и причината за конфликта между
живущите на двата адреса, доколкото след прочитането им същия ги потвърди като
достоверни, а и кореспондират с показанията на свид. Ф.Р..
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. Т.И., в които същия категорично отрича на инкриминираната дата да е
бил на мястото на инцидента, доколкото показанията му кореспондират напълно с
показанията на свид. М.Д. и свид. Т.М. и
обясненията на подс. Р.Р.. Следва да се отбележи и че Т.И. в качеството си на
свидетел не е длъжен да отговаря на въпроси, които биха го уличили в извършване
на престъпление, поради което и обстоятелството дали е бил на
местопроизшествието и какви действия е извършил, не следва да се изследват.
Съдът счита, че показанията на свид. М.Д.
дадени в съдебното следствие следва да се кредитират с доверие, като кореспондиращи с показанията на всички разпитани
свидетели. От тях се установява, че
заедно с други близки на подсъдимите са
били пред къщата им и след като е видяла чичо си- подс. Р.Р.
окървавен, заедно са тръгнали към къщата на ул.”****” №* след което и е станало лошо и е загубила съзнание. Ценят
се с доверие и показанията й че Т.И. го е нямало там, доколкото в тази им част
същите са в унисон с показанията на свид. Т.И., свид.Т.М. и обясненията на
подс. Р.Р..
Съдът кредитира като достоверни и
последователни показанията на свид. Ф.Р.-
майка на пострадалия Й.А., в които същата излага факти относно: телесните
увреждания на сина й, възприетите пред къщата на ул.****№*, счупените прозорци,
хвърлените на двора камъни, буркани, обаждането до брат й- свид. Т.Г.. Същите
кореспондират с показанията на свид. Й.А., свид.Т.Г., протокол за оглед на местопроизшествие и заключението
на СМЕ и се ползват от съда при изграждане на фактическата обстановка по делото.
Съдът цени като обективни, последователни,
кореспондиращи със събраните гласни / обясненията на подс.Р.Р., свид. М.Р., Т.М.
и свид.А.А./ и писмени доказателства по делото показанията на свид. Ж.Ж., в
които същия излага факти, относно обстоятелствата, че на инкриминираната дата е
бил търсен от подс. Р.Р. по мобилния телефон, чийто номер му бил дал по- рано.
Той заедно с колегите си – П. Б. и И. П. отишли на място, разговаряли с него и
го предупредили да не саморазправя с живущите на ул. ****№*, след което
предупредили и тях да не се саморазправят с подсъдимия и да решават всички
спорни въпроси по законоустановения ред. Свид. Ж. излага и факти, относно
предходен инцидент между подсъдимия и живущите на ул.****№*, на 18.06.2017г., за
който имало данни, че подс. Р.Р. е стрелял с огнестрелно оръжие, каквото те не
са намерили.
Показанията на свид. А.О. съда цени с доверие като обективни и последователни.
От тях се установява, че роднините на
подсъдимите са носели железа, а подс. Р.Р. е стрелял, чупенето на стъклата на магазина на А.А., хвърлянето на
шишета от роднините на подсъдимите по
къщата им, затварянето на портите, предходния конфликт между двата рода, при
който подс. Р.Р. е стрелял. Същите кореспондират с всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, включително и обясненията на
подсъдимите, поради което и се ценят с доверие.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. М.А. в частта, в която същия излага факти, че подс. Р.Р. е стрелял с огнестрелно оръжие- пушка, пред
къщата, находяща се на ул.“ ****“ №* на инкриминираната дата и две седмици
по-рано, че на 02.07.2017г. е затворил вратите на къщата, за да не влязат
подсъдимия и неговите роднини. В тази им част показанията му кореспондират с
показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, поради
което и следва да се ценят от съда с доверие.
Кредитират се с доверие и показанията
му дадени в досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр.
С ал.1 т.2 от НПК относно обстоятелстото, че сина му е бил наранен от подс. Р.Р.,
при произведените от него изстрели, доколкото същия ги потвърди след
прочитането им в съдебното заседание.
Ценят се като достоверни показанията му
дадени в ДП, в които е посочил, че подс.
Р.Р. и свид. А.А. са разговаряли, след като е спрял буса, приобщени по реда на
чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2 от НПК, макар и той да не си ги припомни и след
прочитането им в съдебното заседание, но в тази им част същите кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, включително и обясненията
на подс.Р.Р. и свид. А.А., поради което и се кредтират с доверие от съда. Същите
са дадени непосредствено след деянието, поради което и спомена на свидетеля за
събитията тогава трябва да е бил по- ясен.
Не се кредитират от съда с доверие
показанията му дадени в съдебното следствие, в които сочи, че не е видял подс. Р.Р.
да държи нож и да наръгва свид. А.А., доколкото не кореспондират с показанията
на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подс. Р.Р., а и са
диаметрално противоположни на показанията му от ДП, приобщени по реда на чл.
281 ал.4 т.1 от НПК.
Ценят се като достоверни показанията на
свид. Й.А., в които същия излага факти относно произведените изстрели от подс.Р.Р.,
отправените закани от него и близките му към живущите на ул.****№*. Изложените
от него твърдения относно вида на пушката и как я е зареждал подсъдимия. Кредитират
се с доверие и показанията му, че подс. Р.Р. е стрелял в магазина, ползван от А.А.,
докато тя е била вътре в него. Същите кореспондират с показанията на всички
разпитани по делото свидетели и обясненията на подс. Р.Р..
Съдът е констатирал противоречия в
показанията на свидетеля относно обстоятелството дали са му нанесени щети по
ползваното от него заведение на инкриминираната дата, но доколкото те са извън
предмета на доказване по делото и свид. Й.А. не е пострадал по същото, то и
същите не следва да се обсъждат обстойно.
Не се ценят като достоверни показанията
му, че подсъдимите не са били наранени, нямало
е кръв по тях, с оглед заключенията на СМЕ и показанията на свидетелите непосредствено възприели,
че подс. Р.Р. се е самопрострелял- свид. З.М. и свид.А.Ш..
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. Р. Р.А., в които същата подробно излага обстоятелства относно
произведените от подс. Р.Р. изстрели, близките й, които са били наранени,
ударите и изстрелите произведени от подс.Р.Р. по- късно и по къщата им след
затварянето на вратата, действията на подс.Р.Р., с които е наранил свид. А.А..
Описанието на ножа, с който е извършил нападението над него. Появата на
близките на подсъдимите и хвърляните от
тях предмети, т.е цялата изложена от съда фактическа обстановка. В тази им част показанията й са
последователни, логични, обективни, кореспондиращи със гласните и писмени доказателства по делото, поради
което и се ценят с доверие.
Не се ценят като достоверни единствено
показанията й в частта, че подс. Р.Р. е бил сам в буса, доколкото в тази им
част те са диаметрално противоположни на дадените от нея в досъдебното
производство. Макар и същата да потвърждава, че положените подписи на протокола
са нейни, твърдението й че не може да чете и пише, поради което и не е прочела
протокола, не могат да бъдат възприети като правдоподобни, доколкото при
снемане на самоличността й от съда същата заяви, че е грамотна, със завършен
осми клас. В тази й част показанията й не се потвърждават и от показанията на
сввид. З.М., свид. М.М. и обясненията на подсъдимите, поради което и не се
кредитират с доверие.
Съдът цени като обективни и достоверни
показанията на свид. А.Й.А., в частта, в
които същата сочи, кои нейни близки са пострадали при произведените от подс. Р.Р.
изстрели, че близки на подсъдимите са отишли пред тяхната къща с предмети,
които са хвърляли, както и че те са затворили вратите на къщата. Не се
кредитират с доверие показанията й, че
подс. Р.Р. не е спрял пред легналия
полицай на пътя пред тяхната къща, а е продължил с него към дома си,
обстоятелство, което не е спорно между двете групи свидетели, показанията й в
тази им част са изолирани от доказателствената маса, поради което и не се
кредитират с доверие.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. А.Й.А., в които същата твърди, че е видяла дъщеря си – свид. М.А.
ранена в окото, поради което и е отишла вътре в магазина си, за да вземе нещо
да спре кръвта и в този момент видяла подс. Р.Р. да „чупи“ оръжието, което
носел и да стреля срещу нея, тя се навела и в стената станала голяма дупка.
Кредитира с доверие и показанията и че
близките на подсъдимите са хвърляли по тях камъни, шишета и тухли, доколкото
кореспондират с показанията на свид. М.А., свид. А.О. и заключението на СМЕ на М.А.
Съдът кредитира
с доверие показанията на свид. Н.Р. / сестра на подс.Р.Р. и дъщеря на другия
подсъдим/ в частта относно възникналия конфликт между живущите в двете къщи
семейства, сигнализирането на органите на реда от подс.Р.Р., отправените от
тяхна страна устни предупреждания да не се саморазправят помежду си,
причинените от свид. А.А. увреждания на подс. Р.Р. в областта на главата,
свалянето му от буса и нанесените удари в областта на главата и кръста,
причинените увреждания от свид. Й.А. на стъклото на буса, както и че тя заедно
със свид. Ст.С., свид. З.М., свид. А. Н., свид. М.Д. са тръгнали към подс. Р.Р..
В тази им част показанията й кореспондират с показанията на посочените по- горе
свидетели и свид. Ж.Ж., поради което и съдът ги цени с доверие.
Не се
възприема като достоверен изнесения от нея факт, че в момента на нанасяне на
удара от подс. Р.Р. на свид. А.А. двамата са били очи в очи, с оглед
заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна
експертиза, че не е възможно да са лице в лице.
Съдът цени като достоверни показанията на свидетелите П.А., И.Н.Г.
и С. С., от които се установява здравословното състояние на подс. Р.Р. след
инцидента, на който те не са присъствали и отвеждането му от тях до лечебно
заведение, доколкото същите кореспондират със заключението на тройната СМЕ.
Показанията на свид. А.А.Ш. съдът цени с доверие като обективни и последователни. От тях се
установява, че свид. А.А. е спрял на пътя буса управляван от подс. Р.Р., че са
разговаряли помежду си и е чул, когато свид. А.А. му е казал да не вика
полиция, последвалия от подс. Р.Р. удар с нож в гърба на свид. А.А. в момент,
когато той помагал на свид. Й.А.. В тази им част показанията на свидетеля се
подкрепят от всички събрани в хода на досъдебното и съдебно следствие
доказателства, поради което и се ценят с доверие. Кредитират се като обективни и
показанията му, че роднините му са внесли в двора на къщата свид. А. и другите
ранени, затворили са вратите, както и произвеждането на изстрели с пушка от
подс. Р.Р., уврежданията причинени в магазина на А.А., предходния инцидент, при
който отново подс. Р.Р. е стрелял с пушка. Съдът цени като достоверни и показанията му в частта, в която сочи, че
подс. Р.Р. е извадил ножа, с който се е опитал да убие свид. А.А. от буса, тъй
като са логични, последователни и обективни.
Показанията
на свид. С.А. съдът цени като достоверни, обективни и последователни,
кореспондиращи със събраните по делото писмени – жалби и гласни доказателства.
От тях се установява, че между подсъдимите и лицата живуща *** е съществувал
конфликт, при който са подавали жалби едни срещу други.
Съдът
кредитира с доверие като обективни и последователни показанията на свид. Р.А.,
от същите се установява, че именно подс. Р.Р. след като е разбил с приклада на
пушката прозорците на магазина, ползван от свид.А.А. е произвел към помещението
няколко изстрела, чукането по вратата от него и лица от неговия род- свид. С.С.
и брат му. Появата на подс. Р.Р. в момента, в който баща му е наръгал свид.А.А.,
призивите му да излязат навън, причинените на другите пострадали наранявания.
Показанията на свидетелката кореспондират с показанията на свид. А.А. и свид. А.Ш.,
поради което и се ценят с доверие.
Съдът цени
като обективни и достоверни показанията на свид. М.М., в които същата излага
факти относно обстоятелствата, че е била с дядо си- подс.Р.Р. в буса, че
вечерта са били спрени от свид. А.А., след което е имало размяна на реплики, че
са свалили дядо й на земята и са го ритали, идването на баща й, удрянето от
свид.Й.А. по стъклото на буса с желязо в резулат, на което и то се счупило. В тази им част
показанията й кореспондират с показанията на свидетелите: Т.М., А.Н., З.М., Н.Р.,
поради което и съдът ги кредитира с доверие.
Не се
кредитират с доверие показанията на свид. М.М., в които същата твърди, че баща
й не е носил пушка на инкриминираната дата, не е стрелял, както и че е отишъл
сам там, че тя се е прибрала с дядо си и
баща си оттам като изолирани от събрания по делото доказателствен материал.
Ценят се
изцяло с доверие показанията на свид. Р.Н.,
като достоверни и обективни . Макар и на крехка възраст свидетелят
последователно описа непосредствено пред съдебния състав лично възприетото от
него, а именно че подс. Р. Р. е стрелял срещу него и близките му и го е
прострелял, след което той се е скрил под каруца, намираща се на улицата.
Показанията му кореспондират със заключението на изготвената СМЕ, с показанията
на свид. А.Н. и свид. Й.А., поради което и се ценят от съда.
Като
обективни, логични и последователни съдът цени показанията на свид. А.Ш., в
които същия подробно описва спирането на подс.Р.Р., разговора му със свид. А.А.,
появата на подс.Р.Р. с пушка и хората от рода му с камъни и буркани.
Затварянето на портите на ул.****№* от него, свид.М.А. и А.А., хвърлянето на буркани и тухли от двете рода едни срещу други.
Нанасянето на удар с нож от подс.Р.Р. на свид. А.А., произвеждането на няколко
изстрела с пушка от подс.Р.Р., зареждането й с патрони, които се намирали в
джоба му, удара с приклада по магазина на свид. А.А., в резултат на който е
произвел изстрел, при който се е самопрострелял.
Не се
кредитират като достоверни показанията
на свид. А.Ш. дадени в съдебното следствие единствено относно факта, че
подс. Р. Р. е слязъл сам от буса, след като
подс.Р.Р. е прострелял свид.Й.А. и свид. А.А. е отишъл да му помага, доколкото от
една страна са диаметрално противоположни на обясненията на подс. Р.Р., свид.
Т.М. и свид. А.Н., а от друга с оглед заключението на комплексна експертиза, според която телесните увреждания на подс. Р.Р. не могат да
бъдат нанесени, докато е бил седнал вътре в буса, следователно са нанесени
извън него, още повече че е безспорно между страните по делото, че след
произвеждането на изстрелите от подс. Р.Р.,*** са тръгнали да се прибират вътре.
Показанията
на свид. З.М. съдът цени с доверие като обективни и последователни, в частта, в
която излага факти относно нанесените удари по буса от свид. Й.А., докато в него са били подс. Р.Р. и дъщеря й свид.М. М., нанесените удари с юмрук в главата на
дъщеря й, отправянето на обиди от свид.А.А. към подс. Р.Р.. Дърпането на последния
от буса и свалянето му на земята от свид.А.А., нанесените му там удари. Съдът цени с доверие и изнесените от нея
факти, че жените от рода на подсъдимите
са викали, че ги убиват. Като кореспондиращи с всички събрани по делото
доказателства съдът
кредитира и изнесените от нея факти, че подс. Р.Р. се е появил с пушка и е стрелял. Ценят се
като достоверни и изложените от нея обстоятелства свързани със сигнализирането на органите на реда от подс.Р.Р.,
подадената жалба във връзка с
публикуваната й снимка във Фейсбук, както и че лице
от техния род посочен с малко име- Ш. е бил с тръба в ръката, когато са
тръгнали към буса.
Не се ценят
като достоверни твърденията на свид.З.М., че подс.Р.Р. е видял главата на баща
му в кръв, че свид. Й.А. е посегнал към подс. Р.Р. с тръбата, която е носел и
той тогава е стрелял по него, както и че лица от родата на подсъдимите не са
хвърляли предмети по живущите на ул.****№*, доколкото същите са в унисон
единствено с обясненията на подсъдимите и според съда с тези си показания същата
желае да защити подс.Р.Р., с когото живее на семейни начала.
Съдът цени като достоверни и обективни показанията на свид.А.А. в
частта, че на инкриминираната дата подс.Р.Р. е извикал служители на реда, които
са отишли в къщата на ул.“**** №* и са предупредили Н. А. да не се конфронтира с него, както и че той
е разговарял с подс.Р.Р., докато е бил в буса, в който е била и внучката му .
Ценят се с доверие и показанията му, че подс.Р.Р. е стрелял с ловна пушка като е
произвел няколко изстрела, зареждайки патрони, които били в джоба му, един от
които е улучил буса на баща му и свид. Й.А., на който той е отишъл да помогне и
докато е бил в гръб към подс.Р.Р., той
му е нанесъл удар с нож в плешката. Възприема се като достоверно и
твърдението му, че пред къщата на ул.“****
„ №* са били отишли голяма част от рода на подсъдимите- свид.М.Р., свид.З.М.,
свид.С.С., брат му, както и показанията му, че произведените от подс.Р.Р.
изстрели са причинили телесни увреждания на свид.Й.А., свид.М.А., свид.А.А. и свид.
Р. Н., както и че всички по- късно са
влезли в къщата, затворили са й портите и през тях близките на подсъдимите са
хвърляли керемиди, камъни и други неща. По отношение на тези обстоятелства показанията
на свидетеля кореспондират с показанията на свид. Ж.Ж., обясненията на
подсъдимите, свид.С.С., свид. Т.М., заключенията на СМЕ и пострадалите лица,
поради което и се ценят с доверие.
Съдът не кредитира с доверие показанията му, в частта че не се е
карал с подс. Р.Р., както и че последния
му е казал „Р. да ви утрепе вас всичките“
, както и че не е удрял подс. Р.Р., като счита, че със същите свид. А.А. желае
да защити и оправдае неправомерното си
поведение.
Показанията на свид.М.А. съдът цени като обективни и последователни,
кореспондиращи изцяло със събрания по делото доказателствен материал- писмени /
експертни заключения/ и гласни доказателства- показания на свидетели. В тях се
излагат обстоятелства, които потвърждават безспорно установеното по дело, че подс. Р. Р. е стрелял
и е причинил телесни увреждания на свид. Й.А., свид. А.А., свид. М.И. и
свид. Р.А., както и появата на близките на подсъдимите, които са хвърляли по
тях бутилки.
Съдът цени показанията на свид. Й.А. в частта, в която излага
факти относно произведените изстрели от подс. Р.Р., при които
е уцелил буса на баща си и него, проведения разговор между свид. А.А. и
подс. Р.Р., както и изваждането на ножа от тялото на А. от страна на подс. Р.Р.,
скриването на свид. Р.Н. под каруцата. Ценят
се с доверие и показанията, че при първия произведен от подсъдимия Р.Р. изстрел
е уцелен той и буса на подс. Р.Р.. В тази им част показанията на свидетеля
кореспондират с обясненията на подсъдимите, поради което и се ценят от съда с
доверие.
Не се възприемат като обективни от съдебния състав показанията на
свидетеля, че не е държал тръба в ръцете си, с която да е нанясял увреждания, предвид
показанията на свид. Т.М., свид.Л.А., обясненията на подс.Р.Р. и заключенията
на съдебно медицинската и комплексната експертиза. Според съдът свидетелят
отрича тези обстоятелства, за да не се уличи в извършване на престъпление,
което е негово право, както и да защити
и оправдае противоправното си поведение.
Съдът кредитира с доверие като последователни, логични и обективни
показанията на свид. З. Р.М., в които се излагат факти относно нараняването на
свид. Й.А., произведените от подсъдимия Р.Р. изстрели с пушка по магазина,
ползван от А.А., произведения изстрел след като е чупел стъклата на магазина й с
приклада на пушката, при което се е самопрострелял, ударите и изстрели по
портите на къщата. Извеждането на раненените с бус до лечебно заведение.
Посочените обстоятелства свид. З.М. непосредствено е възприела, скрита до една
от каруците на улицата, след затварянето на вратите на къщата на ул.****№*,
поради което се ценят с доверие.
Ценят се с доверие като обективни и последователни показанията на
свид. Н. С.Р.- майка на С.А.. От същите се установя причината за настъпилия
конфликт между страните, предходния инцидент, при който подс. Р.Р. е стрелял,
както и че на инкриминираната дата синът й е бил прострелян, като тя не е
видяла точно кой е стрелял, но е възприела останалите свои роднини и тяхното
състояние, оправените заплахи от страна на рода на подсъдимите, хвърляните през
оградата предмети.
Съдът кредитира с доверие като достоверни, обективни и последователни
и показанията на свид. А.Й.А., от които се установява, че е бил прострелян от
подс. Р.Р., както и другите лица, причиненото увреждане на свид. А.А. и
момента, в който това се е случило, затвярянето от него и свид. А. и свид.М.А.
на вратите на къщата. Предходния случай, при който подс. Р.Р. отново е стрелял
с пушка срещу тях, намерената и предадена от него гилза на органите на реда,
обстоятелството, че е чул няколко изстрела. Съдът кредитира с доверие и показанията
му, в които описва оръжието, с което подс. Р.Р. е стрелял- ловна пушка, с две
цеви успоредно разположени една на друга, рязана. Хвърлянето на предмети-
шишета, буркани от близки на подсъдимите към тяхната къща след затваряне на
портите й. Същите кореспондират с показанията на свид. М.А., заключенията на
СМЕ, частично с обясненията на подс. Р.Р./ относно стрелбата и пушката/, свид.
А.А., протокола за доброволно предаване, поради което се кредитират с доверие.
Съдът счита, че показанията на свид. Р.А. са обективни и
последователни и като такива следва да се ценят с доверие. Същата потвърждава
идването на подсъдимите към дома им и техните близки със сопи и тояги,
произвеждането на изстрели от страна на подс. Р.Р. с пушка, с която бил стрелял
и преди това, затварянето на вратата и последващите изстрели по вратата и магазина на свид. А.А.. Причинено й телесно
увреждане в дясното бедро. Същите кореспондират със заключението на СМЕ,
показанията на свид.С.С. и А.А., частично с обясненията на подс.Р.Р., предвид
което и се ползват при изграждане на фактическата обстановка по делото
Ценят се с доверие и показанията на свид. А.Н., от които се
установява, че на инкриминираната дата е причинено телесно увреждане на сина й-
Р.А.Н., поради което се е наложило да бъде приет в лечебно заведение, като кореспондиращи с показанията на свид.А.А.,
свид.Р.Н. и заключението на СМЕ.
Ценят се от съдебния състав и показанията на свид. М.И., като
последователни, обективни, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал- показанията на пострадалите лица и заключенията на СМЕ. От тях се установява, че
е простреляна от подс. Р. Р., който е
стрелял с огнестрелно оръжие- пушка, телесните й увреждания, затварянето
на портите на къщата на ул.****№*, чупенето на стъклата на магазина на свид. А.А.
и откарването после на всички ранени лица в болничното заведение. Същите кореспондират
със заключенията на СМЕ, показанията на
другите пострадали от стрелбата лица, частично от обясненията на подс.Р.Р.
и показанията на свид. Зл.М..
Показанията на свид. Р.И.
не допринасят за разкриване на обективната истина, доколкото същия и в
досъдебното производство и в съдебното
следствие последователно твърди, че не е видял нищо, само е чул шумове и после
е разбрал от майка си за инцидента.
Показанията
на свид. Е.А. съдът счита, че не установяват факти и обстоятелства свързани с
предмета на делото, поради което и същите не следва да се обсъждат.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Д.Г. в частта, че снимка на свид. З.М.
е била публикувана в Интернет като под нея е бил поставен обиден коментар от
лице живущо на ул.****№*, сочено с малко име С.
В тази им част същите кореспондират с обясненията на свид. З.М. и подс. Р.Р.,
както и с приложените по делото писмени доказателства- жалба. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелката дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 от НПК относно обстоятелствата, че след като е
разбрал за снимката на жена си в Интернет лично от лицето, което я е качило,
подс. Р.Р. много се ядосал. Изложеното от нея
твърдение, че не помни това
обстоятелство, поради което и не го е съобщила при разпита си, се възприема от съда като основателен довод с
оглед изтеклия период от време.
Ценят се с
доверие и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, в които същата е посочила, че е разбрала
от свид. З.М., че подс. Р.Р. има газов пистолет, като счита, че отричането на
това и твърдение пред съдебния състав е с цел да защити своя роднина- подс. Р.Р..
Съдът цени с
доверие показанията на свид. С.С. с прякор „***** / ****/“ като обективни,
логични и достоверни. От тях се установява, че е бил предизвикан подс. Р.Р. от
свид. А.А. , който е излязъл на улицата и го е извикал, за да се разберат. Спирането на буса, в който са били подс. Р.Р.
и внучката му. Ударите по предното стъкло на буса, след което той и други
близки на подсъдимите са тръгнали да им
помогат, но докато са стигнали подс. Р.Р. е бил свален от буса и удрян, в
резултат на което главата му е била окървавена. Ценят се с доверие и
показанията му, че подс.Р.Р. е произвел изстрели с пушка, както и хвърлянето на
камъни от хората и от двата рода. Кредитират се като обективни и твърденията
му, че подс. Р.Р. *** . Същите са
последователни и кореспондират с обясненията на подс.Р.Р., свид.Т.М., свид.А.Н., свид.З.М. и свид.Н.Р., поради което
и съдът ги цени с доверие.
Доколкото обясненията
на подсъдимия Р.Р. имат двуяка роля-
доказателствено средство и средство на защита, следва същите да бъдат внимателно
анализирани, съпоставени с целия доказателствен материал по делото, след което
същите да се приемат или отхвърлят като недостоверни, нелогични и
непоследователни. Съдът кредитира с доверие и цени като обективни, логични и последователни обясненията на подсъдимия, в които същия сочи датата на деянието, обстоятелството,
че се е прибирал с буса, заедно с внучката си М.М. от борсата, че е бил спрян
от свид. А.А. ***, който му е казал да
не вика повече сина му, служители на реда у тях, като кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал, който и не е спорен между
страните по делото. Съдът цени с доверие обясненията на подсъдимия Р.Р., че е наръгал с нож свид. А.А., който е взел от
буса, както и че сина му подс. Р.Р. е стрелял, като кореспондиращи с
показанията на свидетелите и обясненията на подс. Р.Р.
Съдът
възприема като обективни, достоверни и логични и изложените от подсъдимия в
обясненията му факти, относно обстоятелството, че е бил свален от буса от свид.
А.А., който го е хванал за ризата, след което той и свид. Й.А., А.А. са
започнали да го бият като са му нанасяли удари в гърба, доколкото в тази им
част същите кореспондират с показанията на свид. Т.М., свид. А.Н., свид. С.С. и
със заключението на СМЕ, констатирала телесни увреждания по подсъдимия.
Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия дадени
в хода на съдебното следствие, след прочитане на обясненията му от ДП на осн.
чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК, в частта, че ножа, с който е нанесъл удар на свид. А.А. е
бил джоба му, доколкото е нелогично при
описаното от него, насилствено изваждане от буса да е успял да извади ножа от
жабката на автомобила, да го сложи в джоба си
и след като е удрян да го е извадил и наръгал свид. А.А..
Съдът не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия дадени в съдебното следствие, че
свид. А.А. го е ударил с брадва, тъй като същите се различават от обясненията
му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК, в които е
посочил, че същия му е нанесъл удари с юмруци в лицето, а на З. сина – свид. А.А. е този, който го е
ударил с брадва. Тези обяснения от ДП са дадени непосредствено след случилото
се, поради което и съдът счита, че същите са обективни, а не израз на правото
му на защита, още повече че са дадени в присъствието на упълномощен от него
защитник, след привличането му в качеството на обвиняем.
Съдът цени
като обективни, достоверни и логични обясненията на подс. Р.Р. дадени на ДП, приобщени на осн. чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК , в
които е посочил начина, положението на свид. А.А. спрямо него при наръгването с
нож, а именно, че свидетеля е бил с гръб
към подсъдимия, който е замахнал с дясната си ръка и го е наръгал в гърба. Не
се възприема тезата на подсъдимия изложена в с.з, че при разпита му в ДП е бил
шокиран и каквото му е кажела полицайката, той е потвърдил, че е истина, т.е да
му е оказвано каквото и да е давление, тъй като на разпита му е присъствал
упълномощения му защитник, който е охранявал правата и интересите му през целия
ход на ДП. Същите съдът възприема като средство на защита, поради което и не ги
кредитира с доверие.
Обясненията на
подсъдимия Р.Р. дадени в с.з съдът след като съпостави с останалия събран по
делото доказателствен материал кредитира с доверие относно следните факти: наличие на влошени
взаимоотношения между живущите на двата адреса, публикуването на снимка на жена
му във Фейсбук с обиден коментар под нея, удрянето с чехъла от Н. А. по колата
му, отправените обиди и закани и уведомяването от него на служители на реда,
които дошли на място и предупредили лицата да не саморазправят. В тази част
обясненията му кореспондират с приложените по делото писмени доказателства,
показанията на свид.З.М. и свид. Д.Г., свид. Ж.Ж., свид.М.Р. и свид.С.А.. Ценят
се като обективни и хронологично последователни и обясненията на подсъдимия, че
свид. А.А. *** и го е предизвикал да отиде при него и да се „разберат“, че около спрелия бус на баща му
се били събрали: свид. М.А., свид. М.И., свид. Й.А. с прът в рака, свид. А.А. с
дървена тояга и свид. А.А., както и че свид. Й.А. счупил предното стъкло на буса. Кредитира
се с доверие даденото от него описание на ловна пушка- две цеви, успоредно
разположени, рязана, доколкото се потвърждава от показанията на свидетелите,
непосредствено възприели я. Ценят се с доверие обясненията му, че е стрелял за
първи път, след като баща му е бил извън буса, след това е насочил оръжието към
свид. Й.А., като е бил на няколко метра от него и го е уцелил в крака и той е
паднал, че е видял дъщеря си да тича към дома им, след като е бил вече един път
стрелял, ударите по баща му, след като е
бил на земята, стрелбата при която е засегнал буса, доколкото кореспондират с
показанията на свид.М.М. и обясненията
на подс.Р.Р.. Произведените от него няколко изстрела, както и обстоятелството,
че в джоба му е останал един патрон, предвид установените на
местопроизшествието гилзи и намерения патрон в джоба му предаден с протокол за
доброволно предаване.
Не се
кредитират с доверие, обясненията му, че първия път е стрелял във въздуха, че
свид. Й.А. е насочил срещу него тръба, поради което и той го е прострелял,
както и че свид. А.А. също е бил тръгнал срещу него в този момент, поради което
и баща му го е наръгал с нож, след което него някой е прострелял и той нищо не
помни. Не се възприема, че последния изстрел е по керемидите, за да спрат да
хвърлят, както и че е целял с действията си да защити баща си и дъщеря си. Тези
изложени от подсъдимия обяснения съдът счита, че са израз на правото му на
защита, доколкото са изолирани и непотвърдени от показанията на разпитаните
свидетели по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Подсъдимият Р.Р.Р. е годен субект на
престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние
на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Р.И.Р. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
С оглед изложената фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимият Р.Р.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
116 ал.1 т.4 и т.6, във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК за това, че на 02.07.2017 г. към
21:00 часа в гр. П. на ул. ****пред къща с административен адрес №*, по начин и
със средство опасно за живота на мнозина, извършил опит умишлено да умъртви
повече от едно лице, между които и две малолетни лица, а именно – М.Р.И., ЕГН **********, Й.Р.А., ЕГН **********, А.Й.А., ЕГН**********,
Р.А.А., ЕГН **********, М.П.А., ЕГН **********, Р.И.А., ЕГН **********, С.М.А.,
ЕГН ********** и Р.А.Н., ЕГН **********, като деянието е останало недовършено
по независещи от него причини.
От обективна страна подсъдимият Р.Р.Р. чрез произвеждането на изстрели с огнестрелно
оръжие годно за стрелба, насочено срещу
множество събрали се на едно място лица- жени, мъже и деца е причинил
огнестрелни рани в главата, коремната област, гръдния кош и крайниците на
пострадалите лица. Подсъдимият е
произвел няколко последователни изстрела със средство годно да причини смърт- ловна
пушка, снарядена с патрони кал.12, предназначени за стрелба с пушка кал.12,
като изстрелите са произведени от близко разстояние, в жизнено важни области от
човешкото тяло.
Деянието е приключило във фазата на
опита. Касае се за довършен опит, тъй като изпълнителното деяние е завършено, но
исканите от дееца и предвидени в закона обществено опасни последици не са
настъпили по обективни причини, независещи от неговата воля.
Налице е квалифициращото обстоятелство
по чл. 116, ал.1, т.4 от НК, тъй като подсъдимият е извършил опит за убийство
на повече от едно лице- на осем лица, две от които са и малолетни лица. За да е
налице тази квалификация е необходимо, освен обективно да бъде установено
осъществяването на опит за убийство на повече от едно лице, от субективна
страна следва умисълът за убийство да е възникнал предварително или по време на
извършване на опита за убийството на
първото лице. Такъв умисъл има и когато решението за убийство на другите лица е
взет непосредствено след първото убийство, респективно опита за него и
извършеното фактически представлява продължение на едно престъпление.
/Постановление № 14 /1963 г. на Пленума на ВС/ . В конкретния случай, в
изключително кратък период, непосредствено едно след друго, подсъдимият е
произвел няколко изстрела с едно и също оръжие, като последващите първия
изстрел, прострелвания представляват продължение на същото
престъпление.
Към датата на деянието С.М.А. и Р.А.Н.
са били малолетни лица, поради което и според съда е налице и това
квалифициращо деянието обстоятелство.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл. 116,
ал.1, т.6 от НК, а именно че подсъдимият
е направил опит да умъртви пострадалите лица по начин и със средство, опасно за живота на мнозина. Използваното от подс. Р.Р. средство-
ловна пушка развивава голяма енергия и сила и е
създало реална опасност от причиняване
смъртта на поне още едно лице- т.15 от Постановление № 2- 57г. на Пленума на ВС.
В настоящия случай от произведените изстрели са настъпили увреждания на осем лица,
които са се намирали в близост едно до
друго на улицата, а С.А. е бил вътре в двора на къщата, т.е в периметъра.
Следователно е налице широк обсег на действие на използваното от подсъдимия
средство за извършване на престъплението. Още повече, че според събраните по
делото гласни доказателства / обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
и разясненията на вещото лице/ използваната ловна пушка е рязана, т.е била е без шок, като подсъдимият е
използвал стандартни и самоделно приготвени боеприпаси, поради което и след
изстрелването, сачмите са се
разпространили в различни посоки и са поразили
голям брой лица и вещи. Предвид изложеното съдът счита, че подсъдимият е
извършил деянието по начин и със средства опасни за живота на много лица,
намиращи се на местопроизшествието.
Според настоящия съдебен състав не е
налице квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.11 от НК, а именно
деянието да е осъществено по хулигански подбуди. Съобразно т. 19 от
Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС, изм. С т.9 б|“д“ от Постановление №7/06.07.1987г.
на Пленума на ВС, Р №82/03,03.1980г. по н.д. №59/1980г. ІІ н.о,
Р№307/14.05.1971г. по н.д.№ 192/1971г. ІІ –ро н.о, Р№*/17.01.1985г. по н.д
№676/1984г.ІІ н.о, квалификацията на
т.11 е налице, когато деецът е извършил
престъплението подтикван от хулигански мотиви. В конкретния казус с оглед
влошените отношения между страните, подаваните множество жалби едни срещу
други, публикуването на снимката на жената на подс. Р.Р. с обиден коментар под
нея във Фейсбук, за което са му казали и той много се ядосал и сезирал органите
на реда, следва да се приеме, че е налице
вражда между двата рода т.е лични негативни отношения, поради което и
извършеното от подсъдимия деяние на инкриминираната дата е кулуминацията на
това негово отрицателно отношение към живущите на ул.****№* и техните близки, а
не желание чрез деянието си да покаже и демонстрира явно неуважение към
обществото, пренебрежение към съществуващите правила и човешката личност. В
тази насока следва да се отбележи и че непосредствено преди деяние, подс. Р.Р.
с оглед отправените му обидни думи и заплахи е потърсил съдействие от органите
на реда, които са дошли на място и са отправили и към двете страни
предупреждения да не се саморазправят. Следователно подс. Р.Р. не само е
запознат със съществуващия в страната правов ред и норми на законосъобразно
поведение, но и го спазва- подавал е множество жалби, с които е търсил защита
на правата си и тези на членовете на
семейството си. Предвид изложеното съдът счете, че не е налице квалификацията
на т.11, поради което и оправда подсъдимия по това обвинение.
От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Същият е предвиждал обществено опасните последици на
своето деяние и е целял настъпването им. Подсъдимият Р.Р. ясно е съзнавал, че
пострадалите лица са в непосредствена близост едно до друго и произведените от
него изстрели със средство, което е годно да причини смърт, от близко
разстояние, насочени към уязвими места на човешкото тяло спрямо лица част от
образувалата се тълпа, неизбежно ще доведат до причиняване на несъвместими с
живота на лицата телесни увреждания.
Настоящият съдебен състав не приема,
довода на защитата, че подсъдимият е извършил деянието при условията на
неизбежна отбрана или пък при превишаване на нейните предели. За да е налице
убийство, респективно опит за убийство, извършено в условията на неизбежна
отбрана или при превишаване на нейните предели, е необходимо да бъде установено
наличието на пряко и непосредствено нападение от страна на пострадалия, когато
е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и
обществени интереси, личността и законните права на гражданите, като неизбежна
отбрана не се допуска при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение. Само
при противоправно и непосредствено нападение, нападнатият има право на активна
защита. Наред с това, съгласно трайната съдебна практика, когато деецът
предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на пострадалия, не
може да се позовава на неизбежна отбрана и на превишаване на нейните предели /Р
270-79-І/. По делото беше безспорно установено, че след като подс. Р.Р. е чул
от жените от своя род, че ще убият баща му и дъщеря му, той е взел от дома си
незаконно притежаваната от него ловна пушка и е тръгнал към тях, без преди това
да установи същите нападнати ли са, от кого, имат ли наранявяния, следователно
е налице предварителна подготовка да посрещне нападението. В тази насока са и
показанията на свид. С., който казва, че всеки един от рода на подсъдимите е
взел по нещо и е тръгнал към другия род, защото „ то не може така без нищо“.
В настоящия казус данните по делото
сочат, че подсъдимият предварително се е въоръжил и с пушката е излязъл на
улицата, където е срещнал пострадалите. Предвид това съдът счита, че доколкото
подсъдимия не е действал в условията на неизбежна
отбрана, се явява безпредметно обсъждането на това, дали подсъдимият е действал
при превишаване пределите на неизбежната отбрана и дали това превишаване се
дължи на уплаха или смущение.
Съдът счита, че деянието осъществено от
подс. Р.Р. не може да бъде квалифицирано по чл. 118 от НК, тъй като решението
за извършване на деянието следва да е
възникнало внезапно в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния или негови
близки , и, от друга , то да е извършено
в състояние на силно раздразнение. Състоянието на силно раздразнение съобразно
трайната съдебна практика се определя като такова, при което съзнанието на дееца е
овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от
тях. Касае се за физиологичен афект, при който е налице само едно ограничение в
значителна степен на ръководене на постъпките, а не до патологичен, при който е
изключена способността на дееца да ръководи постъпките си- П№2/57г. на Пленума
на ВС. Състоянието на силно раздразнение
е краткотрайно и поради това всички обтоятелства предвидени в състава на
престъплението по чл.118 от НК трябва да се осъществят за кратко време-
Р№133/03.07.1995г. по н.д.№2/1995г. І-во н.о. В конкретния случай съдебния състав
не приема, че деянието е осъществено в хипотезата на чл.118 от НК, тъй като от
една страна решението на подсъдимия Р.Р. не е взето внезапно, напротив както
беше посочено и по- горе е налице подготвеност- взел е пушката и е излязъл на
улицата, след което е започнал да стреля по пострадалите лица. От друга страна в
хода на ДП е назначена и изготвена КСППЕ, според която подсъдимия в
хронологична последователност е изложил случилото се, т.е липсва стеснено
съзнание, характерно за физиологичния афект. У подсъдимия не са установени
неудовлетворени емоции, липсва отпадналост, дезорганизация, неспособност за активни действие след случилото се, видно
от заключението на експертизата, продължителността
на деянието от около 10-15 минути, както и многократно повтаряните действия по
зареждане на пушката от страна на подсъдимия, не могат да бъдат определени като
краткотраен момент на импулсивност и неповлияност. Заключението на ДКСППЕ в
хода на съдебното следствие установи, че поведението на подсъдимия преди, по
време и след инцидента- отправена му реплика от страна на свид.А.А. е съответно на личностовите му особености и
емоционалната му нагласа спрямо сложилата се ситуация и няма облик на особено състояние, излизащо извън рамките
на обичайното. Не е изпаднал в паника, няма данни за дезорганизираност. Предвид
изложеното съдът счита, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 118
от НК.
При индивидуализирането на наложеното на
подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление съдът счита следното:
Обществената опасност на деянието е
изключително висока, предвид обстоятелството, че с него се засяга най-ценното
човешко благо- животът, поради което и предвидените в правната норма наказания
са най- тежките в системата на българското наказателно право. Като оттегчаващи
вината обстоятоятества съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието, броя на квалифициращите деянието обстоятелства и броя на пострадалите
лица. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на подсъдимия, дадените обяснения, в които призна произведени от него четири
изстрела с огнестрелно оръжие – пушка; безукорното му процесуално поведение, фактът,
че е сезирал органите на реда, да дойдат същия ден, за да решат споровете на
място, около 30 минути преди инцидента,
обстоятелството, че е бил
провокиран от страна на подс. А.А. след тръгването на полицаите, упражненото
насилие спрямо баща му и дъщеря му, характера и вида на уврежданията реално причинени
на пострадалите лица – пет от пострадалите лица са с леки телесни повреди, а
другите трима със средни телесни повреди, както и че деянието е приключило във фазата на опита. При определяне на наказанието съдът отчете степента
на осъществяване на намерението и причините, поради които то е останало
недовършено, степента на засягане на обекта на посегателството, мотивите и
подбудите, причините, поради които не е настъпил този резултат, като предвид
недовършеността на престъплението и изложените по- горе многобройни смекчаващи
вината обстоятелства се обосновава извод, че и най-лекото наказание, предвидено в
закона, е несъразмерно тежко за извършеното престъпление, предвид ниската
степен на осъществяване на намерението му и с оглед факта, че същият е могъл да изпълни
намерението си, като продължи да стреля, но не го е сторил, което обосновава
приложението на чл.58б. „а“, във вр. С чл. 55 ал.1 т.1 НК и слизане под
минимума на наказанието, предвидено в санкцията на закона. В тази насока са Решение № 328 от 22.VI.1976
г. по н. д. № 305/76 г., I н. о. на ВС, т.8 от Постановление № 3/ 1970г. на Пленума на
ВС, Решение № 39 от 30.I.1974 г. по н. д. №
866/74 г., I н. о., Решение № 513 от
11.ХI.1980 г. по н. д. № 529/80 г., I н. о.
Гореизложеното обуслови налагане на наказание в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
Според преценката на настоящия съд това
наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната
така и на генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
По отношение на деянието по чл.339 ал.1 от
НК
При
така установената и изложената фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият
с действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.
От обективна страна,
подсъдимият Р.Р. на 02.07.2017 г. към 21:00 часа в гр. П. на ул. ****пред къща с
административен адрес №* е държал огнестрелно оръжие – 1 бр. ловна пушка 12-ти
калибър /неустановени марка и модел/ и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 4 бр.
ловни патрони, калибър 12х70, без да има за това надлежно разрешително.
Категорично и безспорно от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото- протокол за
оглед на местопроизшествие и заключението на СБЕ се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимият е произвел изстрели с боеприпаси кал.12х70, при което на местопроизшествието
са останали четири броя гилзи, части от
стандартни ловни патрони кал.12х70, които са иззети при огледа на
местопроизшествието на 02.07.2017г. По
несъмнен начин се установява и че в джоба на панталона на подс. Р.Р. е имало
един брой патрон стандартен, ловен, кал.12x70, №11/0, който той не е изстрелял на инкриминираната дата,
същия е веществено доказателство по делото. Следователно общия брой на държаните от него
боеприпаси кал.12х70 е бил 5, но доколкото на подсъдимия Р.Р. е повдигнато
обвинение за държане на четири броя боеприпапси кал.12х70 и липсата на
изменение на обвинението в тази част съдът го призна за виновен за държане на
четири броя боеприпаси.
Патроните държани от подс. Р.Р.
на инкриминираната дата са били технически изправни и годни да произведат
изстрели и съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представлявали боеприпаси. Използваната от подс.Р.Р. ловна пушка представлява огнестрелно оръжие по смисъла на
чл.4 от ЗОБВВПИ за държането на които е следвало да има разрешение.
От обективна страна е налице липсата на надлежно разрешение от
компетентните за това органи. Подсъдимият Р.Р.Р. не притежава
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие
и боеприспаси, както и не му е издавано удостоверение за уведомление по чл.54 ал.1 и ал.4 и §11 от ЗОБВВПИ за притежавано от него неогнестрелно оръжие, видно от справка изготвена
от Началника на ІІІ-то РУ- П./ л.114 т.ІV-ти от ДП/.
Налице е изпълнителното деяние „държане“, доколкото
безспорно се установява по делото, че подсъдимия Р.Р. на инкриминираната дата е
установил и упражнявал фактическа власт върху 1 бр. ловна пушка 12-ти калибър
/неустановена марка и модел/ и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 4 бр. ловни
патрони, калибър 12х70. Като съобразно трайната съдебна практика е ирелевантно за съставомерността на деянието времето, през
което той ги е държал.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл-
подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и неговите
обществено-опасни последици, като е искал и се е стремял към тяхното
настъпване.
При определяне на наказанието за
извършеното престъпление по чл.339 ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства- чистото му съдебно минало, безупречното му процесуално
поведение, направеното самопризнание, сезирането на органите на реда,
непосредствено преди ескалацията на конфликта, а като отегчаващи вината
обстоятелста- използването на огнестрелното оръжие на публично място в
присъствието на много хора, причинените с него увреждания и факта, че две
седмици по – рано отново го е използвал пред къщата на ул.****№*. Ето защо на
основание чл.54 от НК съдът счита, че наказанието следва да се индивидуализира под
средния размер на предвиденото и да се наложи наказание в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода. Според преценката на настоящия съд това наказание
се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на
генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
Описаните по-горе престъпления са извършени от подс. Р.Р., преди за което и
да е от тях да е имало влязла в сила присъда и същите са в условията на идеална
съвкупност. Ето защо на основание чл.23 ал.1 от НК съдът следва да наложи на
подсъдимият Р. едно общо наказание от наложените две с настоящата присъда, а
именно най-тежкото наказание - СЕДЕМ години лишаване от свобода. Това наказание
е най-справедливото в случая, с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца и ще изиграе своята превъзпитателна функция и не се налага да
се увеличава по реда на чл.24 от НК. С
оглед размера на наложеното едно общо най- тежко наказание на подсъдимия, съдът
счита, че следва наказанието да бъде реално изтърпяно, като на основание чл.57,
ал.1, т.2 б“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване
на наложеното едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият Р.Р.Р.
е бил задържан под стража по настоящото дело, от определеното наказание лишаване
от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК, считано от 02.07.2017г. до влизане на присъдата в сила, като един задържане под стража следва
да се зачете за един ден лишаване от свобода,
По отношение на подс. Р.Р..
С оглед изложената фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимият Р.И.Р.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
115 вр. с чл.18 ал.1 от НК, като на 02.07.2017г. около 21:00 часа в гр.П., на
ул.****пред къща с административен адрес №* извършил опит умишлено да умъртви А.Ш.А.
с ЕГН **********, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини.
От
обективна страна подсъдимият Р.Р.
е нанесъл удар с хладно оръжие, с което е причинил прободна порезна рана, проникваща в гръдния
кош, наличие на въздух в гръдния кош, повече вляво и в средостението, наличие
на въздух в меките тъкани на гръдния кош, счупване на лява лопатка и счупване
на четвърто ребро вляво. Прободната рана, проникваща в гръдния кош и довела до
наличие на въздух в него е довела до нараняване проникващо в гръдната кухина,
което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като опасността
за живота му е била реална и неминуема без оказване на своевременна
висококвалифицирана медицинска помощ, поради което му е извършена оперативна интервенция в спешен
порядък.
В конкретния случай, подсъдимият е
нанесъл един удар със замах с нож от близко разстояние, при което е нанесъл
силен удар в жизнено важна област от човешкото тяло на пострадалия А.А.,***.
Деянието е приключило във фазата на
опита. Касае се за довършен опит, тъй като изпълнителното деяние е завършено,
но искането от дееца и предвидени в закона обществено опасни последици не са
настъпили по обективни причини, независещи от неговата воля, а именно
оказването на спешна, висококвалифицирана медицинска помощ на пострадалия.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл с целени, но ненастъпили вредни последици с оглед
оказаната медицинска помощ. Избраното от подсъдимия средство за извършване на
престъплението, начина на осъществяването му- от близко разстояние в жизнено
важна част на човешкото тяло сочи, че деянието е извършено при пряк умисъл-
Решение №20/1981г. по н.д. № 8/1981г. на
ОСНК.
Съдът не възприема доводите на защитата,
че деянието е осъществено в условията на неизбежна отбрана по следните
съображения. За да е налице убийство, респективно опит за убийство, извършено в
условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели, е
необходимо да бъде установено наличието на пряко и непосредствено нападение от
страна на пострадалия, когато е създадена реална и непосредствена опасност за
увреждане на държавни и обществени интереси, личността и законните права на
гражданите, като неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо, бъдещо или
завършено нападение. Само при противоправно и непосредствено нападение, нападнатия
има право на активна защита. В настоящия казус доказателствата по делото сочат
несъмнено, че осъщественото спрямо подсъдимия
нападение от свид. А.А. изразило се в сваляне от буса и нанасяне на
удари съвместно със свид. Й.А. в гърба и главата му е било преустановено към
момента, в който подсъдимия му е нанесъл удар с нож. В този момент свид. А.А. е бил наведен над
свид. Й.А., който е бил вече прострелян от подс. Р.Р. и се е опитвал да му
окаже помощ. Т.е липсвало е противоправно и непосредствено нападение от страна
на свид. А., от което подсъдимия да се защити. Изразената от него защитна теза,
че е нанесъл удар, тъй- като в този момент свид.А.А. и свид Й.А. били тръгнали
към сина му, както беше посочено и по- горе не се възприемат като действителни
факти, а като израз на правото на защита на подсъдимия. Безспорно с оглед
заключенията на СМЕ и ДСМЕ, обясненията на подсъдимия Р.Р. и показанията на
свидетелите, подсъдимият е нанесъл удар на свид. А.А. в гърба му, в
момент, в който последния не е извършвал каквито и да е било
противоправни действия по отношение на подсъдимия и имуществото му. С оглед на
всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав приема, че нападението е било
преустановено и след като счита, че по тази причина липсва неизбежна отбрана,
намира, че се явява безпредметно обсъждането на това, дали подсъдимият е
действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана и дали това
превишаване се дължи на уплаха или смущение.
Съдът счита, че деянието осъществено от
подс. Р.И.Р. не може да бъде квалифицирано по чл. 118 от НК, тъй като решението
за извършване на деянието следва да е
възникнало внезапно в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния или негови
близки , и, от друга , то да е извършено
в състояние на силно раздразнение. Състоянието на силно раздразнение съобразно
трайната съдебна практика се определя като
такова, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от
чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Касае се за физиологичен
афект, при който е налице само едно ограничение в значителна степен на
ръководене на постъпките, а не до патологичен афект, при който е изключена
способността на дееца да ръководи постъпките си- П№2/57г. на Пленума на
ВС. Състоянието на силно раздразнение е
краткотрайно и поради това всички обтоятелства предвидени в състава на
престъплението по чл.118 от НК трябва да се осъществят за кратко време-
Р№133/03.07.1995г. по н.д.№2/1995г. І-во н.о. В конкретния случай съдебния
състав не приема, че деянието е осъществено в хипотезата на чл.118 от НК, с
оглед заключението на ДКСППЕ, според която подсъдимия е бил в ясно съзнание, с
много добро отразяване на случващото се около него, като не е бил лишен от
възможността да прецени определени обстоятелства. Били са налице у него
неудоволствени емоции, като е реагирал
спрямо личностовите си специфики. Бил е повлиян от установените във времето
усложнени взаимоотношения и моментни
стимули, но състоянието му преди, по време и след инцидента е било присъщо за
него и особеностите на личността му, като не е излизало извън обичайните за
него поведенчески механизми. Преживяванията му не са довели до качествени нарушения
на психичното му състояние, т.е не е налице силно раздразнение по смисъла на
чл.118 от НК, поради което и извършеното от подсъдимия Р.Р. престъпление не
може да се квалифицира по чл. 118 от НК.
За индивидуализацията на наказанието
Обществената опасност на деянието е
изключително висока, предвид обстоятелството, че с него се засяга най-ценното
човешко благо- животът, поради което и предвидените в правната норма наказания
са най- тежките в системата на българското наказателно право. Оттегчаващи
вината обстоятелства съдът не отчете. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, дадените обяснения, в които
призна извършеното деяние, безукорното му процесуално поведение, усложненото му
здравословно състояние, възрастта му, както и нанесените му преди осъщественото
от него престъпление, удари от пострадалия и свид. Й.А., както и че деянието
е приключило във фазата на опита. При определяне на наказанието съдът отчете
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които то е
останало недовършено, степента на засягане на обекта на посегателството,
мотивите и подбудите, причините, поради които не е настъпил този резултат, като предвид недовършеността на
престъплението и изложените по- горе многобройни смекчаващи вината
обстоятелства се обосновава извод, че и
най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко за извършеното
престъпление, предвид ниската степен на осъществяване на намерението му и с оглед факта, че същия е могъл да изпълни
намерението си, като продължи да нанася удари, но не го е сторил, което
обосновава приложението на чл.58 б. „а“, във вр. С чл. 55 ал.1 т.1 НК и слизане
под минимума на наказанието, предвидено в санкцията на закона. В тази насока са Решение № 328 от 22.VI.1976
г. по н. д. № 305/76 г., I н. о. на ВС,
т.8 от Постановление № 3/ 1970г. на Пленума на ВС, Решение № 39 от
30.I.1974 г. по н. д. № 866/74 г., I н. о., Решение № 513 от 11.ХI.1980 г. по
н. д. № 529/80 г., I н. о.
Гореизложеното обуслови налагане на наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода.
Според преценката на настоящия съд това
наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на
личната така и на генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
С оглед размера на наложеното едно общо
най- тежко наказание на подсъдимия, съдът счита, че следва наказанието да бъде
реално изтърпяно, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият Р.И.Р.Р.
е бил задържан по настоящото дело , от определеното наказание лишаване от
свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 т.1 и
т.2 и ал.2 от НК, считано от 02.07.2017г. до 30.11.2017г., като един задържане
под стража следва да се зачете за един ден лишаване от свобода, както и времето
през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ считано от 30.11.2017
г. до влизане на присъдата в сила, като два дни домашен арест се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Причини
за извършване на престъпленията – незачитане на установения в страната правов
ред и телесната неприкосновеност на личността.
По отношение на веществените
доказателства, съдът постанови следното:
- Оригинал на
свидетелство за регистрация на МПС – товарен автомобил *****с рег.*****, Част I, находящ сена л.155 т.1-ви от ДП
и товарен автомобил *****с рег.***** оставен на съхранение в сектор „ПП“
при ОД на МВР-П., ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им М. А.Р.,
след влизането на присъдата в сила.
- 2 бр. СД
/дискове/ ДА ОСТАНАТ по делото до неговото
унищожаване.
- 1 бр. ръчен
часовник с надпис на циферблата „Seiko“ ДА СЕ
ВЪРНЕ на подсъдимия Р.Р. след влизане на присъдата в сила.
- 3 бр. гилзи
с надпис „11/0-09 Palletoni“, 1бр. гилза 12 калибър с надпис „Saga“ 12/70,
1 бр. патрон 12-ти калибър, 1 бр. сачма, залепена с лейкопласт на стъклена
подложка с надпис „682 М.А.-35 г., изх.№1678 от 03.07.2017 г.“ и 1 бр.
пластмасов прозрачен контейнер, съдържащ 1 бр. сачма ДА СЕ УНИЩОЖАТ по
предвидения в закона ред след влизането на присъдата в сила.
- 1 чифт
черни маратонки „Найк“; 1 бр.мъжки сини, скъсани дънкови панталони с черен
колан; 1 бр. мобилен телефон „Нокия“, черен със сив гръб, 1 бр. контактен ключ
за лек автомобил ДА СЕ ВЪРНАТ на
собственика им Р.Р.Р., след влизането на присъдата в сила.
- 1 бр.
дървен прът кафяв на цвят с дължина 85 см. и диаметър 4 см, 1 бр. метален прът
с дължина около 1 м. и диаметър около 2 см.; 1 бр.дървена бухалка с дължина
около 60 см. и 1 бр. детайл, с неправилна форма, сив на цвят ДА СЕ УНИЩОЖАТ като
вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Предвид
постановения съдебен акт, с който подсъдимият
Р.И.Р. е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият е
осъден да заплати на А.Ш.А. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
На
осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Р.Р.Р.,
е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Р.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв.
/три хиляди лева/.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Р.Р.Р. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.А. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Р.Р.Р., е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Й.Р.А. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Р.Р.Р., е осъден ДА ЗАПЛАТИ на М.П.А. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.Р.Р. е осъден ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – П. направените разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 2693,97 лева, а по сметка на Окръжен съд - П. сумата
от 1327,17 лева - направени по делото разноски в хода на съдебното
производство.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Р.И.Р., е осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – П. сумата
от 982,52лв, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство, а по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 1003,17лв.– направени
разноски в хода на съдебното производство.
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ: