РЕШЕНИЕ
№78/8.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното АНД
№ 22/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********, представлявано от
управителя А. К. А.против Наказателно постановление № 03-010489, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.
2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на въззивника
е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, поради допуснати нарушения на процесуалните и материално правни разпоредби
при издаването му. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и исканията в нея. Оспорва фактическата
обстановка описана в АУАН и НП, твърдейки, че въззивника не е допуснал
вмененото му нарушение, поради което моли обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител моли
наказателното постановление да бъде да
потвърдено като правилно и законосъобразно и също претендира разноски.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.09.2018 г. около 13, 00 часа свидетелите Н.И.И. и П.М.М. – служители
в Дирекция”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово,
стопанисван от въззивника „Вайн“ЕООД гр. Варна. На место били установени около
20 – 30 лица, сред които и лицето Ю. Ше. А., които осъществявали гроздобер. В
сведение по чл. 402 от КТ лицето посочило, че работи за въззивното дружество от м. 09.2017 г. с
уговорено възнаграждение от 25 лева на ден,
работно време от 08, 00 до 17, 00 часа и седмични почивки в събота и
неделя. Декларираното от него било вписано в констативен протокол, в който А. се
подписала лично. Съставения от длъжностното лице протокол бил подписан и от З.
Х. Х. и И. В. И., съответно бригадир и механизатор в дружеството – въззивник. След
извършена справка в системата на НАП било установено,
че за сключения с Ахмедова трудов договор е прието уведомление по чл.
62 ал. 5 от КТ на 16.04.2018 г.
в 18:57:06 часа. На 04.10.2018 г. против дружеството – въззивник, в присъствието на
упълномощен негов представител, бил съставен АУАН за нарушение по чл. 62 ал. 1
вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от КТ. Срещу АУАН постъпило писмено възражение,
което АНО приел за неоснователно и издал атакуваното пред настоящата съдебна
инстанция наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се приема за
установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и
резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели,
както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви
и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради
което е приета
от съда като допустима.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от
съда като допустима. Видно от
представеното в с.з. копие от обратна разписка е, че обжалваното наказателно
постановление е връчено на въззивника на 07.12.2018 г. От ангажираните от
страна на въззивника писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена
на 13.12.2018 г. Въпреки, че жалбата е входирана с дата 17.12.2018 г., очевидно
е че същата е била налична в ДИТ към 14.12.2018 г., съдейки по поставената
върху й резолюция. С оглед на това същата се приема за подадена в срок.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен
орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в
присъствието на надлежно упълномощено от нарушителя лице, което обстоятелство е
било удостоверено от актосъставителя, който е вписал в АУАН номера на
пълномощното. Въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и
е реализирал правото си на защита с подаденото възражение. Въпреки, че същото е
депозирано извън 3 дневния срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, то е било разгледано
от административно – наказващия орган и отхвърлено като неоснователно с кратки
мотиви. Следва да се отбележи, че нито съставителя, нито наказващия орган имат
задължението да връчат на нарушителя констативния протокол, съставен при
проверката на местонарушението, за нуждите на проверката. Протоколът е
фигурирал в преписката и въззивникът /или негов представител/ е могъл да се
запознае с него още в деня на съставяне на АУАН. На последно място съдът намира,
че липсата на отразяване в АУАН на качеството на свидетеля, присъствал при
неговото съставяне не е съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв
начин не засяга правото на защита на нарушителя, което е реализирано в пълна
степен както с подаденото възражение срещу АУАН, така и с настоящата въззивна
жалба.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
От
събрания по делото доказателствен материал – трудов договор, длъжностна
характеристика и справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5
от КТ безспорно се установява, че на 16.04.2018 г. А. е сключила писмен трудов
договор със своя работодател – въззивното дружество, който към датата на
проверката - 04.09.2018 г. е бил действащ. С оглед на това и следва да се
приеме, че на процесната дата дружеството въззивник не е извършило нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл.
1 ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ. Санкционирането му за това нарушение с
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което същото
следва изцяло да се отмени.
Предвид изхода на спора въззивникът
има право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143 ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. С представения договор за правна
защита и съдействие същият е
доказал заплащането на 400 лева адвокатски хонорар, като искане от насрещната страна
за неговото намаляване поради прекомерност не е
направено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-010489, издадено на 10.10.2018
г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с
което на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:********* за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.
2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********,
представлявано от управителя А. К. А. сумата от 400 лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: