Р Е Ш
Е Н И E
гр.Бяла С., 14.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 08 декември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 695/2020 г. по описа на РС – Бяла С., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.Н.Ш. - пълномощник, с
която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника С.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** за сумата от
261.93 лв., от които 120.13 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги с клиентски номер ********* за предпочетен номер **********,
за сумата от 141.80лв. незаплатени
лизингови вноски, по Договор за лизинг
от 29.08.2018г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 29.05.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да се осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство,
включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото
производство.
Ищцовото дружество е поискало при
възможност и наличие на предпоставките на
чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,ал.1 от ТЗ.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника С.И.Н., не е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по
молбата, не е направил своите възражения
и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са
преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същият обаче в срока по чл.131 от ГПК е поискал правна
помощ по чл.95 от ГПК и съдът с разпореждане
№ 260315/19.10.2020г. е оставил без движение молбата му, като дал
подробни указания, какви писмени доказателства да представи предвид
изискванията на чл.23,ал.3 от ЗПрП в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
Съобщението с указанията на съда е получено лично от ответника на 27.10.2020г.
и до приключване на делото не е изпълнил дадените му от съда указанията.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 399/2020г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 399/2020г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника С.И.Н., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 202/03.06.2020г. за сумата от 261.93 лв., от които 120.13 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги с клиентски номер ********* за предпочетен номер **********, за сумата
от 141.80лв. незаплатени лизингови
вноски, по Договор за лизинг от
29.08.2018г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.05.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените деловодни
разноски за това производство в размер на 25,00
лв. държавна такса и 180,00 лв.
адвокатски хонорар.
В срока по чл.414 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника С.И.Н., с което заявил, че не дължи посочените в
заповедта суми.
Впоследствие на заявителя е изпратен препис
от възражението на длъжника и му е указано от съда да предяви иск по чл.422 ГПК
за установяване съществуването на вземането по процесният договор за
далекосъобщителна услуга и такъв е предявен.
В исковата молба ищецът твърди, че между С.И.Н.
и мобилния оператор „Т.Б." ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от дата
29.08.2018г., като ответника Н. е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер
0899/697087 с избрана абонаментна програма Тотал 20.99 лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 29.08.2020г. Н. се възползвал от преференциални условия
на Оператора, като взел мобилно устройство HUAWEY модел Y5 2018 DUAL BLACK на
изплащане за 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,09 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми“.
За потребените от абоната-ответник
мобилни услуги „Теленор” е издал следните фактури:
1/фактура № **********/05.09.2018г. за
отчетения период на потребление 05.08.2018г. до 04.09.2018 г. с начислена обща
стойност 30,83 лв. Дължимата сума е платима в срок 20.09.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
2/фактура № **********/05.10.2018г. за
отчетения период на потребление за периода от 05.09.2018г. до 04.10.2018г. с
начислена обща стойност 60,43 лв. Дължимата сума е платима в срок 20.10.2018г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
3/фактура № *********/05.11.2018г. за
отчетения период на потребление за периода от 05.10.2018г. до 04.11.2018г. с
начислена обща стойност 20,08 лв. Дължимата сума е платима в срок 20.11.2018г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
С кретидно известие №
**********/05.12.2018г. е извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -6,30 лв./с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 7,09 лв. и е отразен
незаплатения баланс в размер на 151,93 лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 0,79 лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75,
вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” е прекратил
едностранно договора на С.И.Н. ползваните абонаменти му е издал по абонатен
номер № ********* на дата 05.01.2019г. крайна фактура с начислена обща сума за
плащане в размер на 453,07 лв.
В нея е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 158,55лв.; фактурирана
е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно
уговорения погасителен план в размер на 141,80 лв. и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 152,72
лв.
В и.м. ищецът не е посочил искова претенция
по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите
за услуги в размер 277,45 лв. и същата не е част от предмета на иска.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство HUAWEY модел Y5 2018
DUAL BLACK са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг,
сключен към абонамента за мобилен номер 0899/697087, „Месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б." ЕАД.
При сключване на процесния договор е
посочена дата на фактуриране на услугите 05-то число от месеца. Така, падежът
на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора
за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 01/2019г, когато е издадена крайната фактура № **********/05.01.2019г.,
съгласно уговорения погасителен план.
За устройство HUAWEY модел Y5 2018 DUAL
BLACK се дължи цената в размер на с 141,80
лв. след месец 01/2019г. до м.07/2020г.
Ищеца твърди, че ответника С.И.Н. в
качеството си на потребител на предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил
и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Дължимите, съгласно
сключения договор и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по
договорите с Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалният договор на С.И.Н..
Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК, ищеца моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че ответника С.И.Н. дължи на ищеца „Т.Б."
ЕАД, сумата от 261.93 лв., от която: 120.13 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги с клиентски номер ********* за предпочетен номер **********, за сумата
от 141.80лв. незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 202/03.06.2020г. по ч.гр.дело № 399/2020г. по описа на Районен
съд гр. Бяла С..
В срока по чл.131 от ГПК съобщението е
получено лично от ответника Н., видно от върнатата разписка./л.36 от делото/,
като не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е
взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал
доказателства по делото.
Ответника С.И.Н. е редовно призован за
с.з. насрочено за 08.12.2020г. и е получил лично призовката на 20.11.2020г.,
видно от върнатата разписка, но не се явил, не е депозирал молба делото да се
гледа в негово отсъствие и не е ангажирал доказателства във връзка с
възражението си, че не дължи сумите по издадената заповед.
Единствено поискал предоставяне на правна
помощ по чл.95 от ГПК, но не е изпълни указанията на съда в тази връзка.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните въз основа
на сключения между тях Договор за мобилни
услуги от 29.08.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от
последния цена съгласно уговорения абонаментен план.
В чл. 26 от Общите условия на "Т.Б." ЕАД, които са част от процесния договор, като
ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от тях, е предвидено, че при
ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане дължимите суми.
Не се
оспорва от ответника в исковото производство вземането на ищцовото
дружество/мобилният оператор/ към него, който
не е заплатил задълженията си по издадените фактури, отразяващи
предоставените му мобилни услуги за периода
от 05.08.2018 г. до 04.12.2018 г. в общ размер от 120,13 лева. Следователно,
същият се явява неизправна страна по договора, от което следва, че предявеният
срещу него положителен установителен иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за сумата 120,13 лева,
произтичаща от незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 05.08.2018
г. до 04.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги
от 29.08.2018 г., е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 29.05.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
Няма спор по делото, че
ответника С.И.Н. е получил мобилно устройство по процесния договор за лизинг,
чиято лизингова цена се е задължил да изплати на 23 месечни вноски, всяка от
които по 7,09 лева с включен ДДС.
Съгласно чл. 12 ал. 1 от
Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми, като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги.
В исковата молба ищецът
посочва, че сумата за неплатените лизингови вноски за периода след м.01.2019г.
до м.07.2020г. е в размер на 141,80 лв., която не се оспори от ответника.
При това положение, съдът
счита, че след като не са платени дължимите лизингови вноски в установения общ
размер от 141,80 лева за периода след м.01.2019г. до м.07.2020г. по
погасителния план по договора за лизинг, предявеният установителен иск за тази
сума се явява основателен и следва да бъде уважен. За да направи този извод,
съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови вноски са
обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорът за мобилни услуги е бил
законосъобразно прекратен от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът,
предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е
върнал мобилното устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да
бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното правило
на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Освен това, няма данни ответникът да е върнал
лизинговата вещ на ищеца, нито е лишен от възможността да я ползва и при
прекратен договор с лизингодателя - ищец.
Следователно и този иск
следва да бъде уважен.
РАЗНОСКИ
Ищеца претендира разноски в заповедното
производство в общ размер от 205.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна
такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар, както и 255.00 лв. разноски в исковото
производство, от които: 75.00 лв.
заплатена държавна такса, 180.00 лв. адвокатски хонорар.
Съгласно константната
практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответнка С.И.Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 399/2020г. по описа
на РС-Б.С. в общ размер от 205.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв.
адвокатски хонорар.
При този изход на процеса,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Н.
ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в
общ размер от 255.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00 лв. адвокатски
хонорар, съгласно приложените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ
на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.Н.Ш.
- пълномощник, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,ал.1 от ТЗ , сумата от 261.93 лв., от
която: 120.13 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги с клиентски номер ********* за предпочетен номер **********, сумата от 141.80лв. незаплатени лизингови
вноски, по Договор за лизинг от
29.08.2018г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.05.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 202/03.06.2020г. по ч.гр.дело №
399/2020г. по описа на Районен съд гр. Бяла С..
ОСЪЖДА С.И.Н., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.Н.Ш. - пълномощник,
направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 695/2020г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 255.00 лв., както
и сторените от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 399/2020г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер от 205.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му
в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 399/2020г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: