№ 67
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515026 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника Р.Д.Б. и „Г.-РБ” ЕООД,
ЕИК ******* чрез адв. С.Й.-САК, със съдебен адрес в гр. София, ул.
„******* против ОТКАЗА на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 район на действие
СГС да прекрати изп. д. № 20208580402182. Твърди се, че между
длъжниците и взискателя „Т.Б.” АД има висящи изпълнителни дела от 2014 г.
Проведен е изпълнителен процес, в който са събрани по-големи суми в полза
на взискателя - банка, отколкото са установени като дължими от Апелативен
съд-София по исково производство между страните по т.д.№ 2276/2016 г. по
описа на САС. Съгласно влязлото в сила решение на апелативния съд на
взискателя „Т.Б.“ АД е изплатена без основание сумата от 125 626,44 евро,
вследствие на проведено принудително изпълнение. Проведено е
производство по чл. 245, ал. 3 ГПК по молба на длъжниците Р.Б. и „Г. - РБ“
ЕООД, завършило с Определение № 183 от 25.02.2021 г., постановено по
ч.т.д. № 690 по описа за 2020 г. на ВКС, 2-ро Т.О. В определението си ВКС
излага съображения, че за да се издадат на молителите обратни изпълнителни
листове, следва да се приспадне общият размер на остатъка, който е дължим
на банката по изпълнителното дело, а именно непогасената част 47 505,23 лв.
- главница, и 28 632,02 лв. - лихва, дължима от 20.12.2014 г. По този начин
ВКС е извършил служебно прихващане на суми, като се твърди, че дългът е
погасен към датата на определението-25.02.2021 г. С оглед гореизложеното,
моли съда да отмени Постановлението за отказ за прекратяване като
неправилно и незаконосъобразно и да прекрати изпълнителното дело.
В срока по чл. 436 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Т.Б.“
1
АД, ЕИК *******, гр. София, бул. „*******, представлявано от
изпълнителните директори И. Д. и М.В., с което оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да потвърди отказа на ЧСИ Д..
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20208580402182 - ЧСИ У.Д., с рег. № 780, с район на действие СГС, изпраща
по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и
редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнително дело № 20208580402182 е образувано на 27.11.2020 г.
въз основа на Изпълнителен лист от 09.06.2014 г., издаден по гр. дело №
29564/2014 г. на СРС, 61-ви състав, срещу длъжниците Р.Д.Б. и „Г.— РБ“
ЕООД, заедно с „Г. С.Г.“ ЕООД и В.К.М., за солидарно заплащане на сумите
от 229 025 евро, представляваща задължение по договор за банков кредит,
изменен с Анекс № 1 от 08.08.2007 г., Анекс № 2 от 04.09.2007 г., Анекс № 3
от 16.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.06.2014 г., сумата
144 812,81 евро, преставляваща договорна лихва за периода 20.08.2011 г. -
20.07.2012 г., сумата 9 069,39 евро, представляваща такса за обслужване за
периода 20.07.2012 г.- 31.05.2014 г., на основание чл. 417, т. 2 ГПК, сумата 14
983,36 лв., разноски за ДТ и сумата 11 767,50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от удостоверение от 27.11.2020 г., издадено от ЧСИ Д. по същото
изпълнително дело, дългът на „Г. РБ“ ЕООД и Р.Д.Б. е в размер на 47 505,23
лв. главница и 28 632,02 лв. законна лихва от 20.12.2014 г. върху сумата от 47
505,23 лв.
На 20.10.2021 г. длъжниците Р.Д.Б. и „Г.-РБ“ЕООД са депозирали
молба, за прекратяване на изпълнителното дело. Към молбата е приложено
копие от Определение № 183/25.02.2021 г., издадено по ч.т.д.№ 690/2020 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение.
Въз основа на така представеното Определение на ВКС с
Постановление от 15.11.2021 г. ЧСИ У.Д. е отказала да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело, за което са изпратени,
респ. надлежно връчени съобщения на вдеки един от жалбоподателите на
17.11.2021 г.
На 24.11.2021 г. е подадена жалба с вх. № 39343, въз основа на която е
образувано настоящото дело, срещу постановлението за отказ на ЧСИ за
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6
ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице,
в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл.435, ал.2 от
ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
2
По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм.
ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.
485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1.
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя
се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3.
изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде
отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или
този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество
не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо
имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка.
Съдебният изпълнител дължи изпълнение на изпълнителния лист,
така както е издаден и докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не
се отмени актът, въз основа на който е издаден, или този акт се признае за
подправен – чл. 433, ал. 1, т 3 и 4 от ГПК. В разглеждания случай няма
съмнение, че определението на САС, въз основа на което е оставена без
уважение молбата за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „Т.Б.“
АД, не е било изцяло отменено с постановеното от ВКС определение, поради
което и прекратяване на изпълнителното производство е настъпило по силата
на закона само по отношение на тази част от претендираните от кредитора
вземания, които са били отречени със сила на пресъдено нещо. По отношение
на останалата част от вземанията по изпълнителния лист, които именно се
изпълняват принудително по процесното изпълнително дело (обстоятелство,
което не е спорно между страните), не са налице предпоставките за
прекратяването му по чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжницинте Р.Д.Б., ЕГН
**********, гр.София, ул.“ инж. *******, и „Г.-РБ” ЕООД, *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, чрез адв. С.Й.-САК,
със съдебен адрес в гр. София, ул. „******* против отказа на ЧСИ У.Д., с
рег. № 858 район на действие СГС да прекрати изп. д. № 20208580402182,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4