РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1874/18.10.2021г.
гр. Пловдив, 18 октомври 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3075 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.К. Т., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001620000912-091-001/27.08.2020
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение № 552/05.11.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив, в частта за допълнително
установени задължения за здравно осигуряване за 2014 г. в размер на 403.20 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 234.85 лв. и изменен в частта за
допълнително установени задължения за: - годишен и авансов данък за 2014 г. –
от 651.15 лв. на 487.07 лв. и лихви от 352.12 лв. на 263.39 лв.; за 2015 г. –
от 782.03 лв. на 593.40 лв. и лихви – от 343.05 лв. на 260.30 лв.; за 2016 г. –
от 842.44 лв. на 643.91 лв. и лихви – от 284.35 лв. на 217.34 лв.; 2017 г. – от
1 205.56 лв. на 927.36 лв. и лихви – от 284.67 лв. на 218.98 лв.; вноски
за здравно осигуряване за 2015 г. – от 453.42 лв. на 403.20 лв. и лихви – от
215.22 лв. на 193.07 лв.; - за 2016 г. – от 488.37 лв. на 403.20 лв. и лихви –
от 181.10 лв. на 152.13 лв. и за 2017 г. – от 698.88 лв. и лихви – от 182.84
лв. на 144.45 лв. или общо в размер – главница от 5 121.85 лв. на
3 995.74 лв. и лихви от 1 843.35 лв. на 1 449.66 лв.
В жалбата
се твърди, че
ревизионният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по
издаването му. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се
претендира отмяна на ревизионния акт, потвърден изцяло с Решение № 553/05.11.2020
г. на директора на Д „ОДОП“ Пловдив. Навеждат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, като се твърди, че липсват събрани годни
доказателства относно констатациите за наличие на реализирани доходи от
продажбата на стоки чрез наложен платеж чрез „Еконт експрес“, което е в
основата за провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК.
Иска се отмяна на оспорения акт по доводи, подробно
изложени в представената по делото писмена защита и се претендират разноски по
делото.
Ответникът в производството – директор на Д „ОДОП“-
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Г., изразява
становище за неоснователност на жалбата по доводи изложени в представената по
делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620000912-020-001/14.02.2020 г. /л.249/, с
обхват на ревизията: - задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ,
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за здравно осигуряване
за периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., като е определен срок за
приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 25.02.2020 г. лично на лицето по пощата, видно от
приложеното по известие за доставка (л.242). Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16001620000912-020-002/18.05.2020 г. и № Р-16001620000921-020-003/23.06.2020
г. (л.243), връчени на И.Т., съответно, на 22.05.2020 г. и на 25.06.2020 г., по
електронен път.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад № Р-16001620000912-092-001/05.08.2020 г. /л.53/. Последният е връчен на
лицето на 05.08.2020 г. по електронен път (л.52). Липсват данни по делото, в
срока по чл.117 ал.5 от ДОРК срещу така изготвения РД да е депозирано
възражение.
Въз основа по цитирания доклад, на основание чл.119
ал.2 от ДОПК, е издаден и Ревизионен акт № Р-16001620000912-091-001/27.08.2020 г.
(л.40), с който на И.Т. за ревизирания данъчен период 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. са определени задължения в размерите, посочени подробно по-горе в
настоящото решение.
По жалба на И.Т. е издадено Решение № 552 от 05.11.2020
г. /л.25/ от директора на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което
е потвърден/изменен оспореният в
настоящото производство ревизионния акт.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112
ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-2433/16.12.2019
год. /л.7/, Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.11) и Заповед № РД-09-422/15.03.2019
г. (л.14), всички издадени от директора на ТД на НАП - Пловдив.
По административната преписка са приложени още: -
оптичен носител – 2 бр. – CD, съдържащ всички атове, надлежно
подписани с електронен подпис и CD, съдържащ данни с копирана компютърна
информация от трето участващо лице,както и сертификат за валиден електронен
подпис на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив (л.6).
Изложеното дотук налага да се приеме, че ревизионното
производство е възложено от материално компетентен административен орган, при
спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е
постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1
от ДОПК, органи на приходната администрация.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
I.
По ЗДДФЛ.
Ревизираното лице – И.К.Т. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл.
8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на
ревизията. Към момента на ревизията жалбоподателят няма регистрация като ЕТ; лицето
е регистрирано в Регистър БУЛСТАТ като осигурител с ЕГН ********** –
механик-механично обработване на метали от 06.02019 г. ЗЛ няма участия и не
притежава акции/дялове в търговски дружества, кооперации и ЮЛ с нестопанска
цел. Женен; не е осигурител и е пенсионер от 01.06.2007 г. Няма данни за извършени ревизии по ЗДДФЛ. По
данни от ИМ на НАП има подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2015 – 2017 г; декларирани са само доходи в
Приложение № 3 – доходи от друга стопанска дейност с ДО, както следва: 2015 г.
– 12.00 лв.; 2016 г. – 114.75 лв. и 2017 г. – 15.75 лв. ЗЛ не е никога не е бил
регистриран по ЗДДС лице. По данни от СУП – справка по чл.73 от ЗДДФЛ е
установено, че лицето е получавало суми, както следва: - 2015 г. – 16.00 лв.,
2016 г. – 153.00 лв. и 2017 г. – 21.00 лв.
По данни от извършени насрещни проверки и връчени
ИПДПО на „Еконт Експрес“ ООД, справки и фотокопия от документи за извършени
куриерски и пощенски услуги на РЛ, органите по приходите възприемат наличие на
получени от Т. суми по наложен платеж и пощенски парични преводи за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., както следва: - 2014 - 15 818.00 лв., 2015 г. – 18 8090.00
лв., 2016 г. – 20 349.00 лв. и 2017 г. – 29 120.00 лв. С оглед
получените данни е счетено, че продажбите на стоките не са единични и
инцидентни сделки, а се извършват системно с цел печалба, като е прието, че
лицето извършва търговия чрез интернет. На база на констатираните факти и
обстоятелства относно получените суми от И.К.Т., ревизиращият екип приема, че лицето
е извършвало дейност редовно, по занятие, като облагаемият доход следва да се
формира по реда на чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. Последното, органите по приходите определили
като обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК и на лицето са връчени Уведомление
№ Р-16001620000912-113-001/04.05.2020 г. (л.215) по чл. 124 от ДОПК и
Уведомление № Р-16001620000921-139-001/04.05.2020 г. (л.218) по чл.17 ал.1 т.2
от ДОПК, с което са указали на РЛ, че основата за облагане с годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се лица, всички за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г., ще бъдат
определени по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК.
От представени от „Еконт Експрес“ ООД, както
следва: Справка в електронен вид с всички извършени куриерски услуги в полза на
РЛ, за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., разходни касови ордери, разписки
за приема на паричен превод и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски
запис, приходните органи заключили, че посочените в справките с РКО сумите са
получавани от И.К.Т..
В констативната част на РД е записано, че е изпратено ИПДПОТЛ
до „Еконт експрес“ ООД, от отговора на което е установено, че в базата данни
съществува клиентски картон за лицето К.И.Т.. Представена е информация за място
на изпращане на стоката, изпращач, данни за адрес, име и ЕГН на получателите на
стоките, както и получената сума за периода за периода 01.01.2014 г. до
31.12.2017 г. Описано е, че на лицето К.И.Т. е извършена проверка по
установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол №
П-16001618163560-073-001/18.02.2019 г. (л.125) и присъединена към настоящото
производство с Протокол № Р-136838/04.05.2020 г. (л.123), при която са изискани
и представени писмени обяснения, от които се установява, че основание за
получаване на суми от наложен платеж, е продажба на изделия от метал,
изработени от И.К.Т. (баща) и сумите са предавани на него; че между Красимир Т.
и баща му, няма договорни отношения, както и разписки за предаване и получаване
на суми, поради родствените отношения; че И.Т. е предпочел пратките да се
регистрират на името на сина му и сумите да се изплащат на него, поради честите
злоупотреби с възрастните хора; че от началото на 2018 г., поради здравословни
причини И.Т. не е изпращал пратки, и съответно, Красимир Т. не е получавал суми
от наложен платеж /НП/ и, че през този период И.Т. не е извършвал търговска
дейност. В тази връзка са били изискани и представени и писмени обяснения от И.Т.,
в които лицето декларира, че потвърждава горните обяснения и, че всички суми,
получени от НП от сина му Красимир Т., са му били предавани.
От представените от И.Т. писмени обяснения органите по
приходите са установили, че И.Т. никога не е извършвал търговска дейност чрез
електронен магазин и не е публикувал обяви за продажба на изделия в интернет
сайтове, както и не притежава търговски обекти; не е закупувал стоки, които
впоследствие да бъдат продадени и няма документи за такива; изделията е
изпращал само чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД, поради сигурността от
получаване на средствата; изделията е изпращал до получателите им с наложени
платежи; не е извършвал доставка на стоки лично до получателя и, че не е
декларирал получените суми чрез НП за метални изделия, защото смятал, че се
облагат при куриерското дружество. От страна на приходната администрация е
прието, че продажбите на стоките не са единични и не са инцидентни сделки, а са
осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи, поради което е прието, че облагаемият доход
следва да се формира по реда на чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ.
На основание чл.122 ал.2 от ДОПК, от анализа на
събраната информация в хода на ревизията, включително представените документи и
доказателства от трети лица, за ревизираните периоди ревизиращият екип и
установил, че от И.К. Т. са реализирани доходи от продажба на стоки чрез
наложен платеж, в размер по години, както следва: - 2014 -
15 818.00 лв., 2015 г. – 18 8090.00 лв., 2016 г. – 20 349.00 лв. и
2017 г. – 29 120.00 лв.
В РД са представени таблици по години, онагледяващи
формираните констатации и съдържащи данни за № на товарителници,описание на
стоките (планки, втулки, части, детайли и пр.), получател, телефон, НП, лева,
дата, час, офис. За целите на ревизията, ревизиращият екип приема, че тези
доходи са от упражняване на независима икономическа дейност и лицето следва да
се облага като едноличен търговец по арг. на чл.1 ал.1 от ТЗ и чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ.
В хода на ревизията от РЛ са изискани информация и
документи във връзка с придобиването на стоките, изпращани по „Еконт експрес“
ООД на различни лица. Ревизираното лице е представило писмени обяснения във
връзка с извършените разходи по придобиването и реализираната печалба от
продажбата на изпратените стоки до различни лица чрез НП. На база събраните
документи и доказателства, анализирани в хода на ревизионното производство,
ревизията е приела, че лицето И.Т. е реализирало изделията си с процент на
печалба – 30% и по този начин са определени размерите на съответстващите
разходи и на реализираната надценка, подробно описани в РД по години. Годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена, като така
установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. По този начин и на
основание чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък и прилежащите лихви,
подробно посочени по-горе в настоящото изложение, и предмет на обжалване.
II.По ЗЗО
Възложената ревизия за установяване на задълженията на
И.Т., в качеството му на самоосигуряващо се лице, за осигурителни вноски за
здравно осигуряване, като обхваща периода от 01.01.2014 г.- 31.12.2017 г.
След преглед на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства и извършен анализ на същите от органите по приходите
е установено, че през ревизирания период ЗЛ е извършвало търговска дейност по
продажба на изделия от метал, продавани чрез куриерска фирма „Еконт експрес“
ООД и е получило облагаеми доходи, както следва: - 2014 г. – 4 754.40 лв.;
2015 г. – 5 667.00 лв.; 2016 г. – 6 104.70 лв. и 2017 г. –
8 736.00 лв.
Установено е, че получените от търговската дейност
суми не са декларирани по надлежния ред и за тях не са начислени и не са
внесени здравноосигурителни вноски – авансови и за годишно изравняване на
осигурителния доход. Посочена е нормата на чл.1 ал.1 от ТЗ и е прието, че се
касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от
ФЛ. В резултат на установеното наличие
на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК се реализира и възможността за
определяне на осигурителния доход и дължимите върху него задължителни
осигурителни вноски по реда на чл.124а от ДОПК.
Предвид изложеното в частта по ЗДДФЛ, от страна на
приходната администрация е прието, че, след като И.Т. е реализирал доходи от
осъществявана трудова дейност, то върху този доход следва да се определят и
задължения за ЗОВ. Като е взето предвид обстоятелството, че в ЗЗО не е
предвидена разпоредба, аналогична на чл.4 ал.6 от КСО, която да освобождава
пенсионерите, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица от
внасянето на задължителни здравносигурителни вноски, и, че работещите
пенсионери не са обособена самостоятелна група, защото те се явяват в двуяко
качество – от една страна, те са пенсионери по смисъла на л.40 ал.1 т.4 от ЗЗО,
чийто осигурителни вноски за получаваните от тях пенсии са за сметна на републиканския
бюджет, а, от друга страна, те са лица,
които реализират доходи от трудова дейност и дължат здравноосигурителни вноски
върху доход, определен от законодателя за съответната група. За получените от
тях доходи от съответната трудова дейност, работещите пенсионери дължат
здравноосигурителна вноска, която е независима от вноската за тях като
пенсионери, която е за сметка на републиканския бюджет. Така се определени задължения за
здравноосигурителни вноски, както следва: - за 2014 г. – 403.20 лв. и лихви в
размер на 234.85 лв.; за 2015 г. – 453.36 лв. и лихви в размер на 215.22 лв.;
за 2016 г. – 488.37 лв. и лихви в размер на 181.10 лв. и за 2017 г. – 698.88
лв.
За да потвърди, в частта за задълженията за вноски за
здравно осигуряване за 2014 г. и измени в останалата част РА, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като подробно е посочил
нормативната уредба, регулираща този вид финансови взаимоотношения с държавата.
Обяснил и подробно начина и реда за събиране на доказателства по реда на ДОПК,
като е посочил, че на основание чл.50 ал.1 от с. к., протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
волеизявления и установените факти и обстоятелства. Посочил е също така, че
съгласно чл.54 от ДОПК, данните от технически носители са допустими като
доказателства, и в този смисъл се е произнесъл, че е неоснователно възражението
на жалбоподателя, че доказателствата, представени от куриерската фирма, не са
годни доказателства и не доказват действително получените суми.
Наред с това, решаващият орган е посочил, че при така
изложената фактическа обстановка, събраните по преписката доказателства и
липсата на конкретно насрещно оспорване от жалбоподателя по същество, споделя
изводите на ревизиращия екип, но за коректност на изложението, следва да
посочи, че на база предоставените данни от куриера, правилно са установени
укритите приходи, не неточно са изчислени съответстващите разходи и
реализираната печалба (надценка 30%), тъй като неправилно, с приетата от
ревизията надценка се умножени установените приходи по години, при което
установената годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ, е
изменена, съответно на: 3 650.31 лв., 4 359.23 лв., 4 695.92 лв. и 6 720.00
лв., като така установеният облагаем доход следва да се намали със ЗОВ,
съответно 403.20 лв., 403.20 лв., 403.20 лв. и 537.60 лв., а на основание чл.48
ал.2 от ЗДДФЛ дължимият данък по години подлежи на изменение, съответно на:
487.07 лв., 593.40 лв., 643.91 лв. и 927.36 лв., ведно със съответните
лихви.
По отношение определените с РА задължения за
здравноосигурителни вноски, директорът на дирекцията, като е възприел и в тази
част изводите на ревизиращия екип, е изложил подробно нормативната уредба,
регулираща и този вид финансови отношения, като, предвид направеното изменение
в частта по ЗДДФЛ, последният е изменил и задълженията за здравно осигуряване,
като ги е намалил, както следва: - за
2015 г. – от
453.42 лв. на 403.20 лв. и лихви – от 215.22 лв. на 193.07 лв.; - за 2016 г. –
от 488.37 лв. на 403.20 лв. и лихви – от 181.10 лв. на 152.13 лв. и за 2017 г.
– от 698.88 лв. и лихви – от 182.84 лв. на 144.45 лв.
Посочил е, че установените с ревизията задължения за
здравноосигурителни вноски за 2014 г. не се изменят, тъй като, въпреки
направеното изменение на облагаемия доход, то съгласно разпоредбата на чл.40
ал.1 т.2 от ЗЗО, лицата по чл.4- ал.3 т.1, т.2 и т.4 от КСО,се осигуряват авансово
върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен
размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със
ЗБДОО, който за 2014 г. е 420.00 лв. или в годишен размер 5 040.00 лв.
В съдебно заседание на 17.09.2021 г. е изслушана и
приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за
изготвянето на която вещото лице и използвало всички налични по преписката
документи, включително и допълнително представените такива по реда на чл.192 от ГПК от „Еконт експрес“ ООД. Експертизата е установила, че по делото са
представени РКО – 3 бр. с получател К.И.Т.; 20 парични превода на името на К.И.Т.,
като общият размер на получените суми за периода 2014 г.- 2018 г. е
5 662.00 лв., като вещото лице е представило посочената информация в
табличен вид, включително и по години. Изчислени по години и представени в
табличен вид са и облагаемият доход по чл.26 от ЗДДФЛ, данъчните основи,
дължимият данък по ЗДДФЛ и лихвите, както и дължимите авансови здравни вноски
по години. Така вещото лице е установило, че РЛ дължи данък по ЗДДФЛ единствено
за 2017 г. в размер на 50.31 лв. и лихви в размер на 11.88 лв., а задължителните
здравни осигуровки са: - за 2014 г. – 403.20 лв. и лихви – 247.57 лв., за 2015
г. – 403.20 лв. и лихви 206.65 лв. и за 2017 г. – 441.60 лв. и лихви – 136.55
лв.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени доказателства на хартиен носител, предоставени от „Еконт експрес“ ООД
(описаните подробно в експертизата документи на името на К.И.Т.).
Други доказателства не се представят.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Ревизионният акт е оспорен от страна с активна
процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто
права и интереси са пряко засегнати от него, с оглед на предвидените в него
неблагоприятни последици. Преди предприетото съдебно оспорване, РА е бил
оспорен по административен ред, пред компетентния орган, който е потвърдил/изменил
същия.
Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа
съд, като се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
При
извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите,
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията - каквото е изискването по
чл.119 ал.2 от ДОПК, в законоустановената форма и определя задължения за
периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен
акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Не се спори между страните, че през ревизирания период И.К.Т. е местно физическо лице по смисъла на чл.
4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за
доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Няма
спор и по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателят няма регистрация като
ЕТ, като за периода 2015 г. - 2017 г. е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и,
че е пенсионер от 01.06.2007 г.
Спорът между страните се свежда до това дали са били
налице предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК за провеждане на данъчно
– ревизионното производство по реда на чл.122 - 124а от ДОПК и дали описаните в
справки от „Еконт експрес“ ООД, наложени платежи, предоставени на оптичен
носител, са получени от ревизираното лице И.Т., за извършени от същия сделки по
занятие, за да се приеме, че последният е реализирал и укрил, като не е
декларирал доход в общ размер на 84 177 лв., който да бъде обложен по реда
на чл.122 ал.2 от ДОПК.
Съгласно Уведомление № Р-16001620000912-113-001/04.05.2020
г. по чл. 124 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане
с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се, всички за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., ще бъдат
определени по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК, поради наличие на обстоятелствата
по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал.2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в
т.1 - 7 от посочената разпоредба.
Съгласно
разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, а съгласно
т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
Настоящият състав намира, че приобщените в хода на ревизионното производство писмени
доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т. ч и Протокол № Р-1360838/04.05.2020
г. за присъединяване на протокол № Р–16001618163560-073-001/18.02.2020 г.
/л.244/, ведно с приложения за извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства на К.И.Т., както и постъпилите на електронен носител данни
от третото лице „Еконт Експрес“ за изпратени пратки от името на РЛ и, съответно,
за получени суми от него, съставляват индииция, за наличие на укрити
приходи от страна на РЛ по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, предвид което,
за ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат производството
по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. В тази връзка не се констатира процесното
ревизионно производство да е проведено незаконосъобразно по този специален ред.
Независимо от наличието на предпоставките за
провеждане на ревизионното производство по специалния ред на чл.122 ал.1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в хода на
ревизията следва да бъдат установени и
анализирани онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са
относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е, да се
установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази
данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на
правоотношението, като не
следва да бъдат игнорирани и основните принципи на
облагане, възведени в съответния материален закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа, се определя след анализ на
обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1 - 16 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира и
разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2 и, съответно, да приложи
онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по
възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран
субект.
Настоящият съдебен състав намира, че така
изложените от органите фактически твърдения в оспорения акт не водят на извода
за извършен в пълнота анализ на
обстоятелствата по ал.2, за определяне данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания
субект и съобразявайки относимите критерии, съгласно т. 1 - т. 16 по отношение
на конкретния ревизиран субект. Възприетият от
ревизиращите органи подход при определяне на облагаемата основа, съдът не може да определи, като максимално обективен и способстващ за формиране на
облагаемата основа по чл.122 ал.2 от ДОПК по възможно най- достоверният начин
спрямо ревизирания субект.
В случая е
приложимо и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което, в
производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена
ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл.124 ал.2 от ДОПК
визира презюмираната със закона истинност на направените от органите по
приходите фактически констатации. Последните обаче, следва да са базирани на
обстоен анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от т.1 до т.16 от ДОПК. Според
настоящия състав, оспореният ревизионен акт е лишен от такъв анализ.
Заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки
по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите е направено
единствено и само въз основа на информация, предоставена от трето неучастващо в
производството лице, в обобщен табличен вид. Ревизиращите органи не са
извършили самостоятелни констатации на описаните в справката факти и
обстоятелства, а са възприели същите за осъществили се само и единствено въз
основа на представените им таблици.
Горното води на извод за липса на самостоятелно
направени от органите установявания на относимите за определянето на данъчната
основа факти и обстоятелства, които да са отразени в съответните протоколи
съставени по реда на чл. 50 от ДОПК. Приобщените в производството протоколи
съставени по реда на чл. 50 от ДОПК, според настоящият състав удостоверяват със
задължителна сила, единствено факта на снемане на информацията от електронните
носители предоставени от „Еконт експрес“ ООД така, както същата е била записана
на същия носител и предадена на приходната администрация. Тези протоколи обаче,
настоящият съдебен състав не намира, да доказват реалното осъществяване на
описаните в справката сделки. Ето защо, след като приходните органи не са
изискали документи отразяващи конкретно действие по изпращане на стока от
страна на ревизираното лице или получаване на наложен платеж от същото в
оригинал, и не са обсъдили всеки един от тези документи, не би могло да се
счита че е налице извършено от органа на свой ред установяване на посоченото с
документа действие.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че органът
не е изложил, конкретни факти въз основа на които е достигнал до определената с
акта данъчна основа за облагане, а се е позовал декларативно на приобщени в
хода на ревизионното производство справки в обобщен вид.
Следва също така да се посочи, че, за да се счита
наличие на подлежащ на облагане доход до доказване на противното по силата на
чл.123 от ДОПК, следва органите по приходите да са установили, че стойността на
имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно
финансиране, получено от него или ако направените от лицето разходи и от
свързаните с него лица явно и съществено превишават размера на получените
средства, какъвто анализ липсва в оспорения РА, както липсват и наведени от
приходните органи твърдения в тази насока. Видно от изготвените парични потоци
за всяка една от ревизираните години, в същите липсват, както налични парични
средства в началото и в края на периода, налични средства по банкови
сметки, издръжка за живот и пр., а са
посочени само и единствено: - постъпления – от изплатени суми от Еконт под
формата на наложен платеж, представляващи недекларирани доходи; необлагаеми
доходи – пенсия; за 2015 и 2016 г.- доходи от друга стопанска дейност и за 2017
г. – други облагаеми доходи, а като разход -
само и единствено разходи за придобити стоки, изпратени чрез Еконт на
трети лица и за 2015 г., 2016 и 2017 г. – норамтивно признати разходи 20%.
Дори и да се възприеме, че посочените от органа като
реализирани, укрити и подлежащи на деклариране от ревизираното лице доходи, в
размерите описани в ревизионния акт, изхождат от извършено от органа,
самостоятелно и на свой ред, установяване на конкретни факти, според настоящият
съдебен състав същите се явяват оборени от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства.
В съдебно
производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са
равнопоставени и имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Независимо от презумпцията по чл.124 от ДОПК,
ревизираното лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по
обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените
фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия
процес, която се предопределя с оглед правилото на чл.154 чл.1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
С оглед направеното от страна
на жалбоподателя оспорване на представените по делото заверени "Вярно с информация от диск" разпечатки от товарителници и платежни документи, които не се представиха от
ответника в оригинал или официално заверено копие по реда на чл.183 от АПК,
въпреки дадените му указания в тази насока, същите следва да се изключат
от доказателствения материал и няма да бъдат съобразявани при постановяване на настоящото решение. Предвид обстоятелството, че
тези доказателства са изключени от доказателствения материал, безпредметно се
явява обсъждането на истинността им. Още повече,видно от изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражения от страните,
извършеното от органа определяне на данъчната основа, не е базирано на тези
документа, а на представените от третото лице „Еконт –Експрес“ 3 бр. РКО, с
получател К.И.Т., 20 бр. парични превода с получател К.И.Т..
Съдът намира, че доколкото фактическите констатации в
РА са направени единствено въз основа на получените данни от третото лице
„Еконт -Експрес“ ООД, в табличния им обобщен вид, при липса на първичните
доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и РКО – относно
изплащането на сумите по наложен платеж, последните следва да се считат за
оборени. Тези констатации в случая не почиват на каквито и да било първични
документи и, съответно, при липсата на такива документи по делото, направените
изводи въз основа на тях се явяват неверни. В резултат на процесуално
бездействие на приходните органи, не са изискани оригиналите или заверени копия
от оригиналите на доказателствата. Разпечатката на данните, подадена на
технически носител по реда на чл.54 ДОПК е изготвена въз основа на документите,
които са изключени от доказателствата по делото – товарителници и РКО, тя е
изготвена въз основа на тях и обобщава в табличен вид информацията от тях, но
не съдържа оригинални данни, изходящи от лицата, вкл. и от ревизираното лице.
От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми
сделки са документи, изходящи от лицето, какъвто документ не е нито таблицата,
съдържаща се в технически носител, нито самия технически носител. В случая, не
е налице хипотезата на чл.184 ГПК – представяне на електронен документ, тъй
като релевантните за спора документи – товарителници и РКО не са електронни
такива, за да бъде възможно и допустимо възпроизвеждането им на хартиен
носител, представен като заверен препис. Релевантните за спора документи, въз
основа на които могат да се направят изводи за наличието на укрити приходи и
извършени сделки, са частни документи – товарителници, имащи характер на частни
диспозитивни документи, и разходни касови ордери, имащи характер на частни
удостоверителни документи. Автентичността на тези документи в частност относно
авторството на ревизираното лице е от значение за спора. Невъзможността за
извършване на проверка на истинността на тези документи поради непредставянето
им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на
фактическите и правни изводи по спора.
Горното
води на извод, че въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на
счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация,
съставени са от трета неучастваща в спора страна, изцяло въз основа на
доказателства, които са изключени от събраните по делото такива и, за които
няма признание или други категорично установени данни да са изходящи от автора
им, не може да се достигне до извод за достоверност на фактическите констатации
по РА и законосъобразността на същия РА. В този смисъл са Решение №
14709/31.10.2019 г. по адм. д. № 5763/2019 г. по описа на ВАС, Решение № 16516/04.12.2019
г. по адм. д. 6468/2019 г. по описа на ВАС и др.
Нещо повече, настоящият състав намира за оборена,
въведената с нормата на чл.124 от ДОПК, презумпция за истинност на фактическите
констатации на органите по приходите и с оглед предприетото от страна на
ревизираното лице оспорване верността на съдържанието на представените от
„Еконт експрес“ ООД справки на електронен носител. Предвид дадените с
Разпореждане № 7213/01.12.2020 г. (л.251) указания на страните, че в първото
заседание следва да предоставят всички писмени доказателства; че при
неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването,
както и е указано изрично на ответната страна, че на основание чл.170 ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи фактическите основание, посочени
в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като попълни
преписката с всички относими писмени доказателства, което не е сторено, а
единствено са представени от „Еконт експрес“ ООД справки на електронен носител,
за получени от И.Т. преводи по наложени платежи за ревизирания период, които съставляват
частен документ, неносещ подписа на оспорващия, тежестта за установяване
фактите отразени в посочените справки лежи върху представилата ги страна, и
предвид дадената възможност на страната да ангажира доказателства по отношение
на отразените в справките факти и обстоятелства, при липсата на
надлежно представени такива, следва извод, че описаните в тях сделки не са се
осъществили от ревизираното лице. Извод за противното не би могло да се направи
от изготвената по делото ССчЕ. Заключението на последната обоснова наличието на
вярно отразяване от страна на „Еконт експрес“ ООД на извършени от дружеството
сделки, но не установява с категоричност самоличността на контрагентите на
дружеството, съответно на лицата, ползвали предлаганите от дружеството
куриерски и пощенски услуги, за да се стигне до категоричния извод, че именно
лицето И.К.Т. е осъществил всички онези
сделки, посочени в представените от куриерската фирма справки, като извършени
през клиентска регистрация дори не на името на И.К.Т., а на К.И.Т. (син), което
пък се подкрепя и от представените от куриерската служба писмени доказателства
на хартиен носител, подробно описани от вещото лице .
Доколкото настоящият състав намира за оборени,
констатациите на приходните органи за получени от ревизираното лице облагаеми
приходи следва, че не е налице правно основание за установяване на данъчната
основа за облагане по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ във вида и размера, определен от
приходните органи.
Ето защо,
след като приходната администрация не е установила и доказала по надлежния ред
недекларирани от РЛ облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата
основа, то така издаденият РА се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен в тази
му част.
Предвид, че е недоказано наличието на
недеклариран облагаем доход от ревизираното лице, по отношение
на същото липсват и материалноправните предпоставки за установяване
на задължения по ЗЗО, предвид което оспореният акт следва да бъде отменен и в
тази му част.
При този изход на спора,
съдът намира, че в полза
на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 310.00 (триста и десет) лв., който
съдът намери за доказан, представляващи
разноски за
вещо лице в размер на 300.00 лв. и 10 лв. държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК
във връзка с чл.172 от АПК, Административен съд – Пловдив, XI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.К.
Т., ЕГН **********,***, Ревизионен
акт (РА) № Р-16001620000912-091-001/27.08.2020 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, частично потвърден и изменен с
Решение № 552/05.11.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив, в частта за допълнително
установени задължения за здравно осигуряване за 2014 г. и допълнително
установени задължения за: - годишен и авансов данък за 2014 г. – от 651.15 лв.
на 487.07 лв. и лихви от 352.12 лв. на 263.39 лв.; за 2015 г. – от 782.03 лв.
на 593.40 лв. и лихви – от 343.05 лв. на 260.30 лв.; за 2016 г. – от 842.44 лв.
на 643.91 лв. и лихви – от 284.35 лв. на 217.34 лв.; 2017 г. – от 1 205.56
лв. на 927.36 лв. и лихви – от 284.67 лв. на 218.98 лв.; вноски за здравно
осигуряване за 2015 г. – от 453.42 лв. на 403.20 лв. и лихви – от 215.22 лв. на
193.07 лв.; - за 2016 г. – от 488.37 лв. на 403.20 лв. и лихви – от 181.10 лв.
на 152.13 лв. и за 2017 г. – от 698.88 лв. и лихви – от 182.84 лв. на 144.45
лв. или общо в размер – главница от 5 121.85 лв. на 3 995.74 лв. и
лихви от 1 843.35 лв. на 1 449.66 лв..
ОСЪЖДА НАП гр.София да заплати на И.К. Т., ЕГН **********,***, сумата
от 310.00 (триста и десет) лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: