Р Е Ш Е Н И Е
№ 260232 / 2.3.2021г.
гр. Перник, 02.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5381 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на З.Л.Н., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. А.Ц., срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ищцата в качеството й на
наследник на баща й Л.Н.Г., НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 63.11 лева –
главница, представляваща 1/3 част, съответна на наследствения дял на ищцата, от
общото задължение на починалото лице в размер на 189.33 лева за потребена, но
незаплатена електрическа енергия за битови нужди за периода от 01.05.2003 г. до 31.07.2006 г., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 10.03.2008 г. по ч.гр.д. № 2440/2008 г. по описа на Пернишкия
РС, поради погасяването й по давност. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищцата била наследник на лицето Л.Н.Г., починал на ***г.,
като била приела наследството на баща си. Приживе срещу същия било образувано
ч.гр.д. № 2440/2008 г. по описа на Пернишкия РС по заявление от ответника като
бил издаден изпълнителен лист срещу починалия – за сумата от 189.33 лева за
потребена, но незаплатена електрическа енергия за битови нужди за периода от
01.05.2003 г. до 31.07.2006 г.
На следващо
място се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу Л.Н.Г. е
образувано изп.д № 344/2008 г. по описа на ЧСИ С.Б. – въз основа на
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2440/2008 г. по описа на Пернишкия РС.
Впоследствие след като се установило, че същият е починал, на негово място били
конституирани наследниците му в това число ищцата, като принудителното
изпълнение било насочено срещу тях. Независимо, че по изпълнителното дело били
извършвани справки се твърди, че същото било прекратено по право спрямо ищцата
още през 2010 г. – на основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка
се излагат подробни доводи, че претенциите са погасени по давност. С тези
аргументи се иска исковата молба да бъде уважена. Към исковата молба са
приложени копие от удостоверение за наследници и изпълнителен лист от
10.03.2008 г.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е
постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. В
тази връзка на първо място се твърди, че действително въз основа на процесния
изпълнителен лист срещу наследодателя на ищцата било образувано изпълнително
дело при ЧСИ Б.. Поддържа се обаче, че в хода на същото редовно са извършвани
изпълнителни действия, поради което и не била налице хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. В тази връзка и ответникът счита, че вземанията му не са
погасени по давност, доколкото по време на част от производството по
принудително изпълнение давността била спряна. Цитирана е съдебна практика в
тази връзка с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС от
3/18.11.1980 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски.
По делото е
приложено изп.д № 344/2008 г. по описа на ЧСИ С.Б..
В съдебно
заседание, проведено на 08.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в съдебно заседание. Изразява писмено
становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.д. № 344/2008 г.
по описа на ЧСИ С.Б. от ответното дружество е депозирана молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, за пълния
размер на вземанията, 1/3 част от които е предмет на настоящото производство. В
тази връзка по подадената молба районният съд е постановил определение №
2103/28.02.2008 г. по ч.гр.д. № 2440/2008 г. по описа на РС Перник. Доколкото определението
е влязло в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 10.03.2008 г. Въз
основа на последния по молба на ответното дружество от 04.04.2008 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Б., като на последния е възложено да
извърши действия по принудително изпълнение в това число като извърши опис на
имущество на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника Л.Н.Г. като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение. В
хода на връчване на същата ЧСИ е установил, че длъжникът е починал. Изискано е
удостоверение за наследници, приложено и по настоящото дело, от което е видно,
че длъжникът е оставил за свои наследници съпругата си Т.С.Г., дъщеря си ответницата
З.Л.Н. и сина си С.Л.К.. В тази връзка и ЧСИ е конституирал наследниците на Л.Н.Г.
като длъжници на негово място по изпълнителното дело. До последните са
изпратени ПДИ, като няма данни ПДИ до ответницата да й е връчена. Извършено е и
проучване на имущественото състояние на така конституираните длъжници. По
делото е наложен запор на пенсията на длъжника Т.С.Г. от дата 17.10.2011 г.
Върнат е отговор, че пенсията на лицето е под минималната работна заплата, т.е.
под секвестируемия минимум. Извън посочените действия по изпълнителното дело не
са осъществявани никакви други действия. Няма данни, а и твърдения по същото от
длъжниците да са събрани и каквито и да било суми.
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 10.03.2008
г., издаден по ч.гр.д. № 2440/2008 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за
ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело,
докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков
ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно
приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид основанието за
издаване на изпълнителния лист. Налице е и противоречива практика от кога тече
срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или
от последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата по
настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда
в детайли посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на изпълнителния лист, нито преди образуване на изпълнителното
производство.
В конкретния
случай определение № 2103/28.02.2008 г. по ч.гр.д. № 2440/2008 г. по описа на
РС Перник е влязло в сила най-късно на 09.03.2008 г., денят предхождащ
издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 09.03.2008 г. за процесните вземания е започнала да
тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 10.03.2008 г. по молба на ответното дружество от 04.04.2008
г. при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. №
344/2008 г. срещу наследодателя на ответницата. В тази насока следва да се
отбележи, че между датата на влизане в сила на определението – 09.03.2008 г. и
датата на образуване на изп.д. № 344/2008 г. – 04.04.2008 г. е изминал период от
едва няколко седмици. Доколкото е установено, че първоначалният длъжник е
починал, по делото са конституирани неговите наследници. Въпреки това срещу
ответницата не са извършвани никакви изпълнителни действия. Единственото действие
е запор върху пенсията на друг длъжник – Т.Г.. Суми не са събрани.
В тази връзка при преценка на давността съдът следва да съобрази Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното
по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за
образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението,
като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно
по тези съображения съдът приема, че давността за процесните вземания е била
прекъсната отново на 04.04.2008 г. – с
образуването на изп.д. № 344/2008 г. На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита
за прекратено ex lege (по закон) на 04.04.2010
г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно
цитирания текст изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че
връчването на покана за доброволно изпълнение, както и изпращането на съобщение
до НАП съответно получаването на уведомление от агенцията, не представляват
изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 344/2008 г. е било
висящо спрямо ответницата в периода от 04.04.2008 г. до 04.04.2010 г., когато е
настъпило прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното
постановление на пленума на ВС за процесното вземане въобще не е текла давност.
От 04.04.2010 г., когато за процесното вземане е започнала да тече нова
давност, до настоящия момент не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на същото. По тези съображения, доколкото от
04.04.2010 г. от настоящия момент са изтекли повече от пет години, то искът за признаване
за установено, че сумата от 63.11 лева – 1/3 от главница от 189.33 лева не се
дължи следва да се приеме за основателен. В тази връзка не се налага обсъждане
на въпроса относно приложимата спрямо вземането давност. Само за пълнота следва
да се отбележи, че посоченият извод за основателност на претенцията няма да се
промени и ако бъде приета висящност на изпълнителното дело до
17.10.2013 г. /предвид датата на запора/, доколкото от 17.10.2013 г. до
настоящия момент отново е изтекъл по-дълъг от максималния петгодишен период.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
основателна е само претенцията на ищцата.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 50 лева, 24 лева такса за копие от
изпълнително дело и 300 лева – адвокатски хонорар. Видно от представените по
делото платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие същите са
действително извършени, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло. Липсва
основание за намаляване поради прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото
същият е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид интереса по
делото.
С оглед
изхода на делото претенцията за разноски на ответника е неоснователна.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З.Л.Н., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, в качеството си на наследник на баща й Л.Н.Г., починал на ***г. НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк бизнес център
сумата от 63.11 лева – главница,
представляваща 1/3 част, съответна на наследствения дял на ищцата, от общото
задължение на починалото лице в размер на 189.33 лева за потребена, но
незаплатена електрическа енергия за битови нужди за периода от 01.05.2003 г. до 31.07.2006 г., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 10.03.2008 г. по ч.гр.д. № 2440/2008 г. по описа на
Пернишкия РС, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на З.Л.Н., с ЕГН: ********** сумата от общо 374 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.