№ 5365
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100509638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу
решение № 8564/26.07.2022г., постановено по гр.дело № 1289/2022г. по описа на СРС,
62-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника С. П. Д.
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 3 095.98 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 17.08.2021г. до окончателното изплащане,сумата 599.22 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 30.07.2021г., сумата 28.17 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г. и 5.56 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 30.07.2021г. за имот, находящ
се в гр. София, ул. ****, аб. № 39395, инст.№ **********, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.08.2021г. по ч.гр.д. №
47701/2021г. по описа на СРС, 62-и състав. Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Жалбоподателят излага, че решението на СРС било постановено в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила и било необосновано. СРС не обсъдил
доказателствата в тяхната съвкупност и достигнал до неправилен извод за липса на
облигационно правоотношение между страните като обсъждал единствено договора за
1
доброволна делба в частта относно етаж 3, а не за етаж 1, за който исковете били
предявени. Излага, че имотът бил притежаван от родителите на П.Д.А. и бил придобит
от него по наследство. Бащата на ответника П.Д.А. починал на 13.01.2021г., с което
правото на собственост върху имота преминало към законните му наследници, един от
които е ответникът С. П. Д.. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде
отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият-ответник С. П. Д. депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Както правилно съдът
приел в мотивите на решението, при наличието на три етажа във въпросната къща, по
делото не били ангажирани доказателства за идентичност между имота на ет. 1, за
който ищецът претендира вземания, и придобитият от П.Д.А. с договора за доброволна
делба. Неоснователни и недоказани били и твърденията на ищеца във въззивната
жалба, че процесният имот на ет. 1 бил получен от П.Д.А. по наследство. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не заявява становище по
жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените с въззивната жалба оплаквания, по следните мотиви:
За първи път с въззивната жалба ищецът въвежда твърдения, че процесният
апартамент на първи етаж бил притежаван от родителите на П.Д.А., след тяхната смърт
бил придобит от него по наследство, а след неговата смърт, настъпила на 13.01.2021г. -
от ответника.
С исковата молба ищецът изложил твърдения, че освен длъжникът в
заповедното производство М.П.А., по отношение на която издадената заповед по чл.
410 ГПК влязла в сила, и ответникът С. П. Д., през процесния период от м.05.2017г. до
м.04.2020г., била собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент, находящ
се на първи етаж в сградата в гр. София, ул. ****. Като такъв ответникът имала
качеството клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
С отговора на исковата молба ответникът С. П. Д. изрично оспорила
твърдението на ищеца, че през процесния период била собственик на имота.
С доклада на делото СРС изрично указал на ищеца, че при условията на пълно и
2
главно доказване следва да установи твърдението си, че през исковия период с
ответника били обвързани от валидно облигационно отношение с предмет доставка а
ТЕ за битови нужди, вкл. качеството на ответника на клиент на ТЕ.
В първото по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца нито пояснил,
нито допълнил исковата молба с твърдения, касаещи основанието, на което претендира
сумите по отношение на ответника, нито изложил такива досежно правото на
собственост. Единственото допълнение било относно номера на процесния апартамент
(№ 1).
Въведените с въззивната жалба за първи път твърдения се явяват преклудирани
и като такива не следва да се разглеждат и да се обсъждат от настоящия съдебен състав.
Дори и съдът да ги разгледа, налице е и друго самостоятелно основание за
неоснователност на предявените от ищеца искове, а именно:
Въпреки изначално известните му данни, че смъртта на П.Д.А. настъпила на
13.01.2021г. (удостоверението за наследници е прдставено от ищеца с исковата молба),
т.е. след исковия период и нарочните възражения на ответника в отговора на исковата
молба, че през исковия период не тя била потребител на доставената в имота топлинна
енергия, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не направил изменение на основанието
на предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, и продължил да претендира
сумите от ответника С. П. Д. в качеството й на клиент на ТЕ през процесния период -
собственик на апартамент № 1, а не като задължения на оставеното от клиента П.Д.А.
наследство.
По делото при указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не
се установява, че през процесния период ответникът притежавала някое от качествата
по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Напротив – качеството на ответника С. П. Д. на собственик на
процесния апартамент, находящ се на първи етаж в сградата в гр. София, ул. ****,
изрично е опровергано от доказателствата по делото. Ето защо предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
са недоказани и неоснователни, поради което правилно са отхвърлени от СРС.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
въззиваемия. Същата е защитавана пред СГС от адв. М. П., осъществил безплатна
правна помощ по делото. Последната претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗА. Възнаграждението, определено по реда на Наредба 1/2004г. възлиза в размер на
сумата 672.89 лева, които на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да
бъдат присъдени на адвоката.
3
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 8564/26.07.2022г., постановено по гр.дело
№ 1289/2022г. по описа на СРС, 62-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат М. И. П., ЕГН **********,
сумата 672.89 лева, полагащо му се възнаграждение за осъществена безплатна защита
по делото пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4