Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 22 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 17 юни 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА
Д.
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Стилиян
Грозев като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №180…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от “ШУЛЦ-79“ ООД, против
решение №222/20.02.2020год.
на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №95/2020г. по описа на съда,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001719 от 12.12.2019г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”. Със санкционния акт, на касатора, за
нарушение на чл. 7а, ал.2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лева,
на осн. чл.96 г, ал.1, предл.2 от същия закон.
В жалбата са изложени подробни оплаквания, че решението на
съда е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Изтъкват
се подробни съображения относно липсата на изисквания към водачите на МПС,
извършващи превоз за собствена сметка да притежават удостоверение за психологическа
годност.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното
постановление. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата счита въззивното решение за неправилно, съответно
оспорването за - основателно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:
Фактическата обстановка е правилно установена.
Не се формира спор между страните, че при извършена комплексната проверка-26.11.2019г.,
по отношение на дружеството-касационен жалбоподател, са установени данни от регистъра
на психологическите изследвания за водача на ППС - М. Й., управлявал товарен
автомобил МАН, рег. № Р 7531 АТ и извършил превоз на инкриминираната дата 10.01.2019г.
Според тези данни, на посочения ден, водачът е извършил превоз за собствена
сметка, но не е отговарял на изискванията за психологическа годност. Неговото удостоверение
за психологическа годност е било валидно до 02.10.2018г. и към датата на
превоза е изтекло.
Това е дало основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на “ШУЛЦ-79“ ООД, в качеството му на
превозвач, допуснало извършването на превоз от водач, неотговарящ на изискванията
за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства. Това било
сторено със съставянето на АУАН от същата дата. В него е описано деянието, като
за административното нарушение е посочено в АУАН, че се ангажира отговорността
на дружеството за нарушение на чл. 7а, ал.2, предл. 3 от ЗАвП.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична фактическа обстановка. За
деянието, нарушаващо нормата на чл. 7а, ал.2, предл. 3 от ЗАвП наложил на “ШУЛЦ-79“ ООД административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева позовавайки се на
санкционната разпоредба на чл.96 г, ал.1, предл.2 от същия закон.
Спор по тези факти не е бил налице.
Въззивната инстанция счита, че в административната фаза на производството не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, актовете на контролните органи
съдържат изискуемите от закона реквизити и са постановени в съответствие с
процедурните правила. Изтъкват се подробни съображения по наведените от
санкционираното дружество възражения срещу НП и основно свързани с липсата на
законово регламентирано изискване за водачи, извършващи превоз за собствена
сметка да са преминали и изискванията за психологическа годност, съответно да
са носители на такова удостоверение. Изследвани са и обстоятелствата за
приложение на санкционната разпоредба, относима към деянието, както и възможността
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран, районният съд е потвърдил обжалваното
пред него НП.
Изводите на въззивната инстанция са правилни
и се споделят от касационния съдебен състав на Административен съд Русе.
Безспорно адресати на задължението за
извършване на превози на пътници и товари с водачи, притежаващи удостоверение
за психологическа годност, са и лицата, извършващи превози за собствена сметка
като това следва пряко от прочита и граматичното тълкуване на самата законова
норма – чл.7а, ал.2 от ЗАвПр. Последната разпоредба препраща към чл.152, ал.1,
т.2 от ЗДвП, т. “б“, от която (доп. ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017
г.) изрично урежда определянето от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията на изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, както и на председателите на изпитни комисии.
Действително, въпреки посоченото допълнение
от 2017г. на чл.152, ал.1, т.2, т. “б“ от ЗДвП, чрез което в приложното поле на
нормата са включени и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, Наредба №
36 от 15.05.2006г., издадена по силата на предоставената на министъра законова
делегация (вж. § 2 от ПЗР на същата), не е изменяна и не съдържа изрични
правила и по отношение на тези лица. В Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. също не е
регламентирано задължение за лицата, осъществяващи превози за собствена сметка,
да ги извършват с водачи, притежаващи удостоверение за психологическа годност.
Липсата на подзаконова нормативна уредба
обаче не означава, че в самия закон - чл.7а, ал.2 от ЗАвПр и чл.152, ал.1, т.2,
т. “б“ от ЗДвП, не е уредено задължение и за лицата, извършващи превози за
собствена сметка, да осъществяват тези превози с водачи, отговарящи на
изискванията за психологическа годност. Очевидно е, че законът въвежда такова
задължение, както правилно е приел и районният съд.
Всъщност волята на законодателя може да бъде изведена
и от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗАвПр, и
по-конкретно в частта им по отношение на допълнението на разпоредбата на чл.7а,
ал.2 от ЗАвПр чрез включването в нея и на лицата, извършващи превози за
собствена сметка. Мотивите към ЗИД ЗАвПр (достъпни на интернет страницата на
Народното събрание https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42213), в относимата
им част по т. II, 3, гласят следното: „ Действащата в момента разпоредба на
чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е насочена единствено към
превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари, но не и към
лицата, които извършват превози за собствена сметка, съответно към техните
водачи. Тази група водачи са равнопоставени участници в движението и могат да
бъдат причислени към групата на т.н. „професионални водачи“, чието основно
професионално задължение е управлението на моторни превозни средства. Не е
обосновано изключването им от обхвата на изискването за психологическа годност
предвид, че на практика извършват една и съща дейност с водачите на превозни
средства за обществен превоз на пътници и товари. Видът на превоза – дали е
основна дейност на лицето, за чиято сметка се извършва, и негова професия или
превозите само подпомагат основната му дейност и се извършват без заплащане, не
би следвало да е определящ при формирането на изискванията по отношение на
водачите на превозни средства, с които се извършват превозите. По отношение на
безопасното управление на превозно средство и личностните качества на водача без
значение е видът на превоза и дали той се извършва срещу заплащане или за
собствена сметка – и в двата случая рисковите фактори за безопасността на
превозваните пътници и на останалите участници в движението са едни и същи. Във
връзка с това се предлага изискването за психологическа годност на водачите да
бъде насочено и към водачите, извършващи превози за собствена сметка, освен към
водачите на превозни средства за обществен превоз на пътници или товари“.
С оглед на гореизложеното, направените с жалбата съображения за
незаконосъобразност на атакуваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление са недоказани, остават неоснователни и не следва да се уважат.
Административният съд намира решението на РРС
за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба
срещу него-за неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие
на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват
касационно основание за отмяната му, каквито се сочат от жалбоподателя.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение
№222/20.02.2020год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №95/2020г. по
описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: