РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Благоевград, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калинка К. Иванова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно наказателно дело №
20241210201434 по описа за 2024 година
Делото е образувано по жалба на “ЛКВ Димов" ЕООД с ЕИК *********, с адрес на
управление с. Казичене, ул. "Цар Борис III" № 29, София-област, с представител Г. С. Д.
подадена чрез процесуален представител – адв. Й. Л. против електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" , който е наложена имуществена санкция от 2500 лв. Искането е за отмяна
на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му и несъразмерност на наложеното наказание.
Жалбата е оспорена от процесуален представител на наказващия орган. По искане на
страните съдът е събрал писмени доказателства, чиито анализ дава основание да се направят
следните фактически и правни изводи:
Атакуван е електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за пътищата, с който на основание чл. 187а,
ал.2, т.3 вр. с чл. 179, ал.3б от Закон за движение по пътищата на дружество “ЛКВ Димов"
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв, за това, че на 19.12.2023г. в
10.38 часа е установено нарушение № 0DA55D477B993659E063031F160A8343 с ППС
товарен автомобил „Ивеко АС 440 СТ ФП" регистрационен номер ******** с технически
допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, и обща допустима маса на състава от 44 000 кг, който се е движел
по път А-3 км 90+219, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и за ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
автомобила няма валидна тол декларация за преминаването или валидна маршрутна карта.
1
Нарушението е установено с устройство № 10102, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път А-3 км 90+219. Собственик, на когото е регистрирано ППС е дружество "ЛКВ Димов"
ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление с. Казичене, ул. "Цар Борис III" № 29,
София-област, с представител Г. С. Д.. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лв. Електронният фиш е връчен на 23.10.2024г. От справки от
информационната система на Национално ТОЛ управление към АПИ се установява, че на
19.12.2023г. в 10.38ч. е създаден доклад за нарушение, допуснато на път А 3, км. 90+219 с
товарен автомобил – камион с маса над 12 тона и 5 оси с регистрационен номер ********,
който се е движел по пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа и за тол секция
10102 не подадена тол-декларация за преминаване и няма валидна маршрутна карта. От
справка с национален доставчик „Интелигентни трафик системи“ АД се установява, че
сключен договор за посредничество и услуги за електронно таксуване за тол-такси и че в
превозното средство е асоциирано бордово устройство, което е подавало данни за
движението на автомобила към националния доставчик на услуги до 15.12.2023г. в 10.44ч.,
след което е преустановило подаването на данни до 12.01.2024г. От становище от отдел
„Управление на информационната система и инфраструктура се установява, че на път А-3
км. 90+219 е разположено устройство № 10102, установило нарушението, попадащо в
обхвата на сегмент с № **********.
Като е анализирал установените обстоятелства по делото съдът намира, че жалбата е
допустима и по съществото си е основателна. Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита, поради неяснота на
обстоятелствата на нарушението. Съдът посочва, че съгласно правилата на чл. 102, ал.2 от
Закон за движение по пътищата собственикът на ППС е задължен да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Законосъобразното наказване за нарушаване на
това задължение изисква да бъде установено кога, къде и какво МПС се е движело, каква е
била дължимата тол-такса, каква е била действително платената и какви са причините за
това. От тези задължителни обстоятелства отсъства ясна информация за мястото на
нарушението, тъй като описанието в електронния фиш „А-3, км. 90+219 с посока намаляващ
километър“ не съответства на описанието на пътя в Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса. В този списък А-3 означава автомагистрала, но участъците й са
описани като тол-сегменти с наименование, номер, координати за начало и край на сегмента
и дължина. Описанието на мястото на нарушението не съответства на нито един от
участъците на АМ -3 и това създава неяснота за нарушителя относно мястото на
2
нарушението и дали то попада в обхвата на платена пътна мрежа и в кой сегмент от нея,
както и какъв е бил размерът на дължимата тол-такса и как е бил определен. По този начин е
допусната съществена липса на информация относно задължението на наказаното лице и
причинени от деянието имуществени вреди, чиито размер е съществен при определяне на
наказанието. Освен това съдът отчита, че превозвачът е изпълнил задълженията си за
сключване на договор с национален доставчик на услуги на електронно таксуване за тол-
такси, като дължимите такси са внесени предварително, а в автомобила е монтирано
устройство, което подава данни за местоположението и движението на автомобила. След
като е било установено, че липсва тол-декларация за част от пътя, е следвало на собственика
да бъде дадена възможност да коригира подадените декларации и да внесе липсващите тол-
такси, така както е предвидено в чл.2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Тази възможност не може да бъде изпълнена от съда в
съдебното производство по законосъобразност на наложената санкция, поради което съдът
приема, че законосъобразният подход към казуса е отмяна на наложената санкция. На
следващо място съдът посочва, че към казуса е приложимо решение на СЕС по дело 4 № С-
61-23, образувано по отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд
Хасково България с акт от 31 януари 2023 г. преюдициално запитване за тълкуване на член
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. В решението СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Решението на Съда на Европейския съюз е необжалваемо и е задължително за всички
съдилища, като постановеното по делото преюдициално заключение не може да бъде
тълкувано от съда по различен начин от този, даден от Съда на ЕС. Това съдебно решение
посочва, че Директива 1999/62 цели хармонизацията на системите на събиране на такси и
създаването на справедливи механизми за налагане на такси на превозвачите за покриване
на разходите на инфраструктурата. Затова строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, за да бъде гарантиран реално
възпиращ ефект и се съблюдава общия принцип на пропорционалност на наказанието, който
изисква съответствие между тежестта на нарушението и размера на наказанието, както и
отчитане на конкретните обстоятелства на случая. Поради това изводите на съда сочат, че
разпоредбите на чл. 179, ал.3а от Закон за движение по пътищата, които предвиждат
наказания с фиксиран размер за всички нарушения на задължението за плащане на такси за
движение по платената пътна мрежа, не съответстват на изискванията на изискванията на
3
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, който предвижда изискване за съразмерност и не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. Наложената санкция от 2500 лв. не може да бъде приета за
съответстваща на тежестта на нарушението, при което не е платена тол-такса в размер по-
малко от 1 лв. Обобщавайки мотивите си съдът приема, че законосъобразният подход към
казуса е отмяна на наложената санкция. Стигайки до този извод, съдът преценява, че не е
необходимо да се произнася по останалите възражения за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш.
Съдът намира, че предвид резултата на делото и отмяната на атакувания административен
акт, на наказващия орган не се дължат разноски за процесуално представителство. Съдът
преценява, че искането за присъждане на направените по делото разноски от жалбоподателя
в размер на 780 лв. с ДДС е частично основателно, като съобразявайки от една страна
направените възражения за прекомерност на възнаграждението и от друга извършената по
делото работа, сложността на казуса и положените усилия от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът приема, че справедливо възнаграждение е сумата от
600 лв. с ДДС, която съответства в достатъчна степен на извършената по делото работа, като
не може да бъде ингнорирано обстоятелството, че по делото са проведени само две съдебни
заседания, в които представителят на жалбоподателят не е участвал лично, а е представял
писмени становища. Предвид изложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" , който е наложена имуществена
санкция от 2500 лв. на дружество “ЛКВ Димов" ЕООД с ЕИК *********, с адрес на
управление с. Казичене, ул. "Цар Борис III" № 29, София-област, с представител Г. С. Д..
ОСЪЖДА АПИ да плати на “ЛКВ Димов" ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление с.
Казичене, ул. "Цар Борис III" № 29, София-област, с представител Г. С. Д. сумата от 600 лв. с
ДДС за направените по делото съдебни разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4
5