Р
Е Ш Е
Н И Е № 410
гр. Хасково, 11.07.2018год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 924 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от В. П.З.,***,
иск с правно основание чл.357, вр. с чл.188, т.1 от КТ, а именно – за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със Заповед № ЧР 34/22.03.2018г.
на Кмета на Община Хасково.
В исковата молба се твърди,
че по силата на възникнало трудово правоотношение ищцата
заемала в ответната Община длъжността ****** в отдел „******“, Дирекция „*******“.
Със Заповед №ЧР 34/22.03.2018г. на Кмета на Община Хасково й било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Като основание за издаване на тази
заповед послужила Докладна с вх.№
П-271-2/22.02.2018г. на Н. И. И. - началник отдел „******“ за описани в нея
допуснати от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и трудовото
правоотношение. Предвид това, като приел, че изложеното представлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 и т.3 от КТ- „неуплътняване
на работното време“ и „неизпълнение на възложената работа“, на основание
чл.188, т.1 от КТ и при спазване чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, кметът я
наказал дисциплинарно със „забележка“. Така издадената заповед ищцата счита за
незаконосъобразна, а наложеното й с нея дисциплинарно наказание незаконно, по
следните съображения: 1. На първо място, макар да й било поискано писмено
обяснение по реда на чл.193, ал.1 от КТ, процедурата по този текст преди
работодателят й да пристъпи към налагане на дисциплинарно наказание, била
спазена само привидно. Обяснението било поискано с Писмо
изх.№ЧР-4/06.03.2018г., в което се сочело, че е постъпила докладна на прекия й
началник и се иска да даде обяснения за неизпълнение на възложените й задачи в
изисквания обем, качество и срок. Следвало посочване в няколко пункта по какви
въпроси да даде обяснения. Въпросите били изключително общи, липсвала каквато и да било
индивидуализация относно конкретното неизпълнение на конкретни трудови
задължения. Обясненията, които ищцата дала, касаели елементи от нейната
дейност по предположение, тъй като със съдържанието на докладната не била
запозната. Съпоставено със съдържанието на самата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, ставало ясно, че исканото й обяснение е за факти, различни от
релевантните за наказанието й, доколкото те са индивидуализирани. Тази
индивидуализация била най-вече в насоката относно нейно грубо и неучтиво
поведение към прекия й началник и използване на „реплики и изразни средства“.
Всичко останало било подведено като „неизпълнение в срок на възложените
задачи“. Затова прави възражение, че действително искане на писмени
обяснения от нея от страна на работодателя, което да й даде възможност да даде
такива във връзка с конкретни и после възведени в дисциплинарната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, нямало. А това било достатъчно основание за
отмяна на наложеното й наказание. 2.3аповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съдържала
задължителни реквизити в съдържанието си, каквито се изисквали от разпоредбата
на чл.195, ал.1 от КТ: - най-напред заповедта следвало да бъде мотивирана.
Макар да съдържала текстова част, заповедта по същество била лишена от мотиви. В тази
част било посочено, че във връзка с докладна на прекия й началник И. й били
поискани писмени обяснения и че в тези обяснения не било опровергано грубо и
неучтиво поведение на ищцата спрямо началника на отдела и използвани към него
реплики и изразни средства и не било достатъчно аргументирано „неизпълнение в
срок на възложените задачи“. Нито докладната, нито нейните обяснения са и
можели да бъдат елемент от съдържанието на самата заповед. Само посочването им
нито можело да попълни това съдържание, нито можело да му придаде характера на
мотиви на заповедта. Така съставена, заповедта наистина била лишена от мотиви,
каквито се налагало да бъдат изложени при налагане на дисциплинарна санкция и
това нарушение било самостоятелно основание за отмяна на наказанието. Още
по-друг бил въпросът, че не върху нея лежи доказателствената тежест да оборва
или установява факти в дисциплинарното производство. Тежестта на доказване
наличието на дисциплинарно нарушение лежала изцяло върху работодателя, а не
както се навеждала индикация за обратното в текстовата част на заповедта. -
заповедта не съдържала описание на извършеното нарушение по начин, по който да
не остава съмнение за неговата индивидуализация. Липсвало каквото и да било
описание на конкретно дисциплинарно нарушение, със субективните и обективните
му признаци, времето на извършването му, мястото на извършването му и тази
липса правела заповедта напълно незаконосъобразна. Елементът време бил
съществен относно преценката дали дисциплинарната отговорност не е погасена по
давност. Елементът място бил съществен, с оглед преценката, ако има действително
разменени някакви обидни фрази, дали са заявени на работното място, в
присъствие на други служители, или пък извън работно време и извън работното
място и дали са основание за пораждане на дисциплинарна отговорност. Липсвал и
най-важният елемент – описание на конкретното нарушение. От текстовата част на
заповедта можело да се предположи, че става въпрос за няколко нейни действия,
които се квалифицирали като неизпълнение в срок на възложени задачи, а като
фактическо правно основание - „неуплътняване на работното време“ и
„неизпълнение на възложената работа“, но кои са те, липсвала каквато и да било
яснота. При това нарушение на изискването на закона за задължителни реквизити
на дисциплинарната заповед, ищцата не можела да упражни правото си на защита срещу
конкретни фактически твърдения за конкретни дисциплинарни нарушения, тъй като
не можела да узнае за какво й е наложено дисциплинарното наказание. И на това
самостоятелно основание заповедта се явявала незаконосъобразна. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което отмени като незаконно
наложеното й със Заповед № ЧР 34/22.03.2018г. на Кмета на Община Хасково
дисциплинарно наказание „забележка“. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено по делото, че между страните към момента
на издаване на процесната заповед е съществувал трудов договор, по силата на който ищцата В. П.З.
е заемала длъжността „******„ в Отдел „*******“ Дирекция „******“. С
атакуваната заповед на Кмета на Община Хасково - ответник по делото, на ищцата
е било наложено дисциплинарно наказание “забележка“, за това, че същата е
допуснала нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неуплътняване на
работното време, както и неизпълнение на възложената работа. Като основание за
издаване на заповедта работодателят е посочил текста на чл.187, ал.1, т.1 и т.3
от КТ. Нарушенията не са посочени по
време и място на тяхното извършване. Посочено е само, че заповедта се издава
възоснова на подадена Докладна с вх.№ П-271-2/22.02.2018г. Заповедта е била
връчена на наказания служител на 22.03.2018г. срещу подпис. Видно от датата на
постъпване на исковата молба в съда е, че същата е подадена в двумесечния срок
от нейното връчване.
Съдът счита, че преди да
разгледа спора по същество следва да установи дали издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е редовна и не страда от съществени
процесуални нарушения, които да дават основание същата да бъде отменена на
процесуално основание.
Според нормата на чл. 193,
ал.1 от КТ работодателят преди да пристъпи към налагане на дисциплинарно
наказание е длъжен да вземе писмени обяснения от служителя или работника или да
го изслуша, както и да събере и оцени посочените доказателства. В конкретния
случай носителят на дисциплинарната власт - Кметът на общината е поискал от
служителката писмени обяснения на 06.03.2018г. във връзка с допуснати нарушения
на трудовата дисциплина. Посочено е конкретно, че такива се изискват във връзка
с неизпълнение на възложените задачи в изискваните обем, качество и срок, а
именно във връзка с поставена задача по изготвяне процедура за мониторинг на
проектни предложения, което трудово задължение ищцата не била изпълнила в срок.
Посочено е още едно неизпълнение на трудови задължения, а именно тези, свързани
с проект по фонд “Социална закрила“, за която задача се твърди, че е показала
неразбиране на същността й. Поискани са обяснения и за второ допуснато
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неуплътняване на работното време при
изпълнение на възложени задачи и нарушаване на работната среда на останалите
служители. В така отправеното искане работодателят не е посочил кога точно са
били допуснати тези дисциплинарни нарушения от страна на служителката, нито е
посочил, че същите се изискват именно във връзка със започнало срещу нея
дисциплинарно производство. Работодателят се е задоволил само да посочи,че
същите се искат на основание чл.193, ал.1 от КТ, което е следвало да
предположи, че са във връзка с дисциплинарна процедура. От представеното
доказателство - Писмени обяснения от ищцата, адресирани до работодателя, с дата
09.03.2018г. съдът се увери, че тя е дала писмени обяснения именно по повод на
поисканите от работодателя такива, по смисъла на чл.193, ал.1 от КТ.
Съгласно чл.195 от КТ
дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законния
текст, възоснова на който се налага. От представената Заповед № ЧР
34/22.03.2018г. съдът установи, че от външна страна същата не е редовна, тъй
като не съдържа всички, посочени в законовия текст, реквизити. В атакуваната
заповед работодателят е посочил, че от дадените писмени обяснения от страна на
служителя не се е опровергало грубото и неучтиво поведение на служителя спрямо
началника на отдела и не са дадени достатъчно аргументирани доводи за
неизпълнението в срок на възложените задачи, както и използваните реплики и
изразни средства от страна на ищцата спрямо прекия началник г-жа Н. И. И.. Така
формулирани причините, поради които се налага дисциплинарно наказание, не могат
да се приемат като мотиви за нейното издаване. На първо място в заповедта не се
посочва конкретното нарушение, нито кога то е било допуснато. Изложени са
мотиви, че ищцата с дадените обяснения не е опровергала грубото си и неучтиво
поведение спрямо прекия ръководител и
използваните реплики и изразни средства, без да са посочени конкретно същите, за
да се прецени представляват ли те дисциплинарни нарушения. Следва още да се каже,
че в мотивите към заповедта е посочено, че ищцата не е аргументирала
неизпълнението в срок на възложената работа. Отново не е посочена каква точно
работа й е била възложена, която тя не е изпълнила и кой е бил срокът за това
изпълнение. В мотивите, ако така могат да се квалифицират, по-скоро
работодателят е възложил доказателствената тежест на служителя, който следва да
опровергае дадени твърдения, а не е изложил мотиви какво точно не е изпълнил
служителят и какви нарушения са били допуснати. Липсата на мотиви със
съдържащите се в тях задължителни реквизити
по чл. 195 от КТ е съществен
недостатък на заповедта, тъй като тези реквизити имат важно значение за
това дали ръководителят е направил своята преценка за съответствие между
допуснати дисциплинарни нарушения и наказанието, което следва да наложи. Отделно
от това, те са важни и защото самият наказан служител следва да знае какви
нарушения му се вменяват, кога е станало това, при какви условия, с оглед да се
защити, като посочи и доказателствата си. Не напразно законодателят е въвел и
изискванията в тази насока по чл.194 от КТ за сроковете, в които могат да се налагат дисциплинарни наказания.
Посоченото правно основание,
възоснова на което е била издадена атакуваната заповед, е чл. 187, ал.1, т.1 и
т.3 от КТ. Според чл.187, ал.1, т.1 от КТ се засягат правния режим на работното
време, в различните му проявни форми. В случая работодателят е приел, че е
налице неуплътняване на работното време. Неуплътняването на работното време е
специфична форма на частично неизпълнение. Най-често се свързва с неявяване на
работа през определени части от работното време. В конкретния случай няма
никакви конкретни твърдения от страна на работодателя, нито доказателства в
тази насока, че ищцата е допуснала именно такова нарушение на трудовата
дисциплина. По отношение на второто допуснато дисциплинарно нарушение -неизпълнение
на определена работа, както и по-горе бе посочено, не се сочи коя възложена работа не е била изпълнена, не
е посочено кога е допуснато това нарушение и т.н. Съдът намира и съществено
противоречие в мотивната част на
заповедта и приложената правна норма, на основание на която същата е издадена. От
една страна се сочи, че е допуснато грубо и неучтиво поведение на служителя
спрямо началника на отдела, а се налага наказание поради „неуплътняване на
работно време.“
След като съдът се увери,
че при издаването на заповедта за наказание са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а именно заповедта не отговаря на изискванията на чл.195
от КТ, което е самостоятелно основание за нейната отмяна, намира, че не следва
да разглежда спора по същество. Изложеното до тук съдът счита, че прави
обжалваната заповед незаконосъобразна, като такава, издадена в нарушение на
императивни норми на Кодекса на труда, поради което същата следва да се отмени.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът намира предявения иск за отмяна на заповедта, с
която е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за основателен и доказан, поради
което процесната заповед следва да се отмени, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 300 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен
съд-Хасково – държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
УВАЖАВА предявения от В. П.З., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.357 от КТ във вр. с
чл.188, т.1 от КТ, за отмяна на Заповед № ЧР 34/22.03.2018г. на Кмета на Община
Хасково, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, като:
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР 34/22.03.2018г.
на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.187, ал.1, т.1 и т.3 от КТ
е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като - НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на В. П.З., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Община Хасково да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в
размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.