№ 1556
гр. Плевен, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500777 по описа за 2022 година
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по
частната жалба, подадена от Л. В. В. от с.***, Плевенска област, против
решение с характер на определение № 1344 от 23.09.2022г. по гр.д. №
2783/2022г. на Районен съд-Плевен, с което е било прекратено
производството по делото по иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен
от Л. В. В. против „***“ АД, поради недопустимост на иска и ищеца е осъден
да заплати на ответника разноски по делото размер на 569.22лв.
В частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на
определението, като жалбоподателката моли то да бъде отменено, а делото-
върнато за произнасяне по същество на предявения иск. Счита, че то
неправилно е било прекратено, като съдът е приел, че дължимостта на
разноските по изпълнението не е в предмета на установителния иск. В
полученото уведомление за прехвърляне на изпълнително дело с дата
16.05.22г. е посочено, че изп.дело № 2018***400926.", е с взискател
„***“АД.В частната жалба се твърди, че към датата на уведомлението за
прехвърляне на делото дългът към взискателя е изплатен/още през м.април
2021г./ Задължението, посочено в уведомлението за прехвърляне на делото
при друг ЧСИ е в размер 3490,75лв., но в него липсва обосновка за основание
и размер и че се късае за разноски. Поради това Л. В. счита, че е активно
легитимирана да заведе отрицателен установителен иск, с искане да се
1
признае за установено, че не дължи на взискателя „***“АД посочената в
уведомителното писмо. В хода на делото е установила, че на 13.05.2022г.
взискателят е подал молба до ЧСИ П. П. за прекратяване на изпълнителното
дело №2018***400926. Исковата молба е от 20.05.2022г., а на 02.06.22г.
съгласно указанията на ПлРС – ищцата е заплатила държавна таса в размер на
4% върху цялата от 3490.75 лв. и останалите указания За ответник е посочила
взискателя като установителния иск е да се признае за установено,че не
дължа сумата от 3490.75лв., тъй като вземането е не ликвидно.Претендира и
банката да и заплати сумата на претърпените загуби, начислените лихви по
изпълнителното дело.Твърди също, че на 27.05.2022г. е подала чрез ЧСИ П.
П. до Окръжен съд, жалба по реда на чл.435 ГПК като до момента на подаване
на частната жалба няма отговор.Счита, че не дължи присъдените и на
основание чл.78, ал.4 ГПК деловодни разноски.
Насрещната страна – ответник по частната жалба „***"АД, град
София, чрез пълномощника си адв. К. И. И. от САК, е взела становище, че
частнага жалба е неоснователна. В депозирания писмен отговор се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и че
банката споделя мотивите за недопустимост на отрицателния установителен
иск. Счита, че „***" АД не е надлежен ответник, доколкото няма изискуемо
непогасено вземане срещу ищцата и след като процесната сума не е част от
изпълняемото право обективирано в изпълнително лист.Сумите-предмет на
иска, в размер на 3 490,17 лв., представляват такси и разноски по
изпълнението, дължими към съдебния изпълнител съгласно ТТРЗЧСИ, „***"
АД., в качеството му на взискател по ИД няма претенции към длъжника Л. В.
В.. Поради това и на 13.05.2022г. е депозирал молба за прекратяване на
изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради
погасяване на задължението към „***" АД.Нещо повече, по силата на
споразумение с длъжника, в т.10 Л. В. е поела задължение да се уведоми за
размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима на съдебния изпълнител и
да я погаси по банкова сметка, предоставена ѝ от съдебния изпълнител.
Банката моли да се присъдят направените по настоящото
производство разноски, за които ще представи допълнително списък на
разноските.
Въззивния съд като обсъди изложените в частната жалба
2
оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 2783/22г. на РС-Плевен,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Гражаданско дело № 2783/2022г. по описа на Плевенски районен съд е
образувано на 20.05.2022г., по искова молба на Л. В. В. от с.***, Плевенска
област против „***“ АД гр. София, в която се твърди, че срещу ищцата е било
образувано изп. дело № 2018***0400926 по описа на частен съдебен
изпълнител П. П. с район на действие Плевенския окръжен съд. Делото е било
образувано след прехвърляне на изп. дело № 2014***0400077 от друг ЧСИ,
като ищцата твърди, че задължението, което се събира в размер на 3 490,75
лв., е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение в полза
на банката. Моли да бъде признато за установено по отношение на взискателя
„***“ АД гр. София, че ищцата не му дължи процесната сума от 3 490,75 лв.
поради изтекла погасителна давност.
Плевенски РС е разгледал делото, като с обжалваното решение с
характер на определение № 1344 от 23.09.2022г. е прекратил производството,
приемайки че искът по чл. чл. 439 от ГПК, е недопустим. Приел е, че
посоченият текст от закона дава право на длъжника да оспорва изпълнението
чрез иск, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Посочено е, че предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, т. е.
недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело. В съответствие с
предмета на отрицателния установителен иск, надлежно процесуално
легитимирани страни в това исково производство са носителите на
оспорваното материално право - ищец е длъжникът, който го оспорва, а
ответник е взискателя. В конкретния случай обаче, в процеса на
принудителното изпълнение длъжникът е погасил изцяло задължението си
към взискателя и към момента на завеждане на делото, и към момента на
постановяване на определението, банката няма претенции към длъжника и
правото ѝ, за което е издаден изпълнителния лист, не съществува.
Тези изводи са правилни и обосновани на установената безспорна
фактическа обстановка. Безспорно е по делото е, че с издадена по ч.гр.дело №
752/ 2014 год. по описа на Плевенския районен съд заповед № 402/ 17.02.
3
2014год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК е било разпоредено Л. В. В. да заплати на „***” АД гр. София
сумата от общо 23 613, 84 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.02.2014 год. до изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на 472,28 лв. За събиране на сумите е
образувано изп. дело № 2014***0400077/2014 год. по описа на ЧСИ Н. В. с
район на действие ПОС. По молба на взискателя „***“ АД от 13.09.2018год.,
на основание чл. 427 ал.5 от ГПК изп.дело е било продължено от ЧСИ П. П.,
със същия район на действие, при когото е било образувано под №
2018***0400926.
Няма спор между страните и не е имало при завеждане на
20.05.2022г. на делото пред Плевенски РС, че след прехвърляне на
изп.производство при ЧСИ П. ищцата Л. В. В. е погасила изцяло
задължението си към „***“ АД гр. София, както и че с молба от
13.05.2022год. взискателят е поискал от съдебния изпълнител прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Делото
не е било прекратено, тъй като сумата 3 490,75лв., представляваща разноски
по изпълнението е дължима от длъжника, но задължението му е към ЧСИ. В
този смисъл макар че сумата е дължима и следва да се събере, при липса на
доброволно плащане от длъжника, тя не е част от изпълняемото право,
установено с издадения изпълнителен лист. Относно нея не съществува спор
между длъжника и банката – взискател, макар че плащането на разноските в
полза на ЧСИ, освен от закона е регламентирано и от споразумение между
страните по изпълнителното дело. Вземане за такава сума, за която в исковата
молба се твърди, че е погасено по давност, ответника не е претендирал и не
търси от ищцата Л. В.. Следователно защитата на ищцата, като длъжник
срещу събираните от ЧСИ суми за разноски по изпълнението, не е искова, а
чрез обжалване на постановлението на съдебния изпълнител за разноските
/чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК/, като РС е цитирал и съдебна практика в посочения
смисъл - определение № 303 от 29. 09. 2020 год. по ч. т. дело № 404/ 2020
год., I т. о. на ВКС на РБ/.Впрочем ищцата се е възползвала от това си право и
по нейна жалба, с решение № 287/07.07.2022г. по в.гр.д. № 474/2022г.
Плевенски ОС е отменил действията на ЧСИ П. относно разноските, посочени
в покана за доброволно изпълнение/уведомление за прехвърлено дело/ от
18.05.2022г.
4
Поради изложеното, правилен се явява и крайния извод на
Плевенски РС, че след като ответникът не притежава надлежна пасивна
процесуална легитимация, доколкото няма спор с ищцата относно негово
непогасено вземане срещу нея и след исковата сума не е част от
изпълняемото право, обективирано в издадения му изпълнителен лист, то и
предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК срещу
взискателя се явява процесуално недопустим, което води до прекратяване на
производството по делото.Това обстоятелство е установено в хода на
производството и действително във връзка с делото ищцата е направила
разноски, в това число и за ДТ, но те следва да останат за нейна сметка, тъй
като ако беше положила достатъчна грижа за интересите си, щеше да узнае за
подадената от взискателя молба за прекратяване на изпълнителното
производство преди да подаде исковата молба от 20.05.2022г.По същия начин
стои и въпроса/относно неположена грижа/ за решението по нейна жалба,
постановено по в.гр.д. № 474/2022г. на Плевенски ОС, влязло в сила на
07.07.2022г., за което жалбоподателката твърди, че не знае към момента на
подаване на частната ѝ жалба на 05.10.2022г.
Поради изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното
решение, с характер на определение следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото, ответникът по частната жалба има право на разноски, но не
са представени доказателства такива да са направени от банката, поради
което не следва да бъдат присъждани разноски. Не са представени документи,
удостоверяващи плащане на договорената в прил. на л.24 договор за правна
защита и съдействие от 04.07.2022г. сума за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, което е следвало да стане с частната жалба.
Воден от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение, с характер на определение № 1344
на Плевенски районен съд от 23.09.2022г., с което производството по гр.д. №
20224430102783 по описа на съда е прекратено поради недопустимост на иска
по чл. 439 ГПК.
5
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6