ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
гр. гр. София, 15.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600134 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.354 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.306 ал.1 т.4
пр.1 НПК
Образувано е по повод подадена частна жалба от адв. И. Т. –
пълномощник на осъдения Т.Л. С. срещу определение от 20.05.2022г. по
нохд № 1193/2020г. по описа на СНС, 3 състав, с което е оставена без
уважение молбата му за връщане на веществени доказателства – един ключ за
автомобил и парична сума от 23 бр. банкноти с номинал 50 лв., 56 бр.
банкноти с номинал 50 лв., 27 банкноти с номинал 20 лева и 1 бр. банкнота с
номинал 10 лв. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост на
атакувания съдебен акт, като се твърди че същият страда от липсата на
мотиви и е постановен при отсъствие на събран доказателствен материал, с
оглед правилната преценка на основатеността на молбата, като съдът е бил
затруднен да прецени дали претендираната за връщане конкретна сума е
идентична с фигуриращата в съставения и наличен по делото приемо-
предавателен протокол от 16.05.2019г., удостоверяващ предаването й за
съхранение на домакин в отдел „Разследване“ към ОДМВР- Варна. Настоява
се за отмяна на атакуваното определение и уважаване на направеното искане,
като в тази връзка с оглед правилната преценка на неговата основателност се
прави искане да бъде изискана справка от ОДМВР – Варна по ДП№
609/2019г. по описа на 03РУ, обединено с ДП№215/2019г. по описа на
ГДБОП-МВР-София, дали описаните в този приемо-предавателен протокол
парични средства се намират на съхранение в трезор или банка на ОДМВР-
Варна.
1
Частната жалба е подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения срок за обжалване срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол, поради което се явява допустима.
След като се запозна с изложените в нея доводи и доказателствения
материал по делото, въззивната инстанция намира следното:
Наказателното производство по нохд № 1193/2020г. по описа на СНС по
отношение на С. е приключило на 05.04.2021г. със споразумение, съгласно
което е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, т.
2 вр. ал. 2 НК и по чл. 354а ал. 2, т. 1 алт.2 и т.4 вр. ал. 1 пр. 4 вр. чл. 29, ал.1
б. „а“ НК, като на основание чл.23 НК му е наложено едно общо най-тежко
наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 10 000 лева. В
същото липсва произнасяне по инкорпорираните по делото веществени
доказателства.
На 17.09.2021г. в открито и закрито съдебно заседание, сезиран по
молба на друг осъден по делото, СНС се е произнесъл по реда на чл.306 ал.1
т.4 НПК за част от веществените доказателства.
Впоследствие с нарочна молба от 31.01.2022г. СНС е бил сезиран по
реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК от защитата на Т.С. с искане за връщане на
иззетите с протокол за личен обиск по ЗМВР от 14.05.2019г., част от
материалите по ДП – ключ от автомобил и парична сума от 23 бр. банкноти с
номинал 100 лв., 56 бр. банкноти с номинал 50 лв., 27 банкноти с номинал 20
лева и 1 бр. банкнота с номинал 10 лв. В същата се констатира неточност при
посочване на броя на банкнотите с номинал 20 лв., пренесена съответно в
определението на СНС, в което се констатира и допълнителна такава при
изписване на номинала на 23 бр. банкноти, посочен като 50 лв. вместо 100 лв./
При произнасянето си СНС е посочил, че в материалите по делото не се
съдържа писмено доказателство, обективиращо извършено процесуално-
следствено действие „изземване“ на претендираните вещи или протокол за
доброволно предаване от С., като се е позовал на констатациите си в
проведеното на 17.09.2021г. заседание, в което С. е „изложил твърдения , че
след задържането му, късно през нощта, органите на реда са поискали да
предаде държаните в него парични средства, които впоследствие
разследващия орган подробно описал в протокол“, както и на отразеното в
протокол за личен обиск по ЗМВР / т.9 л.22 от ДП/ изявление на лицето, че
посочените вещи остават в него. В този смисъл съдът е приел, че от приемо-
предавателния протокол от 16.05.2019г. е „обективно възпрепятстван да
прецени дали така описаната сума е посочената в протокола за личен обиск
по ЗМВР, тъй като материалите по делото не съдържат писмени
доказателства, че именно тя е иззета от ос.С., а сред останалите ВД по делото,
2
съхранявани в СНС, такива парични средства никога не е имало и това е вече
констатиран факт.“, поради което е оставил без уважение депозираната
молба.
От прегледа на материалите по делото се установява, че с протокол за личен
обиск на лице от 14.05.2019г., съставен от Г. И.- КО при с-р ПП-СДМВР-В.
от Т.С. са иззети 2бр. връзки за обувки, 1 бр. колан с катарама, 1 бр. ключ за
автомобил,1 бр.сак с дрехи, банкноти с номинал 23 бр. банкноти с номинал
100 лв., 56 бр. банкноти с номинал 50 лв., 37 банкноти с номинал 20 лева и 1
бр. банкнота с номинал 10 лв., като в същия в писмен вид е отразено
изявлението му „Вещите са мои.Парите остават в мен.“ / том 9 л.22 от ДП/.
С разписка от 15.05.2019г. Г. И. – командир на отделение в сектор Пътна
полиция при ОДМВР В. е предал на Г. К.разследващ полицай в сектор 03 РУ-
В., отдел Разследване при ОДМВР-В., следните вещи по ДП №609/2019г. - 1
бр. сгъваем ключ за автомобил с емблема L.R. и прикачена връзка с черна
пластмаса, 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, съдържащ сумата от 5 850
лева в различни банкноти ведно с опис 23 бр. банкноти с номинал 100 лв., 56
бр. банкноти с номинал 50 лв., 37 банкноти с номинал 20 лева и 1 бр.
банкнота с номинал 10 лв. /том 9 л.155 от ДП/.
С приемо-предавателен протокол от 16.05.2019г. разследващия полицай
Г.К. е предал на Г. П. – домакин от отдел „Разследване“ към ОДМВР на
съхраниние в ТБ „С.Д.Е.б.“АД гр.В. 1бр. плик запечатан бял хартиен плик с
Рег № 439р-12***/16.06.201*г. по описа на 03 РУ-В., подпечатан с два сини
кръгли печата на 03 РУ-В. и поставени в него прозрачен полиетиленов плик,
съдържащ сумата от 5 850 лева в различни банкноти ведно с опис 23 бр.
банкноти с номинал 100 лв., 56 бр. банкноти с номинал 50 лв., 37 банкноти с
номинал 20 лева и 1 бр. банкнота с номинал 10 лв. /том 9 л.153 от ДП/.
От гореизложената фактология се налага несъмнен извод, че в
съставените три документа - протокол за личен обиск на лице от
14.05.201*г., разписка от 15.05.201*г. и приемо-предавателен протокол от
16.05.2019г., са отразени едни и същи парични средства, които вероятно на
основание чл.110 ал.5 НПК са предадени и се намират на съхранение в ТБ „С.
Д.Е.б.“АД гр.В., поради което е логично да не бъдат открити в материалите и
веществените доказателства по делото.
Видно от съдържанието на приложението по чл.235 НПК към писмено
мнение от 03.02.2020г. на гл.разследващ полицай в ГДБОП-МВР М. Г. в
пункт 32 от описа на веществените доказателства по делото е отразен 1 бр.
сгъваем ключ за автомобил с марка L.R. и прикачена връзка с черна
пластмаса, поставен в бял хартиен плик, върху който ръкописно е изписано
„автоключ“. Същият фигурира и в пункт 32 от описа на веществените
доказателства в приложението към обвинителния акт и в пункт 32 на приемо-
предавателния протокол за предаване на веществени доказателства от
3
26.11.2021г. между ръководител сектор „ИТО“ при СП и „СИС“ в СНС.
От показанията на С. в с.з. на 17.09.2021г. се установяват причините и
начина, по който процесната парична сума и ключ са били впоследствие по-
късно вечерта, след съставяне на протокола за личен обиск, са били взети
/предадени доброволно от него/ от дежурния полицай по разпореждане на
прокурора, като разследващият полицай направил опис на банкнотите в
негово присъствие и му предал копие от протокола.
В контекста на изложеното за въззивната инстанция не съществува
съмнение относно идентичността на въпросните вещи, поради което не се
споделят съображенията на СНС в обратната насока.
Действително по делото липсва изрично отразяване за мястото на
съхранение на паричната сума, но от посочения по-горе приемо-предавателен
протокол може да се предположи вероятното такова.
На първо място АСНС намира за нужно да отбележи, че за
първостепенния съд е съществувало законовото задължение да се произнесе
по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК служебно, без да е необходимо да бъде
сезиран с нарочни молби от страните по делото.
На седващо място не са без основание релевираните във въззивната
жалба оплаквания относно съдържанието и обосноваността на определението,
предмет на настоящия инстанционен контрол. Същото страда от съществен
порок, изразяващ се в отсъствието на ясно формирана и изразена
категорична воля за съдбата на коментираните вещи. Разпоредбата на чл. 301
ал. 1 т. 11 НПК задължава съдът да обсъди и реши съдбата на веществените
доказателства т.е. следва ясно да се посочи дали подлежат на връщане и на
кого респ. не подлежат на връщане, поради отнемането им на съответно
законово основание, оставят се за пазене при условията на чл. 113 НПК, или
са предмет на наложени обезпечителни мерки или бъдещо принудително
изпълнение, като извън тези последни хипотези съдът не разполага с
правомощие за бъдещото им задържане. Тук е мястото да се отбележи, че по
делото е налична и кореспонденция с КПКОНПИ, относима към Т.С. /том 10
от ДП/, която също е следвало да бъде взета под внимание от СНС.
На практика в диспозитива на съдебния акт, ограничен в неуважаване
на молбата на защитника на С., липсва надлежно произнасяне по същество
относно претендираните вещи. За съдът е съществувало задължението в
мотивите си да изрази и аргументира недвусмисено становище дали същите
имат характера на веществени доказателства по делото, дали въпросните
парични средства са придобити чрез престъпление и дали попадат в някоя от
хипотезите по чл.354а ал.6 НК и чл.53 НК и дали е допустимо отнемането им,
включително по чл.53 ал.2 б. „б“ НК, като ясно и недвусмислено изрази
волята си и в диспозитива на съдебния акт.
В случая в мотивите си съдът е изследвал, но некоректно и не в
4
детайли, единствено въпроса относно процесните парични средства, за които
е приел, че е „обективно възпрепятстван да прецени“ дали е налице
идентичност между отразените в протокола за личен обиск по ЗМВР и
приемо-предавателния протокол, и в този смисъл не е изразил надлежно
становище по този въпрос, а относно претендирания за връщане ключ от
автомобил отсъства каквото и да е обсъждане и произнасяне.
Констатираният недостатък на проверявания съдебен акт, изразяващ се
в отсъствието на изрично изразена воля относно съдбата на процесните вещи
и съответна аргументация, прави невъзможно отстраняването му в
настоящото въззивно производство по реда на чл.345 ал.2 НПК, тъй като по
този начин страните ще бъдат лишени от произнасянето на една инстанция.
Водим от горното АСНС
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 20.05.2022г. по нохд № 1193/2020г. по описа
на СНС, 3 състав.
ВРЪЩА делото на СНС, 3 състав, за ново надлежно произнасяне по
молбата за връщане на веществени доказателства.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5