Р Е
Ш Е Н И Е
№ 43
гр. Перник, 05.04.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, I касационен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
КАНД № 26 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.М.П.,***, чрез
адв. Я.С. ***, против решение № 282 от 17.12.2021 г., постановено по АНД № 1312/2021
г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ)
серия К № 2915144, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на И.М.П., на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв.
Недоволен от решението на районния съд, И.М.П. го
обжалва, като излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на съдебни разноски,
сторени пред първата и пред касационната съдебни инстанции.
Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР
– Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, за представител изпраща адв. Я.С. ***. Поддържа жалбата
и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
се представлява от гл. юрисконсулт З.В.. Оспорва касационната жалба. Пледира,
че приложените в административната преписка доказателства кореспондират помежду
си, а нарушението е доказано по безспорен начин. Иска съда да остави в сила
решението на първата съдебна инстанция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник
като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона
форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд
е приел за установено от фактическа страна следното: На 31.07.2019 г., в 11:05
часа, на територията на община Перник, с. Драгичево, на път I-1, км 286+300, при паркинг „Бостваст“,
жалбоподателят е управлявал собственото си моторно превозно средство (МПС) –
лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВР, със скорост от 74 км/ч, при ограничение
за движение със скорост до 50 км/ч, валидно за населено място. Нарушението било
заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) – преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
„ARH CAM S1“ с фабричен номер № 11743d0. След преустановяване на извършвания
контрол на посоченото място бил изготвен
протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г.), регистриран на 31.07.2019 г., в който било удостоверено използването на
посоченото АТС на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време,
през който същото е работело – от 09:40 до 11: 20 часа, режим на измерване – стационарен, посока на движение
на контролираните МПС - от Перник към София, ограничението на скоростта в
пътния участък – 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо
разрешената такава за населено място. При направена справка в централна база
данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че
автомобилът, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на касатора. В
отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, срещу
него бил издаден процесният ЕФ, в който след приспадане на толеранс от 3 км/ч,
относимо към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100
км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 74 км/ч, т. е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било с 24 км/ч, поради което за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Жалбоподателят
не се възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл. 189, ал. 5
и ал. 6 от ЗДвП. Тези факти районният съд приел за установени без съмнение въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, представляващи административнонаказателната
преписка по издаване на оспорвания ЕФ, които решаващият съдебен състав
кредитирал в цялост. Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния
съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените
по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към
предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна районният съд, след обсъждане и мотивирано отхвърляне на доводите
на наказаното лице приел, че деянието е
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
за което на извършителя му – собственик на МПС, с което нарушението е извършено
(чл. 188, ал. 1 от ЗДвП), е наложено
предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно
наказание – „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка по реда на чл.
218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал.
2, предл. последно от АПК – служебно за правилно приложение на материалния
закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се
прецениха доводите в жалбата.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са изложените от касатора оплаквания,
отнасящи се до съставения за използване на АТС, с която е установено
нарушението, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/25.10.2019г. Действително,
в Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от
09.03.2020 г., не са попълнени всички графи, но това не разколебава и не
опровергава доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия
материал. Преценката за същественост на отсъстващи реквизити от протокола
следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени
доказателства от преписката. В реда на
изложеното – протоколът съдържа данни за точното място за контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано
АТСС, началото и края на работната смяна.
Без основание са и доводите на касатора срещу техническото
средство, с което е установено процесното нарушение. В ЕФ е посочен фабричният
номер на използваното АТС. Видно е от протокол № 248-ИСИС/11.12.2017г. същият
удостоверява съответствие с одобрения тип средство за измерване – „ARH CAM S1“,
на средство за измерване тип „ARH CAM S1“ с фабричен номер № 11743d0, което
кореспондира с отразеното в ЕФ, макар и съставляващо непълно описание на
използваната за установяване на нарушението АТС. Съвкупният анализ на относимите доказателства
е довел районния съд до правилен извод, че административнонаказващият орган е
доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението
посредством използването на техническо средство от одобрен тип, годно за
използване като преминало последваща проверка за съответствие с одобрения тип и
техническите изисквания.
С оглед горното, противно на доводите в жалбата,
правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че производството по
издаване на ЕФ не е опорочено, включително не е ограничено правото на защита на
наказания водач, а деянието е доказано. По делото са събрани достатъчно и
убедителни доказателства за това, че на 31.07.2019 г., в 11:05 часа, на
територията на община Перник, с. Драгичево, на път I-1, км 286+300, при паркинг „Бостваст“, жалбоподателят
е управлявал собственото си моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „***“
с рег. № РК *** ВР, със скорост от 74 км/ч, при ограничение за движение със
скорост до 50 км/ч, валидно за населено място.
По приложимия материален закон:
Отговорността на касатора правилно е ангажирана на
основание чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Извършената от
касационния съд служебно проверка за правилно приложение на материалния закон
не доведе до различен извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния
съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Управлението на ППС със
скорост от 74 км/ч в населено място, за което валидно е
общо ограничение на скоростта до 50 км/ч, съставлява нарушаване на забраната,
въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За същото в санкционната
разпоредба на чл. 182, ал. 1, в хипотезата на т. 3 от ЗДвП – превишаване на
максималната разрешена скорост със стойности в диапазона от 21 до 30 км/ч, или
в случая с 24 км/ч, е предвидено налагането на административно
наказание „глоба“, налагано по административен ред. Извършено е административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. За същото е предвидено в чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева, каквото по вид и в какъвто размер наказание с процесния ЕФ е
наложено в качеството му на собственик
на МПС-то, с което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП). Решението е съответно на приложимия материален
закон.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на
съдебния акт не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост. Решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство
и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт следва да се
остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на
съдебни разноски в полза на касатора е без основание.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни
разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен
състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 17.12.2021 г.,
постановено по АНД № 1312/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/