№ 436
гр. Пазарджик , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103651 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК и при условията на
евентуалност отрицателен установителен иск.
Подадена е искова молба от адв.Р.Д. Д. от АК-Пловдив, като
пълномощник на Й. А. З., с ЕГН ********** от с.Паталеница, обл.Пазарджик,
със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Никола Войводов“ №2, ет.1, чрез адв.Р.Д.
против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
бул.“България“ №81В, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че
срещу нея е бил издаден изпълнителен лист в полза на "Ти Би Ай Кредит" АД
от 25.02.2010г. по ч.гр.д. №4181/2009г. на PC-Пазарджик за сумата от 1625.57
лева - главница и 127.02 лева мораторна лихва за периода от 05.12.2008г. до
15.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.12.2009г.
както и сумата от 135.05 лева - съдебни разноски.
Твърди, че с молба с вх.№01460 от 08.03.13г. "Ти Би Ай Кредит" АД е
образувало изпълнително дело №287/2013г. по описа на ЧСИ Н. В., peг.№759
на КЧСИ. С молба с вх.№1716 от 05.06.2015г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото. С постановление от 05.06.2015г.,
1
ЧСИ е конституирал ответника "АПС Бета България" ЕООД като взискател
по изпълнителното производство. С пенсионирането на ЧСИ Н. В.
служебният му архив е бил приет от ЧСИ Л. М. с peг.№828. Образувано е ИД
с №2724/2018г. по описа на ЧСИ Л. М. с peг.№828. Твърди, че изпълнителни
действия по новообразуваното ИД с №2724/2018г. не са извършвани.
Предвид гореизложената фактическа обстановка за ищцата възникнал
правен интерес от настоящото производство, чиято цел е да установи
недължимост на вземането на "АПС Бета България" ЕООД по ИД с
№2724/2018г.
Ищцата твърди, че не дължи претендираните по изпълнителното дело
суми, тъй като същите са погасени по давност. Твърди, че изтичането на
период от време на бездействие на кредитора - взискател по изпълнително
дело №287/2013г. по описа на ЧСИ Н. В., peг.№759 се явява правопогасяващ
принудителното изпълнение юридически факт, а именно погасителна давност
за претендираните по делото суми. Поради това тези вземания на взискателя-
ответник в настоящото дело срещу ищцата се явяват недължими, като
погасени по давност.
Сочи, че съгласно приложените материали по цитираното изпълнително
дело е видно, че от молба с вх.№01460 от 08.03.13г., с която "Ти Би Ай
Кредит" АД е образувало изпълнително дело №287/2013г. до молба с вх.
№1716 от 05.06.2015г., с която ответникът е поискал да бъде конституиран
като взискател по делото, не са извършвани изпълнителни действия, които да
прекъснат давността по изпълнителното дело по отношение на длъжника
ищец. Тоест, от 08.03.13г. до 05.06.2015г. взискателят не е поискал и
съответно съдебният изпълнител не е предприел принудителни действия, с
които да прекъсне течението на двугодишния срок по смисъла на чл.433 ал.1,
т.8 от ГПК, съответно на 08.03.15г. делото е прекратено по силата на закона
(ex lege).
Сочи, че съгласно т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2013г. на ОСГКТК на
ВКС: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433 ал.1, т.8 ГПК (чл.330 ал.1, б. “а" ГПК отм.),
погасителната давност за вземането започва да тече от датата на която е
2
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие."
Твърди, че двугодишният срок по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на
08.03.15г. Този род задължения се погасяват с изтичане на общата
петгодишна давност - арг. от чл.110 от ЗЗД, считано от извършването на
последното валидно действие, а именно образуване на ИС с молба с вх.
№01460 от 08.03.13г. Тоест давността е изтекла на 08.03.18г.
Счита, че от момента на прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона /перемция/, а именно 08.03.15г., извършените впоследствие
процесуални действия както от взискателя, така и от съдебния изпълнител
нямат правно значение, те не могат да прекъснат давността, тъй като
изпълнителният процес не е във фазата на висящност. Тоест, всички действия
след тази дата 08.03.15г. са извършени като делото е прекратено по давност
по силата на закона.
Сочи, че тъй като понастоящем като взискател по ИД е конституиран
ответникът "АПС Бета България" ЕООД и е новобразувано ново ИД с
№2724/2018г. за ищцата се поражда правен интерес да предяви настоящия
иск срещу него.
В условията на евентуалност, ако исковата претенция не бъде уважена
на основанията, изложени в предходната точка ищцата счита, че не дължи
изпълнение на сумите по ИД, поради неизпълнение изискванията на чл.99
ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Сочи, че според приложената по делото молба с вх. №1716
от 05.06.2015г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по
делото, в качеството си на цесионер на първоначалния взискател "Ти Би Ай
Кредит" АД.
Твърди, че при този случай не са спазени законовите изисквания на ЗЗД.
Цедентът не е уведомил длъжника - ищец в настоящото производство за
извършената цесия, което се явява настоящ кредитор. Поради това цесията не
поражда правно действие спрямо него. Счита, че договорът за цесия му е
непротивопоставим, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.99 ал.3 и
ал.4 от ЗЗД. Твърди, че при договорите за цесия вземането е преминало от
предишния кредитор върху новия кредитор, в момента на сключване на
договора. Обаче правото на цесионера е все още неконсолидирано до
момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Сочи, че съгласно
3
чл.99 ал.4 от ЗЗД съобщаването за цесията е задължение на цедента-
предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Последното с цел защита длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането.
Сочи, че съгласно практиката на съдилищата - Решение
№123/24.06.2009г. на ВКС по т. д. №12/2009г. на II т. о., постановено по реда
на чл.290 ГПК, е прието, че когато е налице уведомление, изхождащо от
цедента, което е приложено към отговора на цесионера и е достигнало до
длъжника, то същото съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99 ал.3, изр.1 ЗЗД. В този случай - такова уведомление няма. Това според
ищцата означава нередовна цесия, която не е породила действие за длъжника
по вземането, тъй като процесният договор за прехвърляне на вземания не
съдържа всички необходими реквизити и не отговарят на законовите
изисквания.
Твърди, че по отношение на ищцата няма настъпила промяна на
кредитора и че извършената цесия няма действие спрямо него. Това е така,
защото на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД ищцата не е получавала валидно
уведомление по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД от предишния кредитор - "Ти Би
Ай Кредит" АД.
Ищцата твърди, че не дължи претендираните суми по изпълнително
дело ИД с №2724/2018г., тъй като същите са погасени по давност и
притезанието на взискателя се е трансформирало в естествено право.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между Й. А. З. и ответното "АПС Бета България" ЕООД, че
ищцата не дължи на ответника погасената по давност сума в размер на
1625.57 лева - главница.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме горното, моли да
постанови решение, с което да признае за установено, че сключеният договор
за цесия между "Ти Би Ай Кредит" АД и "АПС Бета България" ЕООД не
поражда правно действие по отношение на ищцата, тъй като същият й е
непротивопоставим, поради това, че не са изпълнени изискванията на чл.99
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, от което следва, че тя не дължи изпълнение на посочената
4
сума на ответника на посоченото основание, поради, което ищцата не дължи
на ответника сумата в размер на 1625.57 лева - главница.
Моли да й бъдат присъдени всички направени в настоящото
производство разноски.
Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество и не е взето становище по
предявените искове.
В проведеното по делото съдебно заседание пълномощникът на ищцата
поддържа подадената искова молба. Прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по главния иск. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща свои
представител в съдебно заседание.
Съдът счита направеното от пълномощника на ищцата искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно, по
следните съображения: В конкретния случай, ответникът не представи в
срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба. Не се яви и не
изпрати свои представител в първото по делото съдебно заседание, а така
също не направи и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Приема, че са налице и предпоставките на разпоредбата на чл.239 ал.1, т.1 и
т.2 от ГПК, тъй като на ответника, с изпратените съобщения по делото,
изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание. От друга страна, предявеният
иск по чл.439 от ГПК е вероятно основателен. Този извод съдът прави с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети
писмени доказателства.
При тези данни и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238
ал.1 от ГПК и чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът посочва /указва/ на
страните, че решението му се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
5
Предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност иск.
Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищцата сторените от
нея разноски по делото за държавна такса в размер на 65,02 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице
предпоставките на разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1,
т.2 от ЗА за присъждане в полза на пълномощника на ищцата - адв.Р.Д. Д. на
адвокатско възнаграждение по смисъла на горепосочената разпоредба, в
размер на 360 лева, определен по реда на чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Заплащането на същото следва да се възложи в
тежест на ответника по делото.
По изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на Й. А. З., с ЕГН ********** от с.Паталеница, обл.Пазарджик,
със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Никола Войводов“ №2, ет.1, чрез адв.Р.Д.
против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
бул.“България“ №81В, с правно основание чл.439 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. А. З., с ЕГН ********** и "АПС
Бета България" ЕООД, ЕИК *********, че ищцата Й. А. З., с ЕГН **********
не дължи на ответника "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК ********* сумата в
размер на 1625.57 лева – главница по изпълнителен лист от 25.02.2010г.,
издаден по ч.гр. дело №4181/2009г. на РС-Пазарджик, поради погасяването й
по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес:
гр.София, бул.“България“ №81В да заплати на Й. А. З., с ЕГН ********** от
с.Паталеница, обл.Пазарджик, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Никола
Войводов“ №2, ет.1, адв.Р.Д. направените от нея разноски по делото за
6
държавна такса в размер на 65,02 лева.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес:
гр.София, бул.“България“ №81В да заплати на пълномощника на ищцата Й.
А. З., с ЕГН ********** – адв.Р.Д. Д. от АК-Пловдив, с адрес: гр.Пловдив,
ул.“Никола Войводов“ №2, ет.1 на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с
чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
На основание чл.239 ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи
на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7