№ 661
гр. Габрово, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ" ООД срещу разпореждане
№1759/01.09.2022г. на РС - Габрово по ч.гр.д.№ 1523/2022г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди се, че при сключване на договор за потребителски кредит чрез онлайн
платформата на „Сити Кеш” ООД, длъжникът по настоящото заповедно производство е
направил валидно волеизявление чрез действията по сключването му. Съдът не бил поискал
от заявителя да представи допълнителни доказателства за наличието на волеизявление от
страна на клиента. По тази причина жалбоподателят прилага към жалбата такова
допълнително доказателство, а именно — лог файл по кредита с № 581562. Електронното
изявление, изразяващо съгласието на длъжника за сключване на договор, било представено
в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация
(чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал.1
ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Съгласно чл.10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в
посочената от Заемателя информационна система. Видно от представените писмени
доказателства в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с
длъжника по настоящото частно гражданско дело, който лично я е предоставил на
дружеството при кандидатстването. Следователно длъжникът с попълване на данните си в
заявката за кредит следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да
притежава тези данни. От страна на кредитодателя е направена проверка, като е поискано
потвърждение от длъжника на неговите лични данни. След като е потвърдено, че лицето е
кандидатствало за кредит и е налице съответствие с представените лични данни, сумата е
1
изплатена на каса на Изи Пей АД срещу предоставяне от страна на клиента на лична карта
за установяване на самоличността му. Заемната сума е изплатена на длъжника по договора
за кредит. С тези действия от страна на длъжника се потвърждавала волята му да сключи
договор за паричен заем с дружеството заемодател и да получи заемната сума срещу
задължение да я върне съгласно договора.
Съгласно чл.2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис
(чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 па Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014г.). Писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл.3, ал.2
ЗЕДЕУУ). Съгласно чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ електронен подпис означава данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Доколкото
процесният договор за потребителски кредит съдържал в електронна форма лични данни на
ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща) следвало да се приеме, че те
носят неговия електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ.
Разпоредбата на чл.13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В
чл.20, ал.2 ОУ е посочено, че страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да
имат силата на саморъчен подпис на страните, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ В процесния
случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на
посочената разпоредба от общите условия към договорите за потребителски кредит. По
силата на чл.20, ал.2 от общите условия страните са постигнали съгласие, по смисъла на
чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, че ще признават стойността на електронните съобщения на саморъчен
подпис в отношенията помежду си, с оглед на което следва да се приеме, че процесния
договор за заем е подписан със саморъчен подпис на заемателя. Доколкото електронният
документ е приравнен на хартиения, както и обстоятелството, че процесният договор е
създаден на друг траен носител - информационни системи на кредитора, то следва да се
приеме, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗГ1К. Предвид
горното, съдът нямал основание да отхвърли заявлението изцяло, а следвало да уважи
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на
заявлението по чл.410 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
От данните по делото се установява, че РС - Габрово е бил сезиран със заявление за
2
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата
от 300.00 лева - главница, сумата от 50.72 лева. - възнаградителна лихва за периода
16.10.2021.-16.05.2022г., сумата от 237.28 лева -договорна неустойка за периода 16.10.2021.-
16.05.2022г., сумата от 27.02 лева - законна лихва за забава дължима и неплатена за периода
от 01.01.2022г. - 01.08.2022г. ; еднократно начислена неустойка за забава в размер на 58.80
лева за периода от 14.02.2022 до изплащане на задължението ; 135 лева - разходи за
събиране на вземането поради забава ,дължими за периода 23.11.2021г. - 01.08.2022г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по
чл.410 ГПК като е приел, че тъй като се твърди, че процесният договор е сключен от
разстояние, то спрямо него са приложими разпоредбите на чл.18, ал.1 ЗПФУР, съгласно
който доставчикът е длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на
информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на
договора. Договорът за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на
ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП. В настоящият случай към заявлението не били приложени
доказателства, за комуникацията между страните по договора и електронните им изявления,
поради което не било изяснено какво е предложено на потребителя и по какъв начин е
сключен договора и не се установява наличието на сключен договор.
Въззивният съд като разгледа жалбата намира следното :
Съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения процесният договор е
сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на
сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1
от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на
услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т. З ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на
услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора, а в ал.2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Видно
от приложения към жалбата лог файл процесния договор за паричен заем е сключен при
условията на ЗПФУР, като жалбоподателят доказва наличието на разменени между страните
волеизявления, както и постигнатото от тях съгласие по договора, поради което извода на
заповедния съд, че не се установява наличието на сключен договор е неправилен. Тъй като е
налице сключен между страните договор, от който заявителят претендира дължими му се
суми, съдът следва да се произнесе относно дължимостта на сумите, като служебно извърши
преценка относно наличието на клаузи, нарушаващи добрите нрави и закона, както и за
наличието на неравноправни клаузи в договора.
Отпуснатият на длъжника заем по процесния договор е в размер на 300.00 лева, с
фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 48,07%., със седем погасителни вноски, всяка от 84.00
лева с включена неустойка, отразени в табличен вид. Кредиторът претендира неустойка
поради неизпълнение на задължение за осигуряване на поне едно от предвидените в
договора обезпечения - съгласно чл.6.2 от договора и чл.37 ал.3 и ал.4 от ОУ. Размерът на
3
това задължение е определен на 237.28 лева, като в договора заплащането на неустойката е
разсрочено на 7 вноски, които са включени в погасителния план, посочен в договора.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимата сума,
поради което, върху чистия размер на главницата била начислена и законна лихва за забава
в размер на 27.02 лева, начислена била и неустойка за забава от 58.80 лева съгласно чл.7 от
договора, чл.37 от ОУ и чл.3 от Тарифата за таксите, в размер на 10% от остатъка на дълга,
изчислена еднократно при 90 дни забава. Тази неустойка била начислена на 14.02.2022г.,
като размера на общото задължение към този момент бил 588.00 лева /формиран от
дължимата главница от 300 лева, дължимата възнаградителна лихва от 50.72 лева и
неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 237.28 лева/. Към задълженията на
длъжника били начислени и разходи за събиране на вземането поради забава съобразно
Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш" ООД в размер на 135 лв.
В заявлението е посочено, че длъжникът не е извършвал плащания по кредита.
При извършената от съда проверка относно наличието на клаузи в договора,
противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни
клаузи, се установи, че в договора са въведени неравноправни клаузи. Такава е уговорката за
заплащане на неустойка поради неизпълнение на изискването за предоставяне на поне едно
от регламентираните обезпечения. Като основание е посочена нормата на чл. 6.2 от
договора, която в действителност препраща към общите условия и чл.37 ал.3 от ОУ, които
уреждат дължимостта на неустойка в случай, че заемателят не предостави обезпечение на
договора. Съдът счита, че тази неустойка (при почти реално неизпълними от заемателя
условия), противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки
за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано оскъпяване на
кредита . Още повече, че тази сума очевидно не е включена при изчисляване размера на
ГПР. Определена по този начин неустойката излиза извън присъщите й функции, тъй като
размерът й е определен без да са посочени евентуалните вреди за кредитора, при
неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение.
Неравноправна е и предвидената неустойка поради забава, начислявана еднократно, в
размер на 58.80 лева, тъй като противоречи на нормата на чл.33 от ЗПК, която дава право на
кредитора да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума, като въвежда лимит на
обезщетението - до законната лихва . В случая се търсят едновременно както неустойка, така
и лихва за забава. Нищожна е и клаузата за дължими разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането. Това задължение не кореспондира на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателят. Съгласно чл. 10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а съгласно ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
разноските за събиране на вземането, са свързани именно с процедурата по управление на
кредита, поради което клаузата в договора, която предвижда дължимостта им е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна.
4
Клаузата е в противоречие и с чл.10 а, ал.4 ЗПК, тъй като вида, размера и действието на
събираните такси не е уговарян в договора. Освен това в заявлението е посочен общо
размера на претендираните разходи, по не е конкретизирано за какво са начислени и дали
такива действия , реално са извършени.
При наличието на описаните по-горе неравноправни клаузи, разпореждането на
първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на „Сити Кеш” за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 237.28 лева - договорна неустойка за
периода 16.10.2021.-16.05.2022г., за сумата от 27.02 лева - законна лихва за забава дължима и
неплатена за периода от 01.01.2022г. - 01.08.2022г., за сумата от 58.80 лева еднократно
начислена неустойка за забава за периода от 14.02.2022 до изплащане на задължението и за
сумата от 135.00 лева - разходи за събиране на вземането поради забава за периода
23.11.2021г. - 01.08.2022г., следва да бъде потвърдено.
В останалата част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 300.00 лева - главница и за
сумата 50.72 лева дължима възнаградителна лихва за периода 16.10.2021г. – 16.05.2022г.,
разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК, като в заповедта бъдат включени и
неприсъдени разноски съобразно уважената част на заявлението, определени на база 25.00
лева внесена държавна такса и 50.00 лева определено от съда юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски в размер на 32.52 лева
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1759/01.09.2022г. по ч.гр.д. №1523/2022г. на РС Габрово,
В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявлението на „Сити кеш” ООД за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 300.00 лева - главница и
за сумата 50.72 лева дължима възнаградителна лихва за периода 16.10.2021г. – 16.05.2022г.,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Средец, ул.” Славянска” № 29, ет.7 Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Г. П., ЕГН **********, с адрес
гр. Габрово, ул. ........ за сумата 300.00 лева / триста лева/- главница и за сумата 50.72 лева
/петдесет лева и седемдесет и две стотинки/ дължима възнаградителна лихва за периода
16.10.2021г. – 16.05.2022г., както и сумата от 32.52 лева (тридесет и два лева и петдесет и
две стотинки)- неприсъдени разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1759/01.09.2022г. по ч.гр.д.№1523/2022г. на РС
Габрово В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение,
5
съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6