Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5
гр.
Свищов, 13.01.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 05.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 264 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила
е жалба срещу наказателно постановление №6245/25.07.2019г. на Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ София.
Жалбоподателят
А.Р.Ц., с ЕГН: ********** *** обжалва наказателното постановление, с което му е
наложено административно наказание глоба на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП за
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в
размер на 2000лв. Моли съда да отмени процесното НП. Твърди, че издаденото от
административнонаказващия орган НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага
подробни съображения за това, като сочи, че неправилно АНО е определил
нарушената материална разпоредба на чл.26, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗП. В случая не
е налице хипотезата на тази норма, която регулира специалното ползване на
пътищата, тъй като процесното ППС е влекач с две оси и полуремарке с три оси с
максимално допустимо общо тегло 40 000кг., което представлява обичайно
ВПС, а не тежко. Съгласно чл. 6, ал.1, т.3, б. “а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС било разрешено
движението на такива ППС с посочения тонаж. В случая било налице обществено
ползване на пътищата съгласно §1,т.7 от ПЗР на ЗП и с претоварването на ППС не
се променя вида ППС. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г.,
който доразвива посочените в жалбата съображения за незаконосъобразност на
атакуваното НП и счита, че в случай установено претоварване на процесното ППС, то
нарушението следва да се квалифицира по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр.
чл. 6, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. Отделно от това процесният
случай не касае дейност от специалното ползване на пътищата, а обществено
такава. Жалбоподателят бил ползвал процесното ППС за превод на товар – пшеница,
във връзка с търговска дейност на неговия работодател и не попада в обхвата на
определението дадено в §1, т.8 от ПЗР на ЗП. На следващо място счита, че дори и
да се касаело за извършено нарушение на 26, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗП, неправилно
АНО е наказал жалбоподателя, тъй като разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП не
касае возачите на ППС. За тях е предвидена отделна отговорност по чл. 177, ал.3
от ЗДвП. Т.е. визираните в разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП физически
лиза са тези, които са регистрирани превозвачи – физически лиза които
осъществяват транспортна дейност в качеството си на търговци. Така е, защото
само регистрираните превозвачи могат да се снабдят с разрешението по чл. 26 от
ЗП. Осен изложените съображения за неправилност на издаденото НП, счита, че са
допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на административно
наказателното производство – мотивите, изложени обществената опасност на
нарушението били формални и не е обсъдена конкретната фактическа обстановка.
Липсвали и мотиви при определяне на наказанието по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Моли
съда да отмени обжалваното НП.
Ответникът
по жалбата – А. "П.и."***, редовно призован, се представлява от М.Р.
– Началник отдел „Административно обслужване“ ОПУ –Велико Търново. Същата моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди изцяло
атакуваното НП. Счита, че е извършено нарушение от обективна и субективна
страна. От доказателствата били доказани обективните елементи на състава на
нарушението, а именно управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно и
тежко, като липсвало съответно разрешение за управление по път от
републиканската пътна мрежа. Излага, че нарушението е съществено, като
наказанието е определено в съответствие със степента обществената опасност на административното
нарушение и е под средния предвиден за това нарушение. Излага мотиви, че
нарушението не е маловажно. При тези съображения, моли съда да потвърди НП.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Към 01.07.2019г. жалбоподателя А.Р.Ц.
работел в „ГОСИ“ ЕООД гр. Свищов по трудов договор №30/25.06.2012г. на длъжност
„водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече тон“.“ Фирмата била собственик на МПС
с две оси марка „Волво“ модел „ФХ12“ с peг. № ******и полуремарке с три оси с
peг. № ******. На 01.07.2019 г., в 16,49 ч. на път Ш-405, км. 73+500, на 500 м.
след началото на с. Царевец в посока към гр.Полски Тръмбеш жалбоподателят,
който управлявал съчленено ППС с пет оси, съставено от гореописаните превозни
средства, бил спрян за извършване на проверка от служители на АПИ– свидетелите М.К.
и Б.К., осъществяващи контрол по републиканската пътна мрежа на основание
Заповед № РД-11-42/29.01.2018 г. на председателя на УС на агенцията. При
проверката от водача представил документи за самоличност, документи на влекача
и плуремаркето, пътен лист № 321328/01.07.2019 г. издаден от Г.М. за превоз с „Волво“
модел „FH12“ с peг. № ******по маршрут Хаджидимитрово
– Никопол, Никопол –Хаджидимитрово, Хаджидимитрово –Любеново, Любеново
–Хаджидимитрово. При проверката свидетелите извършили измерване с техническо
средство – мобилна електронна везна CAPTELS ORA 10 № 785 и ролетка
Р1303/18(5м.). Измерено било натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на
ППС от 11,760 т. при максимално допустимо натоварване от 11, 5 т., съгласно чл.
7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. При измерено
разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето била определена от 25,480 т., при максимално допустимо
натоварване на тройната ос 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б.“ от същата
наредба. Водачът не
представил разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя за движение
на извънгабаритното и тежко ППС. При така констатираното от контролните органи
е било преценено, че управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно по
смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както и тежко, по
смисъла на чл. 3 от същия нормативен акт. От контролните органи е било
преценено, че след като водачът осъществява движение без разрешение за
специално ползвани пътища без разрешение на администрацията, която управлява
пътя, е налице нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП и
участващият в проверката инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към АПИ София М.К. съставил на жалбоподателя АУАН № 6779/ 01.07.2019
година. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. След
съставяне на акта и връчването му на жалбоподателя, на 05.07.2019г.
актосъставителя констатирал, че не са изпълнени условията на чл.37, ал.3 от
Наредба №11/03.07.2001г. Писмени възражения не са подадени в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, началник на отдел „Контрол по
РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, А. „П.и.” - *** издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП наложил на водача на ППС административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 30.07.2019 г. а
жалбата е изпратена до деловодството на административно-наказващия орган на 02.08.2019г.
Видно от представеното по делото
Заявление за последваща периодична проверка на техническо средство за измерване
– мобилна електронна везна CAPTELS ORA 10 № 785 е , че на 29.03.2019 г. е
извършена последваща периодична проверка на същата с валидност на проверката до
месец март 2020 г.
По делото е представен превод на
техническите характеристики на техническо средство за измерване – мобилна
електронна везна CAPTELS ORA 10 № 785.
По делото е представен сретификат
за съответствие на джобна ролетка Р1303/18(5м.).
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото
писмени доказателства и гласни доказателства -свидетелските показания на М.К. и
Б.К., както и от приетите писмени доказателства, съдържащи се в административно
наказателната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателствени
средства.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата
е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдът намира, че при съставяне на
акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и
постановлението са издадени от компетентни органи, съдържат всички реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са
дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира, че
описанието на нарушението в акта и в НП е достатъчно като съдържание и
достатъчно ясно визира какви са точно действията, с които е прието, че е
осъществен състава на вмененото административно нарушение. Отразено е, че
жалбоподателят е имал качеството на водач, описано е ППС по марка, модел и
онези технически параметри, които след измерване на място с посочените
измервателни средства и при посочените резултати от това измерване са дали
основание то да се приеме като извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001г., респективно тежко по
смисъла на чл.3, т.2 от същата наредба.
По същество, настоящият състав
приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос,
по- голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т.
4, буква „а“, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване,
както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е единична ос – задвижваща на ППС при условията на
чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 тона, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т.
3, б. „б“ е сумата от натоварванията на ос на една тройна ос, когато
разстоянието между осите е над 1, 3 м. е 24 тона. В случая, след измерване с
ролетка № 1303/18 е установено, че разстоянието между осите е 1, 32 метра, а
след измерване с мобилна електронна везна се е установило, че сумата от
натоварването на ос на тройната задвижваща ос на полуремаркето е 25,480т., при максимално
допустима маса в случая от 24 т., като същевременно измереното натоварване на
задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 11,760 т. при максимално допустимо
натоварване от 11, 5 т.
При това положение, правилно
актосъставителят и АНО са приели, че е налице превишаване на максимално
разрешените стойности по чл. 7 от Наредбата, респективно, че ППС е „тежко“, по
смисъла на закона. В
този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая не става
въпрос за "тежко пътно превозно средство", тъй като общото тегло на
управлявания от него пътен състав не е надвишавала 40 тона. Налице е
натоварване на отделни оси на процесното ППС, надвишаващо максималните
стойности определени в чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което
процесното ППС се явява „тежко“, съгласно дефиницията на чл. 3, т. 2 от същата
наредба.
От своя страна, разпоредбата на
чл. 8, ал. 5 от Наредбата предвижда, че тежките ППС могат да се движат по
пътищата само след заплащане дължимата такса за превишаване на максимално
допустимите норми по раздел II (т. нар. „специално ползване на пътищата“ по
смисъла на чл. 18 и сл. от Наредбата). Няма спор, че в конкретния случай за
въпросното ППС, не е била платена такава такса, респективно не е било издавано
разрешително.
Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП в обхвата на пътя се забранява движение на тежки ППС
без разрешение за специалното ползване на пътищата. Доколкото безспорно се
установява, че в конкретния случай ППС е било „тежко“, по смисъла на закона, движело
се е по републиканската пътна мрежа и за него не е било издадено разрешително
за специално ползване на пътищата, правилно АНО е преценил, че се касае за
извършено административно нарушение, което правилно е квалифицирал същото като
такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП вр. с чл. 37, ал. 3 от Наредбата.
По смисъла на § 1, т. 8 от
Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата „Специално ползване на пътищата“
е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или
за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони. В
този смисъл неоснователни са и възраженията жалбоподателя, че в случая ППС не
се касае за специално ползване на пътищата.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема, че нарушението, за което е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, е осъществено,
както от обективна, така и от субективна страна. Доколкото жалбоподателят като
водач на ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ модел „ФХ12“ с peг. № ******и
полуремарке с три оси с peг. № ******, е управлявал извънгабаритно ППС, респ.
тежко, то е трябвало да го управлява само с разрешение, издадено по реда на
раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя – АПИ за дейност от
специално ползване на пътищата, каквото същият не е имал.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да съобрази
поведението си и да не управлява ППС, което е с маса, надвишаваща нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството със
специална наредба за това.
Налице са предпоставките за
носене на административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП,
а именно физическо лице, което е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП,
ако деянието не съставлява престъпление при движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв.
Поради това неоснователно е възражението
на жалбодателя, че като водач на ППС, не може да бъде субект на нарушението. Последното
се извежда от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 11/2001
г. на МРРБ, съгласно които във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и АПИ имат правомощията да спират и да съставят актове на
водачи на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва "без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3"
или не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в документа за
платена такса в маршрут на движение. Видно е, че като адресати на въпросните
санкционни норми изрично са определени и водачите на ППС.
Неоснователно е и възражението,
че отговорността на жалбоподателя следва да бъде ангажирана по реда на ЗДвП, а
не по реда на ЗП. В разпоредба чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за
лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да спазват установения за това ред. Компетентен да установи
административното нарушение са длъжностните
лица по чл. 189, ал. 1 и, ал. 12 от ЗДвП, а не на тези от администрацията,
която управлява пътя /чл. 19, ал. 1 от ЗП/. В случая
административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. Закона за движение по пътищата има за
основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без
разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като
пътищата са застрашени от увреждане. Само в правомощията на администрацията,
управляваща пътя е да извърши предварителна преценка във всеки конкретния
случай, дали дадено тежко и/или извънгабаритно ППС може да се движи по
пътищата. Съответно в правомощията на длъжностни лица от тази администрация е
установяване на нарушенията, свързани с неспазването на цитираните правила и
тяхното санкциониране.
След като се установява от
събраните доказателства, че управляваният от жалбоподателя състав от ППС е
превишил допустимите параметри за ППС на Наредбата, то правилно е санкциониран
на осн. чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП, която предвижда наказание глоба за
физическите лица, нарушили посочената разпоредба.
АНО е приложил правилната
материалноправна норма и съответна й санкционна такава. При определяне на
санкцията АНО е следвало да има предвид целите на наказанието в чл. 12 от ЗАНН,
както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Съдът обаче намира, че не е съобразил
всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН. Целите на административното наказание, определени в чл.
12 ЗАНН са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Изискването на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието е
да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното
състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на
съответния вид административни нарушения. Съгласно този текст административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред. Съгласно ал. 1 на чл. 27 ЗАНН органът,
който налага наказанието, определя и неговия размер, а съдът е длъжен да
извърши преценка дали същият е правилно определен спрямо извършеното нарушение
и с оглед целите на чл. 12 ЗАНН. В настоящия случай АНО не ангажира
доказателства, че е взел предвид доходите на извършителя, както и липсата на
други нарушения на Закона за пътищата. Не се представиха и доказателства,
обосноваващи по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, които
да обосноват налагане на наказание в максимален размер. Такива факти могат да
бъдат повторност на извършеното нарушение, значително отклонение от допустимите
габаритни размери и други.
В конкретния случай следва да се
отчетат обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили
други вредни последици, че не са констатирани други нарушения на закона от
страна на жалбоподателя и нарушението е за първи път (което е отразено в самото
НП). Не на последно място следва да се съобрази и факта, че жалбоподателят
работи като шофьор и всеизвестен е факта, че в тази професия размера на
трудовите възнаграждения не е висок и е около и под средния за страната.
Следователно наложеното с атакуваното НП административно наказание - глоба в размер
на 2000 се явява високо. Изброените обстоятелства се преценят и от съда като
смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗАНН, поради което и
намира, че целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, ще бъдат
постигнати като на жалбоподателя бъде наложено административното наказание глоба
в размер към минималния предвиден в закона, а именно - 1000 лева.
Според съда не се касае за
нарушение, което може да бъде определено като маловажно с оглед липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи
обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид, каквото искане в този смисъл няма, но съда е длъжен да обсъди,
предвид изложените от страните доводи. Надвишаването на нормите на Наредбата,
което в случая е значително, повишава рисковете относно безопасността на
движение. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата
с параметри надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение само
след издадено разрешение от АНО, което се издава при определени условия и за
всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след заплащане на
пътна такса.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че следва да измени наказателното постановление, като съобрази,
че размера на наложената парична санкция в минимален размер би постигнала
целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №6245/25.07.2019г.
на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при АПИ София, с което на А.Р.Ц., с ЕГН: **********
*** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000
лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1,
б.“а“ от ЗП вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието "глоба" от 2000 лева на 1000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: