Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9512/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.М.П., З.О.И.,
М.О.И., З.А.И., С.З. Д., А.И.И. и И.М.И., с която са
предявени срещу ЗК Л.И.АД, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата
от по 250000 лв. за първите трима, по 200000 лв. за четвъртия и петия и по
100000 лв. за шестия и седмия ищец, представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 20.01.2019 г., вследствие на което е починал техния
родственик О.З.И., както и за сумата от 1967 лв. за ищцата З.А.И. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендират законната лихва от 02.07.2019 г. и направените
по делото разноски.
Ищците
твърдят, че при произшествието, осъществило се на 20.01.2019 г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на пешеходеца О.З.И., техен родственик
– съпруг на
първата ищца, баща на втория и третия ищец, син на четвъртия и петия и брат на шестия
и седмия от ищците. От загубата са понесли неимуществени вреди – болки и
страдания, а ищцата – и имуществени вреди – направила разходи за погребението
му.
Ответникът
оспорва иска. Оспорва да са настъпили твърдените имуществени и неимуществени
вреди, оспорва материалната легитимация на част от ищците, като оспорва Г.М.П.,
С.З. Д., А.И.И. и И.М.И. да имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на О.З.И.. Позовава се на съпричиняване от страна на починалото
лице – като пешеходец не е пресичал на пешеходна пътека, ненужно удължил пътя
си за пресичане и не се е съобразил с разстоянието на приближаващите се
превозни средства. Оспорва претенциите и по размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.432, ал.1 КЗ:
С влязла в
сила присъда от 06.06.2022 г. на СГС по НОХД № 347/2022 г. М.М.е признат за виновен в
това, че на 20.01.2019 г. в гр. София, при управление на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. №СА *****ТС, на бул. „Сливница“, при движение в посока от
бул. „Пенчо Владигеров“ към бул. „Д-р Петър Дертлиев“, в района на кръстовището
с ул. „Беравица“, нарушил правилата на чл.20, ал.2 ЗДвП не намалил скоростта си на движение при възникване на опасност за
движението, реализирал ПТП с пресичащия платното за движение пешеходец О.З.И. и
по непредпазливост причинил смъртта му в следствие на съчетана травма на
главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на произшествието
по механизма, приет от наказателния съд, авторството на деянието и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески
начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез
включване по изключение на всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Видно от
представеното удостоверение за родствени връзки (л.11 от делото), ищците З.О.И.
и М.О.И. са деца на починалия, З.А.И. – негова майка, а С.З. Д. и А.И.И. – негови едноутробни братя.
От
показанията на свидетелите М.Т.М.и Д.Т.Д. се установява, че ищцата Г.М.П. и
пострадалият са живеели заедно в едно домакинство – в изградена от тях
пристройка към къщата на родителите му, отношенията им били на обич и подкрепа,
заедно са отглеждали децата си З. и М.. Ищцата Г.П. и децата преживяла
изключително тежко загубата на О.И. – непосредствено след произшествието Г.П.
се е нуждаела от спешна медицинска помощ, ходят често на гроба на починалия,
гледат снимките му.
От
показанията на свидетелите Д.Т.Д. и А.А.В.се
установява, че от 2003 г. (когато починалият е бил на 10 г.) ищецът И.И. е заживял заедно със З.И. във фактическо съпружеско
съжителството - смъртта на биологичния баща на О.и ищецът И.И.
е отгледал починалият и брат му С. Д. като баща – грижел се е за семейството, И.
и З. имали много добри отношения с починалия.
От показанията
на свидетелката А.В.се установява, че О.е имал с братята си С. Д. и А.И. много
добри отношения – О.и С. са били постоянно заедно, а за А. О.се е грижил много
и е помагал в отглеждането му. Двамата братя много тежко понесли загубата и не
могат да се възстановят от нея.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД
– установи се деянието на водача на автомобила; неговата противоправност –
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, вината на водача и причинната връзка между
произшествието и смъртта на родственика на ищците.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. №СА *****ТС е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради
което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила
и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищците З.О.И. и М.О.И. - деца на
починалия и З.А.И. – негова майка, е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от загубата на родител и дете.
От
показанията на всички разпитани свидетели се установява, че ищцата Г.П. живели
са заедно в едно домакинство и заедно като семейство отглеждали децата си З. и М.. Поради
което съдът приема, че между ищцата Г.П. и починалия са били налице отношения
на фактическо съпружеско съжителство, като между двамата е имало трайна и
дълбока емоционална връзка, в следствие на което ищцата търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
От
показанията на свидетелите Д.Т.Д. и А.А.В.се
установява, че след смъртта на биологичния баща на пострадалия, когато той е
бил на 10-годишна възраст, ищецът И.И. е заживял във
фактическо съпружеско съжителство с майка му като едно семейство и е отгледал
починалия като баща. С цитираната по-горе тълкувателна практика: ПП №4/1961 г.
на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд приема, че право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт имат и лицата, чиито
фактически отношения са като на дете и родител. С ППВС №2/1984 г. изрично са
изключени от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, заварени и доведени
деца и втория съпруг на техния родител. Макар и да не е изрично посочено в
постановлението, това е така, защото в общия случай между завареното/доведено
дете и втория съпруг/партньор не се установяват отношения като между дете и
родител, тъй като такова отношение вече е формирано с биологичния родител –
прекратяването на един брак или съжителство не води до прекратяване на
отношенията между родителите и децата. В този случай последващите
партньори на биологичните родители не формират отношения с доведените деца,
идентични по съдържание с тези на родителите. Не е така обаче когато
завареното/доведеното дете няма изградени или е прекъснало отношения със своя
биологичен баща поради смъртта на последния. Видно от показанията на
разпитаните свидетели, ищецът И.И. е заживял с майката на пострадалия през 2003 г., когато О.И.
е бил на 10-годишна възраст и го е отгледал като свой син. Поради това съдът
приема, че ищецът И.И. е формирал фактическите
отношения с починалия, идентични на тези между баща и дете и същият да има
право на обезщетение съгласно ППВС №2/1984 г.
Относно
материалната легитимация на ищците С.З. Д., А.И.И. да
получат обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
своят едноутробен брат, съдът намира следното:
С цитираното
по-горе ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите право на
обезщетение се включва по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното
решение е прието, че възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се
допусне „като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение“ за действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно
чл.493а КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) обезщетението на
увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се
определя съобразно методика, която към настоящия момент все още не е изготвена
и приета. Цитираната методика следва да определи в случай на смърт както
обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с
което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ (ал.3), така и размера на обезщетението на друго лице, извън лицата
по ал.3, „когато по изключение“ е
претърпяло неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй
като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени
(ал.4).
От анализа
на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и
приетите през 2018 г. разпоредби в КЗ – в чл.493а се налагат следните изводи:
увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на пострадало лице са деца,
съпруг, родители, включително осиновени и осиновители, както и лицата, които са
във фактическо положение на изброените – партньор във фактическо съжителство с
пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са осиновени, съответно –
отгледалите го като родители, макар да не са му осиновители. За тези лица
законодателят презюмира наличието на вреди, а
тълкувателната практика на Върховния съд извежда, че обезщетение се присъжда
при наличие на трайно влошени отношения. Новият момент е, че се признава по изключение право на
обезщетение и за лица извън така очертания кръг, с които пострадалото лице е
създало трайна и дълбока емоционална връзка, и чиито продължителни болки и
страдания е справедливо да бъдат обезщетени. Основният
въпрос е кои са тези изключителни обстоятелства, при които лица извън най-близкия
семеен кръг, придобиват „по изключение“ правото да бъдат обезщетени. Братята и
сестрите са най-близките родственици по съребрена
линия (от втора степен). Обичайно за българското общество е дори и след
напускане на общото семейство (формално включващо родители и деца до 18-годишна
възраст) и създаване на собствени семейства, братята и сестрите да продължават
да поддържат близки отношения помежду си и семействата им да са емоционално
свързани. Ако това обичайно за обществото ни положение се приемаше от законодателя,
съответно – ВКС (като постановяващ задължителна тълкувателна практика), за
достатъчно, за да обоснове понесени вреди от такова естество, които е
справедливо да бъдат обезщетени, то братята и сестрите щяха да бъдат включени в
кръга лица, за които изначално се приема, че им право на обезщетение (съпруг,
деца, родители и лицата, чиито фактически отношения ги поставят в идентично
положение). След като това не е направено, то следва да се установят такива
отношения между братя, сестри, брат и сестра, които са изключение от
обичайното, което изключение обосновава правото на обезщетение. Такова
изключение би било налице между братя, когато са единствените живи роднини и
наследници един на друг, нямат собствени семейства и живеят заедно в общо
домакинство, между баба и дядо и внуци, когато поради ранна смърт или отсъствие
на родителите дядото и бабата са отгледали внуците си, живеят с тях в общо
домакинство и осигуряват възпитанието и образованието им, или между приятели,
които поради отчуждение от биологичните си семейства, са в най-тясна връзка
помежду си - споделят общ живот в едно домакинство и са си единствено семейство
един за друг и т.н. Примерите не могат да
бъдат изчерпателно изброени, но общият критерий за изключителност според
настоящия състав е, че тези други лица, които по изключение е справедливо да
бъдат обезщетени, поради особени житейски ситуации и обстоятелства са заместили
обичайния най-близък кръг (деца, съпруг, родители) и са били в най-близка
емоционална връзка приживе с починалия – в този случай, макар да не са дете,
съпруг или родител, изключителността на тази най-близка връзка обуславя правото
им да получат обезщетение. Този извод на съда се опира на обстоятелството, че
съгласно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС в случай на смърт
право на обезщетение имат само
най-близките на починалия, а с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС тази
постановка не е отменена, а е разяснено, че е възможно лица, които не са сред
посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е
справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се разширява кръгът на имащите право
на обезщетение, а се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г.
и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка“ т.е. когато „най-близките
на починалия“ са други лица, извън съпруг, деца, родители.
По въпроса
налице ли е в настоящия случай по изключение такава трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, съдът намира следното:
От
показанията на свидетелите Димитър Д. и Александра Василева, съседи на ищците,
се установява, че починалият и братятя му са имали
близки отношения през годините, починалият като голям брат е помагал в
отглеждането им, не са имали пререкания, а след смъртта му много тежко са
понесли загубата на брат си. В същото време от показанията се установява още,
че ищците С.З. Д. и А.И.И. и починалият не са живеели
заедно – последният е живеел със съпругата и децата си в пристройка към къщата
на родителите му, което по същество е различно от общ дом и споделяне на
домакинство.
От така
установените факти съдът приема, че ищците С.З. Д. и А.И.И.
и починалия като братя са имали близки отношения на взаимна обич и уважение.
Това обаче е обичайно за традициите в българското общество и не може да се
приеме за изключителен случай. Установява се
по делото, че починалият е имали собствено семейства, живеел е с него в отделна
пристойка към семейната къща. След като ищеците С. Д. и А.И. не са единствени роднини на брат си,
не са живеели с него в едно домакинство, не са единственият му семеен кръг, не
може да се приеме, че отношенията им сочат на изключителност и особена житейска
ситуация, годна да мотивира извод за възникване в техния патрумониум
на право на обезщетение. Съдът признава, че между ищците
и починалият им брат е имало привързаност, обич и уважение, но те са обичайни
за такава близка степен на родство. Т.е. не се установява конкретна
житейска ситуация или обстоятелства, които да са станали причина между
починалия и братята му да се е породила особена близост, надхвърляща обичайната
между братя, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Този извод на съда не означава, че ищците не са понесли
страдания, а единствено цели да установи дали в техния патримониум
възниква вземане за обезщетение съгласно критерия, описан по-горе.
Ето защо
съдът приема, че по делото не се установяват такива житейски обстоятелства,
сочещи на изключително силна привързаност, при която смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Това води до извод, че в полза на ищците С.З. Д.
и А.И.И. не е възникнало вземане за претендираното вземане за застрахователно обезщетение и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД на останалите ищци
с установена материална легитимация съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – възрастта на пострадалия (26 г.), възрастта на ищците (децата му
– на 6г. и 3 г., съпругата – на 23 г., а родителите – на 47 г. и 55 г.),
обстоятелството, че са били близки, същността на връзката между съпрузите и
между родител и дете, невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 150000 лв.
Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител или
съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде
определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата
от 150000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
Основателна е претенцията на
ищцата З.А.И. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1967 лв. Видно от
представената по делото фактура от 11.02.2019 г., за траурни услуги за
заплатени 1967 лв. Ето защо съдът приема, че са налице вреди, изразяващи се в
разходи за организиране на погребението на О.З.И. и предявеният иск следва да
бъде уважен.
Неоснователно е направеното
от ответника възражение за съпричиняване – по делото
не са представени доказателствени искания за противоправно
поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредите.
По
изложените съображения съдът намира, че исковете, предявени от Г.М.П., З.О.И., М.О.И.,
З.А.И. и И.М.И. искове следва да се уважат до сумата от по 150000 лв. за всеки
от ищците и да се отхвърлят за разликата до предявения размер. Исковете на
ищците С.З. Д. и А.И.И. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Върху определените обезщетения
ответникът дължи законна лихва. Разпоредба
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на
периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Подадено е заявление от ищците с входящ № 4617/01.04.2019 г., на
посочената дата ищците са предявили претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение и от този момент ответникът му дължи има изплащане на законната
лихва. С оглед изложеното, лихвата следва да се присъди от посочената дата – 01.04.2019
г.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съразмерно
с уважената част от исковете – за сумата от 13932,68 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
съответно дължимата държавна такса в размер на 30078,68 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****, да заплати на Г.М.П., ЕГН:**********, на З.О.И., ЕГН:**********, на М.О.И.,
ЕГН:**********, на З.А.И., ЕГН:**********
и на И.М.И., ЕГН:**********, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 150000 лв. за всеки,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди
от смъртта на О.З.И. при произшествие, осъществено на 20.01.2019 г., заедно със
законната лихва от 01.04.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълния предявен размер от по 250000 лв. за първите трима и по
200000 лв. за четвъртия и петия ищец.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****, да заплати на З.А.И., ЕГН:**********, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 1967 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени вреди от смъртта на О.З.И.
при произшествие, осъществено на 20.01.2019 г., заедно със законната лихва от 01.04.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.З. Д., ЕГН:********** и А.И.И., ЕГН:**********, срещу ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****, искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 100000 лв. за всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от смъртта на О.З.И. при произшествие, осъществено на 20.01.2019 г.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****,
да заплати на адв. В.Й.Н. - САК, адрес: ***, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 13932,68
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****, да заплати
по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 30078,68 лв., представляваща дължима държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: