Определение по дело №513/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 100/12.11.2014 г., постановено по гр. д. № 518/2014 г., К.районен съд е признал за недоказано оспорване истинността на съдържанието на Протокол за ПТП N 1293629/23.09.2013г., съставен от Н.П.- мл.автоконтрольор при ПП-ОДМВР-К. и е отхвърлил предявения от „ДЗИ-О.З. ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С*, община С., район С., ул.”Г.Б.” №*, срещу Агенция “П.и.“ гр.С., бул.”М.” № *, представлявана от директора на О.п.у., гр.К., бул.”Б.” № *, иск с правно основание чл.213, ал.1, изр. 1-во от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗДза сумата 681.35 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане-ПТП, настъпило на 23.09.2013г. на ре´убликански път в гр.К., ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2014г.-датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Решението е било постановено при участие на трето лице помагач - Община К..

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от „ДЗИ-О.З.” ЕАД, гр. С. чрез процесуален представител, въззивна жалба. С нея първоинстанционното решение се атакува, в частта му,с която са отхвърлени като неоснователни исковите претенции на „ДЗИ- О.з." ЕАД. Твърди се в жалбата, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е и необосновано. Излагат се обстойни доводи в тези аспекти. Изтъква се, че от една страна решаващият съд правилно приел, че процесният пътен участък, където е настъпило ПТП е част от републиканската пътна мрежа в границите на гр. К., но от друга страна, неоснователно заключил, че не ответната агенция, а съответната община е следвало да организира дейността по поддържане на републиканските пътищата в границите на градовете. Неправилно първоинстанционният съд приел, че в конкретния случай следвало да намери приложение разпоредбата на чл.48, т.2, б."в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата. Твърди се в този смисъл, че разпоредбата действително предвиждала организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на градовете, да са задължение на общините, но съгласно чл. 30, ал.1 от ЗП, агенцията осъществявала дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Разпоредбата на закона не съответствала на тази от правилника за приложението му, но именно законът се явявал нормативен акт от по-висока степен спрямо ППЗП, поради което при противоречие, съгласно чл.15, ал.З от ЗНА, следвало да намери приложение ЗП. Жалбодателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, вместо което да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В надлежния по чл.263, ал.1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, АГЕНЦИЯ "П.И.", гр.С., представлявана от директора на О.п.у. гр.К., в който отговор се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

В дадения надлежен по чл.263, ал.1 от ГПК срок, не е постъпил отговор от третото лице в производството, Община К..

В съдебно заседание жалбодателят „ДЗИ-О.З.” ЕАД, гр. С., чрез писмено становище, поддържа въззивната жалба

В съдебно заседание ответникът по въззината жалба АГЕНЦИЯ" П.И.", гр.С., представлявана от директора на О.п.у. гр.К., чрез писмено становище, оспорва депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание третото в производството лице- Община К., редовно призовано не изпраща представител и не взема становище.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства по повод наведените в жалбата пороци на атакуваното съдебно решение, намери за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл настоящият състав намира, че процесното първоинстанционно решение в обжалваната му част, е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Компетентният К.йски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.1,предл.1 от КЗ, във вр.с чл.86, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с искане да бъде присъдено на ищеца „ДЗИ-О.З.” ЕАД, гр.С., вземането му от ответника Агенция „П.и.“, гр.С.,съставляващо заплатена от ищеца като застраховател на собственика на увредения лек автомобил -марка „БМВ ”, модел „730”, с рег. N *, А.Р. С. по договор за имуществена застраховка „Каско +”, сключен със застрахователна полица N 440113126000423, застрахователно обезщетение в размер на 681.35 лв. за обезщетяване на претърпени от застрахователно събитие, вреди на застрахования, причинени от виновното бездействие на ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане. В производството като трето лице помагач на ответника, е била привлечена Община К..

В производството от фактическа страна е установено, включително и от Протокол за ПТП № 1293629/23.09.2013 г./ оспорването истинността на който в производството е останало недоказано, а и в настоящото въззивно производство не е предмет на проверка/, че на 23.09.2013 г. в 06.45 часа в гр.К., при движение по бул. „Б.” /А. мост/, лек автомобил, марка „БМВ ”, модел „730”, с рег. N *, собственост на А.Р.С., пропада в необезопасена отводнителна шахта на пътното платно. В резултат на настъпилото ПТП са причинени имуществени вреди на моторното превозно средство в установения по делото, включително и от приетото заключение, изготвено по назначената съдебно автотехническа експертиза, размер от 681.35 лв. Тази сума по силата на сключен между ищеца и собственика на увреденото МПС застрахователен договор за Автомобилна застраховка „Каско +“ от 16.04.2013 г., е определена за изплащане на собственика. След извършено приспадане на дължимо от застрахования плащане по застрахователния договор за премия от 526.56 лв., остатъчната сума от 154.79 лв. с нареждане за групово плащане от 15.10.2013г. е платена на застрахования по негова банкова сметка.

Всъщност, изхождайки от посоченото в жалбата и с оглед безспорно установеното в първоинстанционното производство, че съгласно Решение N 945 на МС от 01.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, процесното ПТП е настъпило на пътно платно, съставляващо част от републиканската пътна мрежа -републикански път I-5 в рамките на урбанизирана територия, предмет на настоящия въззивен контрол се явява само обстоятелството, коя е приложимата правна норма, даваща отговор на въпроса, чия е отговорността за причинените в резултата на това ПТП имуществени вреди на застрахованото при ищеца МПС. В този смисъл настоящата инстанция споделя изложеното от ищеца, жалбодател в това производство, че съгласно чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата, ответната агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Счита обаче, че в конкретния казус приложимата норма е тази на чл.30, ал.3 от същия закон, която в редакцията си към 23.09.2013 г./ДВ бр.55/2011 г./, предписва, че ответната агенция, съответно Национална компания „С.и.п.” и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. А ППЗП, във своята разпоредба на чл.48, т.2, б.”в”, в редакцията й към ДВ бр.79/2008 г., действаща към 23.09.2013 г., предвижда, организирането на дейностите по поддържане на пътищата да е задължение на съответните общини за републиканските пътища в границите на градовете, като задължение на Национална агенция "П. и." е участие във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. А предписаният, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.2 от ППЗП ред, предвижда, директорите на областните пътни управления и кметовете на съответните общини до 30 септември да определят в споразумителен протокол размера на средствата по чл.48, т.2, б.”в” за следващата бюджетна година според дължината на републиканските пътища в границите на градовете, както и сроковете за предоставяне на средствата на общините. Т.е. и настоящата инстанция намира, че това са приложимите в казуса норми. И в този смисъл съдът не намира в производството твърдяната от жалбодателя конкуренция на правни норми от различна степен. Цитираната правна норма на чл.30, ал.3 от ЗП,определено препраща към приложимите разпоредби на ППЗП. В този смисъл õори да се приеме доводът на жалбадателят, че съществуващият към онзи момент законов пропуск е преодолян с приетата нова разпоредба, предвиждаща, че агенцията, осъществява и дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, следва изрично да се приеме,че тази новоприетата ал.5 на чл.30 от ЗП, е приложима след 06.02.2015 г./ ДВ. бр.10/2015 г./, но не и към настоящия спор, датиращ от 23.09.2013 г.

Казано в заключение, цитираните в предходния абзац норми, приложени с оглед приетия по делото Споразумителен протокол от 27.08.2012г., подписан между ответната агенция и Община К., за календарната 2013г., определено водят до формирания и от решаващия съд извод, че организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, в частност в границите на гр.К., са задължение на съответните общини, в частност на Община К..

По изложените дотук съображения настоящият състав намира първоинстанционното решение в обжалваната му част, за правилно, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото, доколкото заплащане на разноски изрично не е поискано от въззиваемите, то такива и не се дължат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/ 12.11.2014 г., постановено по гр. д. № 518/2014 г. по описа на К.йския районен съд, в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач Община К..

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.