О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 17.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
I гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева
ч.гр.д.№ 13754 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по частна жалба вх.№ 18-00-166/15.10.2019г. по регистъра на Агенция
по Вписвания, депозирана от Г.С.И., ЕГН **********,
в качеството му на представител на „П.Ф.“ АД, ЕИК ******срещу Определение № 692
от 05.06.2019г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е
отказано заличаване на вписани възбрани с вх.№ 34930/12.08.2011г., наложена от
ЧСИ с рег. № 780; вх. № 23686/26.04.2017г., наложена от ЧСИ с рег. № 851 и вх.
№ 31065/25.05.2017г., наложена от ЧСИ с рег. № 921 на Служба по вписванията –
гр. София.
В частната жалба
са изложени доводи за незаконосъобразност на постановения отказа, като се развиват
подробни съображения. Иска се от съда да отмени обжалваното определение и да
върне делото на Съдията по вписванията за заличаване на вписаните възбрани.
Съдът като
обсъди доводи на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред съдия по
вписвания е образувано по молба вх. № 34231/05.06.2019г. на „П.Ф.“ АД, ЕИК
*********, с което е поискал заличаване на вписването на три възбрани върху
недвижим имот, представляващ УПИ, находящ се в град
София, район Витоша, квартал „Драгалевци”, означен по скица като парцел № IV —
130, от квартал 5 по плана на град София, местност „В.з. Габаро
- Азмата”, целия с площ от 700 кв.м. Посочил е, че
този имот бил изнесен на публична продан и възложен на дружеството.
С молбата е
представено Постановление от 08.03.2019г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ по
изпълнително дело 20179210400556, с отбелязване, че същото е влязло в сила на 19.03.2019г.
и платен данък на придобиване на имота на 16.04.2019г., вписано в АВписвания вх.рег. № 23307/18.04.2019г., акт 93, том LVI,
дело № 17508/2019г., имотна партида 102694, с което след проведена публична
продан УПИ с идентификатор 68134.1974.5011, с адрес: гр. София, район Витоша,
ул. Иван Кондов, с площ от 700 кв.м., е възложен на „П.Ф.“ АД, ЕИК ******,
предложена цена била от 187 084
лева и тази сума била внесена по сметка на ЧСИ. Представени са
и наложените върху процесния имот възбрани.
С Определение № 692
от 05.06.2019г., съобщено на молителя на 08.10.2019г., съдията по вписванията е
отказал да впише заличаването на вписаните възбрани, като е посочил, че не е
представен акт подлежащ на заличаване на възбрани, който акт да бъде подреден
от съдията по вписванията в съответната книга по вписана възбрана, като се е
позовал на разпоредбата на чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията, съгласно
която възбраната се заличава по писмено нареждане на учреждението
или длъжностното лице, което я е наложило. Посочил е, че тези органи са
компетентни съгласно ТР от 10.07.2018г. по т.д.№1/15г. на ОСГТК на ВКС да
преценят дали възбраната продължава да брани права и кому е противопоставима,
след което да издадат писмено нареждане за заличаване на възбраната, поради
липса на удостоверение от ЧСИ, че възбрана може да се заличи съобразно чл. 31
от Правилника за вписванията, както и невъзможност на съдията по вписванията да
проверява в това производство да изследва по чие искане е образувано
изпълнително дело, чии парични вземания са съдебно присъдени. Вторият мотив за
отказ да заличи възбраните на съдията по вписванията е, че не може с една молба
да се иска заличаване на повече от една възбрана.
При така установеното съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 577 вр. с чл. 569, т. 5 от ГПК отказът да се извърши нотариално
удостоверяване, каквото на вписването, съответно заличаването му, може да се
обжалва пред окръжния съд с жалба в едноседмичен срок от съобщаването.
В конкретния
случай жалбата е депозирана в срок, като доколкото е насочена срещу отказ за
заличаване на вписване, то съдът приема,
че съобразно чл. 577 вр. с чл. 569 от ГПК същата е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че
жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице-молител в производството
пред съдията по вписвания.
При така
възприето съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Правилника за вписванията (ПВп)
вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило
възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Правилника за вписванията (ПВп), когато
гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става
по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от
надлежното учреждение, че вписването може да се
заличи.
Възбраната върху
недвижим имот, наложена по реда на обезпечението на исковете или в хода на
изпълнителното производство подлежи на вписване, на вписване подлежи и заличаването й. Възбраната има за цел да препятства длъжника
да извършва действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяването на
вземането на взискателя. Целта е да се запази имота в патримониума на длъжника осигури реализиране на вземането
на кредитора чрез установената с разпоредбата на чл. 435 от ГПК непротивопоставимост на последващите
налагането на възбраната разпоредителни действия на длъжника. На взискателя и на присъединените взискатели
са непротивопоставими и правата на трети лица,
вписали искови молби за защитата им след вписването на възбраната. Наложената
възбрана брани и интересите на купувача на имота при публичната продан. Този
купувач придобива правата върху имота, които са били притежавани от длъжника
към налагането на възбраната, тоест на купувача не могат да се противопоставят
права, които са непротивопоставими на взискателите. Купувачът встъпва едновременно в правното
положение на длъжника и на взискателите, тоест придобива правата на длъжника върху имота и
са му непротивопоставими всички права, които са непротивопоставими на взискателите.
Възбраната е вещна тежест върху имота, а не е вещно право. Тя обезпечава
възможността на реализиране на права, а не дава право на предпочитително
удовлетворение. Възбраната гарантира осребряването на имуществото, но не и че
то ще е достатъчно, за да удовлетори кредитора в
пълен обем. Възбраната има по –широко действие от ипотеката, защото позволява
удовлетворяване от имота, запазвайки го в имуществото на длъжника. Ипотека,
вписана след възбрана, не може да се противопостави на взискателя.
След публична продан забраната не се заличава автоматично. Правото на кредитора
с наложена възбрана е да се удовлетвори от стойността на имота съобразно
привилегиите и наличието на други вземания. Едва след плащането на припадащата
му се сума се открива възможността за вдигане на възбраната. Възбраната, обаче,
няма да се заличи в този момент, защото тя брани и правата на купувача на имота
при публична продан. Постановлението за възлагане подлежи на вписване, но то ще придобие ред от
първата по реда вписана възбрана от кредитор, участвал в разпределението на
сумите, получени при публичната продан на имота. Дори искови молби и
разпореждания да са вписнаи след някоя от възбраните,
релевантна е най-рано вписаваната възбрана, защото последващите кредитори са присъединени по право към този с
най-рано вписаната възбрана. Вдигната възбрана губи действието си, но
действието на останалите възбрани остава според тяхната поредност.
Така, ако възбраната бъде заличена, то на купувача от публичната продан с
вписано след възбраните постановление ще се окаже противопоставимо
вписана преди постановлението за възлагане на имота искова молба. Купувачът
на имота при публична продан може да
поиска заличаване на вписаната възбрана, ако тя не му е противопоставима
и не брани права. Това може да поиска и последващ приобретател на имота. (В този смисъл т. 3 от ТР №
1/10.07.2018т. по тълк.д. № 1/2015г. на ОСГТК на
ВКС).
В процесния случай се иска заличаването на възбрани, наложени
по различни изпълнителни дела, по които е проведена публичната продан. С оглед
цитираната разпоредба от Правилника за вписванията, процесуално легитимиран да
постанови заличаване на възбраната, което да бъде отбелязано от съдията по
вписванията, е именно съдебният изпълнител, наложил възбраната, а не трето
лице, каквото се явява купувачът на имота след проведената публична продан.
Именно съдебният изпълнител е компетентен да извърши проверка относно наличието
или не на законовите предпоставки за заличаване на възбраната, като в случай,
че такива са налице, да издаде “писмено нареждане“ за това, представянето на
което представлява основание за съдията по вписванията да заличи вписаната
възбрана.
В подкрепа на
този извод са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, обективирани в т.6 от ТР №7 от 25.04.2013г. по т.д.№7/2012г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно които съдията по вписванията не разполага с
правомощието да извършва проверка на материалноправните
предпоставки на акта, чието вписване, отбелязване или заличаване се иска,
предвид на което същите следва да бъдат проверени от съдебния изпълнител и
наличието им да бъде удостоверено в „писменото нареждане“ за заличаване на
възбраната.
В конкретния
случай искането за заличаването на възбраната не е извършено от съдебния
изпълнител, който е наложил същата, не са представени доказателства, че
вписването на възбраната може да се заличи, поради което и съдът приема, че
молбата за заличаването на възбраната е неоснователна.
Следва да бъде
взето предвид това, че възбраната брани правата на взискателите,
по чието искане е наложена, предвид на което същата би следвало да бъде
вдигната по тяхно искане или при наличието на изрично предвидените в закона
предпоставки за това, каквото е разпоредбата на чл.433, ал.3 ЗЗД, например.
Дори и да се приеме наличието на правен интерес у купувача на имота да поиска
заличаването на възбрана върху придобития от публична продан имот, с оглед
изричната разпоредба на чл.31, ал.1 от ПВп и
невъзможността на съдията по вписванията да проверява материалноправните
предпоставки на съответния акт, следва да се приеме необходимостта пред съдията
по вписванията да бъде представен акт на съдебния изпълнител относно заличаване
на възбраната. Това може да бъде единствено акт, инкорпориращ императивна
заповед съм съдията по вписванията и издаден вследствие на упражняване на
властнически функции. А купувачът в публичната продан не е такова лице. От него
не може да изходи акт с горепосочените правни характеристики.
Както
производството по вписване, така и производството по заличаване е вид
нотариално удостоверяване арг.чл.569 т.5 от ГПК. Като
верига процесуални действия, това производство изявява самостоятелен характер,
има друг решаващ орган и различен резултат. То приключва с волеизявление на
държавен орган, с което се разпорежда вписване на акта в съответните книги или
с отказ. Легитимиран да поиска извършването на това волеизявление е органът,
наложил вписаната мярка. Следователно нито страните, нито участниците в
производството, по което мярката е наложена са легитимирани да искат нейното
заличаване.
Поради изложените
съображения, обжалваното определение на Съдия по вписванията при СРС е
законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 692 от 05.06.2019г.,
постановено от съдия по вписванията при СРС по заявление вх.№34231/05.06.2019г.,
подадено от „П.Ф.“ АД, ЕИК *******, с което е отказано заличаването на три броя
вписани възбрани върху недвижим имот след извършена публична продан от частен
съдебен изпълнител.
Определението може
да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл.
274 и чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.