Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 15.06.2023
град София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 6005 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.Д.Т. срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата
от 100000 лева /с влязло в сила определение от 09.11.2021г. /л. 42/
производството по делото е частично прекратено за разликата над сумата от 100 000
лева до пълния предявен размер от 150 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ от смъртта на неговия баща по повод
настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2014г.
/датата на деликта/ до окончателното изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че на 05.05.2014г., около 23:40 часа в гр. София, по обособено трамвайно
трасе на бул. „Ситняково“, с посока на движение от
ул. „Оборище“ към бул. „Шипченски проход“, в района срещу бл. ****“, управлявайки
трамвайна мотриса с марка „TRAMVAI“, модел
„Т6-231“, с инв. № 4235, водачът му реализира ПТП с пресичащия
същото трасе пешеходец Д. Е.Т. /баща на ищеца/, като пешеходецът е починал на
място.
Ищецът релевира, че в хода
на производството е доказано, че пешеходецът е бил алкохолно повлиян /в този
смисъл ищецът признава наличие на 25% съпричиняване
от страна на починалия му наследодател/ при настъпване на процесното
ПТП, но същевременно е било доказано безспорно, че и водачът на трамвайната
мотриса не е спазил правилата за движение по пътищата, тъй като в момента на
навлизане на пострадалия в платното за
движение предната част на трамвая се е намирала на 118 метра от мястото и при
установената скорост на движение на трамвая от 40 км.ч. пешеходецът не е бил
позициониран в опасната му зона за аварийно спиране. В тази връзка се релевира, че водачът на трамвайната мотриса е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20 ЗДв.П.
Заявява още, че макар и трамвайното шосе да е било оградено с предпазна ограда,
в района на ПТП е установено, че има множество пробити отвори, откъдето често
пресичат пешеходци, което е било известно и на водача на процесната
мотриса, многократно минаващ по този курс, с което
последният е трябвало да се е съобразил и да преминава през този участък с
повишено внимание, именно поради предвидимата опасност от пресичане на
пешеходци.
В ИМ се релевира, че е било
образувано ДП № ЗМ-11214/2014г. по описа на РТП-ОДП-СДВР, пр. пр. № 9028/2014г.
по описа на СГП. С постановление от 08.04.2015г. наказателното производство
било прекратено, тъй като наблюдаващият прокурор макар и да е посочил, че
водачът А. е нарушил правилата за движение по ЗДвП като е реализирал ПТП с
пресичащия пешеходец е приел, че в случая деянието не съставлява престъпление,
поради което е приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В тази връзка
заявява, че този извод на наблюдаващия прокурор всъщност не означава, че
деянието не съставлява деликт.
Ищецът заявява, че наследодателят му Д. Е.Т. умира по
особено мъчителен начин като смъртта му, която е настъпила сравнително бързо
като същевременно е била изключително мъчителна и болезнена. Релевира, че вследствие на процесното
ПТП ищецът е загубил изключително близък човек като болката от неговата загуба
е изключително силна и с времето става по-силна. В тази връзка посочва, че баща
му е бил личност с много чиста душевност и ищецът винаги е разчитал на него за
съвети, помощ и подкрепа. С оглед изложените съображения намира предявения иск
за основателен и доказан изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по
реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната
страна. Заявява,
че искът е недопустим, доколкото ответникът не е изпратил покана до ищеца,
съобразно нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ. Не
оспорва наличието валидно възникнало
застрахователното правоотношение по застраховка ГО с делинквента.
Оспорва твърдения в ИМ механизъм на процесното ПТП. Оспорва наличието на
каквато и да било вина от страна на делинквента като
в тази връзка заявява, че изключителната вина за реализирането на процесното
ПТП е на починалия Д. Е.Т.. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване, като
в тази връзка заявява наличието на съществен принос от страна на двамата водачи.
Оспорва размера на претенцията, като твърди, че е силно завишена. В условията
на евентуалност е направено възражение за погасяване на вземнато
по давност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав,
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./,
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим
като в тази връзка следва да изложи следните съображения: съгласно параграф 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. В случая по делото няма данни и не се твърди да е
договорено друго, следователно в случая се прилага отмененият КЗ и не са приложими нормите на действащия КЗ. Ето защо възраженията на ответника за недопустимост
на иска, поради липса на процесуална
предпоставка по чл.498, ал.З от КЗ са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226 КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил
риска „гражданска отговорност” на делинквента.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на водача, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението,
вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата, по аргумент от чл.
154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
С изготвения по делото доклад /л. 65, стр. 2/ са отделени
като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните обстоятелства: настъпване на ПТП на 05.05.2014г.,
в резултат от което е загинал бащата на ищеца Д. Е.Т.; наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ относно трамвайна мотриса с марка „TRAMVAI“,
модел „Т6-231“, с инв. № 4235, валиден към датата на процесното ПТП с ответника.
От представеното по делото постановление за прекратяване
на наказателно производство от 08.04.2015г. /л. 5 и сл./, както и от приложената
към настоящото дело пр. пр. № 9028/2014г. по описа на СГП се установява, че наказателното производство срещу делинквента
/водача на трамвайна мотриса
с марка „TRAMVAI“, модел
„Т6-231“, с инв. № 4235/ е
било прекратено, на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – доколкото
наблюдаващият прокурор е счел, че деянието не съставлява престъпление.
По делото е приета САТЕ /л. 99-л. 107/, кредитирана от
съда като компетентно и обективно изготвена, от която се установява следното: причината за настъпването на
произшествието е поведението на пешеходеца, предприел пресичане на трамвайното
трасе на необозначено за целта място /в изкуствено направена пролука в оградната мрежа и декоративните храсти/ в момент, когато по
него се е движел и приближавал трамвай от градския транспорт; състоянието на алкохолното повлияване на
пешеходеца е попречило и допринесло за възприемане на движещата се трамвайна
мотриса и последващите му действия; наличието на
внезапно задействане на спирачните уредби на трамвайната мотриса от ватмана
доказва необходимостта от внезапност на появата на
пешеходеца на трамвайното трасе; уврежданията по предната част на трамвайната
мотриса, носенето и отхвърлянето на тялото напред преди окончателното й спиране
дават основание да се приеме, че преди настъпване на произшествието и по време
на удара, скоростта на движение на трамвайната мотриса е била от порядъка и не
по-ниска от 40 км/ч; при конкретните пътни условия: скорост на трамвайната
мотриса 42 км/ч, пълният спирачен път/опасната зона за спиране/ - 49.50 м е
по-голям от отстоянието на предната част на
трамвайната мотриса: 45,45 при „спокоен ход“ и 37.03м
при „бърз ход на пешеходеца“, което определя, че ударът е бил непредотвратим
за ватмана чрез аварийно спиране.
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез
разпита на свидетеля на ответника Х.А.А. /л. 77 и сл./,
кредитирани от съда като обективно дадени и кореспондиращи на наличния по
делото доказателствен материал, от които се
установява следното: свидетелят А. е водачът на процесната
трамвайна мотриса; по време на процесното ПТП
свидетелят А. е спрял аварийно, доколкото при управлението на трамвая в посока
от кв. „Подуяне“ към Румънското посолство, в локалното платно, от лявата страна
е излязъл човек и свидетелят А. е спрял аварийно, като заявява, че аварийното
спиране е единственото действие, което е можел да предприеме ватманът в процесния случай; свидетелят се е движел със скорост 30-40
км/ч; според свидетеля А.Д. Е.Т.
/баща на ищеца/ е
искал да се самоубие, доколкото е стоял по средата на жп трасе, което е
оградено, не би трябвало да се пресича особено в тази част на денонощието.
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез
разпита на свидетеля на ищеца Благовест Д.Т. – брат на ищеца и син на починалия от процесното ПТП Д. Е.Т. /л. 79 и сл./, от които се установява следното: през
нощта след процесното ПТ получил обаждане от служител
на МВР, който му съобщил за процесния инцидент; Д.Т.
не е имал психологически проблеми; свидетелят не знае дали баща му е имал
проблеми с алкохола като същевременно е имал някаква степен на ТЕЛК; родителите
на свидетеля Т. са били разведени като родителските права на свидетеля и на
ищеца са били предоставени на тяхната майка.
От
анализираните по-горе доказателства /постановление за прекратяване на
наказателно производство от 08.04.2015г. – л. 5 и сл.; приложената към
настоящото дело пр. пр. № 9028/2014г. по описа на СГП; приетата по делото САТЕ
/л. 99-л. 107/; събраните г събрани гласни доказателства, получени чрез разпита
на свидетеля на ответника Х.А.А. – л. 77 и сл./ се
установява, че ответникът е доказал, че вината за процесното
ПТ е на починалия от процесното ПТП Д. Е.Т.. Предвид
посоченото обстоятелство и доколкото по делото се установи, че водачът на
трамвайната мотриса не е причинил процесното ПТП е
безпредметно обсъждането на останалите предпоставки от фактическия състав на
предявения иск.
С оглед
изложените съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора, право на разноски възниква за ответника. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1280.00 лева –
разноски за производството пред СГС /сумата от 800.00 лева – депозит за САТЕ;
сумата от 30.00 лева – депозит за свидетел и сумата от 450.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Т., с ЕГН **********,***,
офис 3 срещу З. „Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ****, с адрес: ***, пл. „****осъдителен иск с правно
основание чл. 226 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от смъртта на неговия баща по повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2014г.
/датата на деликта/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., с ЕГН **********,***, офис 3 да заплати на З. „Б.В.И.Г.”
АД, с ЕИК ****, с адрес: ***, пл. „****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 1280.00 лева – разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: