Р Е Ш Е Н И Е
№ 352
гр. Перник, 20 декември
2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 221/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 62 и сл.
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на „Екоел Холидейс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Дебели лаг, община Радомир, област Перник против Акт за установяване
на задължение по декларация с № 023/09.12.2016г., издаден от орган по приходите
при община Радомир, изменен и по
същество потвърден с решение № 001 от 14.03.2017г. на началник отдел „Местни
данъци и такси“ при община Радомир.
В жалбата се излагат
съображения за допуснати съществени нарушения на производствените правила при
издаване на акта, а по отношение на таксата за битови отпадъци /ТБО/ и
нарушения на материалния закон. Твърди се, че същия не съдържа правни и
фактически основания и е немотивиран. Изложени са и аргументи, че решението, с
което е потвърден акта е нищожно, тъй като липсва правно единство между мотиви
и диспозитив.
В съдебно заседание адв. Д.А.
от САК пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. По същество пледира
същата да се уважи по изложените в нея съображения и да се присъдят разноски. В
писмени бележки развива подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, поради което моли Акт за установяване на задължение № 023 от
09.12.2016г., издаден от Д.И.А. на длъжност инспектор приходи в Отдел МДТ при
Община Радомир в частта, в която не е отменен с решение № 001/14.03.2017г. на
началника на отдел „МДТ“ при община Радомир да се отмени, ведно със законните
последици. Прави искане за присъждане на
съдебни разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата–Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Радомир за представител изпраща адв. Д.Ж. от САК. Оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.
Административен съд-Перник, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежни страни,
адресати на акта. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК. Оспорва се акт, който е преминал през административен
контрол, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
обжалване. С оглед на това жалбата
е процесуално допустима и се дължи разглеждането
й по същество, в частта, с която не е отменен акта по административен ред.
По фактите:
В настоящият случай органа по приходите е
започнал административното производство служебно по данни от подадени
декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО имотите на
дружеството, тъй като задълженията не са били платени, видно от приети по
делото съобщения. Акта е изготвен от служители посочени в заповед № 271 от
21.05.2014г. на Кмета на община Радомир
и обхваща периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.. С него се установяват задължения за ДНИ и
ТБО.
За установените задължения е изготвен Акт за
установяване на задължение по декларация № 023 от 09.12.2016г. изготвен от
лицето посочено в заповед № 271 от 21.05.2014г.
на Кмета на община Радомир. С
АУЗД административният орган е определил общо дължими задължения за ДНИ и ТБО
за недвижимите имоти собственост на дружеството за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2015г., като установените задължения са общо в размер на 50 600.56лв., от
които 38 051.38лв.-главница и лихва в размер на 12 549.18лв., изчислена
към 09.12.2016г..
На 17.01.2017г. е връчен АУЗД срещу подпис на
управителя на дружеството. Срещу констатациите отразени в АУЗД, както относно
определения ДНИ, така и по отношение ТБО е подадена жалба с вх. №
ФД-92-00-4/25.01.2017г..
Междувременно на 07.03.2017г. дружеството жалбоподател
е заплатило сума в размер на 12 079.60лв., представляваща установени в АУЗД задължения за ДНИ за
процесния период.
С решение изх. № 001 от 14.03.2017г. началника на
отдел „Местни данъци и такси“ при община Радомир е потвърдил изцяло
установените с АУЗД № 023 от 09.12.2016г. задължения за ДНИ и ТБО. Установил е,
че преведената сума на 07.03.2017г. в размер на 12 079.60 лева погасява
изцяло установената в АУЗД главницата за ДНИ за календарните 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г и 2015 години, поради което е приел плащането и е изменил АУДЗ в тази
му част.
По делото
са представени и приети в 5 тома доказателства свързани с установяването
и начисляването на задълженията по подадени по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ
декларации за облагане с данък
недвижимите имоти. Представени са договори за извършване на общестевни
поръчки с № 174/18.12.2012г., с № 136/03.07.2014г., с № 343/24.08.2015г. между
Община Радомир и дружествата–изпълнители по услугите
сметосъбиране и сметоизвозване в община Радомир, третиране на битови отпадъци и
изпълнение на оператор на депото за БО и почистване на уличната мрежа – лятно и
зимно поддържане, решение на РИОСВ, протоколи за установяване и приемане на
извършени дейности, които са оспорени частично.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието
и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно–икономическа
експертиза. Така дадените заключения по
основаната и доработената експертиза настоящия съдебен състав ги кредитира,
като относими, обективни и кореспондиращи с приетите по делото писмени
доказателства. Заключението като обективно и
компетентно дадено се цени от състава частично, като в изложението по същество
ще се разгледа подробно.
Пред
настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно–графологическа експертиза. Заключението като обективно и
компетентно дадено се цени от състава като в изложението по същество ще се
разгледа подробно.
По делото
се събраха и гласни доказателства, като се разпитаха свидетелите Р.М.К. , З.Б., Д.Т.Н., Ц.В. В., Р. Г. Я. и Н. М. А.. Показанията на разпитаните под страх от наказателна
отговорност свидетели ще се анализират по-долу.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Дружеството жалбоподател е собственик на
недвижим имот, находящ се в с. Дебели лаг, общ. Радомир, по силата на
нотариален акт № 29 от 31.08.2008г..
Пред
общинска администрация-Радомир са декларирани два недвижими имота и земя по
реда на чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17 от ЗМДТ.
С
декларация с вх. № ********** от 30.06.2010г./М-1/06.01.2009г. е декларирана
нежилищана сграда и земя. Нежилищаната сграда е въведена в експлоатация, видно
от удостоверение № 38 от 16.12.2008г.
С декларация с вх. № ********** от
30.06.2010г./М-2/06.01.2009г. е деклариран търговски обект-хотел и басейн.
Същите са въведени в експлоатация, видно от удостоверение № 37 от 16.12.2008г.
По делото липсват индиции, от страна на дружеството жалбоподател
да е иницирано административно производство по установяване на задължения по
декларация. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органа по приходите може да иницира
такова производство за установяване на размера на дължимите данъци за недвижими
имоти и таксите за битови отпадъци за периода от 2011г. до 2015г..
Предмет на съдебен контрол е установяване на
задължения за данъци за недвижими имоти и за такса битови отпадъци оформени в
Акт за установяване на задължение по декларация № 023 от 09.12.2016г. издаден
от орган по приходите при Община Радомир.
Акта е в писмена форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59
от АПК. АУЗД произхожда от лице, определено със заповед на Кмета на община Радомир, а потвърдителното
решение изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая началника
на отдел "Местни данъци и такси", действащ като териториален директор
на НАП. Същият е издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си
част, позовава се на правно релевантни факти, които са установени съгласно
писмените доказателства приложени по делото. Административните актове са мотивирани от
правна и фактическа страна. За да изготви
оспорвания акт, административния орган се е позовал на ЗМДТ, на Наредба за
определянето на местните такси и цени на услугите на територията на Община
Радомир, приета с решение № 45 от 22.02.2008г. и с последващите й изменения, на
Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Радомир, приета с решение № 46 от 22.02.2008г. и отменена с решение № 1 от
25.01.2014г., както и на приетата с решение № 1 от 31.01.2014г. на ОбС-Радомир
Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Радомир и на подадените от дружеството жалбоподател декларации по чл. 14 и чл.
17 от ЗМДТ от 30.06.2010г.. По отношение на ТБО, органът е установил размера въз основа на решения
на ОбС-Радомир, заповеди на Кмета на община Радомир и подадени
заявления-декларации. С оглед на това се приема, че в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални
нарушения. С оглед на изложеното не се
откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Не се спори между страните, че имотите по отношение, на които са
начислени задължения са собственост на дружеството и че същите се намират на
територията на община Радомир, в с. Дебели лаг. Спорни по делото са въпросите
извършва ли се сметоизвозване, сметопочистване, обезвреждане на твърди битови
отпадъци и поддържане чистотата на територията за обществено ползване на
територията на с. Дебели лаг. Именно от отговорите на тези въпроси зависи
материалната законосъобразност на акта.
На
първо място състава приема, че имотите
на жалбоподателя имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, тъй като попадат в урбанизирана територия. Дължимостта на данъка не зависи от ползването
или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот, т. к. ползването не е
елемент на фактическия данъчен състав за данък недвижими имоти – по аргумент на
чл. 13 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 1
от ЗМДТ същите са облагаеми имоти и за тях се дължи ДНИ. Размерът на задълженията за ДНИ на тези имоти е
определен в размер на 2 на хиляда върху по-високата между отчетната
стойност и данъчната оценка на имотите, съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, като в
случая това е данъчната оценка. Спазена е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Видно от представената по делото Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община Радомир, Общински съвет Радомир е определил с наредбата по чл. 2, т. 1
размера на данъка на 2 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот, съгласно чл. 28, ал. 2 от
наредбата. В случая ДНИ за тези имоти е
12 079.60лева. С оглед на изложеното състава приема, че размера на ДНИ е
определен в съответствие с нормативната база и е дължим.
По
отношение на оспорването свързано с определения ДНИ, настоящия състав приема,
че оспоравнето е недопустимо. С оглед извършеното плащане на установения от
органа размер, осъществено преди произнасянето на по-горестоящия орган от една
страна и съответно признаването му от органа и изменението в тази част на АУЗД
се приема, че за жалбоподателя не е
налице правен интерес в тази му част. С оглед на това жалбата в тази си част ще
се остави без разглеждане и производството по делото ще се прекрати, като
недопустимо.
По отношение на установената лихва за ДНИ в АУЗД,
неотменена с решението на по-горестоящия орган се приема, че невнесените в срок
местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата
на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния
закон. Задължението за данъци и такса битови отпадъци представляват публично вземане по смисъла на
чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в
регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва,
която е начислена за посочените имоти на жалбоподателя с акта. Съгласно чл. 28, ал.
1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни вноски в сроковете до 30 юни и до 30
октомври на годината за която е дължим, като за невнесените в срок задължения
се начислява лихва, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателя не ангажира
доказателства, които да се противопоставят и съответно оборят изводите на
ответника за дължимост на лихвите. С оглед на изложеното АУЗД в тази му част е
правилен и законосъобразен, а жалбата, в тази си част ще се отхвърли като
неоснователна.
По отношение на ТБО
По отношение
на установената ТБО за имотите
декларирани с декларации вх. № **********/30.06.2010г. и вх. № **********/30.06.2010г,
настоящия състав намира, че таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка
услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. От доказателствата по делото се установява, че Община Радомир е
предоставяла тази услуга през процесния период на територията на гр. Радомир и
на територията на Община Радомир. Със заповеди с №№ 449/22.10.2010г.; №
575/21.10.2011г., № 558/25.10.2012г.; № 702/28.10.2013г. и № 662/30.10.2014г.
на Кмета на община Радомир, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са
определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. В тях са посочени и райони, в които ще се
извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповедите са регламентирани и честота на
извозване на битовите отпадъци от фирмата, извършваща дейности по
сметоизвозване и сметосъбиране. По отношение на селата и по-конкретно по
отношение на районите на търговски обекти, производствени обекти, складови бази
и всички останали имоти юридически лица, разположени в селата, в т. ч. и с.
Дебели лаг е посочена конкретна честота на сметоизвозване и сметосъбиане, като
всяка една от заповедите е относима за конкретната година, в която е издадена.
От
доказателствата по делото се приема, че
Община Радомир и „Меско ММ5“ЕООД са сключили договор за възлагане на
обществена поръчка № 66/05.03.2009г. с предмет
сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и третиране на твърди битови
отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване на територията на
община Радомир. Срокът на изпълнение на договора е 120 месеца.
Проведена
е обществена поръчка и е сключен договор № 8 от 15.01.2015г. между Община
Радомир и „Астон сервиз“ООД с предмет „Сметосъбиране, сметоизвозване на твърди
битови отпадъци от населените места на територията на Община Радомир“. В
договора е заложено, че сметосъбиране се
разпростира и върху с. Дебели
лаг, а извозването на ТБО е до общинско депо с. Кошарите.
От 2012г. е започнал контрол върху изпълнение
на договорите, като ежемесечно са съставяни протоколи, в които са отразявани
констатации по изпълнение на договорите. Неразделна част към тях е и приложение
№ 1, касаещо кметствата и селата към Община Радомир. В тези приложения под № 18
попада кметския наместник на с. Дебели лаг, който чрез полагане на подпис е
удостоверил, че на конкретни дати е
извършено сметосъбиране и сметоизвозване. Със Заповеди с № № 593/21.08.2009г.,
№ 30/18.01.2013 г. и № 175/23.02.2017г. кмета на община Радомир е разпоредил
кметските наместници да контролират дейностите свързани с образуване, събиране,
съхранение, транспонтиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и
строителни отпадъци, съгласно чл. 92,
раздел четвърти от ЗУО, да съставят актове за установяване на нарушения
по ЗУО по реда на ЗАНН и да съставят актове за извършени нарушения по Наредбата
за управление на отпадъците на територията на община Радомир. Протоколите са
оспорени. В тази връзка по делото са приети трудови договори, от които се
установява в конкретен период, кое лице е било кметски наместник на село Дебели
лаг. Въз основа на тях се приема, че Р.К. за периода от м. 12.2009г. до
04.01.2012г. е изпълнявала длъжността кметски наместник на селото. На
04.01.2012г. е сключен трудов договор № 48 между Р. А. ***, с който същата е
назначена на длъжност кметски наместник на с. Дебели лаг и съответно със
заповед № 152/16.05.2012г. е прекратено
трудовото й правоотношение. Е.С. е назначена с трудов договор №
153/16.05.2012г., като трудовото правоотношение е прекратено, поради смъртта
й. З.Б.Н. с трудов договор № 235/03.12.2012г.
е назначена на длъжността кметски
наместник и трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 97/31.07.2015г., издадена от кмета
на Община Радомир. На 02.11.2015г. Р.М.К. е избрана за кмет на кметство с.
Дебели лаг и до момента изпълнява тази длъжност.
По
делото се разпита свидетелката Р.М.К., която в периода от м. 12.2009г. до
04.01.2012г. и от 02.11.2015г. до настоящия момент изпълнява длъжността кметски
наместник на с. Дебели лаг. Показанията й се кредитират като конкретни, последователни и обективни. От тях
се приема, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в селото е извършвана
реално. Имота на жалбоподателката се намира на края на селото. В началото е
имало поставени две кофи при имота на жалбоподателката, а сега е една. Не са
постъпвали оплаквания на неизвършване на услугата. Всеки месец е подписвала
протоколи, на коя дата сметопочистващата фирма е извършвала дейност в селото,
като уточни, че не всеки път е ходила с фирмата около кофите за боклук. Всички
предявени и протоколи носят нейния подпис. По отношение на чистотата на
обществените места сочи, че през зимата редовно се почиства главния път.
Почистването на вътрешно селските улици през зимата тя го организира на устни
договорки със земеделски производител имащ техника за снегопочистване без
заплащане. Управителката на хотела е помагала за почистване на
нерегламентираните сметища. Свидетелката е категорична, че за чистотата на
населеното място не е заплащано от общината, защото тя е намирала начин да се
справя сама и с налични средства. От показанията и се приема, че услугата
свързана със сметосъбиране и сметоизвозване в селото е извършвана реално, а
тази свързана с чистотата на
обществените територии не е извършвана реално от общината.
По
делото се разпита свидетелката З.Б., която в периода от м. 12.2012г. до м.
07.2015г. е изпълнявала длъжността кметски наместник на с. Дебели лаг.
Показанията й се кредитират. От показанията й се приема, че за този период е
имало организирано сметосъбиране и сметоизвозване от община Радомир. Същата е
имала задължения да следи дали се спазва графика за почистване. Не е ходила до всеки контейнер да следи дали
е празен. В този период не са
постъпвали оплаквания за непочистени кофи. По отношение на зимното почистване
на селото сочи, че същото се извършва на договорки или със земеделския
производител, който има техника или с някой друг. По отношение на лятното
почистване сочи, че териториите за обществено ползване се е грижила тя, а не
общината. Дружеството жалбоподател е чистило храсти, тръни и е помагало със
собствена техника за почистването на обществените места. От показанията и се
приема, че услугата свързана с чистотата на обществените територии не е
извършвана реално от общината. На свидетелката се предявиха конкретни протоколи
носещи нейното име. Същата даде уклончив отговор кои протоколи носят нейния
подпис. Изрично заяви, че на места я е подписвал нейн колега, когото е
упълномощила.
По
делото се разпита свидетелката Д.Т.Н..*** на длъжност „еколог“. Показанията й се кредитират и във основа на
тях се приема, че с оглед осъществяване на контрол върху фирмите извършващи
услугите по сметопочистване и сметоизвозване, комисия при община Радомир ежемесечно съставя протоколи, в които се
отразява фактическото положение. Знае, че в близост до имота на
жалбоподателката откакто съществува сметосъбиране има поставен контейнер, но не
знае дали е един или повече. От 2012г. кметските наместници осъществяват
контрол върху дейността на фирмите, за което съставят и подписват протоколи. На
място не се ходи, а посещения се правят само при постъпили жалби и сигнали. За село Дебели лаг не е
имало жалби и не са правени проверки. Не е заявено от кметския наместник зимно
почистване, което да се извършва от община Радомир. Показанията и се кредитират като обективни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
По
делото се разпита свидетелката Ц.В.В.. Същата работи като барман в дружеството
жалбоподател. Показанията и се кредитират, като обективни и въз основа на тях
се приема, че в селото има организирано сметосъбиране и сметоизвозване, но не
знае честотата му. Същата е категорична, че през 2012г. в непосредствена
близост до хотела е поставена една кофа. През уикендите, когато кофата е
препълнена управителката сама си извозва боклука някъде. По нейно виждане поставената една кофа е
недостатъчна. Дружеството само си поддържа територията около хотела, като коси
тревата и почиства от боклуци обществените територии в близост до него. През
зимата сами ринат сняг и разчистват пътя, като викат човек от селото да почисти
пътя до тях, защото хотела е на около два километра от селото. От показанията и
се приема, че услугата свързана с чистотата на обществените територии не е
извършвана реално от общината.
По
делото се разпита свидетелката Р. Г.Я., която е позната на управителката на
дружеството жалбоподател. От показанията и се приема, че в селото има поставени
кофи за събиране на отпадъци. Такава кофа има и при жалбоподателката.
Дружеството само си организира снегопочистване до имота, а през лятото
управителката организира бригади за почистване на територията водеща до комплекса.
Показанията и се кредитират дотолкова доколкото са преки и непосредствени
и не личи явна заинтересованост от изхода на делото. Същите кореспондират и с
обсъдените и кредитирани по-горе свидетелски показания. Въз основа на тях се
приема, че услугата свързана с чистотата на обществените територии не е
извършвана реално от общината.
С
оглед оспорване истинността на конкретни протоколи носещи подписа на лицето З.Б.
се допусна и изслуша съдебно графологическа експертиза. Заключението й като
компетентно дадено и неоспорено от страните се цени в цялост. От него се приема,
че подписите, положени срещу името ..З.Б.Н. -
км.наместник на с.Дебели лаг" в Приложения списък № 1, неразделна част от констативни
протоколи на комисия, назначена със Заповед № 7 от 04.01.2013г. на кмета на
община Радомир или със заповед № 55 от 22.01.2015г. на Кмета на община
Радомир от следните дати: от 11.01.2013г., от 17.01.2013г., от 24.01.2013г., от
31.01.2013г., от 07.02.2013г., от 14.02.2013г., от 21.02.2013г., от
28.02.2013г., от 07.03.2013г., от 14.03.2013г., от 21.03.2013г., от 28.03.2013г.,
от 14.06.2013г., от 28.06.2013г., от 05.09.2013г, от 13.09.2013г., от
30.09.2013г., от 08.11.2013г., от 15.11.2013г., от 22.l2.2013г., от 29.11.2013г., от
07.02.2014г., от 14.02.2014г., от 28.02.2014г., от 06.03.2015г., от
13.03.2015г., от 20.03.2015г. и от 27.03.2015г. са изпълнени от З.Б.Н..
Всички
останали подписи положени върху Приложения списък №1, неразделна част от
констативни протоколи на комисия, назначена със Заповед №7 от 04.01.2013г. на кмета на
община Радомир или със заповед №55 от 22.01.2015г . на Кмета на община Радомир срещу името на З.Б. не
са изпълнени от нея. Съгласно заключението на експерта всички останали подписи
върху протоколите са изпълнени от лицата Н. М. А. и Ч.И.Н.. По отношение на шест протокола вещото
лице не е установило кой ги е подписал.
По делото се допусна до разпит свидетеля Н. М. А.. Същият
в периода от 2013г. до 15.06.2015г. е бил кметски наместник на с. Байкалско и
с. Драгомирово. Тези села са съседни на с. Дебели лаг. Същият е категоричен, че
е подписал протоколите посочени в графологическата експертиза и това е ставало,
защото я е замествал или когато същата изрично го е помолила. По делото са
представени няколко заповеди за заместване съвпадащи с полаган от него подпис.
Ходил е на място в селото. Проверката се е състояла обикновено вторник или
петък и е обхождал цялото село. Ходил е и да обслужва населението, да издава
удостоверния за наследници и др. поискани документи. Знае много добре къде се
намира хотелския комплекс и се е качвал там най-малко пет пъти. От фирмата за
сметопочистване са били доволни и не е имало жалби. Ако е имало почистване е
подписвал протокол. Повечето протоколи са се подписвали на място в общината. Показанията му се кредитират
доколкото същите са в пряка връзка с приетата съдебно графологическа експертиза
и с представените и приети като доказателства по делото заповеди на кмета на
община Радомир за заместване, по силата на които същият е замествал З.Н.. В
частта, в която сочи брои кофи същите не се ценят защото противоречат на
останалите гласни доказателства.
Въз
основа на обсъдените по-горе доказателства се приема, че реално община Радомир
е извършвала услугите по сметосъбиране и сметоизвозвозване на територията на
община Радомир и съответно в с. Дебели лаг. В тази връзка ще се отбележи, че
жалбоподателкта не отрича обстоятелството, че в селото се извършват услуги по
сметосъбиране и сметоизвозване. Ще се сподели изложеното в писмените бележки на
жалбоподателя, че осъществения контрол
по изпълнението на договорите за предоставяне на тази услуга е по-скоро
фиктивен, но това не влече след себе си неизвършване на този вид дейност.
Всички разпитани по делото свидетели са категорични, че тази дейност реално е
извършвана в това населено място. Съдържанието на протоколите подписани от
кметския наместник З.Б. не е оборено и от него се установява кратността на
сметопочистването и сметоизвозването в селото. Полагането на подпис върху около
68 протокола от Н.А. вместо подписа на З.К., не оборва съдържанието на
протоколите. Дори подписът да не е автентичен това не води до извод за неизвършване
на услугата. Следва да се отбележи, че
заповедите, с № 593/21.08.2009г., № 30 от 18.01.2013г. и № 175 от 23.02.2015г., с който кметът е
определил конкретно посочени лица, за длъжностни такива са издадени по реда и в
изпълнение на Закона за управление на отпадъците, а не по ЗМДТ, в чието
производство е издаден АУЗД. От констативен протокол от 06.08.2009г. се
установява, че в Дебели лаг обслужващата фирма „Меск Ко ММ5“ е поставила 11броя
контейнери. От представена по делото справка с вх. № АО-48-00-438 от
16.06.2017г. от „Астон сървиз“ООД се
установява, че от м. 12.2012г. до 2017г. са поставени 15 кофи в с. Дебели лаг,
като при имението “Под дъба” има поставен 1 брой съд за смет. От представени по
делото фактури се установява, че ежемесечно са фактурирани суми за извършена
услуга по сметоизвозване, сметосъбиране и депониране на отпадъци. С оглед изложеното се приема, че услугите по
сметосъбиране и сметоизвозвозване на територията на община Радомир и съответно
в с. Дебели лаг реално са извършвани.
Въз
основа на събраните гласни доказателства дадени от Р.М.К. и З.Б., кметски наместнички на с. Дебели лаг, Д.Т.Н.,***, Ц.В.В.
и Р.Г.Я., отчитайки факта се,
последните две свидетелки са свързани с жалбоподателката /трудово правоотношение
и приятелски отношения/ се приема, че община Радомир не е извършвала дейности
свързани с чистотата на териториите за
обществено ползване в с. Дебели лаг.
По
отношение на обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по делото са
приети доказателства, от които се установява, че Община Радомир има общинско
сметище, видно от Акт за общинска собственост от 14.01.2002г., находящо се
в с. Кошарите. От договори с № 66/05.03.2009г.
и № 26/13.03.2014г. се установява, че
експлоатацията и поддържането на общинското сметище на територията на с.
Кошарите, махала Петрово, общ. Радомир е
възложено съответно на „Меск Ко ММ5“ и „Астон сървиз“ООД. С договор № 119
от 31.07.2015г. е възложена обществена поръчка за „Експлоатация и стопанисване
на Регионална система за управление на отпадъците в регион Перник за общините
Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън, включваща клетка № 1 на Депо
за неопасни отпадъци, инсталации на предварително сепариране на отпадъци и
инсталация за компостиране“. Съгласно
този договор битовите отпадъци от общините се предават на регионалното депо.
Със заповед № РД-17 от 03.02.2016г. директорът на РИОСВ, Перник е преустановил
експлоатацията на депото в с. Кошарите, махала Петрово, общ. Радомир и е
разпоредил обезвреждането на битовите отпадъци от територията на община Радомир
да се извършва на регионалното депо в кв. „Тева“, гр. Перник. От представени по делото констативни протоколи,
отчетна книга за депа за отпадъци и актове за установяване на изпълнение на
услуги по преработване, сепариране, депониране на отпадъци и преработване на
отпадъци за компростиране се установява,
че реално са осъществявани дейности по
оползотворяване на отпадъци на общинското депо. Въз основа на така обсъдените
писмени доказателства, неоспорени от страните, настоящия състав приема, че
община Радомир реално е предоставяла услугите по обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци за процесния период.
Съгласно нормата на чл.
11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти, а таксата за битови отпадъци на основание чл.
64, ал. 1 от същия закон се заплаща от лицата по чл. 11
от ЗМДТ.
Съгласно чл. 62 от
ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането
в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. С оглед
изложените по-горе доводи и като взе предвид, че услугата по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци
реално е извършвана от Община Радомир по отношение на с. Дебели лаг, в
това число и касателно имотите на жалбоподателя се
приема, че таксата е дължима.
Размерът на ТБО се
твърди, че е определен, съгласно чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ, решения на Общински
съвет-Радомир за процесните години и
Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите на територията на Община Радомир, приета с Решение
317/29.12.2008г., отменена с Решение 213/20.12.2013г. и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията
на Община Радомир, приета с Решение 2/31.01.2013г. от Общински съвет-Радомир, в сила от 01.01.2014г..
За 2011г. органът сочи, че
таксата за ТБО е определена, съгласно
чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и Решение на Общински съвет Радомир № 9/25.01.2011г. в
размер на 6,9 на хиляда /за нежилищни имоти/ върху данъчната оценка на имота в
т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 5,1 на хиляда; за обезвреждане на
битови отпадъци в депа - 0,8 на хиляда; за чистота на териториите за обществено
ползване - 1,0 на хиляда.
По
делото се допусна и изслуша съдебно икономическа експертиза, която даде основно
и допълнително заключение. Експертизата като компетентно изготвена и неоспорена
от страните се цени. Съгласно
заключението се приема, че ТБО за 2011г. е определена с Решение на Общински съвет
Радомир № 9/25.01.2011г. в размер на 6,9 на хиляда /за нежилищни имоти/ върху
данъчната оценка на имота, в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 5,1 на
хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 0,8 на хиляда; за чистота
на териториите за обществено ползване - 1,0 на хиляда. Съгласно заповед №
499/22.10.2010г. на кмета на община Радомир, издадена на основание чл. 63, ал.
2 от ЗМДТ са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62
на територията на община Радомир, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци.
Съгласно нея общината предоставя услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, по обезвреждане на битови отпадъци в депо и по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на селата и по
конкретно за с. Дебели лаг и за района на търговски обекти, производствени
обекти и всички останали обекти на юридическа лица е разписано, че
сметоизвозването и сметосъбирането ще се извършва два пъти седмично. И административния
орган и вещото лице получават един и същ краен резултат за задълженията на
дружеството жалбоподател за ТБО за 2011г. в трите му компонента. С оглед на
това се приема, че задълженията за сметосъбиране и сметоизвозване и по обезвреждане на битови отпадъци в депо са
определени правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба, в това
число в промилите приети от Общински съвет-Радомир с решение № 9/25.01.2011г..
Поради това същите се дължат в установените от органа и от вещото лице
размери. АУЗД, в компонент такса за сметосъбиране
и сметоизвозване и по обезвреждане на
битови отпадъци за 2011г. е правилен и материално законосъобразен. Жалбата, в
тази си част е неоснователна и ще се отхвърли.
По
отношение на поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
настоящият състав приема, че установеният в АУЗД за 2011г. размер е недължим,
тъй като услугата реално не е предоставяна от община Радомир в населеното
място-с. Дебели лаг. От представените по делото доказателства се приема, че
през 2011 г. услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване е предоставяна само върху територията на гр. Радомир като населено
място. От събраните в хода на производството гласни доказателства, се приема,
че на територията на населеното място с. Дебели лаг общината не престира тази
услуга. С оглед на това и съгласно чл.
71, т. 2 от ЗМДТ, такса не се дължи.
Въз основа на
изложеното АУЗД, в частта, с която е установен размер на ТБО, компонент
сметосъбиране и сметоизвозване и компонент обезвреждане на битови отпадъци в
депа за 2011г. е правилно установен и дължим в установения размер. Невнесените
в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл.
9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер,
определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови
отпадъци представляват публично вземане
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на
задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и
дължи лихва, която е начислена за посочените имоти на жалбоподателя с акта. Съгласно чл. 69 от ЗМДТ и наредбата ТБО се заплаща на четири равни вноски в сроковете: на две
равни вноски до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължима, като
за невнесените в срок задължения се начислява лихва, съгласно чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателя не ангажира доказателства, които да се противопоставят
и съответно да оборят изводите на ответника за дължимост на лихвите. С оглед на
изложеното начислената лихва е дължима.
Установения
размер на ТБО компонент-чистота на териториите за обществено ползване за 2011г.
е недължим, съответно начислената лихва,
като акцесорно задължение също е недължима. При това положение жалбата, в тази
й част е основателна и АУЗД, в компонент чистота на териториите за обществено
ползване за 2011г. ще се отмени като недоказан.
За
2012г., административния орган сочи, че е определил размера на ТБО, съгласно чл. 67, ал. 1, 3 и 4 от ЗМДТ и
Решение на Общински съвет Радомир № 23/23.12.2011г. в размер на 6,0 на хиляда
/за нежилищни имоти/ върху данъчната оценка на имота в т.ч. за сметосъбиране и
сметоизвозване - 2,6 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 2,0
на хиляда; за чистота на териториите за обществено ползване - 1,4 на хиляда. В
това решение Общинския съвет е определил и цена за извозване на 1 съд за битови
отпадъци, при определяне на такса „сметосъбиране и сметоизвозване според
количеството на битови отпадъци - контейнер тип „Бобър" 14,51 лв. за едно
извозване на един брой съд.
Дружеството
е подало декларация с вх. № ФД-94-00-73/16.01.2012г. за определяне на такса
битови отпадъци въз основа на количество генериран отпадък. В декларацията
посочва, че пред имота му има поставени два контейнера тип „Бобър“.
Съгласно
заповед № 575/21.10.2011г. на кмета на община Радомир, издадена на основание
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62
на територията на община Радомир, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци.
Съгласно нея общината предоставя услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, по обезвреждане на битови отпадъци в депо и по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на селата и по
конкретно за с. Дебели лаг и за района на търговски обекти, производствени
обекти и всички останали обекти на юридическа лица е разписано, че честотата на
сметоизвозването и сметосъбирането ще се извършва два пъти седмично.
Заключението на експерта за 2012г., касаещо ТБО,
сметосъбиране и сметоизвозване не се възприема.
Съгласно декларация с вх. № ФД-94-00-73/16.01.2012г. дружеството
е посочило, че има поставени два контейнера тип „Бобър“ и иска таксата за битови отпадъци да му се изчисли въз основа
на количество генериран отпадък. Върху декларацията има отбелязване за две кофи
тип „Бобър“. Това, че дружеството е поискало да му се извозва отпадък в
конкретно посочени от него времеви периоди и с определена от него кратност не ангажира
никого. Честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е определена от ответника с
индивидуален административен акт-заповед № 575/21.10.2011г. на кмета на община
Радомир в съответствие с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и съгласно нея съдовете за
битови отпадъци се извозват два пъти седмично. По делото не се твърди честотата
на извозване да е изменяна, нито има издадена заповед в тази връзка. С оглед на
това и без специални математически познания се приема, че размера на
сметосъбирането и сметоизвозването е правилно установен на база два съда за
сметосъбиране тип „Бобър“ по цената приета от общинския съвет за извозването им
и по честотата на сметоизвозване. С оглед на това, че решение № 23/23.12.2011г.
на Общински съвет-Радомир е отменено в частта по т. 2 и т. 4.3 с решение №
16131 от 17.12.2012г. на ВАС, постановено по АД № 8191/2012г., а последното
поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с решение № 954 от
21.01.2013г. по АД № 8191/2012г. се приема, че решението на Общински съвет
Радомир е в сила в останалите му части,
в т.ч. т. VІ-цени на извозване на съд за
битови отпадъци-14.51лв.. С оглед на това твърдяната нищожност за 2012г.
не се установи. Въз основа на изложеното АУЗД, в частта, в която е установен
размера на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по цени приети от
общинския съвет и по честотата на сметосъбиране е мотивиран, правилно установен
и акта, в тази си част е материално законосъобразен. Начислената лихва, като
акцесорно задължение също е дължима. С оглед на това жалбата, в тази си част е
неоснователна и ще се отхвърли.
По
отношение на обезвреждането на битови отпадъци в АУЗД за 2011г. органът не е установил
размер на задължения по този компонент на ТБО.
По отношение на поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване за 2012г., настоящият състав приема, че установеният размер
е недължим, тъй като услугата реално не предоставяна от община Радомир в
населеното място-с. Дебели лаг. От събраните в хода на производството гласни
доказателства, се приема, че на територията на населеното място с. Дебели лаг,
общината не престира тази услуга. С оглед на това и съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, такса не се
дължи. Жалбата, в тази си част е основателна и АУЗД, в този му компонент като
недоказан ще се отмени. Начислената лихва върху този компонент е недоказана и
ще се отмени.
За
установяване на размера на ТБО за 2013г. органът се е позовал на чл. 67,
ал. 1, 3 и 4 от ЗМДТ и Решение на Общински съвет-Радомир № 248/12.12.2012г..
Съгласно т. 4.2 от решението за нежилищните
имоти на предприятията размера е 5,0 на хиляда върху данъчната оценка на
имота в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 1,6 на хиляда; за обезвреждане
на битови отпадъци в депа - 2,0 на хиляда; за чистота на териториите за
обществено ползване - 1,4 на хиляда. Посочил е цена за извозване на 1 съд за
битови отпадъци, при определяне на такса „сметосъбиране и сметоизвозване"
според количеството на битови отпадъци - за контейнер тип „Бобър" 14,51лв.
Посочил е и декларация с вх. №
ФД-94-00-511/29.11.2012 г. за определяне на такса битови отпадъци на база 2
кофи тип Мева.
От
доказателствата по делото се установява, че съгласно Заповед № 558 от
25.10.2012 г. на кмета на Община Радомир издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62
на територията на община Радомир, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци.
Съгласно нея общината предоставя услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, по обезвреждане на битови отпадъци в депо и по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на селата и по
конкретно за с. Дебели лаг и за района на търговски обекти, производствени
обекти и всички останали обекти на юридическа лица е разписано, че честотата на
сметоизвозването и сметосъбирането е два пъти седмично за периода от
01.03.2013г. до 31.10.2013г. и един път седмично за периода от 01.01.2013г. до
28.02.2013г. и от 01.11.2013г. до 31.12.2013г., т. е. 72 пъти се сметосъбира и
се сметоизвозват отпадъците.
Дружеството
е подало декларация с вх. № ФД-94-00-511/29.11.2012г., с която е поискало таксата за
битови отпадъци да му се изчислява въз основа на количество генериран
отпадък и въз основа на един контейнер тип „Бобър“. Посочило е и желана честота
на извозване. Върху декларацията има отбелязване за един съд.
Настоящия състав е в невъзможност на определи как и по какъв
начин органът е установил размера на услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване. Това е така, защото в мотивите на АУЗД, органът е посочил
решението на общински съвет, касателно 2013г. и промилите приети в него.
Посочил е и цена на извозване, при определяне на такса „сметосъбиране и
сметоизвозване" според количеството на битови отпадъци - за контейнер тип „Бобър"
14,51лв. Посочил е и декларация. Установената от органа сума за сметосъбиране и сметоизвозване е в размер
на 2 524.74лв. без да става ясно как и
въз основа на какво е формирана. Такъв размер не се получава с оглед кратността заложена в заповед № 558 от
25.10.2012 г. на кмета на Община Радомир, нито се получава такъв резултат по
посочената цена от органа за едно извозване на контейнер тип „Бобър“. Такъв
размер не се получава и при прилагане на
решението на Общински съвет-Радомир за сметосъбиране и сметоизвозване - 1,6 на
хиляда върху данъчната оценка. Отделно стои и въпроса, че в мотивите си
ответникът е посочил определяне на такса битови отпадъци на „база 2 кофи тип „Мева““,
каквито видно от молба-декларацията не са заявявани.
Вещото лице от своя
страна е работило изцяло върху заявлението на жалбоподателката. Установило е
размер за сметосъбиране и сметоизвозвозване, но върху честотата посочена от
жалбоподателката в нейната декларация. Честотата на извозване не е изменяна,
нито има издадена заповед в тази връзка, поради което заключението в тази част
не се кредитира.
Въз основа на
събраните по делото доказателства настоящия състав приема, че АУЗД, в частта сметосъбиране
и сметоизвозване е неправилно установен. Доколкото съдът разполага с правомощието
при осъществен съдебен контрол сам да
провери размерът на ТБО във всичките й компоненти и като взе предвид, че по
същество не се оспорва факта, че дружеството генерира отпадъци и че е налице
реално осъществяване на тази дейност се приема, че АУЗД в тази му част следва
да се измени.
С оглед на това, че
Община Радомир е приела таксата за
битови отпадъци да се изчислява въз основа на количество генериран
отпадък и след като количеството битови отпадъци е заявено, посредством
надлежно подадена декларация, то органът е следвало да изчисли ТБО, в компонент
сметоизвозване и сметосъбиране въз основа на декларацията, по честотата
заложена в Заповед № 558 от 25.10.2012
г. на кмета на Община Радомир по цената, приета от Общински съвет Радомир с
решение № 23 от 23.12.2011г. в т. VІ, т. 2, под. т. 2.2.-за 1 извозване на тип
„Бобър“. Дружеството жалбоподател е
заявило 1 контейнер тип „Бобър“. Честотата е 72 пъти годишно, а цената на едно извозване,
съгласно решението е 14.51лв. или 72х14.51лв.=1044.72лв.
С оглед на това ТБО, в
компонент сметоизвозване и сметосъбиране за 2013г. е в размер на 1044.72 лева и
таксата е дължима в този размер. До
пълния установен от орган размер установяванията на органа са недоказани
и за разликата АУЗД, ще се отмени.
По
отношение на обезвреждането на битови отпадъци за 2013г. органът не е установил
размер. Заключението на експерта за дължимост на този компонент се възприема
изцяло, но поради невъзможност да се влоши положението на жалбоподателя ще се
приеме извода в АУЗД, че няма установен размер на задължения по този компонент
на ТБО.
По отношение на поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване за 2013г., настоящият състав приема, че установеният размер
е недължим, тъй като услугата реално не е предоставяна от община Радомир в
населеното място-с. Дебели лаг. От събраните в хода на производството гласни
доказателства, се приема, че на територията на населеното място с. Дебели лаг,
общината не престира тази услуга. С оглед на това и съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, такса не се
дължи. Жалбата, в тази част се приема за основателна, поради което АУЗД, в
компонент ТБО, чистота на териториите за обществено ползване за 2013г. се
отменя като недоказан. Отменя се и начислената лихва върху този компонент.
За 2014г. органът е посочил, че
размерите на ТБО са определяни, съгласно чл. 67, ал. 1, 3 и 4 от ЗМДТ и Решение
на Общински съвет Радомир № 214/20.12.2013г. в размер на 5,0 на хиляда /за
нежилищни имоти/ върху данъчната оценка на имота в т.ч. за сметосъбиране и
сметоизвозване - 1,6 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 2,0
на хиляда; за чистота на териториите за обществено ползване - 1,4 на хиляда.
Цена за извозване на 1 съд за битови отпадъци, при определяне на такса
„сметосъбиране и сметоизвозване" според количеството на битови отпадъци -
за контейнер тип „Бобър" 14,51 лв.. Дружеството е подало декларация с вх.
№ ФД-47-00-295/22.11.2013г. за определяне на такса битови отпадъци на база 1
брой контейнер тип „Бобър".
От
доказателствата по делото се приема, че съгласно Заповед № 702 от 28.10.2013г.
на кмета на Община Радомир издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. са определени видът на предлаганите
услуги по чл.
62 на територията на община Радомир, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци.
Съгласно нея общината предоставя услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, по обезвреждане на битови отпадъци в депо и по поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване. По отношение на селата и по конкретно за
с. Дебели лаг и за района на търговски обекти, производствени обекти и всички
останали обекти на юридическа лица е разписано, че честотата на
сметоизвозването и сметосъбирането е два пъти седмично за периода от 01.03.2014г.
до 31.10.2014г. и един път седмично за периода от 01.01.2014г. до 28.02.2014г.
и от 01.11.2014г. до 31.12.2014г., т. е. 72 пъти се сметосъбира и се
сметоизвозват отпадъците.
Дружеството
е подало декларация с вх. № ФД-94-00-295/22.11.2013г., с която е поискало таксата за
битови отпадъци да му се изчислява въз основа на количество генериран
отпадък и въз основа на един контейнер тип „Бобър“. Не е посочило честота на
извозване.
Настоящия
състав е в невъзможност на определи как и по какъв начин органът е установил
размера на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Това е така, защото в
мотивите на АУЗД е посочил решението на общински съвет, касателно 2014г. и
промилите приети в него. Посочил е и цена на извозване, при определяне на такса
„сметосъбиране и сметоизвозване" според количеството на битови отпадъци -
за контейнер тип „Бобър" 14,51лв. Посочил е и декларация. Установената от
органа сума за сметосъбиране и
сметоизвозване е в размер на 2524.74лв.
обаче не е ясно как и въз основа на какво е формирана. Такъв размер не се получава с оглед кратността заложена в Заповед № 702 от
28.10.2013г. на кмета на Община Радомир, нито се получава такъв резултат по
посочената цена от органа за едно извозване на контейнер тип „Бобър“. Такъв
размер не се получава и при прилагане на
решението на Общински съвет-Радомир за сметосъбиране и сметоизвозване - 1,6 на
хиляда върху данъчната оценка.
Вещото
лице от своя страна е работило изцяло върху заявлението на жалбоподателката.
Установило е размер за сметосъбиране и сметоизвозвозване, но върху честота-
6месеца по 1 път-зима и 6 месеца по 2 пъти лято, т.е. работило върху 18 броя
сметосъбиране и сметоизвозване за един брой контейнер тип „Бобър“ и е получило
дължим размер от 261.18лева. Честотата
на извозване не е изменяна, нито има издадена заповед в тази връзка, поради
което заключението в тази част не се кредитира.
Въз
основа на събраните по делото доказателства настоящия състав приема, че АУЗД, в
частта сметосъбиране и сметоизвозване е неправилно установен. Доколкото съдът
разполага с правомощието при осъществен съдебен контрол сам да провери размерът на ТБО във всичките й
компоненти и като взе предвид, че по същество не се оспорва факта, че дружеството
генерира отпадъци и че услугата се извършва реално се приема, че АУЗД в тази му
част следва да се измени.
При
положение, че Община Радомир е приела таксата за битови отпадъци да се изчислява въз основа на
количество генериран отпадък и след като количеството битови отпадъци е
заявено, посредством надлежно подадена декларация, то органът е следвало да
изчисли ТБО, в компонент сметоизвозване и сметосъбиране въз основа на
декларацията, по честотата заложена в Заповед
№ 702 от 28.10.2013г. на кмета на Община Радомир по цената, приета от Общински
съвет Радомир с решение № 23 от 23.12.2011г. в т. VІ, т. 2, под. т. 2.2.-за 1
извозване на тип „Бобър“. Дружеството
жалбоподател е заявило 1 контейнер тип „Бобър“. Честотата е 72 пъти годишно, а
цената на извозвозване съгласно решението е 14.51лв. Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Радомир /в сила от 01.01.2014г./ в чл. 17б изрично разписва именно този начин
на изчисление на ТБО, компонент сметосъбиране и сметоизвозване, при заявено
количество на отпадък. Същата не регламентира заявена честота на сметосъбиране
от отделния потребител, а се съобразява изцяло с честотата заложена в заповедта
на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ.
С
оглед на това ТБО, в компонент сметоизвозване и сметосъбиране за 2014г. е в
размер на 1044.72лева /72х14.51лв./ и таксата е дължима в този размер. До пълния установен от орган размер-2524.74лв установяванията
на органа са недоказани, поради което АУЗД, в тази му част ще се отмени. Заедно с
него се отменя и начислената лихва над
установения размер.
По
отношение на обезвреждането на битови отпадъци за 2014г. органът не е установил
размер. Заключението на експерта за дължимост на този компонент се възприема
изцяло, но поради невъзможност да се влоши положението на жалбоподателя ще се
приеме извода в АУЗД, че няма установен размер на задължения по този компонент
на ТБО.
По отношение на поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване за 2014г., настоящият състав приема, че установеният размер
е недължим, тъй като услугата реално не е предоставяна от община Радомир в
населеното място-с. Дебели лаг. От събраните в хода на производството гласни
доказателства, се приема, че на територията на населеното място с. Дебели лаг,
общината не престира тази услуга. С оглед на това и съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, такса не се
дължи. Жалбата, в тази си част е основателна, поради което АУЗД, в компонент чистотата
на териториите за обществено ползване за 2014г. се отменя като недоказан.
Заедно с него се отменя и начислената лихва.
За 2015г. органът е посочил, че е установил размера на ТБО, съгласно
чл. 67, ал. 1, 3 и 4 от ЗМДТ и Решение на Общински съвет Радомир №
662/30.10.2014 г. в размер на 5,0 на хиляда /за нежилищни имоти/ върху
данъчната оценка на имота, в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 1,6 на
хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 2,0 на хиляда; за чистота
на териториите за обществено ползване - 1,4 на хиляда.
От
доказателствата по делото се установява, че съгласно Заповед № 662 от 30.10.2014г.
на кмета на Община Радомир издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. са определени видът на предлаганите
услуги по чл.
62 на територията на община Радомир, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци.
Съгласно нея общината предоставя услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, по обезвреждане на битови отпадъци в депо и по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на селата и по
конкретно за с. Дебели лаг и за района на търговски обекти, производствени
обекти и всички останали обекти на юридическа лица е разписано, че честотата на
сметоизвозването и сметосъбирането е два пъти седмично за периода от 01.04.2015г.
до 30.09.2015г. и един път седмично за периода от 01.01.2015г. до 31.03.2015г.
и от 01.10.2015г. до 31.12.2015г., т. е. 64 пъти се сметосъбира и се
сметоизвозват отпадъците.
Съгласно
заключението на вещото лице установеният от органа размер на ТБО и в трите му
компонента за 2015г. е правилно установен /стр. 16 и стр. 22 от основната
експертиза/. Размерът е определен въз основа на решение № 195 от 30.12.2014г.
на Общински съвет- Радомир и е на 5,0 на хиляда /за нежилищни имоти на
предприятия/ върху данъчната оценка на имота, в т.ч. за сметосъбиране и
сметоизвозване - 1,6 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 2,0
на хиляда; за чистота на териториите за обществено ползване - 1,4 на хиляда.
По
делото е приета и доработка на заключението на вещото лице, с оглед прието по
делото заявление вх. № 68/28.11.2014г., с което дружеството жалбоподател е
посочило, че през определени периоди на
2015г. няма да ползва имотите си, а в периода на ползване от 01.05.2015г.
до 30.09.2015г. ще ползва един съд тип „Бобър“, съгласно заповед на кмета за
кратност на събиране. С оглед на това вещото лице е дало два варианта на
изчисление, единия свързан с кратността посочена от жалбоподателката и втория
вариант е при целогодишно ползване на обекта съобразно с кратността посочена в
заповедта на кмета на общината. Настоящия състав приема, че в административната
преписка не се съдържа заявление с такъв характер. Поради тази причина и
органът не е разполагал с възможността да изчисли дължимата се ТБО по реда
предвиден в Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Радомир /в сила от 01.01.2014г./. На следващо място чл. 17б, ал. 5 от наредбата
изрично разписва процедура по съгласуване и становище по допустимост на
направеното искане. Съгласно ал. 6 на същата норма от наредбата, становището се
изпраща на заявителя. На следващо място Наредбата изисква и заявлението да е по
образец Приложение № 1. На последно
място, но не по значимост е, че изчисленията се правят въз основа на честотата
за извозване на съдовете за битови отпадъци, съгласно заповедта на кмета,
съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1.2 във вр. с чл. 14, ал. 2 от Наредбата. Въз основа
на изложеното и като взе предвид, че по делото няма никакви индиции първо-приетото
по делото заявление да е в необходимата форма, второ-да е стигнало до знанието
на органа и трето-по него да е изготвено становище на органа и да е изпратено на заявителя се приема, че
същото не е годно основание таксата за битови отпадъци да се определи по
начина, по който иска жалбоподателката. Този извод се подкрепя и от факта, че
при мълчалив отказ или отрицателно становище същата е могла да го оспори по
съответния ред или да наведе най-малкото доводи в тази връзка в настоящето
производство. Настоящия състав приема, че след като жалбоподателката през
2013г. и 2014г. също е подавала такъв вид заявления и съответно те се намират в
административната преписка и органът при постановяването на АУЗД се е позовавал на тях, то правно нелогично е ако
е входирано в общината това заявление за 2015г., то да е игнорирано от
ответника. С оглед на изложеното настоящия състав не кредитира заключението на
вещото лице, в частта, в която е дало два варианта-единия свързан с кратността
посочена от жалбоподателката, тъй като местната наредба не допуска такъв начин
на изчисление и няма данни честотата заложена в заповед № 662 от 30.10.2014г.
на кмета на Община Радомир, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ да е
променяна за 2015г.. Втория вариант е при целогодишно ползване на обекта,
съобразно с кратността посочена в заповедта на кмета на общината, но същият не
се възприема поради изложените по-горе съображения.
Въз
основа на изложеното се приема, че установения размер на размер на ТБО и в
трите му компонента за 2015г. е правилно установен, съгласно заключението на
съдебно икономическата експертиза /стр. 16 и стр. 22 от основната експертиза/,
което в тази му част се възприема изцяло. Размерът е определен въз основа на
решение № 195 от 30.12.2014г. на Общински съвет- Радомир и е на 5,0 на хиляда
/за нежилищни имоти на предприятия/ върху данъчната оценка на имота, в т.ч. за
сметосъбиране и сметоизвозване - 1,6 на хиляда, т.е. размерът на ТБО за първия
обект, на който данъчната оценка е 180 936.80 х 1.6=289.50лв. и за втория обект, на който данъчната оценка е 1027026.80х1,6=1643.24лв. или общо ТБО, в компонент сметосъбиране и
сметоизвозване за 2015г. е в размер на 1932.74лв.. Такъв размер са установили и
органа и вещото лице, поради което се приема, че същият е правилен. Лихвата е дължима и същата е правилно
установена. Жалбата, в тази си част се приема за неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По отношение на таксата за обезвреждане на битови
отпадъци се приема, че същата е дължима. От представените, приети по делото и
обсъдени по-горе договори за експлоатация на общинско депо с местонахождение с.
Кошарите, общ. Радомир, акта за общинска собственост, от отчетните книги за отпадъци и отчетните документи за извършените дейности - протоколи и
фактури се приема, че този компонент за 2015г. е дължим от оспорващото
дружество. Съгласно чл.
71, т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива. Следователно, когато депо има, както е в
настоящият случай, такса се дължи, като таксата е за поддържане на депо и не е
необходимо да са налице и други доказателства за предоставяне на услугата.
След като таксата за
обезвреждане на битови отпадъци е дължима следва да се провери установения от
органа размер. Съгласно решение № 195 от 30.12.2014г. на Общински съвет-
Радомир таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа е в размер на 2,0 на
хиляда върху данъчната оценка на имотите, т.е. данъчната оценка на първия
деклариран имот е 180 936.80 х 2=361.87лв. и
съответно за втория деклариран имот с данъчна оценка 1027026.80х2=2054.05лв.. Общия размер на ТБО, компонент обезвреждане на битови
отпадъци за 2015г. е в размер на 2 415.92лева. Такъв размер са установили и
органа и вещото лице, поради което се приема, че същият е правилен. Лихвата е
дължима и същата е правилно установена. С оглед на това е дължим от оспорващото
дружество в този му размер. Жалбата, в тази й част е неоснователна и ще бъде
отхвърлена.
По отношение на
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2015г.,
настоящият състав приема, че установеният размер е недължим, тъй като услугата
реално не предоставяна от община Радомир в населеното място-с. Дебели лаг. От
събраните в хода на производството гласни доказателства, се приема, че на
територията на населеното място с. Дебели лаг, общината не престира тази
услуга. С оглед на това и съгласно чл.
71, т. 2 от ЗМДТ, такса не се дължи. За процесния период нито решенията на
Общински съвет, нито сключените договори с
дружеството - изпълнител за извършване на услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване по периоди посочени по-горе могат да се приемат за реално
престиране на услугата по този пункт. Доколкото с разпореждането по делото от
09.05.2017г. са изискани доказателства в тази връзка и съответно с
определението за насрочване е разпределена доказателствената тежест се приема,
че за този компонент на ТБО за целия период ответника не проведе пълно
доказване. При това положение се приема, че в населеното място-с. Дебели
лаг не е предоставяна реално услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, поради което и установените от
органа размери не са доказани, а оттам са и недължими.
Въз
основа на всичко изложено настоящият състав приема жалбата за частично
основателна.
По
отношение на оспорването свързано с определения ДНИ, настоящия състав приема,
че оспорването е недопустимо. С оглед извършеното плащане на установения от
органа размер, осъществено преди произнасянето на по-горестоящия орган от една
страна и съответно признаването му от органа и изменението в тази част на АУЗД се
приема, че за жалбоподателя не е налице
правен интерес в тази му част. С оглед
на това жалбата в тази си част ще се остави без разглеждане и производството по
делото ще се прекрати.
Установения
размер на лихвата на ДНИ за процесния период е правилно установен към дата на
съставяне на АУЗД и е дължим, поради което жалбата като неоснователна се
отхвърля.
Жалбата
по отношение на ТБО е частично основателна. Установените в АУЗД и дължими задължения за имотите, декларирани по реда на
чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17 от ЗМДТ и собствени на жалбоподателя са както следва:
За
2011г. са както следва: ТБО, в
компоненти: такса за сметосъбиране и сметоизвозване- 992.78лв+5237.84лв.=6 230.62лева и такса за обезвреждане на
ТБО-144.75лв.+821.62=966.37лв., ведно с начислената на
09.12.2016г. към тях лихва, поради което отхвърля жалбата в тази и част и ОТМЕНЯ АУЗД в частта, с която е установил
размер на чистота на териториите за обществено ползване за 2011г. и начислената
в акта лихва като недоказан.
За
2012г. са както следва: ТБО, в
компонент: такса за сметосъбиране и сметоизвозване- 1509.04лв., ведно с
начислената на 09.12.2016г. към тях лихва, поради което отхвърля жалбата в тази
и част, а ОТМЕНЯ АУЗД в частта, с която е установил размер на чистота на
териториите за обществено ползване и начислената в акта лихва като недоказан.
За
2013г. са както следва: ТБО, в
компонент: такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 1044.72лв.,
ведно с начислената на 09.12.2016г. към нея лихва, като ОТМЕНЯ АУЗД, в частта,
с която е установил размер сметосъбиране и сметоизвозване над така установения
размер от 1044.72лв. до размера установен от органа -2524.74лв. и начислената
на тази главница лихва, като недоказани
и ОТМЕНЯ, АУЗД в частта, с която е установил размер на чистота на териториите
за обществено ползване и начислената лихва в акта върху нея като недоказани.
За
2014г. са както следва: ТБО, в
компонент: такса за сметосъбиране и сметоизвозване е в размер на 1044.72лв.,
ведно с начислената на 09.12.2016г. към нея лихва, като ОТМЕНЯ АУЗД в частта, с
която е установил размер сметосъбиране и сметоизвозване над така установения
размер от 1044.72лв. до размера установен от органа -2524.74лв. и начислената
на тази главница лихва, като недоказани и ОТМЕНЯ АУЗД в частта, с която е
установил размер на чистота на териториите за обществено ползване и начислената
в акта лихва върху тази сума като недоказани.
За
2015г. са както следва: ТБО,
компоненти: такса за сметосъбиране и сметоизвозване- 289.50лв.+1643.24лв.=1932.24лв. и за обезвреждане на
ТБО-361.87лв.+2054.05лв.=2415.92лв., ведно
с начислената на 09.12.2016г. към тях лихва, като отхвърля жалбата в тази и
част като неоснователна и ОТМЕНЯ АУЗД в
частта, с която е установил размер на чистота на териториите за обществено
ползване и начислената с акта лихва върху тази сума като недоказани.
С оглед
изхода на делото се дължи произнасяне и по исканията за разноски. И двете
страни претендират присъждане на разноски и двете страни имат право на
разноски.
Жалбоподателят
претендира заплащане на разноски за заплатена държавна такса за образуване на
административно дело, за заплатени депозити за изготвяне на експертизи и за
адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските, съгласно представен
списък по чл.
80 от ГПК е в размер на 4600 лв.. По делото от страна на жалбоподателя са
направени разноски за заплащане на държавна такса за образуване на
административно производство, направени
са и разноски за съдебно икономическа експертиза и за съдебно графологическа експертиза.
Разноски са направени, съгласно
сключения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2017г. в размер на 4000лева.
Искането за присъждане на разноски от
страна на пълномощника на ответника по жалбата за присъждане на адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза е своевременно направено и същият има
право на разноски, с оглед изхода на спора. Общият размер на разноските,
съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК е в размер на 4110лв.. Съгласно представен по делото договор от 03.05.2017г.
за правна помощ и съдействие страните са договорили за осъществяване на
процесуално представителство и защита по делото сума в размер на 3960 лв..
Видно от банково извлечение договорената сума е изплатена напълно. Внесения депозит за експертиза е в размер на 150лева.
В частта, с която се оставя без
разглеждане жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД по отношение на установения ДНИ за периода от
01.01.2011г. до 31.12.2015г. не се присъждат на страните разноски, тъй като не
попадат в хипотезите на чл. 143 от АПК.
При
това положение цената на интереса е 38 520.60лв.
Органът е направил установяния за лихва
за ДНИ в размер на 3990.22лв.. АУЗД е доказан в този размер.
Органът е направил установяния за ТБО,
в компонент сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период в размер на 14 651.88лв.. АУЗД е отменен
за 2960.04лв., съответно начислената лихва е 528.75лв. Жалбата е отхвърлена за
11 691.84лв. Лихвата е в размер на
4 233.47лв.
Органът е направил
установяния за ТБО, в компонент обезвреждане на битови отпадъци за процесния
период в размер на 3 382.29лв.. АУЗД е
доказан в този размер. Начислената лихва е в размер на 824.88лв.
Органът е направил
установяния за ТБО, в компонент чистота на териториите за обществено ползване в
размер на 7 937.62. АУЗД се отменя изцяло, в тази част ведно с начислената
лихва в размер на 2 971.86лв.
С оглед на това уважената част по
жалбата е в размер 14 398.27лв..
Отхвърлената част е в размер на
24 122.39лв.
Съобразно това
уважената част на жалбата съразмерно цената на иска /установеното задължение в
АУЗД/ ще се присъдят на страните разноски както следва. Ответника по жалбата ще
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1719 лв..
Жалбоподателя ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски в
размер на 2573лв..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
ОСТАВЯ
без разглеждане жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД против Акт за установяване на
задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на орган по приходите, изменен с решение № 001 от 14.03.2017г. от
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Радомир по отношение на ДНИ за периода от 01.01.2011г.
до 31.12.2015г. и прекратява производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД против Акт за установяване на
задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на орган по приходите против начислената
лихва за ДНИ за процесния период като
неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД по
отношение на Акт
за установяване на задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на орган по
приходите за 2011г. за ТБО в компоненти: такса за сметосъбиране
и сметоизвозване и такса за обезвреждане на ТБО, ведно с начислената на
09.12.2016г. към тях лихва, като недоказана и ОТМЕНЯ по жалбата на
„Екоел Холидейс“ЕООД Акт за установяване на задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на
орган по приходите за 2011г. за ТБО в частта, с която е установил размер
на чистота на териториите за обществено ползване, ведно с начислената върху
тази сума лихва като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД по
отношение на АУЗД за 2012г. за ТБО в компонент такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, ведно с начислената на 09.12.2016г. към нея лихва, като
недоказана и ОТМЕНЯ по жалбата на „Екоел
Холидейс“ЕООД Акт
за установяване на задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на орган по
приходите за 2012г. в частта, с която е установил размер на
чистота на териториите за обществено ползване, ведно с начислената върху тази
сума лихва като недоказан.
ИЗМЕНЯ
по жалбата на „Екоел
Холидейс“ЕООД по отношение Акт за установяване на задължение по декларация с №
023/09.12.2016г. на орган по приходите
за 2013г. ТБО в компонент такса за
сметосъбиране и сметоизвозване и го установява в размер на 1044.72лв., ведно с
начислената на 09.12.2016г. към него лихва, като: ОТМЕНЯ по жалбата на „Екоел
Холидейс“ЕООД Акт
за установяване на задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на орган по
приходите за 2013г. в частта, с която е установил размер
сметосъбиране и сметоизвозване над така установения размер от 1044.72лв. до
размера установен от органа -2524.74лв., ведно с начислената върху тази сума
лихва като недоказан и ОТМЕНЯ по жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД Акт за установяване на
задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на орган по приходите за 2013г. в
частта, с която е установил размер на чистота на териториите за обществено
ползване, ведно с начислената върху тази сума лихва като недоказан.
ИЗМЕНЯ
по жалбата на „Екоел
Холидейс“ЕООД по отношение Акт за установяване на задължение по декларация с №
023/09.12.2016г. на орган по приходите
за 2014г. ТБО в компонент такса за
сметосъбиране и сметоизвозване и го установява в размер на 1044.72лв., ведно с
начислената на 09.12.2016г. към него лихва,
като ОТМЕНЯ по жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД Акт за установяване на
задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на орган по приходите за 2013г.
в частта, с която е установил размер сметосъбиране и сметоизвозване над
така установения размер от 1044.72лв. до размера установен от органа
-2524.74лв., ведно с начислена лихва върху тази сума като недоказан и ОТМЕНЯ
по жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД Акт за установяване на задължение по декларация с
№ 023/09.12.2016г. на орган по приходите
за 2014г. в частта, с която е установил
размер на чистота на териториите за обществено ползване, ведно с начислената
лихва върху нея като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД по
отношение на Акт за установяване на задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на
орган по приходите за 2015г. за ТБО, компонент такса за сметосъбиране и
сметоизвозване и такса за обезвреждане на ТБО, ведно с начислената на
09.12.2016г. към тях лихва като недоказана и
ОТМЕНЯ по жалбата на „Екоел Холидейс“ЕООД Акт за установяване на
задължение по декларация с № 023/09.12.2016г. на орган по приходите за 2015г. в
частта, с която е установил размер на чистота на териториите за обществено
ползване и начислената върху него лихва като недоказан.
ОСЪЖДА
Община Радомир да заплати съдебни разноски в размер на 1719лв. /хиляда седемстотин
и деветнадесет лева/ на „Екоел Холидейс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Дебели лаг, община Радомир, област Перник, представлявано от управителя Р.Д.Б..
ОСЪЖДА „Екоел Холидейс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Дебели лаг, община
Радомир, област Перник, представлявано
от управителя Р.Д.Б. *** разноски по делото в размер на 2573лв. /две хиляди петстотин седемдесет и три лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението му
на до страните.
СЪДИЯ: /п/