РЕШЕНИЕ
№ 1318 дата 15 ноември 2022г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 03 ноември 2022г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: Д. Ф.
Прокурор: Мирослав
Илиев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 1572 по
описа за 2022г.
и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Й.П.Т. ***
против Решение № 727/06.07.2022г., постановено по НАХ дело № 3728/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №
7320/28.07.2021г. издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.
София, с което, на касатора, на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1000 лева, за нарушение
на разпоредбата на чл.26, ал.2, т. 1, б.”а” от Закона за пътищата.
Съдебното решение се обжалва като неправилно.
Касаторът възразява за грешна правна квалификация на деянието, като счита
посочените от административнонаказващия орган разпоредби за неприложими. Излага
доводи за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното
решение и на наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация също се представлява от юрисконсулт, който взема становище за
неоснователност на жалбата поради безспорна установеност както на нарушението,
така и на неговия извършител, чиято отговорност е ангажирана при правилно
приложение на материалния закон.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния
акт.
Касационна
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество съдът счете за неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на водач на съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси
марка Скания, с peг. № А4455НР и полуремарке с 3 оси, с peг. № А1243ЕМ, на
което превозно средство в хода на проверката е извършено измерване с техническо
средство – електронна везна и ролетка и е било установено натоварване на
задвижващата (2-ра) единична ос на ППС в размер на 11,835т. при максимално
допустимо натоварване на оста 11.500т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от
Наредба №11 от 03.07.2011г, както и при измерено разстояние между осите - 1.35
м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е била
установена в размер на 29.365т, при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24.000т., съгласно чл. 7, ал.1,
т.3, буква „б“ от същата наредба. За установеното нарушение е съставен
АУАН с бланков №0008199
от 24.02.2022г., а впоследствие издадено и процесното НП, с което е ангажирана
отговорността на Й.Т. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от ЗП и на основание
чл.53, ал.1, т.2 от с.з. му е наложено административно наказание глоба в размер
от 1000 лева.
Наказателното
постановление е потвърдено от съда, при липса на съществени процесуални
нарушения при издаването му, като е обоснован извод за съставомерност на
констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на водача на
соченото основание, при липсата на предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание намерено от съда за правилно определено в
минималния предвиден размер и съответно
на чл.12 от ЗАНН и с тези мотиви е потвърдил издаденото НП.
Решението е правилно.
Въззивният съд е формирал съответна на данните по
делото фактическа обстановка и въз основа на нея правилно е обосновал извод за
съставомерност на констатираното деяние,
като решаващите мотиви на съда за правилно приложение на материалния закон се споделят и от този
съдебен състав.
Отговорността
на касатора е ангажирана в качеството му на водач, управляващ ППС - съчленено с
5 оси, представляващо МПС с две оси и полуремарке с три оси, като от
контролните длъжностни лица е установено претоварване както по отношение на
задвижващата ос, така и по отношение на натоварването на тройната ос на полуремаркето.
По конкретните
показатели на претоварването страните не спорят. Съобразно установените
стойности ППС се явява тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2011г..
Движението на тежко ППС представлява дейност по специално ползване на пътищата
по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗП, което е допустимо само след разрешение на
администрацията, управляваща пътя, с което разрешение водачът не е разполагал.
Посочената от наказващия орган разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП
въвежда забраната за движение на тежко ППС без разрешение, която забрана е била
нарушена от водача и в този смисъл тази норма не е неприложима, в каквато
насока са част от възраженията на страната. Считаните от касатора за приложими
норми на чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ и т.4, б.“а“ от Наредбата регламентират само
допустимото максимално натоварване на ос, спрямо което се изчислява и
претоварването и в този смисъл те могат да бъдат сочени само за целите на
сравнението на стойностите, но по същество изпълнителното деяние на нарушението
е липса на издадено разрешение за движение на тежко ППС. Дали това разрешение
ще бъде под формата на разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата или под формата
на плащане на определена такса по чл.8, ал.5, във вр. с чл.14, ал.3 от
Наредбата, зависи от размера на превишението на натоварването, но и в двата
случая режимът е разрешителен под едната или другата форма. В случая, предвид
размера на установеното превишение, след съставяне на акта водачът е заплатил
дължимата за превишението такса, което обстоятелство е било съобразено от
наказващия орган като смекчаващо отговорността и на това основание наложеното
наказание е определено в законовия минимум.
Не са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай като се има
предвид, че управлението на пътищата включва контрол по тяхната експлоатация и предпазването им от
разрушаване – чл.19, ал.2, т.6 от ЗП и издаването на разрешително или заплащане
на определена такса е компенсаторния механизъм за събиране на средства за
тяхната реконструкция поради възможно увреждане в резултат на движението на
тежки и извънгабаритни ППС.
Поради отсъствие на отменителни основания за
касиране на съдебния акт той следва да се остави в сила, поради което и на
основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд, ХІII -ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 727/06.07.2022г., постановено по НАХ дело № 3728/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: