№ 30
гр. Шумен, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20223600900101 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „....” №19, със съдебен адрес – гр. Добрич, пл. ...” №8
против С. С. С., ЕГН-**********, с установен по делото настоящ адрес в с. Осеновец, общ.
Венец, обл. Шумен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че
ответницата дължи на банката по договор за кредит за текущо потребление сумата от
29 124.26 лв., от които главница по договора – 27 464.02 лв., 1226.72 лв. – договорна лихва
върху главницата за периода от 10.10.2020 г. до 01.06.2021 г., 61.76 лв. – лихвена надбавка за
периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2021 г., 251.76 лв. – законна лихва за периода от 02.06.2021
г. до 05.07.2021 г., 120 лв. – разходи по изискуем кредит, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
05.07.2021 г. до окончателното плащане на сумите за главница. Моли да бъдат присъдени и
разноските по заповедното производство – ч.гр.д. №2181/2021 г. по описа на ШРС, от които
държавна такса 582.49 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. Моли да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски. Излага
следната фактическа обстановка: на 28.08.2019 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и
ответницата С. С., като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който на кредитополучателката била отпусната сумата от 30 000
лв. Срокът за издължаване бил 120 месеца, считана от датата на усвояването. Съобразно
клаузите на договора (т.8) и Общите условия към него (т.7.1) кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 6.95% годишно, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, чиято стойност при
1
подписване на договора е била 0.170 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на
6.780 % при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика“. При нарушаване на
условията по договора кредитополучателят губел правата си да се ползва от преференции и
приложимият лихвен процент ставал по-висок, като можело да достигне максимален размер
с надбавка от 13.28%. Месечните вноски били с падежна дата 10-то число на съответния
месец. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора. Кредитът
бил усвоен на 28.08.2019 г. по разплащателната сметка посочена в него. По същата
разплащателна сметка следвало да се обслужват и плащанията по кредита. Последното
извършено по тази сметка плащане било направено на 22.02.2021 г. в размер на 249.49 лв. С
него били погасени суми падежирали в предходни периоди. Допуснатата забава в
плащанията била над 90 дни. Това дало основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. За това ответницата била уведомена чрез съобщение връчено на 21.05.2021 г. на
пълнолетен член от домакинството на последната. Вследствие на това „Банка ДСК“ подала
по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
ответницата, като към онзи момент били просрочени 8 вноски, падежирали в периода от
10.10.2020 г. до 10.05.2021 г. По заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, подадено от ищеца било образувано ч.гр.д.
№2181/2021 г. по описа на ШРС, което било препратено по подсъдност на РС – Балчик.
Била издадена заповед за изпълнение, с която С. С. била осъдена да заплати на „Банка ДСК“
АД сумата от 27464.02 лв. – главница, 1226.72 лв. – договорна лихва, 61.76 лв. – лихвена
надбавка за забава, 251.76 лв. – законна лихва за периода преди подаване на заявлението, 120
лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноски в
производството: държавна такса - 582.49 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв. с
разпореждане №817/21.03.2022 г. по ч.гр.д. №2181/2021 г. съдът указал на „Банка ДСК“ АД,
че в едномесечен срок от връчване на съобщението следва на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК да предяви иск за установяване на вземането.
Ответницата С. С. С. не е била открита на установените й по делото настоящ и
поС.ен адрес. Предвид това с Определение №139/30.11.2023 г. й е бил назначен адвокат –
особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
От името на ответницата С. С. по делото е бил депозиран отговор на исковата
молба, подаден от назначения особен представител. В него е посочено, че така подадените
искове са недопустими, доколкото и заявлението по заповедното производство и исковата
молба подадена в настоящото производство са подадени без представителна власт. Сочи, че
по партидата на ищеца в ТР може да се установи, че от 2008 г. представителството на
дружеството се осъществява от всеки от двамата: главния изпълнителен директор,
изпълнителните директори и прокуристи. Сочи, че пълномощното от 09.04.2019 г., с което
се легитимира юрисконсулта подал и заявлението, и исковата молба е подписано от В.М.С.
– главен изпълнителен директор и ДД.В.М. - изпълнителен директор. Както обаче може да
се установи В.М.С. към датата на подаване на заявлението – 05.07.2021 г. и към датата на
2
подаване на исковата молба – 14.04.2022 г. не изпълнява нито една от длъжностите с
представителна власт. Предвид това намира, че юрисконсултът инициирал и заповедното и
исковото производство не е надлежно упълномощен. Намира, че заповедта следва да се
счита за порочен съдебен акт, като недостатъка – липса на надлежно упълномощаване не
може да бъде саниран. Във връзка с това намира, че не може да бъде предявен и
установителният иск по реда на чл.422 от ГПК. Твърди, че исковете са недопустими. Твърди,
че най-малко е налице нередовност на исковата молба. Освен това сочи, че исковете са
неоснователни.Оспорва релевантните за отговорността на ответницата факти. Оспорва
сключването на договора за текущо потребление, че кредитът е бил усвоен от ответницата,
оспорва верността на извлечението от банковата сметка на ответницата приложено към
исковата молба, оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на процесното вземане.
Оспорва действителността на договора за кредит, като твърди, че същия е сключен от лица
без представителна власт. Сочи, че са нарушени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, като не
се установява по безспорен начин, че договорът за текущо потребление е обективиран на
хартиен носител, в писмена форма, с шрифт не по-малък от 12. Предвид това сочи, че
процесния договор е нищожен с оглед нормата на чл.22 от ЗПК. Твърди, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на процесните вземания, като исковете са преждевременно
предявени и следователно неоснователни.
Ищецът „Банка ДСК“ АД в дадения му срок е представил по делото допълнителна
ИМ. В нея се сочи, че ищецът поддържа претенцията си, така, както е подадена в
първоначалната ИМ. Оспорва твърденията на особения представител на ответницата, като
твърди, че към момента на упълномощаването на юрисконсулта извършващ
представителство в заповедното и в настоящото исково производство лицата, които са го
упълномощили са имали правомощието да упълномощават или по-точно, че са били членове
на управителния съвет на банката. Намира, че юрисконсултът има надлежна представителна
власт и предвид обстоятелството, че пълномощното не е оттеглено, не е прекратена
правосубектността на упълномощителя, респ. пълномощника. Оспорва твърденията, че не е
сключван договор за кредит, че сумите не са били усвоени. Твърди, че е представил заверен
препис от договора, от който е видно, че същия е подписан от ответницата. Сочи, че
обстоятелството дали и как е била усвоена сумата освен това ще бъде установено от
поисканата от ищеца ССЕ. Твърди, че кредитът също така е бил изплащан по посочената
сметка, като сочи, че това е вид признание, че кредита е бил усвоен. Сочи, че ще се ползва от
договора за кредит, но иска съдът да не допусне доказателственото искане на ответницата за
представяне на договора за кредит в оригинал на основание чл.183 от ГПК. Сочи, че
оспореното от ответната страна извлечение от сметка не е извлечение от разплащателна
сметка, а такова от заемна сметка, която се открива за отчитане движението по кредита.
Сочи, че представения препис е извлечение от счетоводната система на банката за
посочената сметка. Същинските данни обаче ще са предмет на обследване от експерта по
ССЕ. Обосновава настъпилата предсрочна изискуемост по отношение на вземането, като
сочи, че до ответницата е изпратена покана-уведомление и тя е била приета от пълнолетен
член на семейството й. Поканата съдържа изявление за превръщането на кредита в
3
предсрочно изискуем. Намира, че това са изискуемите условия, за да може да настъпи
предсрочната изискуемост. Сочи, че по отношение на възражението, че са извършени
действия от името на ищеца от лице без представителна власт следва да се има предвид, че
лицето, което може да оспори обстоятелството дали един договор е сключен без
представителна власт е единствено представляваният, но не и насрещната страна по
договора. Също така намира, че договорът е изготвен според законовите изисквания на
чл.10, ал.1 от ЗПК – в писмена форма и при размер на шрифта – не по-малък от 12. Моли да
бъде уважен първоначално предявения иск, както и да бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
От страна на особения представител на ответницата е депозиран и писмен отговор
на допълнителната искова молба. В него е посочено, че с допълнителната ИМ се навеждат
нови доводи по същество. Сочи, че поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения и доказателствени искания.
В съдебно заседание представител на ищеца поддържа така предявеният иск. Моли да
бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, така, както са били присъдени.
Особения представител назначен на ответника се явява и заема становище за
неоснователност на предявената претенция.
Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
частично основателна.
В настоящото производство е предявен установителен иск заведен по реда на
чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните
в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за
нея. Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата
си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и
претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за
кредит, специфичните клаузи, въз основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да
бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът
може да установи, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства,
които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска
отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно
или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице
предсрочна изискуемост на задълженията и т.н. В отговора на исковата молба и в отговора
на допълнителната искова молба особеният представител на ответницата поддържа
становището, че кредитът на отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и следователно е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.
В случая ищецът носи доказателствената тежест да установи, че договорът за потребителски
кредит отговаря на изискванията залегнали в чл.10, ал.1 от ЗПК.
Настоящото производство е предпоставено от протекло преди това производство за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги
4
на банка по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Установява се в рамките на
производството, че ищецът в качеството си на заявител на 05.07.2021 г. (по пощата) е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е заведено ч. гр. д. 386/2021 г. по
описа на РС - Балчик. Със заявлението е поискано да бъде осъден длъжникът С. С. С., ЕГН-
********** да заплати сумата от 27 464.02 лв. – главница по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 28.08.2019 г. за сумата от 30 000 лв., 1226.72 лв. – възнаградителна
лихва за период от 10.10.2020 г. до 01.06.2021 г., 61.76 лв. – лихвена надбавка за забава за
период от 16.07.2020 г. до 01.06.2021 г., 251.76 лв. – обезщетение за забава за периода от
02.06.2021 г. до 05.07.2021 г., 120 лв. – разходи при изискуем кредит, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 05.07.2021
г. до датата на окончателното й изплащане. със свое определение №144/09.07.2021 г. по
образуваното ч. гр. д. 386/2021 г. РС – Балчик, след като е приел, че производството му е
местно неподсъдно е прекратил същото пред себе си и е изпратил производството по
подсъдност на РС – Шумен. По образуваното пред него ч.гр.д. №2181/2021 г. ШРС е издал
заповед за незабавно изпълнение №723/11.08.2021 г. за исканите суми, както и за 582.49 лв.,
представляващи разноските за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство. На същата дата е издаден и изпълнителен лист №418 за
посочените суми. От страна на длъжницата не е постъпило възражение, но последната не е
намерена и уведомена лично за започналото изпълнително производство, поради което
заповедният съдия е дал по силата на Разпореждане №817/21.03.2022 г. указания на
основание чл.45, ал.1, т.2 от ГПК, че ищецът следва да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок. В законовия срок заявителя е подал и исковата молба по настоящото
производство.
В рамките на производството от фактическа страна са напълно установени при пряко
доказване твърдените в исковата молба от ищеца обстоятелства. На 28.08.2019 г. „Банка
ДСК” ЕАД по силата на Договор за кредит за текущо потребление отпуснала на
кредитоискателя С. С. С., ЕГН-**********потребителски кредит в размер на 30 000 лева.
Кредитът бил отпуснат за покриване на текущи разходи. Банката открила и разплащателна
сметка с титуляр кредитополучателката, по която сметка била преведена сумата по кредита.
Твърди се, че сумата била реално усвоена. Съобразно договора падежната дата на всяка от
месечните вноски била 10-то число на месеца, като същия се погасявал на равни 120 на брой
месечни вноски. Бил изготвен погасителен план, съгласно който били определени месечните
вноски. Задължението било лихвоносно за банката, като размерът на лихвата се определял
като сбор от референтен лихвен процент – среден лихвен процент по депозити в лева на
домакинства и фиксирана надбавка от 6.780%. Към датата на сключване на договора
размерът на така определената лихва бил 6.95%.
Приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза установява, че
ответницата е усвоила кредита, в деня на неговото отпускане. Сумата е била прехвърлена от
банката по разплащателна сметка, открита нарочно за обслужване на кредита. Почти веднага
след изтегляне на кредита спряло и неговото редовно обслужване. Налице са данни, че
5
последното извършено плащане е от 22.02.2021 г., като с него са погасени частично сумите,
дължими по втората вноска от погасителния план, падежирала на 10.10.2020 г. (малко
повече от месец след сключване на договора). Т.е. следва да се приеме, че по кредита е
платена своевременно само първата вноска – от 10.09.2020 г., а кредита не е бил обслужван
редовно, считано от 10.10.2020 г., като съобразно с Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление – т.18.2 – при забава от 90 и повече дни на изискуема вноска
банката – кредитор може да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Ето защо следва да
се приеме, че това право е възникнало за банката на 11.02.2021 г. На 21.05.2021 г. чрез ЧСИ
е връчена покана-уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуема, като
връчването е станало на адреса посочен от кредитополучателката в договора – с. Ляхово,
общ. Балчик, обл. Добрич, ул. „Първа“, като е получено от лице, за което е посочено, че е
свекърва на ответницата. Съдът приема, че е налице редовно връчване, тъй като в чл.16 от
договора ответницата е поела задължение да осъществява кореспонденцията си с банката на
посочения в договора адрес, който е и адреса, на който е връчена и поканата за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
В рамките на ССЕ се установява, че към момента на подаване на заявлението
изискуемата по договора главница е 27 464.02 лв., колкото е и посоченото в ИМ, но към
момента на изготвяне на заключението задължението за главница е по-малко – 27 163.32 лв.
В останалата част сумите, които се дължат са, както се претендирани в ИМ, а именно:
1226.72 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 10.10.2020 г. до 01.06.2021 г.,
61.76 лв. – лихвена надбавка за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2021 г., 251.76 лв. – законна
лихва за периода от 02.06.2021 г. до 05.07.2021 г., 120 лв. – разходи по изискуем кредит.
В производството е приета и съдебно-техническа експертиза, която е имала за цел да
установи дали са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, а
именно договорът да е написан на шрифт с размер не по-малък от 12 (дванадесет).
Заключението на посочената експертиза сочи, че „Пълно съвпадение в размера (с малки
изключения) се получи при големина на шрифта 12 pt“. По-надолу в експертизата се сочи,
че: „упоменатите по-горе изключения се изразяват в следното: - текстът със съдържание
в скобите „Д.Д., находящ се под положения подпис за „кредитор“, на страница 2 в
договора е с големина на шрифта 10.1 pt; - текстът на двата реда със съдържание
„Подписът е положен в мое присъствие: Д.С.Д. – Кредитен инспектор“, находящ се под
положения подписа „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ:“ на стр. 2 в договора, е с големина на
шрифта 11.3 pt“.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в производството е установено, че целият
договор включително и местата, където са положени подписите на страните е изпълнен в
шрифт 12 pt, а единствено положените имена под подписа на Кредитен инспектор, както и
текста под подписите „Подписът положен в мое присъствие:“ са с различен шрифт, който е
и по-малък от 12 pt.
Констатира се, че ищеца е водил редовно счетоводството си по повод процесния
кредит.
6
Предвид установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Настоящия иск е установителен иск с правно основане чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по договор за
потребителски кредит. Доказателствената тежест тук е общата – всяка от страните следва да
установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В доказателствена
тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за кредит между страните, неговите
съществени клаузи, обстоятелството, че сумата е била получена от ответника, че кредита не
е бил обслужван редовно, обявяването му за предсрочно изискуем, съобразно изискванията
на закона, както и предвид направеното от ответницата възражение, че са спазени
изискванията на нормата ан чл.10, ал.1 от ЗПК – т.е., че текстът на договорът за
потребителски кредит е с шрифт не по-малък от 12 pt.
Неоснователно е направеното от ответницата възражение за завеждане на
поризводството, а преди това и на заповедното производство от лице без представителна
власт, като в тази насока съдът е изложил мотиви в определението си по реда на 140, ал.1 от
ГПК, като е намерил същото за неоснователно, поради обстоятелството, че не се оспорва, че
към момента на съставяне на пълномощното на представителя на банката заявител и
неговото подписване, подписалите го са представлявали валидно банката – ищец.
Обстоятелството, че лицата делегирали права от името на банката, в един по-късен момент –
при подаване на заявлението и при подаване на исковата молба вече не са представлявали
последната е правно ирелевантно, освен ако пълномощното не е било изрично оттеглено.
Касателно съществото на спора - в самото производство с доказателства е
установено, отпускането на кредита за процесната сума, както и че претендираната сума е
дължима като непогасена. Това обстоятелство е оспорено от особения представител на
ответника, но предвид на доказателствата оспорването остава голословно.
В производството е установено, че банката е изпълнила задължението си по договора
за предоставяне на сумата по кредита, като той е бил надлежно усвоен. Не се установи
ответницата да е изпълнила задължението си да върне кредита и заплаща дължимите такси,
разноски, които като благоприятни за нея обстоятелства са били в нейна доказателствена
тежест. Последното плащане за погасяване на задълженията по кредитния договор е
извършено на 22.02.2021 г., като дори към този момент на 11.02.2021 г. е бил изтекъл
предвидения в общите условия към договора за кредит срок от 90 дни, през който
ответницата не е извършила погасявания и за банката е възниикнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Кредитора е упражнил това свое право, посредством
изпратена до ответника покана-уведомление за доброволно изпълнение, която не е връчена
лично на ответницата, но е спазена процедурата предвидена в чл.46, ал.1, във вр. с ал.2 от
ГПК като поканата е приета от друго пълнолетно лице на адреса на ответницата. Съдът
намира това връчване за редовно с оглед изискванията на закона и е установено изпадането
на ответника в забава от момента на връчването.
Не е основателно и другото направено от ответника възражение, че договорът е
недействителен поради неспазване на императивното законово изискване на чл.10, ал.1 от
7
ЗПК. Нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК гласи: „Договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.“ Словесното
изписване на законовия текст би следвало да означава, че страните под страх от
недействителност на договора не могат да се отклоняват от подобно императивно изискване
– чл.22 от ЗПК. Т.е. наистина всички части от един договор за потребителски кредит следва
да са изписани поне със шрифт 12 pt. От друга страна съдът намира, че следва да се търси
действителния смисъл на законовата норма. В конкретната хипотеза целият договорен текст
е изписан с изискуемия шрифт, до текста предхождащ положените подписи, включително и
текста, придружаващ подписите. Само имената на представляващия кредитора, под подписа
и направеното по-надолу текстово уточнение, че подписите са положени в присъствието на
същото лице, представляващо кредитора, са в по-малък шрифт. От една страна това не са
съществени клаузи на договора. От друга страна договорът би могъл да съществува и без
изписване на данните за това, кое физическо лице го подписва от името на кредитора, тъй
като в началната част на договора е изрично изписано, че кредитора се представлява по този
договор от същото лице. От друга страна, както е видно под подписа на кредитополучател
не стоят имената на ответницата, т.е. за едната страна е посочено кой подписва за другата
не. Без правна стойност за действителността на процесния договор е и изписаното по-
надолу под подписите, че подписите на договора са положени пред представител на
кредитора. От една страна подобно лице няма никакви удостоверителни функции, които да
бъдат противопоставени на другата страна по договора, а от друга липсата на подобно
упоменаване не е със стойността на какъвто и да е реквизит по договора и не представлява
договорка между страните – т.е. клауза по договора. То може да се разглежда само като
формалност, наложена от практиката на банката – кредитор, която цели да обслужи
единствено целите на документооборота в банката. Ето защо следва да се приеме, че
договорът е изготвен в изискуемия от чл.10, ал.1 от ЗПК вид, като шрифтът, с който е
съставен е 12 pt.
Предвид нормата на чл.235, ал.2 от ГПК: „Съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.“ следва да
бъде отчетено, че към момента на приключване на съдебното заседание е погасена и част от
главницата, като в частта за главницата следва да бъде признато за установено, че
ответницата дължи сумата от 27 163.32 лв., а не претендираната сума от 27 464.02 лв. За
разликата между приетата като основателно претендирана главница и тази, която се
претендира в размер на 300.70 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, във
всички останали части искът е основателен и следва да се признае за установено, че
останалите суми се дължат изцяло.
Предвид изложеното така предявеният установителен иск се явява доказан и
частично основателен. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски, както и разноските сторени в настоящия процес,
8
съобразно с уважената част от предявения иск. В рамките на заповедното производство има
данни за направени разноски в общ размер от 632.49 лв., от които 582.49 лв. – държавна
такса за водене на заповедното производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
рамките на настоящото исково производство разноските възлизат на 4155.03 лв., от които
720.07 лв. – държавна такса, 2234.96 – депозит са особен представител 1000 лв. – разноски за
вещи лица, както и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Независимо, че съдът
присъжда по-малка сума и постановява отхвърлителен диспозитив в полза на ищеца следва
да се присъдят изцяло направените разноски, тъй като погасяването на част от сумата за
главница е станало след завеждане на делото.
Ответницата не е извършила разноски в производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. С., ЕГН-**********, с
настоящ адрес в с. Осеновец, общ. Венец, обл. Шумен, че последната дължи на „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „....” №19, със съдебен адрес – гр. Добрич, пл. ...” №8
сумата от 28 823.56 лв. (двадесет и осем хиляди осемстотин двадесет и три лева и
петдесет и шест стотинки), от които сумата от 27 163.32 лв. (двадесет и седем хиляди сто
шестдесет и три лева и тридесет и две стотинки) – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.08.2019 г., 1226.72 лв. (хиляда двеста двасесет и шест лева и седемдесет и
две стотинки) – договорна лихва върху главницата за периода от 10.10.2020 г. до 01.06.2021
г., 61.76 лв. (шестдсет и един лева и седемдесет и шест стотинки) – лихвена надбавка за
периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2021 г., 251.76 лв. (двеста петдесет и един лева и
седемдесет и шест стотонки) – законна лихва за периода от 02.06.2021 г. до 05.07.2021 г., 120
(сто и двадесет) лв. – разходи по изискуем кредит, както и законна лихва от 05.07.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение №723/11.08.2021 г. по ч. гр. д. 2181/2021 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-*********, гр. София да бъде
признато за установено, че С. С. С., ЕГН-********** дължи на банката сумата от 300.70 лв.
(триста лева и седемдесет стотинки), представляващи разликата между претендираната от
ищеца главница в размер на 27 464.02 лв. и действително дължимата, в размер на 27 163.32
лв., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН-********** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-
*********, гр. София и сумата от 4155.03 лв. (четири хиляди сто петдесет и пет лева и три
стотинки), представляващи направените от ищеца разноски за водене на исковото
производство и сумата от 632.49 лв. (шестстотин тридесет и два лева и четиридесет и девет
стотинки), представляващи разноските за водене на заповедното производство.
9
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10