№ 27
гр. гр.Велинград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на С. С. ОСМ. против Наказателно
постановление № 333/02.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв., на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал.
1, т. 2 ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 108, ал. 2 ЗГ, във вр. чл. 47, ал.1, т. 2 и т. 6 и чл. 48, ал. 3 от
Наредба № от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Евентуално твърди се, че
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. С., поддържа жалбата.
Претендира разноски
Въззиваемата страна, в писмено становище и чрез гл. юрисконсулт Б.
оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди. Прави възражение за прекомерност
на разноските.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН /ред. преди изм. ДВ
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./-препис от обжалвания акт е връчен
на жалбоподателя на 08.12.2021г., а жалбата е подадена на 14.12.2021г., от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
1
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. С. ОСМ. е лице, упражняващо лесовъдска
практика-лицензиран лесовъд на „О.“ ЕООД, вписан в публичния регистър и
притежаващ удостоверение за регистрация № 11096/10.12.2014г.. Издадено
му е позволително за сеч № 0598633 от 25.01.2021г. за провеждане на групово
постепенна сеч в подотдел 200 „б“ в землището на Община Сърница, на площ
7,00 ха и очакван добив 864 куб. м. лежаща маса. Съгласно издаденото
позволително за сеч, сечта следвало да бъде проведена в периода от
28.01.2021г. до 30.11.2021г., със срок за извозване на материалите от
сечището до временния склад Тахталиски дол от 28.01.2021г. до 30.11.2021г.,
а отпадъците е следвало да бъдат събрани на купчини в сечището. В
подотдела е извършено маркиране с контролна горска марка № А4424, с
оранжева боя от Мехмед Толупов. Съставен е карнет опис от 11.10.2018г.
При извършена на 10.11.2021г. теренна проверка от служители на РДГ
Пазарджик, сред които свидетелят Х.И., установили наличие на отсечени 8
броя немаркирани дървета от вида бял бор с различни диаметри в пънната
част. По голямата част от останалите на корен дървета били повредени
/ожулени/ в основите, в следствие на сечта. Подраста в отворените прозорци
бил почти унищожен. Не била спазена технологията за почистване на
сечището, указана в позволителното за сеч и в технологичния план. Имало
прокаран новоизграден път, който не бил отразен в изготвения технологичен
план.
Констатациите били обективирани в Констативен протокол от
10.11.2021г.
Въз основа на тези констатации, на жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия Н00 №
002185/24.11.2021г. от свидетеля АНГ. Н. АНГ., за това че в качеството си на
регистрирано по чл. 235 от ЗГ лице-лицензиран лесовъд на „О.“ ЕООД,
получил Позволително сеч № 0598633/25.01.2021г. за отдел 200, подотдел
„Б“, по време на провеждане на сечта, не е упражнил вменените му с. чл. 108,
ал. 2 ЗГ и чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 6 и чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.
за сечите в горите. Посочено е, че нарушението е извършено на 28.01.2021г. и
е установено на 10.11.2021г..
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който отказал да го
подпише, удостоверено с подписа на Мехмед Муса Толупов, но получил
препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /ред. преди изм. ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ са постъпили писмени възражения от С.О., с
които оспорил извършените нарушения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя С. С. ОСМ. е наложено административно наказание глоба в
2
размер на 300 лв., на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, за
извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 108, ал. 2 ЗГ, във
вр. чл. 47, ал.1, т. 2 и т. 6 и чл. 48, ал. 3 от наредба № 8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите.
Съдът установи фактическата обстановка във основа на показанията на
служителите на РДГ Пазарджик свидетелите-актосъставителят гл. горски
инспектор АНГ. Н. АНГ., гл. горски инспектор В. Б. К., горски инспектор Х.
АХМ. ИБ., на които дава вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно
допълващи се. В подкрепа на гласните доказателства се и представените
писмени такива, както и показанията на свидетеля Салих Шукриев О., който
също установи в показанията си на 10.02.2022г., че при проверката от
контролните органи на 10.11.2021г. служителите на РДГ Пазарджик са
установили отсечени немаркирани дървета.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Актът за установяване на нарушението и обжалваното наказателно
постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 274, ал. 1, т.
1 ЗГ, във вр. чл. 198, ал. 1 ЗГ и Заповед РД 49-199/16.09.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, във вр. чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, в предвидените
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи
самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт.
Не се спазени императивните изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН относно описание на нарушението, чрез посочване на обективните
признаци от неговия състав. В акта за установяване на нарушението и в
обжалваното наказателно постановление липсва коректно изложение на
фактическите обстоятелства от състава на нарушението, въз основана на
които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Посочени са само
нарушените материалноправни норми, но не е действията, респективно
бездействията на С.О., с които е извършил нарушенията. Установи се в хода
на съдебното следствие, че данни за констатирани нарушения в подотдел 200
„б“ се съдържат в съставения при проверката Констативен протокол от
10.11.2021г., но нито актът за установяване на нарушението, нито
обжалваното наказателно постановление препращат към него.
Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението ограничава
жалбоподателя да разбере въз основа на кои приети за установени факти е
ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира
адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган.
В теорията и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че в
административнонаказателното производство актът за установяване на
нарушението е аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, в
3
който в пълнота по ясен и разбираем начин следва да са посочени
фактическите обстоятелства от състава на нарушението, които очертават и
предмета на доказване по делото. Актът за установяване на нарушението
описва съставомерните признаци на деянието, неговият извършител и
надлежната правна квалификация, срещу които факти нарушителят следва да
се брани. За да се гарантира в максимална степен на правото му на защита,
той следва да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН.
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който се ангажира отговорността на дееца за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти
и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в
наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него.
При неизпълнение на тези изисквания наказателното постановление
следва да се отмени, предвид че съществено е накърнено правото на защита
на дееца да разбере фактическите положения, за които е ангажирана
отговорността му, а съдът да упражни контрол за законосъобразност.
В случая вмененото на въззивника нарушение е описано в АУАН и НП
по начин, който се намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Освен това, посочената като санкционна норма чл. 257, ал. 1 ЗГ
съдържа седем подточки, всяка от които съдържа различни състави на
административни нарушения, които се осъществяват с различни
изпълнителни деяния. В наказателното постановление не е посочено по коя
конкретна хипотеза на чл. 257, ал. 1 ЗГ са подведени извършените от
жалбоподателя деяния, т.е. не е дадена правна квалификация на нарушението.
Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
липсата на такава конкретизация прави волята на
административнонаказващия орган неясна както за жалбоподателя, така и за
съда. Това препятства възможността нарушителят да разбере не само за
какво е санкциониран, но и въз основа на кой закон, а съдът да упражни
контрол за законосъобразност. Недопустимо е в производството по
обжалване на наказателното постановление съдът да определя конкретно
4
приложимата санкционна разпоредба, т.е. да квалифицира нарушението,
което е изключително правомощие на наказващия орган.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, на
жалбоподателя се дължат разноски за процесуално представителство.
Искането за заплащането им е направено своевременно-в хода на съдебните
прения. По делото С.О. е представляван от адв. С. АК Пазарджик.
Заплащането на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лв. с ДДС в брой е удостоверено с представения по делото Договор за правна
защита и съдействие между представител и представляван-л. 61 по делото.
Същото е в предвидения минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото и с броя на проведените заседания.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 333/02.12..2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на С. С.
ОСМ., ЕГН: **********, от гр. Сърница, ул. „*****“ № 8, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300,00 лв. /триста лева/, на
основание чл. 257, ал.1, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, за извършено
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 2 ЗГ,
във връзка с чл. 47, ал.1, т. 2 и т. 6 и чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, РДГ Пазарджик, да заплати на
на С. С. ОСМ., ЕГН: **********, от гр. Сърница, ул. „*****“ № 8 разноски по
а. н. дело № 477/2021г. на Районен съд Велинград в размер на 360,00 лв. с
ДДС /триста и шестдесет лева с ДДС/.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5