Р Е Ш Е Н И Е № 1207
21.06.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1897/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МВМ 2015“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“ № 67,
представлявано от М.В.М. против
Наказателно постановление № 383049-F437676 от 27.11.2018 г., издадено от
Ж.Н.М.– Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите (НАП), с което на основание чл.
185, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) във вр. чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва приетата
за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка,
като признава да не е била издадена фискална касова бележка за регистрирането и
отчитането на извършената при проверката продажба. Твърди обаче предвид ниската
стойност на покупката и липсата на други нарушения, наказващият орган
неправилно да е преценил степента на обществена опасност на деянието. Поддържа
същото да представлява маловажен случай на административно нарушение и моли
наказателното постановление да бъде отменено именно поради неправилно
приложение на правилата за маловажност на нарушението. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М.К.,
която взема становище жалбата да е неоснователна, а наказателното постановление
– законосъобразно и правилно, моли то да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „МВМ 2015“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 22.02.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена на 01.03.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 14.10.2018 г. в 10:25 часа св. Н.И.П. – инспектор
по приходите при ЦУ на НАП, извършил проверка в магазин, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Б. Б.“ № ** и стопанисван от жалбоподателя „МВМ 2015“ ЕООД. По
време на проверката в магазина била М.В.М. – ** на дружеството-жалбоподател. В
обекта имало въведено в експлоатация и работещо фискално устройство Daisy Expert 01 KL с ИН на ФУ DY329937 и ИН
на ФП 36494914. Свидетелят П. извършил контролна покупка на 4 броя банани,
които били на стойност 1,30 лева. За извършената продажба не била издадена от
„МВМ 2015“ ЕООД фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. След това св. П. се легитимирал
пред управителя на магазина. На място бил съставен протокол за извършена
проверка с № 0376036, в който били отразени направените при проверката
констатации.
На 05.11.2018 г. св. П. съставил Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № F437676 против „МВМ 2015“ ЕООД в
присъствието на свидетел и на ** М.В.М., на която бил връчен препис от акта
срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Н.И.П. се установяват датата на
извършената проверка, както и че проверяваният обект е бил стопанисван от
дружеството-жалбоподател. Установява се още, че в обекта е имало въведено в
експлоатация фискално устройство. Свидетелят изяснява, че на място е извършил
контролна покупка, но за нея не му е била издадена фискална касова бележка,
като по време на проверката в магазина е била управителката на дружеството.
Установява се да са били констатирани нарушения по неотпечатване на съкратен
месечен отчет на фискалната памет на фискалното устройство, както и установена
разлика между фактическата и касовата наличност от 20 лева, която не била регистрирана
във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми. Съдът дава вяра на показанията
на св. П., които намира за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви.
В тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като
очевидец. Показанията му се подкрепят и от събраните и проверени по делото
писмени доказателства - протокол за извършена проверка № 0376036/14.10.2018 г.;
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от
14.10.2018 г., които се ценят като обективни. Не се установяват и никакви
обстоятелства, от които да се приеме, че свидетелят е бил предубеден или
заинтересован.
От протокол за извършена проверка № 0376036/14.10.2018
г. се изяснява, че в проверявания обект е имало въведено в експлоатация и
работещо фискално устройство Daisy Expert 01 KL с ИН на ФУ DY329937 и ИН на ФП 36494914.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
Неоснователно е възражението да било допуснато
съществено процесуално нарушение чрез издаването на три отделни наказателни
постановления, с които дружеството се санкционирало за установените при
проверката три нарушения, вместо санкциите да били наложени с едно
постановление по съображения за процесуална икономия. Доколкото при съблюдаване
на чл. 18 от ЗАНН наказващият орган е наложил отделна имуществена санкция за
всяко отделно административно нарушение, то ирелевантно е дали санкциите са
наложени само с едно наказателно постановление или с три отделни такива.
Принцип за процесуална икономия не е изрично регламентиран нито в ЗАНН, нито в
субсидиарно приложимия НПК и неспазването му не съставлява процесуално
нарушение. Необходимостта за жалбоподателя в случай на несъгласие с наложените
санкции да води отделни процеси не нарушава, нито неправомерно ограничава
правото му на защита, поради което още веднъж се констатира процесуално нарушение
да не е допуснато. По тези съображения съдът намери възражението за
неоснователно.
От събраните и проверени доказателствени материали
настоящият съдебен състав намира, че по категоричен начин се доказа
дружеството-жалбоподател да е осъществило административното нарушение по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Датата и
мястото на извършване на нарушението се установяват от показанията на свидетеля
очевидец П. - изцяло кредитирани от съда, така също и от протокола за
извършената проверка. Доказа се на следващо място от обективна страна да е била
извършена продажба по време на проверката, като св. П. е закупил 4 броя банани.
Следователно в обективната действителност в този момент са се осъществили
фактите, предвидени в хипотезиса на нарушената правна норма, поради което за
жалбоподателя, като годен субект на нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., е възникнало задължението да регистрира и отчете
извършената продажба. Това той е следвало да стори чрез издаването на фискална
касова бележка от фискалното устройство. По делото се доказа в обекта на
контрол да е имало въведено в експлоатация и работещо фискално устройство.
Същевременно в случая плащането не се е извършило чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, поради което регистрирането
и отчитането на продажбата е следвало да се извърши по общите правила – чрез
издаването на фискална касова бележка. Установи се обаче по делото, че такава
бележка не е била издадена за извършената от св. П. покупка на банани. Това
поведение на жалбоподателя представлява съставомерно по делото бездействие и
осъществява изпълнителното деяние на процесното нарушение. Последното е
формално и от обективна страна е довършено именно с факта на осъществяване на
изпълнителното си деяние, без необходимост от настъпването на някакъв
допълнителен или вредоносен резултат. Тъй като с наказателното постановление е ангажирана
обективната отговорност на юридическо лице, то в настоящото производство не
подлежи на изследване въпросът за вината. Предвид изложеното съдът приема за
доказано извършването на нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС от „МВМ 2015“ ЕООД. Следва да
се посочи и че това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, напротив –
той признава с жалбата си неиздаването на следващата се фискална касова
бележка, като възраженията му са насочени срещу неправилно приложение на
правилата за маловажност на случая.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай,
трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. В тази връзка настоящият
съдебен състав не споделя практиката при констатация за формално нарушение,
което е първо по ред, то автоматично да се приравнява на маловажен случай, тъй
като това би означавало винаги да отпада административнонаказателната
отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по
ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа,
че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН.
Следователно преценката дали едно административно нарушение представлява
маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на
конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се
посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е
обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност.
Това е така, защото нарушението, за извършването на което е санкциониран
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че
не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен
на обществена опасност. Доводът на жалбоподателя за маловажност на случая се
гради на първо място върху ниската стойност на неотчетената продажба и на
следващо място върху липсата на други нарушения. Действително в случая се касае
за продажба на стойност 1,30 лева. Ако се държи сметка единствено за цената на
неотчетената продажба, то приложението на правилата за маловажност на случая е
мислимо. Подобен изолиран подход обаче е неправилен, тъй като следва да бъдат
съобразени всички относими обстоятелства за тази преценка. Дори и деянието да
не разкрива особено висока степен на обществена опасност, то съдът намира, че е
налице завишена обществена опасност на дееца, която препятства квалификацията на
деянието като маловажен случай. Установи се, че при процесната проверка освен
нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, са
констатирани и други нарушения: по чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. - неотпечатване на съкратен месечен отчет на фискалната памет на фискалното
устройство за месец септември 2018 г., за което на съда е служебно известно, че
е било издадено Наказателно постановление № 398498-F437743/16.01.2019 г.,
отменено с Решение № 776 от 19.04.2019 г. по а.н.д. № 1948/2019 г. на Районен
съд – Пловдив; по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. -
издадената след легитимацията фискална касова бележка не е съдържала
задължителни реквизити на съдържанието си, за което на съда е служебно
известно, че е било издадено Наказателно постановление № 398497-F437763 от
16.01.2019 г., потвърдено с Решение № 1009 от 28.05.2019 г. по а.н.д. № 1949/2019
г. на Районен съд – Пловдив, както и промяна на касовата наличност на ФУ, която
не била регистрирана в устройството чрез операцията „служебно въведени“ суми. С
Решение № 776 от 19.04.2019 г. по а.н.д. № 1948/2019 г. на Районен съд –
Пловдив е било отмененото НП, с което жалбоподателят е санкциониран за
нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., като съдът след
като е намерил, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, е отменил
наказателното постановление именно поради маловажност на случая. В пледоарията
си представителят на жалбоподателя застъпи позиция, че наказващият орган е
следвало да приеме поне едно от нарушенията за маловажен случай. Видно е, че в
крайна сметка това е сторено от съда досежно първото нарушение. Неоправдано е
обаче според настоящия състав, след като са констатирани три нарушения, всяко
едно от тях да се квалифицира като маловажен случай. Количественото натрупване
на осъществени деяния в нарушение на установения ред на държавно управление
значително повишава степента на обществена опасност на дееца. Макар нито едно
от наказателните постановления да не е влязло в сила към настоящия момент, то
безспорно е, че издадените НП и постановените съдебни актове представляват
факти от обективната действителност и те следва да бъдат съобразявани в процеса
най-малкото като индиции. След като законът допуска при правонарушения със значително
по-висока степен на обществена опасност като престъпленията висящите
производства да бъдат съобразявани (без да се приравняват на влязла в сила
присъда), то те могат да бъдат съобразявани и в административнонаказателния
процес. НПК урежда достатъчно хипотези, в които висящите наказателни
производства да могат да бъдат отчитани (чл. 64 НПК, чл. 435 НПК), поради което
това е допустимо и в настоящата хипотеза. На следващо място съдът съобрази и че
съгласно собственоръчно вписаните от управителя на дружеството обяснения
разликата между фактическата и касовата наличност се дължи на „неиздадени
касови бележки“. По делото не е доказан фактът на друга неотчетена продажба от
жалбоподателя, но така вписаните обяснения отново се явяват индиция за това, че
деянието не представлява инцидентна проява за жалбоподателя. Не на последно
място следва да се държи сметка и за характера на защитаваните обществени
отношения при конкретния вид административно нарушение. Макар това да не
изключва изначално възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН, то в
конкретния случай съдът намира, че такива предпоставки не са налице предвид
цялостната деятелност на жалбоподателя.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При
определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по
аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 600
лева. Наказващият орган обаче не е аргументирал кои отегчаващи обстоятелства са
обосновали индивидуализация на санкцията в такъв размер. Административнонаказващият
орган няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага
най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията
му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния
предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В противен
случай наказаният е поставен в положение, при което не може да се защитава
адекватно срещу определения размер на наказанието му, тъй като не е наясно и
със самите мотиви за налагане на наказание с такъв размер. Отделно от това в
случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да
налагат определяне на санкция в размер над предвидения от закона минимум. Именно
тук следва да бъде съобразено значението на сравнително ниската стойност на
неотчетената продажба. Посочи се, че това обстоятелство се цени като смекчаващо
– обосновава индивидуализация на санкцията в по-нисък размер, но само по себе
си не води до маловажност на случая. Освен това налагането на имуществена
санкция в размер над минималния би представлявало нереципрочна ответна мяра от
страна на държавата с оглед конкретно извършеното нарушение и използване на
държавна принуда в повече от необходимите предели за постигане целите на
наказанието. Съдът счита, че налагането на санкция в размер на 500 лева ще
съответства както на обществената опасност на дееца, така и на тази на
деянието. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на
наложената имуществена санкция, като същият бъде намален до предвидения в закона
минимум от 500 (петстотин) лева, а
наказателното постановление бъде потвърдено в останалата си част.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 383049-F437676 от 27.11.2018
г., издадено от Ж.Н.М.– Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „МВМ 2015“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор
Александров“ № 67, представлявано от М.В.М., ЕГН: ********** на основание чл.
185, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 600 (шестстотин)
лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. чл. 118, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената, като НАМАЛЯВА
размера на „имуществената санкция“ на 500 (петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.