Решение по дело №2316/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№............

гр. С., 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

  мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ

с участието на секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Господин Тонев в. гр. д. № 2316 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20269033/05.12.2020 г., постановено по гр. д. № 70932 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 125-ти състав, първоинстанционният съд частично е уважил предявения от ищцеца Е.А.Д. *** с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 2000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие от 20.08.2019 г., ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното плащане, като за горницата до пълния предявен размер от 20000, 00 лева искът е отхвърлен като неоснователен. С решението ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата в размер на 90, 00 лева, представляваща сторени деловодни разноски. Със съдебния акт ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на СРС сумата в размер на 80, 00 лева, представляваща държавна такса, сумата в размер на 30,00 лева – за заплатено от бюджета на съда възнаграждение за СМЕ, и сумата в размер на 10,00 лева - за заплатено от бюджета на съда възнаграждение за САТЕ, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – на адв. К.И.Н.сумата в размер на 125,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу решението на СРС в отхвърлителната част за разликата над присъденото обезщетение от 2000, 00 лева до сумата от 20000, 00 лева, е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд не е преценил действителната тежест на претърпените от въззивника вреди – физически и морални, поради което определеното от съда обезщетение е в занижен размер. Поддържа се, че съдът е нарушил принципа на справедливостта и оттам чл. 52 ЗЗД, като не е отчел изключителната тежест на травматичните увреждания, не е възприел в достатъчна степен претърпените и търпими от ищеца действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект, продължителността им. Твърди се, че обжалваното решение било постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, който следвало да се приложи в контекста на тълкуването, дадено с ППВС №4/1968  г. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20000, 00 лева. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – С.О..

          Не е постъпило становище и от третото лице – помагач на страната на ответника – „В.К.Г.“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е бил иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен за сумата от 20000, 00 лева, и претенция за лихва от деня на иска.

Доколкото във въззивната жалба не се релевират оплаквания срещу част от фактите, следва да се приеме, че в производството са установени следните релевантни към предмета на спора обстоятелства: на 20.08.2019г. около 22.00 часа в с. Световрачане мотоциклет *******с ДК№ *******, управляван от въззивника Е.А.Д.,*** с посока на движение към Околовръстен път, като в района след ж.п. прелеза е самокатастрофирал, настъпило е ПТП в несигнализиран участък от пътя в ремонт.

От събраните по делото писмени и устни доказателства се установява, че при намалена видимост /инцидентът е настъпил през тъмната част на денонощието/ и при липса на сигнализация водачът късно е възприел опасността и при задействане на аварийно-спирачната система и блокиране на задното колело е настъпило процесното ПТП, причинило телесни увреждания на водача. При управление на мотоциклета Д. е бил правоспособен водач, бил е екипиран и не е бил употребил алкохол, като скоростта, с която се е била 38 км.ч. Причината за настъпването на инцидента е липсата на сигнализация за ремонт на пътя, която да позволи на водача да възприеме опасността и да предотврати настъпването на инцидента. Вследствие на процесното ПТП, като водач на самокатастрофиралия мотоциклет, въззивникът е получил следните телесни увреждания: счупване на 6-то и 7-мо ребра вляво, кръвонасядане на лявото бедро, охлузвания на лявата ръка и левия крак.

Съгласно чл. 76 и чл. 84 НАРЕДБА № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците отговорността за упражняване на контрол на временната организация и безопасност на движението при ремонт на пътищата е на собственика на пътя, т.е. администрацията управляваща пътя – С.О. в настоящия случай.

Първоинстанционният съд е назначил съдебномедицинска ексепертиза и автотехническа експертиза. Въззивната инстанция кредитира представените заключения като компетентно изготвени от специалисти в съответната област след обстоятелствено запознаване с наличните материали по делото. От изводите на вещите лица се установява, че уврежданията на въззивника са настъпили от процесното ПТП и отговарят на медико-биологичните характеристики на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно заключението по съдебномедицинската експертиза, претърпените от въззивника увреждания са били от естество да преминат за около 25 дни за счупените ребра и за около 15 дни за кръвонасяданията и охлузванията, като пострадалият  е изпитвал изпитвал силни болки и страдания предимно от счупените ребра при дишане, кашляне, кихане, обръщане в леглото, които болки са били интензивни за около 10-20 дни след получаване на счупванията и постепенно са отшумели. При прегледа, извършен за нуждите на СМЕ, Д. се е оплакал от болка в местата на счупване на ребрата при промяна на времето, като такива оплаквания са често срещани при подобни травми според вещото лице – лекар. Останалите увреждания са причинили болка в първите дни след получаването им, като те са отшумели напълно.

От събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля А.Д., които съдът цени при съобразяване на нормата на чл. 172 ГПК, се установява, че вследствие на процесното ПТП въззивникът е изживял и психична травма.

Предвид изложено, СРС правилно е приел, че са доказани предпоставките за уважаване на иска по чл. 49, вр. Чл. 45 ЗЗД. Спорен по делото е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, който следва да се присъди в полза на ищцата.

С оглед събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест, недоказани остават твърденията в исковата молба за изключителност на търпените неимуществени вреди. Не са представени доказателства в тази насока, поради което СРС правилно е приел за недоказани твърденията за претърпени по-големи от обичайното болка и страдание или травматични преживявания.

Въпреки това въззивният съдебен състав счита, че предвид доказаните обстоятелства районният съд не е определил правилно обезщетението за настъпилите неимуществени вреди.

В случая, при определяне размера на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на въззивника при процесното ПТП морални вреди, преценката следва да се основава на задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД в ППВС № 4/1968 г., според които понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, не е абстрактно, а всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които съдът е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в съвкупност.

При извършване на тази преценка Софийски районен съд не е отчел, че макар травматичните увреждания да са напълно възстановени, то и след възстановяването при промяна на времето въззивникът има неприятни усещания в местата на счупване, каквито оплаквания са често срещани при подобни увреждания /заключение по въпрос 3 на съдебно-медицинската експертиза на д-р А. М./. Отчитайки и това обстоятелство наред с вида на получените травматични увреждани, периода на възстановяване, времето през което са търпени болки - първоначално интензивни с постепенно затихване, периода, в който въззивникът е бил в невъзможност да се самообслужва и му е била необходима помощ от друго лице, изживения стрес и емоционален дискомфорт от промяна начина на живот за периода на възстановяване, следва да се приеме, че адекватен с оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие (2019 г.) се явява размер на обезщетението от 4500 лв.

С оглед изложеното първоинстанционнотот решение в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата между 2000 лв. и 4500 лв., следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят още 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 4500 лв. до предявения размер от 20000 лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора решението на СРС следва да бъде отменено и в частта с разноските за сумата над 77,50 лева до присъдената сума от 90, 00 лева в полза на ответника.

Въззивникът претендира разноски във въззивното производство с оглед представения списък на разноските за сумата в размер на 1070, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, определено на основание чл. 38 ЗАдв, в полза на адвокат С.К.Н..Съгласно практиката на ВКС (Определение № 616/05.06.2017г., по к.гр.дело № 5089/2016 год.,ВКС, ГК, ІV г.о.) разпоредбата на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини,близки или на друг юрист. Съгласно чл.38 ал.2 от същия закон ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г.За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие,предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице,попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В разглеждания случай двете предпоставки не са налице. По делото е представено общо пълномощно за всички инстанции, но липсва договор за правна защита и съдействие, в който да е оказано коя от хипотезите на чл.38 ал.1 ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ е налице. За да упражни това свое право адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че последните са престирани безвъзмездно на основание изрично посочена хипотеза по чл.38 ал.1 ЗА,без да е необходимо да я доказва. С оглед на изложеното, искането на адв. С.К.Н. за присъждането на възнаграждение за процесуално представителство пред СГС следва да се остави без уважение.

Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лева. Предвид неголямата правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на страната и обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен в минимално предвидения в Наредбата за правната помощ размер от 100, 00 лева, от който с оглед отхвърлената част от въззивната жалба следва да се присъди сумата в размер на 86, 10 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 20269033 от 05.12.2020 г., постановено по гр. д. № 70932 по описа за 2019 г. на СРС, 125-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 49, вр. Чл. 45 ЗЗД  за осъждане на С.О., ЕИК:********, с адрес: ул. ********, да заплати на Е.А.Д., ЕГН **********, сумата над уважения размер от 2000, 00 (две хиляди) лева до 4500, 00 (четири хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която Е.А.Д.  е бил осъдена да заплати на С.О. сумата над 77, 50 лева (седемдесет и седем лива и петдесет стотинки) до 90,00 (деветдесет) лева, представляваща деловодни разноски за първоинстанционното производство,

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.О., ЕИК:********, с адрес: ул. ********, да заплати на Е.А.Д., ЕГН ********** на основание чл. 49, вр. Чл. 45 ЗЗД сумата от още 2500, 00 (две хиляда и петстотин) лева (или общ размер на дължимото обезщетението за неимуществени вреди от 4500, 00 (четири хиляди и петстотин) лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП в несигнализиран участък от пътя в ремонт, настъпило на 20.08.2019 г. около 22.00 часа в с. Световрачане на ул. „Войнишки път“ в посока на движение към Околовръстен път, в района след ж.п. прелеза, ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20269033 от 05.12.2020 г., постановено по гр. д. № 70932 по описа за 2019 г. на СРС, 125-ти състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Е.А.Д. *** основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 86, 10 лева (осемдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

Първоинстанционното решение в осъдителната част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на С.О. – „В.К.Г.“ ЕООД, ЕИК********.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.