Решение по дело №141/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260002
Дата: 12 август 2020 г.
Съдия: Людмил Петров Хърватев
Дело: 20203400600141
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                               260002

 

                                          гр. Силистра 12.08.2020г.

 

 

                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                                          1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                  2.АНА АВРАМОВА

 

при участието на секретаря ЕЛИ НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора            като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВНЧХ дело №141 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №3 от 18.05.2020г. постановена по НЧХД №158/2018г., Дуловски районен съд е признал подсъдимия А.С. Сали за виновен в това, че на 14.05.2018г. около 13.00 часа в с.Паисиево, обл.Силистра е нанесъл на Х.К.А. удари с твърд предмет-вила, в областта на главата, с което му е причинил увреждания, които в своята съвкупност представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.132, ал.1, предл.1, т.3, вр.с чл.130, ал.1 от НК, вр.с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Осъдил е подс.А. да заплати на Х.К.А. сумата от 500 лева, представляваща неимуществени вреди, причинени от извършеното престъпление, ведно със законната лихва от датата на причиняване до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част до размера от 5 000 лева, като неоснователен, необоснован и недоказан.

Осъдил е подс.А. да заплати направените по делото разноски в полза на РС-Дулово, както и  направените от Х.К.А. разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Х.К.А., който я обжалва чрез процесуалния си представител-адв.В., като я намира за необоснована и несправедлива в гражданско-осъдителната й част. Жалбоподателя счита, че размера на присъденото обезщетение не съответства на степента на изживените страдания, които продължават и към настоящия момент. Поради това, жалбоподателя иска от въззивната инстанция да му присъди в пълен размер предявения граждански иск. Редовно призован, тъжителя Х.К.А. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.Йовев, който изтъква липсата на мотиви досежно присъдата в гражданско-осъдителната част, което е предпоставка за връщане на делото за ново разглеждане. Като алтернатива адв.Йовев желае, след преценка на необходимите обстоятелства, да бъде завишен значително размера на присъденото обезщетение. Жалбоподателя А. също заявява, че тези 500 лева са малко.

Подс.А.С.А. не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв.А., който изтъква обстоятелството, че при присъждане на обезщетението съдът е отчел, че деянието е извършено в състояние на афект, и че именно пострадалия е предизвикал скандала. Поради това, адв.А. иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изнесени в жалбата, становището на страните и материалите по делото прие за установено следното:

 Независимо от насочеността и обхвата на жалбата, въззивната инстанция извърши цялостна проверка на постановената присъда, съобразно изискванията на чл.314 НПК и ТР №5 от 21.05.2018г. на ВКС. В тази връзка, жалбата не следва да се разглежда по същество, като въззивния съд приема, че в случая са по-скоро налице основанията изтъкнати от защитата на тъжителя в съдебно заседания за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви към присъдата, като становището на настоящата инстанция е, че такива липсват не само по отношение на гражданско осъдителната част на присъдата, но и по отношение на наказателно осъдителната част, т.е. налице е пълна липса на мотиви.

В случая от формална страна е изложена фактическата обстановка, и след това е посочено, че доказателствата са безпротиворечиви и водят до единствено възможния извод, че подсъдимия е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.132, ал.1, т.3, вр.с чл.130, ал.1 НК, без да се вземе задълбочено отношение по твърдяната от ДРС несъмненост, с надлежни доказателствени аргументи за това.

За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателства и източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти, като се изложат доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други се отхвърлят.

В тази връзка възниква основателния въпрос, въз основа на кои доказателствени източници първоинстанционния съд е изградил вътрешното си убеждение, досежно приетата правна квалификация.

С тъжбата е предявено, а в последствие  и съдът е образувал съдебното производството за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, но с присъдата е приел, че деянието извършено от подсъдимия е по чл.132, ал.1 НК, т.е. в състояние на силно раздразнение. Това разбира се е в правомощията на първоинстанционния съд, но неговото решение следва да намери своята недвусмислена и категорична обосновка.

На първо място, в диспозитива на присъдата, текстово тази правна квалификация не е намерила израз, като е отразено единствено цифровото й изражение.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено вече, че телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което би могло да настъпят тежки последици за подсъдимия. По-надолу се приема обаче, че това раздразнение е предизвикано с насилие, като в скоби е уточнено, че е извършено с обиди и удар с кофа. По този въпрос липсва анализ, въз основа на кои доказателствени източници съдът гради изводите си, и по какъв начин насилието се обвързва с обидите, и кои конкретно са те.

Нещо повече, по делото са изтъкнати възражения от страна на защитата на тъжителя, във връзка с обсъждане на хипотезата за приложимостта на разпоредбата на чл.132 НК, че по делото липсва необходимата за това експертиза, но съдът не е изложил аргументите се в тази насока.

Обстоятелството, дали предизвиканото от пострадалия раздразнение е силно по смисъла на закона е фактически въпрос и се установява за всеки конкретен случай въз основа на събраните доказателства. При решаването му съдът е длъжен да аргументира позицията си за наличието или не на това емоционално състояние, като посочи всички събрани и относими доказателства. В случая се касае за правен институт, формулиран от законодателя като „състояние на силно раздразнение“, отговор на който следва да даде съдът, но това е и медицинска категория /физиологичен афект/ изясняването на която изисква специални знания, каквито съдът очевидно не притежава. Ето защо, при изследването на това състояние е необходимо и назначаването на съответната експертиза, за да бъдат изключени всякакви съмнения, относно категоричността на изводите на съда. В настоящия случай такава експертиза не е назначавана, а и съдът не е посочил въз основа на кои конкретно обективни находки е стигнал до извода, че в случая е налице афектно състояние у подсъдимия, оказващо влияние при сформиране на вътрешното убеждение на съда, при решаване на въпроса за съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.

Идентично е положението и по отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата, която е и основния обект на оспорване.

Първоинстанционния съд се е задоволил в тази част да изложи доктринерски разсъждения, но не и да изложи недвусмислените си и категорични съображения, въз основа на кои доказателства основава решението си досежно размера на присъденото обезщетение.

Ето защо, при констатираната непълнота на мотивите, свързана с доказателствената обоснованост на приетата фактическа обстановка и при липса на мотиви по правото, въззивната инстанция е затруднена да провери правилността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт. Липсата на мотиви към присъдата е абсолютно основание за отмяната й и за връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, практиката на ВКС е категорична, че „съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата“.

Допуснатото процесуално нарушение е абсолютно и неотстранимо в тази фаза на процеса, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд

 

                               Р    Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ присъда №3 от 18.05.2020г. постановена по НЧХД №158/2018г. на Дуловски районен съд изцяло, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснато съществено процесуално нарушение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                       1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                       2.