Мотиви към Присъда № 260000 от 26.01.2023 г.
по НОХ дело № 99
по описа за 2020
г. на Районен съд Своге,
изготвени на 10.02.2023 г.
Делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура Своге (понастоящем Районна
прокуратура Костинброд, ТО Своге) обвинителен акт против И.Ц.И., ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, …, български
гражданин, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, който е
обвинен за това, че за периода от 16.08.2019 г. до 15.01.2020 г., в с. Б., ул.
„…“ № .., общ. С., С. област, след като е осъден с протоколно определение от
18.06.2019 г. по гр. дело № 601/2018 г., по описа на PC - Своге, влязло в сила
на 26.06.2019 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Т.И.И., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М.К.М. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода
от 16.08.2019 г. до 15.01.2020 г., пет броя месечни вноски по 150 лева (сто и
петдесет лева) или общо в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева) –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Костинброд – ТО Своге поддържа
обвинението срещу подсъдимия и предлага на съда да приложи разпоредбата на чл.
183, ал. 3 от НК по отношение на И.
Подсъдимият, както в хода на съдебното следствие, така и в
последната си дума, заявява, че всичко е платил и моли да не му бъде налагано
наказание.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.Ц.И., ЕГН **********, е роден на *** ***,
с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, …, български гражданин, със средно
образование, безработен, разведен, неосъждан.
Той и свидетелката М.К.М. са
живеели на семейни начала от 2002 г. до месец май 2018 г., когато са се
разделили. Нямат сключен граждански брак, но от съвместното си съжителство имат
родено дете, а именно: Т.И.И., ЕГН **********. С Определение от 18.06.2019
г. по гр. дело № 601/2018 г. по описа на PC - Своге, влязло в сила на
26.06.2019 г., е одобрена спогодба, по силата на която И. се е задължил да заплаща
ежемесечна издръжка на своя низходящ Т.И.И. в размер на 150 лева – лично и със съгласието на нейната
майка и законен представител М.К.М., считано
от 01.06.2018 г. За периода от 16.08.2019 г. до 15.01.2020 г., равен на пет месеца,
подсъдимият не изпълнил задължението си за плащане на 5 месечни вноски за
издръжка по 150 лева, общо 750 лева. Не
са установиха уважителни причини от обективен характер, които да обосновават
неплащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимия за детето. Подсъдимият
е в работоспособна възраст със средно образование. Съгласно императивната норма на
чл. 143, ал. 2 от СК: „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си“. Въпреки, че през посочения период от време подсъдимият не е
бил трайно трудово зает, задължението за плащане на издръжка на детето му е
безусловно, още повече, че в конкретния случай то произтича и от одобрена от
съда спогодба. След като подсъдимият не е предприел действия за намаляване или
прекратяване на дължимата издръжка, трудоспособен е и не е установено да страда
от психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага
труд, следва да се приеме, че не съществуват обективни причини за неплащането
на дължимата издръжка. Подсъдимият лично е подписал и спогодбата, т.е. е знаел
за съществуването на задължението си.
Видно от заявеното в открито съдебно заседание,
проведено на 30.11.2022 г. от Т.И.И., подсъдимият е погасил изцяло задълженията
за издръжка спрямо детето за инкриминирания период, като е превел по банковата
сметка на Т.И.И. сумата от 750 лева на 14.06.2022 г., което се установява и от
приобщените по делото в хода на съдебното следствие платежни документи.
По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия, свидетелските
показания, заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
събраните по настоящото наказателно производство писмени доказателства, както и
от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Не се събраха
противоречиви доказателства, което да налага тяхното отделно обсъждане.
От правна страна :
При
така установената фактическа обстановка съдът признава подсъдимия за виновен в това, че
за периода от 16.08.2019 г. до 15.01.2020 г., в с. Б., ул. „…“ № ..,
общ. С., С. област, след като е осъден с протоколно определение от 18.06.2019
г. по гр. дело № 601/2018 г., по описа на PC - Своге, влязло в сила на
26.06.2019 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Т.И.И., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М.К.М. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода
от 16.08.2019 г. до 15.01.2020 г., пет броя месечни вноски по 150 лева (сто и
петдесет лева) или общо в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева) –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият, като е осъден да заплаща издръжка на свой
низходящ не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
вноски.
От
субективна страна деянието е извършено съзнателно, при форма на вината пряк
умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Субективното
отношение на подсъдимия към осъщественото се отличава с наличие на изискуемия
се интелектуален момент на умисъла предвид обстоятелството, че той е знаел
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъпното деяние и
съставляващи обективно съдържание на същия. Волевият момент на умисъла се
характеризира с бездействието на дееца да изпълни задължението си.
Поради изложеното съдът намира, че подсъдимият е виновен в
извършване на престъпното деяние по повдигнатото му обвинение.
По наказанието :
Налице са кумулативно предвидените предпоставки, установени в
поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК за ненаказуемост на дееца за така
извършеното престъпление. Нормата, съдържаща се в тази разпоредба предвижда, че
деецът не се наказва, ако преди постановяване
на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили
други вредни последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Тъй като преди постановяване на присъдата подсъдимият изпълни
задължението си за издръжка за процесния период в общ размер 750 лева и не се
установи от деянието да са настъпили други вредни последици за детето Т., съдът
приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, като не наложи наказание на
дееца. Цитираната разпоредба не е прилагана преди това по отношение на
подсъдимия. При наличието на предпоставките на чл. 183, ал. 3 от НК не отпада
наказуемостта на деянието като елемент от престъпния му характер, а е налице
основание за ненаказване на дееца. Ето защо, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но на основание чл. 183,
ал. 3 от НК не му наложи наказание, предвидено за това престъпление.
По разноските :
И.Ц.И. ще следва да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР София, направените
по делото разноски на досъдебното производство в размер на 73,20 лева, както и
5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на Районен съд
Своге.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия :