Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производството по реда на чл. 2. и сл. ГПК. С Решение № 121 от 06.02.2012 г. по гр.д. № 3739/2011 г. Великотърновският районен съд е приел за установено по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на “Е. Б. П.” гр. В., че Г. П. П. от гр. В. Търново не му дължи сумата от 820.49 лева, представляваща начислена корекционна сума по фактура за периода 21.02.2011 – 20.06.2011 г., осъдил е дружеството да й заплати сумата от 155 лева разноски в производството. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от ответникът “Е. Б. П.” гр. В. чрез процесуалния му представител. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Твърди се, че тъй като няма изискване към българското законодателство за въвеждане дискриминационно третиране на електроразпределителните дружества, то според жалбоподателят пропускът на нормотвореца да предостави за тях изрична възможност за извършване на едностранна корекция, каквато възможност е предоставил на други енергийни предприятия като например ВиК операторите, операторите на топлопреносната мрежа и др., е следствие или на относителна или на абсолютна празнота в правото. Твърдението, че липсата на законова норма е изначална липса на основание, според жалбоподателя би било отричане на възможността на електроразпределителните дружества да се позовават на принципа за свободата на договаряне и би било дискриминационно. В този смисъл е цитирано Решение № 4 от 15.03.2007 г. на Конституционния съд по к.д. № 10/2006 г. В подкрепа на твърдението, че липсата в гражданското право на изрична регулация не е липса на правна възможност са цитирани Решение № 405 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5069/2007 г., ІІІ г. о., ГК и Решение № 701 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2479/2008 г., IV г. о., ГК. Твърди се, че корекционната процедура няма характер на санкция, защото задължението на абоната да заплати сумата изчислена по методологията на в чл. 38, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ произтича пряко от договора като източник на права и задължения за страните и не представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като хипотезите на чл. 38, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ уреждат регулация и в случаите,когато средството за търговско измерване (електромера) измерва в повече от колкото се потребява от абоната. Посочено е и че по делото не са събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не е изпълнявало с грижата на “добър стопанин” задълженията си и е установено, че процесният електромер е одобрен тип измервателно средство, преминало първоначална проверка, било е отчитано редовно, без данни за неточно измерване преди началната дата на корекционния период. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. От ответника по жалбата не е подаден отговор, но чрез процесуалния си представител в писмено становище излага подробни съображения за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Моли за потвърждаване на решението и претендира направените в производството разноски. Окръжен съд В. Търново след като разгледа жалбата, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото, направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Г. П. П. от гр. В. Търново против “Е. Б. П.” гр. В. с твърдение, че е потребител на електрическа енергия в гр. В. Търново че е уведомена за начислена електрическа енергия в размер на 820.49 лв., представляваща корекция на сметка по партидата й, за което е подала възражение до “Е. Б. П.” . По повод на това е отговорено, че корекцията на сметка е извършена на основание ОУ на Е. Б. М., която норма ищецът счита неприложима. Оспорва констатациите в констативния протокол, счита, че не е установено по надлежния ред чрез метрологична експертиза наличието на неизправност в СТИ. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че не дължи сумата на ответника въз основа на така издадената фактура. Ответникът “Е. Б. П.” гр. В. оспорва иска. Твърди, че начислените суми са начислени при съблюдаване на всички предпоставки и правила, предвидени в Общите условия. В изложения отговор се сочи, че поради неправомерна манипулация на електромера не е отчитана цялата потребявана електрическа енергия, което е наложило извършването на корекция на основание чл. 38, ал. 3, т.3 от ОУ. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. За да уважи предявения иск, Районният съд като е обсъдил всички събрани по делото доказателства правилно е приел, че са безспорни следните обстоятелства – ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на пар.1, т. 42 от ЗЕ, за което има открита партида на негово име на сочения в исковата молба адрес. На 20.06.2011 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване, отчитащо консумацията на доставена електроенергия, което се установява от приложения Протокол № 026127 от 20.06.2011 г. В него е отразено, че е отчетено отклонение от класа на точност на електромера. Констатирано е, че е прекъсната връзката на клемния блок между токовата и напреженовата бобини на ІІ фаза и е възстановена правилната връзката. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и свидетел – Д.Г.Х.. Тези обстоятелства се установяват и от разпитана св. Д., съставил протокола. Въз основа на извършените констатации, на ищеца е извършена корекция на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на Е. Б. М. като стойността на начислената енергия е 820.49 лв. По делото е изслушана СТЕ, в която вещото лице установява, че изготвената справка за корекция на сметка за период 120 дни ,която корекция е извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ- с крайна дата датата на констатацията в КП от 20.06.2011г. и с начална дата датата на поредното месечно отчитане на потребена от абоната ел.енергия от 20.02.2011г. следва да е в размер на 650.11лв., а не остойъностеното количество в размер на 820лв. По делото не е доказано от доставчика при липса на спор относно обстоятелството,че след 20.02.11г. потреблението на ел.енергия не е прекъсвано за този потребител, защо периода е от 120 дни. или не е доказал точния период за твърдяното от него неточно отчитане на консумирана ел.енергия. За да направи извод за недължимост на така коригираната сума съдът обосновано е приел, че ответното дружество със задължението в така предявения отрицателен установителен иск да носи доказателствената тежест за фактите, оспорвани от ищеца, не е доказал периода на извършване на манипулацията върху СТИ и реално доставената и незаплатена електрическа енергия и съответствието на начислената сума на доставената и потребена от ищеца ел. енергия съобразно ОУ. Въззивната инстанция счита, че така постановеното решение е правилно. Безспорно е, че отношенията между страните се уреждат с Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия, като в Раздел І – Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” , отношенията са уредени между потребителя и продавача, а с раздел ІІ – ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. М.” , отношенията са уредени между ползвателите и преносното дружество. Тези договори са валидни, тъй-като за тях следва да се приеме, че е налице правилото за общодостъпност поради публикацията им на сайта на дружествата и в местни всекидневници. Валидността на клаузите на договорите обаче следва да се преценяват с оглед действащото законодателство и конкретно със Закона за енергетиката и ЗЗП и същите не следва да нарушават основни императивни разпоредби. След като и съгл. чл. 120 от ЗЕ СТИ е собственост на дружеството, същото има задължението да осигури неговото правилно функциониране, в т.ч. правилното отчитане на потребената ел. енергия. Освен това представения по делото констативен протокол е частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените с него факти и обстоятелства, които подлежат на доказване по общия ред. В случай, когато по предвидения законов ред се установи, че в показателите за консумираната ел. енергия има отклонения по вина на потребителя, то следва да се установи и периода на грешното измерване. Предвидения в чл. 38, ал. 4 от ОУ срок неправилно и без основание се използва от ответното дружество след като не е установено безспорно и точно периода в който е въздействано върху СТИ. По този начин при едностранно коригиране на сметките за минал период, в случая определен на срок от 120 дни, доставчикът може да получи цена на ел. енергия за недоставена от него и неизползвана от консуматора ел. енергия. По тази причина и ВКС в константната си практика приема, че клаузата от договора, която дава възможност на доставчикът едностранно коригиране на сметки за изминал период без отчитане на реално консумираната ел.енергия,следва да се счита за неправомерна по см.на чл.143,т.6 и т.18 от ЗЗП. По изложените съображения въззивният съд приема, че не е налице основание за извършена корекция на сметка на абоната за изминалия процесен период, поради което тя се явява незаконосъобразна. Несъстоятелен е и довода във въззивната жалба ,че на други доставчици-като напр. В и К операторите , топлоснабдителните дружества и газоразпределителните дружества с изричната законова делегация на чл.83 ЗЕ и създадените по приложението му подзаконови актове е дадена възможност за извършване на едностранни корекции на сметки на свои абонати и възможност да се търсят такси от абонатите за използваните уреди. Извода, че по този начин е дадена определена привилегия на тези дружества за гарантиране на финансовата им стабилност за изпълнение на възложените им функции е правно ирелевантен за конкретния спор.Константната практика на ВКС се придържа към разбирането ,че коригирането на сметки на вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. електроенергия противоречи на регламентирания с чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо,ако не е доказано виновното поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. С оглед на изложеното ВТОС приема, че жалбата на “Е. Б. П.” гр. В. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. От ответника по жалба се претендират разноски,но по делото няма данни такива да са направени,поради което не се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 06.02.2012 г. по гр.д. 3739/2011 г. на Районен съд гр. В. Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |