РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100264 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.03.2015г. между страните по делото е сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта №****. Сочи се, че в договора е предвидено, че кредиторът
може да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до
10 000лв. Сочи се, че вземането си ищецът основава на договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-**** сключен на 14.04.2016г. с първата трансакция по
кредитната карта. Сочи се, че ответникът е преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.03.2017г. Ищецът заявява, че задължението по кредитната карта е в
размер на 1 502,93лв., включващо главница, договорна и мораторна лихва. Излагат се
твърдения, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, произтичащо от договора за потребителски заем, въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № ***. по описа на ВТРС. По посоченото дело се
снабдило със заповед за изпълнение за дължимите суми за главница в размер на 954,81лв.,
възнаградителна лихва в размер на 273,85лв., лихва за забава в размер на 274,27 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за
разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след дадени от съда указания ищецът предявил
настоящите установителни искове. Отправя искане за уважаване на исковете за установяване
дължимост на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В условията на
1
евентуалност, предявява осъдителни искове за същото вземане. Претендира разноски.
Препис от ИМ и приложенията са редовно връчени на ответника по реда на чл.44
ал.1 пр.посл. от ГПК, при отказ да се получи съобщението. В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е подал писмен отговор на ИМ. В проведеното открито съдебно заседание
ответникът, редовно призована по реда на чл.44 ал.1 пр.посл. от ГПК не се явява, не се
представлява.
С молба от 14.04.2021г. пълномощникът на ищцовото дружество "Б****”, клон
Б** е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника И
И К., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява и не
се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призована по
реда на чл.44 ал.1 пр. посл. от ГПК, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно
заседание, на последната са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на
препис от исковата молба, редовно връчена по реда на чл.44 ал.1 пр.посл. от ГПК.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 954,81 лв.- главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит CARD–**** от 14.04.2016г., сумата 273,85лв.-възнаградителна лихва, за периода
01.03.2017г.-13.11.2017г., сумата 274,27лв.-мораторна лихва за периода 13.11.2017г.-
23.10.2020г.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията
за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /27.10.2020г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 75,54лв., от които
държавна такса в размер на 25,54лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 124,46 лв. за държавна такса, като
има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение
претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът
следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
2
действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер
на 100лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. При това
положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство
възлиза на 300лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от
ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. И. К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в ***** ДЪЛЖИ на „Б****** П., действащо чрез „Б***,
ЕИК*****, с адрес на управление в *****, сумата от 954.81 лв. (деветстотин петдесет
четири лева и 81 стотинки) - главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит CARD–*****., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/27.10.2020г./ до изплащане на вземането, сумата от 273.85 лв. (двеста седемдесет и три лева
и 85 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017г., сумата
от 274.27лв. (двеста седемдесет и четири лева и 27 стотинки) - мораторна лихва за периода
от 13.11.2017г. до 23.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
по частно гр.дело ***. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в ****** да заплати на
„Б***С” С.А., действащо чрез „Б****” С.А. клон Б***, ЕИК ***** с адрес на управление в
гр. ****** сумата общо 300лв./триста лева/, представляваща направени разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по частно
гр.дело **** по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело **** по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3