О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 10.11.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНГЕЛОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 691 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против разпореждане, с което е уважено частично заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се
движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят атакува разпореждането В
ЧАСТТА, с която заявлението му е отхвърлено, като заявява, че то е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че
неправилно районният съд е приел, че са налице неравноправни клаузи и е извел незаконосъобразен извод за
нищожност на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство.
Счита, че нито уговорената договорна лихва е в противоречие с добрите нрави,
нито претендираните административни разноски целят заобикаляне на забраната по
чл. 33 от ЗПК, нито пъкпретендираното възнаграждение за поръчителство,
саответно – и лихвата върху него, е нищожно и противоречащо на добрите нрави.
Развива подробни съображения в тази насока, като заявява, че всички уговорки са
отразени всъответните договори, подписани от кредитополучателя, съответстват на
законовите изисквания, длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за
кредит, а заявителят-поръчител ги е погасил и така за него възниква правото да
получи платеното и своето възнаграждение в пълен размер. Счита, че с подписа си
кредитополучателят е потвърдил уведомяването си за договорните условия и е дал
съгласието си да изпълни всички уговорени задължения.
Поради това моли въззивния
съд да отмени в атакуваната част разпореждането и да уважи заявлението и по
отношение на сумите 137, 86 лв.
договорна лихва по договор за потребителски кредит, 43, 32 лв. административни
разноски, 174, 48 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 104, 24 лв. наказателна лихва по договор за потребителски кредит
и 81, 12 лв. наказателна лихва по договор за предоставяне на поръчителство.
Претендира присъждане в
пълен размер и на разноските по заповедното производство, както и на тези за
настоящото производство.
В тази хипотеза препис от частната жалба не се
изпраща на насрещната страна.
Настоящият състав намира
частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално
легитимиран субект, разполагащ с право на жалба, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваната част от разпореждането – потвърдена.
Производството по ч.гр.д. №
3544/20г. на СлРС е образувано по заявление от 15.10.2020г. на „Ай Тръст“ ЕООД,
гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК против длъжника С.М.И.. Вземането произтича от сключени
договори за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД, гр. Софиа на 28.01.2019г.,
договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София
на 28.01.2019г. и договор за поръчителство сключен между „Кредисимо“ ЕАД, гр.
София и „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София на 28.01.2019г. Претендират се главница по
договор за потребителски кредит в размер на 934, 41 лв., заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението, договорна
лихва по договор за ПК в размер на 137, 86 лв. за посочен период, наказателна
лихва по договор за ПК в размер на 104, 24 лв. за посочен период, 42, 32 лв.
административни разноски възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 174, 48 лв., заедно с обезщетение за забава в размер
на законовата лихва от подаване на заявлението, мораторна лихва върху
главницата по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 81, 12 лв.,
както и разноски за заповедното производство.
Заповедният съд е извършил
проверка на заявлението по реда на чл. 411 от ГПК и е констатирал наличие на
нищожни клаузи, поради което е уважил искането и е издал заповед само по
отношение на главницата по договора за потребителски кредит в размер на 934, 41
лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването
на заявлението и за разноски в размер на 79, 50 лв.
Отхвърлил е заявлението за сумите 137, 86 лв. договорна лихва по договор за
потребителски кредит, 43, 32 лв. административни разноски, 174, 48 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 104, 24 лв.
наказателна лихва по договор за потребителски кредит и 81, 12 лв. наказателна
лихва по договор за предоставяне на поръчителство.
В законовия срок е
постъпила настоящата частна жалба от заявителя по отношение на отхвърлителната
част на разпореждането по чл. 410 от ГПК.
Настоящата инстанция
споделя крайните изводи на заповедния съд.
Изложените в частната жалба
оплаквания са неоснователни. Най-общо частният жалбоподател счита, че
неправилно съдът е интерпретирал понятието неравноправна клауза, неправилно е
преценил и характера на търсените суми по договорите за предоставяне на потребителски
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, като отрича
неравнопоставения характер на клаузите им.
Този въззивен състав, при
проверка по т. 3 на чл. 411ал. 2 от ГПК, също намира, че искането за вземанията,
по отношениена които е отхвърлено заявлението, се основава на неравноправни
клаузи в представените договори.
Безусловно ответникът по
заявлението има качество на потребител и приложение намират разпоредбите на
ЗЗП, а доколкото предметът на спора има за основен източник договор за
потребителски кредит – и ЗПК. Този извод не се конфронтира с обстоятелството,
че е налице и сключен „договор за предоставяне на поръчителство“, съответно и
„договор за поръчителство“, доколкото никой от тях не може да бъде сключен
самостоятелно, тъй като има обусловено от договора за кредит значение и правата
и задълженията по тях са свързани с тези по договора за кредит.
Въззивният състав се
солидаризира с крайния извод на заповедния съд относно недействителността както
на договора за кредит, така и на договора за предоставяне на поръчителство, по
аналогични съображения, тъй
като са
налице клаузи, уговорени във вреда на потребителя, не
отговарящи на
изискването за добросъвестност и водещи
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
На първо място и най-общо,
тук важи изцяло нормата
на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като договорът за потребителски кредит,
договорът за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство,
представени от заявителя, очевидно имат общ, типов характер и не са
индивидуално съставени – с оглед личността на клиента или с оглед някакви
индивидуални особености. Те изцяло са били изготвени предварително и
потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието им. От своя
страна самото съдържение на тези съглашения противоречи на изискването за
добросъвестност и по силата на основната хипотеза на чл. 143 от ЗЗП придобива
характер на неравноправност.
Недействителността на ДПК е
такава, възникнала при наличието на условията по чл. 22 от ЗПК, съгласно който „когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.“ В случая е безспорно, че е нарушена
разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК – в представения договор за
потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по тази точка
– „годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин“. Двата договора, които в цялост съставляват източника на облигационното
задължение на ответницата по заявлението, са сключени на една и съща дата, като
от съдържанието им е видно, че кредитополучателят не е имал реална възможност
за избор на „поръчител“ по смисъла на чл. 4 ал. 1 от ДПК 1222091/28.01.19г.
/като липсата на такъв автоматчно води до обезсилване на договора, както е
посочено в ал. 2 на същия чл. 4/, тоест – сключването на „договора за
предоставяне на поръчителство“ от кредитополучателя е било ултимативно условие
за предоставянето на кредита. Освен това вноските по договора за предоставяне
на поръчителство са били включени в месечните вноски по договора за кредит, което
води до оскъпяване на кредита, без това да е изрично отбелязано в СЕФ за
предоставяне на информация за потребителския кредит. Така кредитополучателят
дължи месечно възнаграждение за поръчител, което общо възлиза на 904, 02 лв.
при заета сума от 1000 лв., за която се дължи и възнаградителна лихва от 26, 24
%, като тази вноска не е включена в годишния процент на разходите, както
повеляват разпоредбите на ЗПК. След като разходът за допълнително ежемесечно
възнаграждение за поръчител е пряко и неотменно свързан с договора за кредит, в
който обаче той не е включен в ГПР, то очевидно кредитополучателят е въведен в
заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с
предоставянето му на преддоговорна информация. Както се посочи вече, този
разход е в размер, близък до размера на главното задължение и невключването му
в ГПР е в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, а това води до
недействителност на ДПК на основание чл. 22 от ЗПК.
От своя страна
това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК – че
кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на
лихви и други разходи по него.
Що се отнася до претенциите
за вноски и мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство –
настоящият въззивен състав също споделя изцяло виждането на заповедния съд
относно неговата недействителност, която ги прави неоснователни. Непререкаемо е
установено, че заявителят – поръчител по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с кредитополучателката и по договора за поръчителство,
сключен с кредитора, е сто процента собственост на последния. Двете дружества
се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с
оглед обективираните права и задължения по изброените договори, които
представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани,
формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
консумира недопустима печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за
поръчителя, които не са и надлежно описани в ДПК, макар да са включени в
месечните вноски, води до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущръб на потребителя,
който е поставен в неравноправно и неизгодна позиция. Това правно положение е недопустимо по
смисъла на ЗПК, тъй като по този начин и кредитодателят и поръчителят се
домогват да заобиколят изискванията на този закон, което е забранено с чл. 21
от ЗПК.
Ето защо, като
противоречащи и на общо основание на добрите нрави и справедливостта, договорът
за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство, са нищожни и не
пораждат права и задължения за страните, а в частност – за целите на настоящото
производство – попадат и под санкцията на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, в който
нормотворецът е разписал, че “всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна“.
Несводими са
доводите на частния жалбоподател относно даването на съгласие от страна на
клиента за сключването на договора за поръчителство и признаването, че е получил
преддоговорна информация при сключване на договора за кредит – това не променя
неравноправния характер на уговорките по същество.
Поради това и за всички
вземания освен главницата /чистата
стойност на кредита/ и обезщетението за
забава върху него от подаването на заявлението, не следва да се издава
заповед за изпълнение. Дължат се разноски, пропорционално на уважената част от
заявлението, които са правилно присъдени от районния съд.
С оглед изложеното частната
жалба се явява изцяло неоснователна и не следва да се уважава. Като е отхвърлил искането за издаване на заповед
за изпълнение по отношение на посочените
суми, поради наличие на
обоснована вероятност за неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди в атакуваната с частната жалба част.
Разноските на частния
жалбоподател за това производство остават за негова сметка.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 261609 от 09.11.2020г.,
подадена чрез СлРС на 04.11.2020г. на „Ай
Тръст“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********* против отхвърлителната част на разпореждане
№ 262982 от 19.10.2020г. по ч.гр.д. № 3544/20г. на СлРС, с която е отказано
частично издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 262982 от 19.10.2020г. по ч.гр.д. № 3544/20г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: