Решение по дело №51/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ във връзка с чл. 196 - 211 от ГПК /отм./.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Я. А. Д., П. И. Д., Р. И. Д., Т. И. Р., М. Г. Д., З. В. Д., К. В. А., П. К. Д. и С. К. Д., всички от гр. Р., община Р., област Б., срещу решение № 632/25.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1303/2007 г. по описа на Районен съд – гр. Р., с което са отхвърлени предявените срещу Н. Л. Д. искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС за ревандикация на следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор 61813.753.3 по кадастралната карта на гр. Р., целият с площ от 645 кв.м., при съседи на имота по скица: имот с идентификатор 61813.753.4 имот с идентификатор 61813.753.1, имот с идентификатор 61813.753.2, както и искане с правна квалификация чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № 25/2007 г., т. XXIІІ по описа на СВ – гр. Р. при Агенцията по вписвания, до размера на 1/2 ид.ч. от описания имот.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на делото, с което да уважи като основателен предявеният иск.

Въззивницитечрез процесуалния си представител поддържат подадената от тях въззивна жалба и претендират направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата оспорват същата като твърдят, че е неоснователна, като молят въззивния съд да остави в сила първоинстанционното решение и да им бъдат присъдени разноските по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лица, които имат правен интерес.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК (отм.), приема за установено от фактическа страна следното:

От представените като доказателства удостоверения за наследници №001123/30.05.2008 г., №001125/30.05.2008 г., №001127/30.05.2008 г., №001128/30.05.2008 г., №001129/30.05.2008 г., №001130/30.05.2008 г. и №001131/30.05.2008 г., се установява, че ищците по делото са наследници на П. К. Д., б.ж. на гр. Р., община Р., роден на 06.05.1913 г., починал на 13.03.1980 г., а ответникът - на Л. К. Д., б.ж. на гр. Р., община Р., роден на 28.09.1921 г., починал на 07.12.2001 г. Наследодателите на страните са синове на К. В. Д., б.ж. на гр. Р., община Р., починал на 31.12.1923 г. Освен тях последният е оставил като свои наследници съпругата си Я. Д., починала на 25.04.1981 г., както и двете си дъщери – родената през 1915 г. Е. П., починала на 06.05.1999 г., която е оставила три деца – И. П., починал на 18.09.2007 г., М. Д., разпитана като свидетелка по делото, и Б. П., и родената през 1918 г. Н. Д., починала на 08.05.1975 г., която не е оставила преки наследници.

Пред първата инстанция е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, основното /с отбелязаните поправки в съдебния протокол от с.з. от 11.02.2008 г./ и допълнителното заключения по която настоящият въззивен състав възприема изцяло. Вещото лице Атанасов е констатирало, че в разписния лист към първия одобрен регулационен план от 1922 г. на името на общия наследодател К. В. Д. са записани два имота, означени като имот пл. №212 в кв.52, за който е отреден парцел VIII и имот пл. №226 в кв. 53, за който е отреден I, съседен на тeзи два имота е имот пл. 225 в кв. 53, записан на братята Н. и Г. Д.. Така описаните три имота по кадастралния и регулационен план от 1922 г. са отразени в границите на имоти пл. №397 и №382 по кадастралния и регулационен план, одобрен през 1990 г., което положение вещото лице е показало на комбинирана скица – приложение №1, депозирана на л. 86 от делото. Относно имот пл. 212 в кв. 52 по плана от 1922 г. вещото лице А. е констатирало, че е изключен по последващите кадастрални и регулационни планове, одобрени съответно през 1961 г. и 1967 г. за гр. Р.. Едва с последния кадастрален и регулационен план, одобрен през 1990 г., този имот отново е включен в регулацията на гр. Р., като по местоположение и съседи съответства на имот пл. №397 по този план, записан по разписен лист на наследодателите на страните – братята П. и Л. Д.. По кадастралната карта на гр. Р., одобрена през 2006 г., този имот е получил идентификационен №61813.753.3, и е записан на ответника Н. Д. на основание нотариален акт №25/2007 г. Северно от процесния имот пл. №397 през улица /път/ е разположен имот пл. №382, който по местоположение отговаря по плана от 1961 г. на имот пл. №127 и част от предвидената на север улица, а по плана от 1922 г. на имот пл. №226 и част от имот пл. №225. В с.з. от 11.02.2008 г., видно от съдебния протокол, вещото лице А. сочи, че още по плана от 1922 г. е показано, че по регулационни предвиждания между имоти пл. №226 и №212 следвало да минава улица, която съответства на сегашната открита ул. „Г.”, но на място такава прокарана и реализирана не е имало. В извадката по кадастралния план от 1990 г. тази улица не е била заснета като съществуваща такава. Няма преписки в общината по отчуждаването на описаните имоти или на части от тях.

Вещото лице А. е констатирало, че първоначално в кадастралния регистър на одобрената през 2006 г. кадастрална карта срещу записването на процесния имот на името на ответника Н. Д. е отбелязано, че това е станало на основание решение на Поземлената комисия, но данни за заявяване на имота по реда на чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ и чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ няма.

Във връзка с горното във въззивната инстанция с протоколно определение от 02.07.2009 г. с оглед изявленията на процесуалните представители на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният имот не е бил предмет на проведена процедура по заявяване и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Относно имот пл. №226 се установява, че с нотариален акт №141/1960 г. П. Д. и Е. Т. продават на Л. Д. собствените си 2/5 ид.ч. от дворното място и паянтовата къща, построена в него – парцел I, пл. №226 в кв. 53 по плана на гр. Р..

От събраните свидетелски показания пред първата и въззивната инстанция категорично се установява, че процесният имот е част от едни общ имот, който бил разделен на две части от образувания път, сегашната улица “Г.”, асфалтиран след 1990 г. От едната страна на пътя останала частта от общия имот, в която била построената старата къща, а от другата частта от общия имот, който се обработвал като дворно място, или идентифицираните имот №226 и имот №212 по плана от 1922 г. съгласно заключението на вещото лице и скицата – приложение.

Така описаният общ имот е имал наследствен характер от общия наследодател К. Д., в която насока спор между страните няма, а този извод съответства на събраните по делото доказателства – записването по разписния лист по плана от 1922 г. на името на общия наследодател К. Д., показанията на св. Н. П., която сочи, че знае от сестрата на двамата братя – наследодатели на страните - Неделя, че имотът е останал на двамата братя от техния баща, показанията на св. Е.Д., съпруга на Х. Д., син на наследодателя Л. Д., която също знае, че имотът е останал от бащата на Л. - К. Д.. Индиция в тази насока е също нот. акт №141/1960 г., с който П. и Е.продават на Л. собствените си 2/5 ид.ч. от дворно място с паянтовата къща – парцел I, пл. №226 в кв. 53 по плана на гр. Р. т.е. те са се разпоредили с толкова права, колкото е бил обемът на наследствените им права при петима живи наследници по това време.

От показанията на всички свидетели се установява, че празното дворно място, предмет на предявения спор, за периода след 1960 г. се обработвало общо от двамата братя П. и Л. и съответно от техните съпруги – К. /Т./ и М. - заедно го оряли и садели, след което го делели на два дяла, между които нямало материализирана граница. Имотът продължил да се обработва в два дяла от Т. и ответника, и след като П. починал, а Л. и останалата част от семейството се преместили в новата къща. Така оформените два дяла се разпознавали, тъй като от страната на Л. се засадили плодни дръвчета. Имотът се обработвал по този начин до 1990 г. – 1993 г., когато вадата посредством, която се напоявал била премахната, за да се асфалтира пътя на ул. “Г.”. Вследствие поради невъзможността да го напоява Т. спряла да обработва своята част, ищцата Я. Д., снаха на П. и Т., се опитала да го обработва за известен период от време, след което имотът започнал да се ползва изцяло от ответника, който го напоявал чрез чешмата в старото дворно място през улицата, в която връзка показанията на ангажираните свидетели са еднопосочни.

Непосредствени впечатления за сравнително дълъг период от време имат св. М. Д., ползвала съседен имот от 1966 г. – 1967 г., св. Л. Д., също обработвала съседен имот, св. Е.Д., 78 – годишна съседка, която помни от 1955 г., когато се оженила в същата махала, св. Н. П., близка приятелка на сестрата на двамата братя - Н., която често посещавала в старата къща в периода след 1959 г. – последната споделила, че този имот е на двамата братя, останал от техния баща, св. М. Д., 83 – годишна за периода след 1947 г., когато се оженила в семейството на Т. Д., св. Е.К., която помни от времето, когато все още е бил жив П., св. М. Д., дъщеря на сестрата на двамата братя - Е., която сочи, че мястото било отстъпено на двете семейства. Последните три свидетелки, макар да поддържат, че имотът е собственост на ответника, описват подробно неговата история през годините, за които имат спомени. Според показанията на първата имотът се е обработвал общо от двамата братя и наследниците им от 1947 г. насам, като го обработвали така, както са се разбрали по дялове. Помни, че съпругата на П. К., заедно с ищцата Я. Д., са идвали на имота докато можели да го напояват. В показанията си втората описва, че имотът е на родителите на ответника по наследство Л. и М., но не отрича, че в него е виждала П. и Т., както и ищцата по делото Я. Д.. Самият ответник на въпроси по чл. 109, ал. 2 ГПК признава в обясненията си, че имотът е бил разделен на две части – мястото на П., което се обработвало от наследниците му, и това, което обработвало неговото семейство. Твърди, че след като вадата била премахната, попитал ищцата Я. Д. дали ще го обработва, но тя отговорила отрицателно, като посочила, че това е невъзможно без вода, в която връзка са показанията на св. М. Д. и св. Е.Д.. Последната изрично сочи, че е присъствала на разговора, заедно с други жени от махалата, както и че след като разбрал, че ищцата няма да го обработва поради липсата на вода, ответникът потърсил съгласие и одобрение от нея да работи целия имот.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения: Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, който има за предмет признаване и отстъпване на правото на собственост на ищците върху 1/2 идеална част от описания в исковата молба недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61813.753.3 по кадастралната карта на гр. Р., целият с площ от 645 кв.м., при съседи на имота по скица: имот с идентификатор 61813.753.4, имот с идентификатор 61813.753.1, имот с идентификатор 61813.753.2, както и отмяна по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) на нотариален акт № 25/2007 г., т. XXIІІ по описа на СВ – гр. Р. при Агенцията по вписвания, до размера на 1/2 ид.ч. от гореописания недвижим имот.

От събраните по делото доказателства се установи, че общият наследодател на страните – К. Д. след смъртта си е оставил за наследници съпруга, две дъщери и двама сина – наследодателите на страните. Без противопоставяне и със знание на останалите наследници владението върху имота продължило в лицето на двамата братя – наследодатели на страните и техните семейства, което обстоятелство не се оспорва, а и се установява от събраните по делото гласни доказателства. Индиция в тази насока е записването на имота по имотния регистър при одобряването на плана от 1990 г. на името на двамата братя П. и К. Д.. Поради това съдът приема, че правото на собственост върху имота е придобито при равни квоти от наследодателите на страните, респ. техните наследници - за припадащите им се идеални части по силата на наследственото правоприемство от баща им К. Д. и за припадащите се идеални части на останалите му наследници по силата на придобивната давност, изработена чрез упражняване на трайна фактическа власт върху процесния имот спокойно, явно и необезпокоявано в продължение на повече от 20 години, с намерение да владеят имота изцяло за себе си.

За да отхвърли предявеният иск с правно основание по чл. 108 от ЗС, първоинстанционният съд е приел, че придобивната давност не е изработена от двамата братя и техните наследници, тъй като за периода на осъществяваното от тях владение от 1960 г. до 1990 г. върху процесния имот е възникнало право на кооперативно земеползване и те са имали само качеството ползватели. За да формира този извод, съдът се е позовал на фактическите твърдения в обстоятелствената част на депозираната искова молба – че имотът бил предоставен на двамата братя за лично ползване от ТКЗС, но не е съобразено че в хода на производството същите са променени от ищцовата страна в обратна насока – че имотът не е внасян в ТКЗС /писмената защита пред първата инстанция, впоследствие поддържана във въззивната жалба и въззивното производство/; че страните по делото – ищци и ответници са наследници по колена на един общ наследодател, поради което изнесените от ответната страна твърдения имат съществено значение за изясняване на фактите; най – вече - че при наличие на изложени противоречиви твърдения от ищцовата страна, същите подлежат на съвкупна преценка в контекста на събрания по делото доказателствен материал.

С оглед горното въззивният съд не възприема становището на районния съд, изразено в мотивите на атакуваното решение, че имотът е внесен в ТКЗС и върху него е възникнало право на кооперативно земеползване. Процесният имот, идентифициран като поземлен имот с идентификатор 61813.753.3 по кадастралната карта на гр. Р. е бил включен в регулационните граници на града още с плана от 1922 г., изключен от тях за периода от 1961 г. до 1990 г., и включен отново с плана от 1990 г., преди прекратяване на ТКЗС. По делото няма никакви данни и не е установено процесният имот да е внасян в ТКЗС /св. Е.Д. сочи, че имотът никога не е внасян в ТКЗС и за нея той представлява парцелно дворно място/, да е преминавал в собственост на други лица извън наследниците на К. Д., както и да е загубвано владението върху него до 1990 г., когато имотът е отново в регулация, респ. няма доказателства за отчуждаване и обезщетяване на собствениците му по реда на ПМС №216/1961 г., като предпоставка за блокирането му в ТКЗС. Обратно, данните са, че владението върху имота е осъществявано изцяло от семействата на двамата братя, като още преди прекратяване на ТКЗС с одобряването на плана през 1990 г. по имотен регистър е записан на тяхно име. Ако пък имотът е бил внесен в ТКЗС при неговото образуване през 1957 г. – 1958 г., то собствеността върху този имот е запазена в реални, а не в идеални граници, съобразно чл. 11 ал. 2 от ПУ на ТКЗС, приет през 1950 г.Собствеността върху внесената земя, включена в регулационните граници на населеното място се запазва от членовете – кооператори и по арг. на ал. 4, след като е могла да бъде обект на разпореждане, вкл. чрез продажба на некооператори, то могла е да бъде обект на придобивна давност.Действително данните в казуса са, че след образуване на ТКЗС процесният имот е изключен от регулация, след това преди прекратяване на ТКЗС отново включен в нея.При това положение съобразно разясненията дадени с ТР №104/1964 г. ОСГК следва да се имат предвид трите хипотези, в които земеделските стопани – кооператори запазват правото на собственост в реални граници: върху внесените имоти, представляващи дворни места в регулационните граници на населеното място при образуване на ТКЗС, с оглед разпоредбите на 216 - о Постановление на Мин. съвет от 08.11.1961 г. върху имоти, представляващи дворни места на земеделските стопани - кооператори включени в регулационния план при приемането им за членове на ТКЗС, но по - късно изключени от регулационния план, както и върху имоти, които се намират извън регулационния план при внасянето им в ТКЗС, но допълнително са били включени в регулацията на населеното място. В случая в контекста на втората обсъдена хипотеза както посочи съдът по – горе - няма данни за отчуждаване и обезщетяване на процесния имот, изключен от регулация през 1961 г., като предпоставка за включването му в блокове на ТКЗС, обратно - при включването в регулация през 1990 г. е записан в имотния регистър на името на двамата братя - наследодатели.

Отделно от горното и само за пълнота, не може да не се отбележи установеното от свидетелските показания и заключението на вещото лице, че се касае до един общ застроен имот, включен в границите на регулационния план от 1922 г., пресечен на две от минаващия път, при което къщата с прилежащата земя останала от едната страна на пътя, а дворното място от другата страна на пътя. Само обстоятелството, че останалото от другата страна на пътя дворно място, представляващо процесния имот, е ползвано със земеделско предназначение, не означава, че е променен като цяло селищния характер на така описания общ имот - къща с дворно място.

За защита по предявения срещу него иск, ответникът е направил възражение за придобване на целия имот на основание давностно владение. Безспорно е, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните, дядо на ищците и ответника, и в този смисъл е имал наследствен произход. По силата на отстъпено в негова полза фактическо владение от баща му Л. Д., син на общия наследодател, той се легитимира като собственик на лично основание на 1/2 идеални части от имота. В качеството си на съсобственик той е владелец на своята идеална част и държател на частта на останалите съсобственици. Съобразно събрания по делото доказателствен материал, не може да се приеме, че той е променил основанието, на което държи частите на останалите собственици на имота. Владелецът на една идеална част от една вещ се счита владелец на цялата вещ, ако промени съответно своето намерение да я свои. Само фактът на едноличното ползване на имота от ответника не е достатъчен за доказване на възражението за придобивна давност в конкретния казус. Разпитаните по делото свидетели не установяват факти в подкрепа на твърдението за завладяване от ответника на частта на ищците - наследници на П. Д., син на общия наследодател, няма данни те да не са допускани в имота, а точно обратното – същият е започнал да обработва целия имот след като потърсил изрично съгласие и одобрение за това. Извършваните от ответника действия по садене и обработване на имота, за които се събраха доказателства, са действия по неговото управление и не го правят владелец на целия имот. Ако има някакви данни за промяна в намерението - за своене на имота, то те са след 2006 г., когато са предприети действия по записване на имота на негово име, съответно по снабдяване с нотариален акт в негово полза, респ. към момента на предявяване на иска твърдяната давност не е изработена.

С оглед на това, настоящият състав намира, че ответникът по делото не доказа възражението си за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на частта на ищците с оглед на което предявеният от последните иск се явява основателен и решението на РС следва да се отмени.

Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на въззиваемите искане за присъждане на извършените разноски по делото, на въззиваемите М. В. и В. К.следва да се присъди сумата 502.00 лв. (петстотии и два лева), представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 632/25.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1303/2007 г. по описа на Районен съд – гр. Р., като вместо това:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Л. Д., че Я. А. Д., П. И. Д., Р. И. Д., Т. И. Р., М. Г. Д., З. В. Д., К. В. А., П. К. Д. и С. К. Д., всички от гр. Р., община Р., област Благоевград, са собственици на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 61813.753.3 по кадастралната карта на гр. Р., целият с площ от 645 кв.м., при съседи на имота по скица: имот с идентификатор 61813.753.4, имот с идентификатор 61813.753.1, имот с идентификатор 61813.753.2, и го ОСЪЖДА да предаде владението върху 1/2 ид. ч. от описания имот.

ОТМЕНЯ нотариален акт № 25/2007 г., т. XXIІІ по описа на СВ – гр. Р. при Агенцията по вписвания, издаден в полза на Н. Л. Д., до размера на 1/2 ид. ч. от описания имот.

ОСЪЖДА Н. Л. Д. да заплати на Я. А. Д., П. И. Д., Р. И. Д., Т. И. Р., М. Г. Д., З. В. Д., К. В. А., П. К. Д. и С. К. Д. разноски по делото в размер на 502 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: