Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, …......2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 11331 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „У.Б.“ АД срещу постановление
за разноски от 14.09.2020 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 851 на Камарата
на ЧСИ по изп.д. № 20208510401627, с което е отказано намаляване на приетите
разноски за адвокатски хонорар от 480 лева и на пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
В жалбата си
длъжникът излага, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 480 лева
е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнението.
В срока за доброволно изпълнение жалбоподателят в настоящото производство и
длъжник по изпълнителното дело е заплатил в пълен размер сумата, посочена в
поканата. Отделно от това, не били предприети каквито и да било действия от
процесуалния представител на взискателя за удовлетворяване на вземането му. Претендира
разноски за производството, изразяващи се в заплатени такси за администриране
на жалбата, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата А.М.Г..А, чрез адв.
Т.Д.счита жалбата за неоснователна. След образуване на изпълнителното дело постъпило
запорно съобщение от ЧСИ С.Я., а поради неяснота ЧСИ М.П.изпратил писмо за
изясняване на сумите. Оспорва, че жалбоподателят изпълнил задължението си.
Запорното съобщение изисквало реално процесуално представителство на взискателя
и размяна на съобщения и становища с ЧСИ М.П.. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, изразяващо се в процесуално представителство в
производството пред СГС.
Частният съдебен
изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20208510401627 по описа на ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е образувано по
молба на процесуалния представител на А.М.Г..А – адв. Т.Д., с приложени към
молбата от 01.09.2020 г. изпълнителен лист от 03.08.2020 г. срещу „У.Б.“ АД за
сумата от 3 388.26 лева, договор за правни услуги от 31.08.2020 г. и пълномощно.
Според чл. 2 и чл. 3 от договора от 31.08.2020 г. А.М.Г..А е заплатил на адвокат
Т.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за образуване и
представителство по изпълнително дело срещу „У.Б.“ АД във връзка със събиране
на сумата по изпълнителния лист о 03.08.2020 г.
Взискателят е
поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело за събиране на сумата от 3 388.26
лева и 480 лева адвокатско възнаграждение. Поискано е налагане на запор.
На 01.09.2020 г.
съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение за
сумата от 4 371.67 лева, от които 3 388.26 лева присъдени разноски, 480
лева разноски по изпълнението и 479.35 лева такси по ТТРЗЧСИ.
На 09.09.2020 г.
длъжникът е подал молба, съдържаща изявление за прихващане и молба за
намаляване на размера на приетото за събиране в изпълнителното производство
адвокатско възнаграждение.
На 11.09.2020 г.
по делото е постъпило запорно съобщение от ЧСИ, рег. № 844 на Камарата на ЧСИ С.Я.
за налагане на запор върху вземанията на А.М.Г..А поради задължения на последния
към „У.Б.“ АД за сумата от 2 310.10 лева и разноски по изпълнително дело №
20208440401531 на обща стойност 452.37 лева.
С обжалваното
постановление от 14.09.2020 г. ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е оставил молбата
за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение без уважение.
На същата дата до
ЧСИ С.Я. е изпратен отговор от ЧСИ М.П.,
с което е признато вземането на А.М.Г..А, върху което е наложен запор.
На 15.09.2020 г.
длъжникът „У.Б.“ АД е превел по сметка на ЧСИ, рег. № 851 цялата сума, посочена
в поканата за доброволно изпълнение.
Постановлението от
14.09.2020 г. е съобщено на длъжника на 17.09.2020 г. и на 18.09.2020 г. е
постъпила жалба срещу акта на съдебния изпълнител.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
В разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
Според нормата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200 лева (чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).
Съдът намира, че
дължимото на взискателя възнаграждение е в размер на 200 лева. Действително,
взискателят е бил представляван от адвокат, който е подал молба за образуване
на изпълнителното дело и е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането
- запор. По изп.д. № 20208510401627 липсват доказателства представителя на
взискателя да е предприемал други действия, представляващи процесуално
представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Поради уточнение
на сумите, дължими от всяка от страните по изпълнителното дело на другата и
явно ненастъпил ефект на погасяване на задълженията чрез прихващане до размера
на по-малкото от тях, между ЧСИ, рег. № 851 и ЧСИ, рег. № 844 е разменена
кореспонденция, включително по налагане на запор върху вземания на взискателя
по изп.д. № 20208510401627 А.М.Г..А. Тези действия не представляват процесуално
представителство от адв. Т.Д.и са се развили без негово участие.
Отделно от това,
процесуално представителство и защита на взискателя не се е наложило, доколкото
в срока за доброволно изпълнение длъжникът „У.Б.“ АД е превел цялото дължима
сума по сметка на ЧСИ М.П..
Дължимото на
взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 240 лева с ДДС. Изцяло в
тежест на А.М.Г..А следва да остане заплатения при сключване на договора от
31.08.2020 г. хонорар над сумата от 240 лева.
Що се отнася до
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тя се определя върху главницата по изпълнителния
лист. Видно от сметка на лист 58 от изпълнителното дело, таксата по т. 26 е
изчислена върху сумата от 3 388.25 лева. Върху задължения извън
изпълнителния лист такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е начислена, поради което
нейният размер е правилно определен. В тази част жалбата е неоснователна.
Разноски в
настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана
в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и
определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 14.09.2020 г. на ЧСИ, рег. № 851
по изп.д. № 20208510401627, с което са приети разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство над сумата от 240 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „У.Б.“ АД срещу такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп.д. № 20208510401627
по описа на ЧСИ, рег. № 851 в размер на 346.30 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане
на разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.