РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Радомир, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100964 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ищеца „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК ., с
адрес гр.С., бул. „ Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда Л., ет.., офис ., представлявано от
изпълнителния директор Ю. Ю., чрез пълномощника Е. И., юрисконсулт на „А. за с. на в."
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. С. бул. "Д-р П. Д. " № ., офис сграда "Л.",
ет. ., офис № ., е предявил иск срещу ответника Г. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. Р., кв.“Г.“ № 1, ет., ап.., с който моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните
суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № ./2022 г. на PC Р., а именно:
1. Размер и валута: 800.00 лв. (осемстотин лева) - главница;
2. Договорна лихва: 133.90 лв. (сто тридесет и три лева и 90 стотинки) за периода от
24.02.2019 г. до 21.11.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
3. Лихва за забава: 243.96 лв. (двеста четиридесет и три лева и 96 стотинки) за периода
от 25.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
1
4. Законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението.
Моли да бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли да бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство -
заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като твърди, че исковете молба
е нередовна, а искът- неоснователен.
Позовава се на изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ответникът е заявил, че не оспорва размера на вземането. Твърди,
че не дължи на „А.ЗА СЪ. НА В.” ЕАД и няма отношения с дружеството.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
От приложеното ч.гр.дело № ./2022 г. на РС- Р. се установява, че е издадена заповед №
./01.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми:
1. 800.00 лв. (осемстотин лева) - главница;
2. Договорна лихва: 133.90 лв. (сто тридесет и три лева и 90 стотинки) за периода от
24.02.2019 г. до 21.11.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
3. Лихва за забава: 243.96 лв. (двеста четиридесет и три лева и 96 стотинки) за периода
от 25.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
4. Законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението.
Отбелязано е, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по
договор за потребителски кредит №., сключен на 22.01.2019 г. между Г. С. М. и „И. А. М.“
АД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „И. А. М.“ АД в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 от
01.09.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
Представено е Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М." АД и „А. за събиране на в."
ООД, от 01.09.2019 г., по силата на което вземането на „И.А.М." АД, произтичащо от
договор за паричен заем №./22.01.2019, е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
2
полза на трети лица. „А.за с. на в." АД (сега „А.за с. на ." ЕАД), ЕИК . е правоприемник на
„А. за с. на в." ООД, ЕИК .
Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането
от името на „И. А. М." АД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С- ./3431104 от 13.03.2020
г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента, което е видно, от представеното копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „И. А. М." АД чрез „А. за с. на в." ЕАД,
което е връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
От правна страна.
Не се спори между страните по делото, че ответникът дължи на първоначалния
кредитор- „И. А. М.“ АД, следните суми:
1. 800.00 лв. (осемстотин лева) - главница;
2. Договорна лихва: 133.90 лв. (сто тридесет и три лева и 90 стотинки) за периода от
24.02.2019 г. до 21.11.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
3. Лихва за забава: 243.96 лв. (двеста четиридесет и три лева и 96 стотинки) за периода
от 25.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
4. Законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението.
Относно прехвърлянето на вземането. Задължението произтича от договор за
потребителски кредит № 3431104, сключен на 22.01.2019 г. От представеното Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „И. Ас. М." АД и „А. за с.на в." ООД, от 01.09.2019 г., е видно, че вземането
на „И. А. М.т" АД, произтичащо от договор за паричен заем № ./22.01.2019, е прехвърлено в
собственост на „А. за с. на в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Съгласно утвърдената съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В този смисъл Решение
№ ./16.04.14 г. по т. д. № ./2013 г. на I т. о. на ВКС и Решение № ./24.06.2009 г. по т. д. № ./09
год. на II т. о. на ВКС.
По отношение на дължимостта на вземането. Съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и
3
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, но не е посочено как е
формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са
изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 40.97 %,
Поради липсата на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния размер на
ГПР настоящият състав приема, че договорът е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът
дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 35.00 % -
фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което
представлява основание за нищожност, съгласно чл.26, ал.1 пр. ІІ-ро ЗЗД, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим
размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение №.от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.
№ ./2005 г., II г. о., Решение №. от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № ./2003 г., II г. о..
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с
което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 800 лева,
представляваща главница по договора за заем и претенциите за договорна лихва и лихва за
забава следва да бъдат отхвърлени. Към настоящия момент са настъпили падежите на
всички вноски за главница по договора, поради което и на основание чл.235, ал.3 от ГПК
този факт следва да бъде взет предвид и сумите да бъдат присъдени. В този смисъл е и т.1 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № ./2017 на ВКС, ОСГТК.
С оглед общите правила за забава на плащането съдът намира, че е дължима единствено
лихвата за забава върху главницата от 800 лева за периода от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 29.07.2022 г., до
окончателното плащане на задължението.
Относно направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира, че
такава не е налице, доколкото догооврът е сключенна 22.01.2019 г., а последната дължима
погасителна вноска е с падеж 21.11.2019 г. заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 29.07.2022 г. Според разпоредбата на чл.111, б.“б“ ЗЗД, с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
4
неизпълнен договор. В този смисъл давността изтича на 21.11.2022 г. Съдът намира, че, след
като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (м случая
29.07.2022 г.), когато е спазен срокът по чл.415, ал.4, същият е прекъснал давността,
съгласно чл.116, б.“б“ ЗЗД. Ето защо възражението се явява неоснователно.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на
уважената част от иска. Ищецът не е представил списък на разноски по чл.80 от ГПК. С
оглед уважения иск за главницата съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно с уважената част на иска. Относно иска за главницата ищецът е направил
разноски в размер на 25 лв.- внесена държавна такса по настоящото производство и сумата
от 25 лв.- внесена държавна такса по заповедното производство. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде
определено в размер на 100 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск, с правно основание вр. чл.415,
ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, от ищеца „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК ., с адрес гр.С., бул. „ Д-р
П. Д.” № ., офис-сграда Л., ет.., офис . представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю.,
чрез пълномощника Е. И., юрисконсулт на „А. за с. на в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. .,
ал. .от ГПК: гр. С., бул. "Д-р П. Д. " № ., офис сграда "Л.", ет. . офис № ., срещу ответника Г.
С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Р., кв.“Г.“ № ., ет.. ап.., че ответникът дължи на
ищеца сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева), представляващи главница по Договор за
паричен заем № ./22.01.2019 г., сключен между „И. А. М." АД и ответника, като вземането е
прехвърлено чрез цесия на ищеца „А. ЗА С. НА В.” ЕАД с договор 16.11.2010 г. и
приложение № 1 към същия от 01.09.2018 г., както и законна лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението в районен съд- 29.07.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на ищеца „А. ЗА С. НА В.”
ЕАД, ЕИК ., с адрес гр.С., бул. „ Д-р П. Д.” № ., офис-сграда Л., ет.., офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Ю. Ю. чрез пълномощника Е. И., юрисконсулт на „Аг. за с. на
в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. "Д-р П. Д. " № ., офис сграда
"Л.", ет. ., офис №. срещу ответника Г. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Р.,
кв.“Г.“ № ., ет.. ап.., с които моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
- Договорна лихва: 133.90 лв. (сто тридесет и три лева и 90 стотинки) за периода, от
24.02.2019 г., до 21.11.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- Лихва за забава: 243.96 лв. (двеста четиридесет и три лева и 96 стотинки) за периода
5
от 25.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
по Договор за паричен заем № .22.01.2019 г., сключен между „И. А. М." АД и
ответника, като вземането е прехвърлено чрез цесия на ищеца „А. ЗА С. НА В. ЕАД с
договор 16.11.2010 г. и приложение № 1 към същия от 01.09.2018 г.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., кв.“Г.“ бл.., ет.., ап.., да заплати на
„А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК ., с адрес гр.С., бул.„ Д-р П. Д.” № ., офис-сграда Л., ет.., офис .,
чрез пълномощника ю.к.И.С., сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/- внесена държавна такса
и 100 лв. /сто лева/- юрисконсултско възнаграждение- направени разноски по исковото
производство и сумата от сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/- направени разноски по
заповедното производство /ч.гр.д. № ./2022 г. на РС- Р./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6