Решение по дело №834/2015 на Районен съд - Свищов

 

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                № 2

 

                                   гр.Свищов, 4.01.2017 год.

 

                   Свищовският районен съд в публично заседание на 19.12.2016 година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря В.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д.834/2015 г.  за да се произнесе, взема предвид:

 

                   Иск за разпределение на ползване на обща вещ, съгласно чл.32 от ЗС

 

                   Ищцата И.Р.И. твърди, че тя и ответника В.Т.В. са бивши съпрузи и в тяхна полза е учредено право на ползване на недвижим имот-апартамент в гр.Свищов, ул.“******* , с площ 57,22 кв.м. Апартаментът е собственост на дъщерите им Т.В.Т. и Р.В.Т., съгласно НА №177, том VII, н.д.536/2003г. на Нотариус А., действаща в района на СвРС и в същия нотариален акт е учредено право на ползване на родителите.  Твърди, че отношенията и с ответника са крайно влошени. От дълги години , тя и дъщерите и живеят в чужбина, жилището се използва само от ответника, който го отдава под наем, и при идванията си в България те не могат да използват жилището. Твърди , че не могат да постигнат съгласие относно разпределението на ползването на апартамента, поради което молят съда да издаде решение, по силата на което да разпредели, съгласно чл.32 от ЗС ползването на жилището, като същото се използва 6 месеца от ищцата и 6 месеца от ответника. Претендира разноски.

                   Ответникът В.Т.В. в отговор по чл.131 от ГПК и в писмена защита оспорва предявения иск, като твърди, че действително съгласно НА №177, том VII, н.д.536/2003г. на Нотариус А., действаща в района на СвРС имотът е собственост на дъщерите им-малолетни към онзи момент, а за него и ищцата е учредено право на ползване. По силата на съдебно решение по гр.д.300/2006г. на СвРС, влязло в законна сила на 20.01.2007г. бракът му с ищцата е прекратен, като от тогава , а и преди прекратяване на брака тя работи и живее в чужбина.Заявява, че ищцата не е упражнявала правото си на ползване в продължение на повече от 5 години и същото е погасено по давност.

                   В производството по делото са конституирани като страни и собствениците на процесния апартамент Т.В.Т. и Р.В.Т., които са изпратили писмено становище, в което не възразяват ползването на жилището да се разпредели по искания от ищцата начин. Заявяват, че тя живее от 2005 година в чужбина, а те от 2010 година и периодично са правили опити да използват апартамента при гостуванията си в България, но не срещали разбиране от страна на ответника и не били допускани.

                  

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено: По силата на нотариален акт  №177, том VII, н.д.536/2003г. на Нотариус А., действаща в района на СвРС ,  Т.В.Т. и Р.В.Т. са собственици на апартамент №24  с площ 57,22 кв.м.   в гр.Свищов, ул.“******* , като на родителите им по време на брака им  е учредено право на ползване.Бракът на страните е прекратен през 2006г. Не представено от никоя от страните цитираното съдебно решение по гр.д.300/2006г. на СвРС, но не се спори от тях че по бракоразводното дело не е разпределяно ползването на жилището. Безспорно е че то е неподеляемо, предвид малката му площ и не могат да бъдат обособени отделни жилищни помещения, годни за самостоятелно ползване  със съответните санитарни възли. Безспорно е, че отношенията на страните са влошени и през последните повече от 10 години ищцата живее в чужбина и реално не е упражнявала правото си на ползване. В тази връзка възражението на ответника , че правото на ползване на ищцата е погасено по давност е основателно. Правото на ползване е уредено в чл. 56 и следващи ЗС като самостоятелно ограничено вещно право, което се ползва с петиторна защита, съгласно чл. 111 ЗС. За него законът предвижда специални правила, като забрана за разпореждане и специални основания за погасяване , едно от които съгласно  чл. 59 ал.3 от ЗС е  при неползване в продължение на пет години.  Не се спори, че от преди развода ищцата живее в чужбина, Т.В.Т. и Р.В.Т. са посочили 2005г., ответникът 2006г. Исковата молба е подадена на 9.11.2015г., около 10 години след като ищцата е напуснала семейното жилище и не се е възползвала от учреденото право на ползване по нотариалния акт за собственост. Нейните твърдения, че е правила опити да използва жилището , но не е допусната от ответника, както и че е сигнализирала съответните органи , с което се опитва да докаже че неупражняването на нейна страна на правото и на ползване не е по нейна вина останаха недоказани.  По делото е представен един сигнал до РУ Полиция Свищов от дата 5.02.2015г., в който ищцата твърди, че живее във Великобритания, а в процесното жилище живеят неизвестни за нея лица и полицията да установи самоличността им и съответно да провери дали са се самонастанили. Въпросният сигнал е от 2015 година , преди подаване на исковата молба и 10 години след като не е ползвала жилището, както и не съдържа информация че е лишена от право на ползване. От друга страна той не е от категория документи, с които да удостовери прекъсване на давността. Този извод произтича от съдържанието на ясно и категорично формулираната правна норма на чл. 116  б."б" от  ЗЗД,  съгласно която -Давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.В случая иск е предявен на 9.11.2015г. и то с неясен петитум, т.е. претендира се ползване на апартамента за 6 месеца в годината, като не е уточнено кои. С иск по чл.32 ал.2 от ЗС, какъвто петитум е формулирал пълномощникът на ищцата се разпределя ползване на имот като площ, а не за срок.

Ищцата е имала други възможности да защити правата си на ползвател, напр. да претендира заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2  от ЗС в случаите, когато другия ползвател е допуснал в имота трети лица – наематели, за което има данни по делото.

Предвид на гореизложеното и с оглед обстоятелството,  че правото на ползване на ищцата е погасено по давност съдът намира , че придявеният иск по чл.32 от ЗС е неоснователен, и следва да се отхвърли.

          При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски, съгласно представен списък в размер на 300,00 лева.                          

 

Водим от горното, съдът

                            

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ  предявения от И.Р.И. с ЕГН **********,***  против В.Т.В. с ЕГН ********** ***4 иск по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на апартамент в гр.Свищов, ул.“******* , с площ 57,22 кв.м.

 

ОСЪЖДА И.Р.И. с ЕГН **********,*** да заплати на В.Т.В. с ЕГН ********** ***4 направените по делото разноски в размер на 300,00 лева.

 

          Решението може да се обжалва пред Великотърновски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: